В Русия се утвърдиха определен тип представи за света и външната политика. Тяхна отправна точка станаха събития с тридесетгодишна давност, свързани с радикалните социално-политически промени в Европа и Евразия и последствията от тях. Няма да се задълбочаваме в дискусии, кой и за какво е виновен и кой е бил прав и кой не. Важна е структурата на дискурса. В центъра му са отношенията между Русия и Запада и, на първо място, тези със САЩ. Лайтмотивът на Москва е как самонадеяната политика на Запада и основно тази на Америка унищожи шансовете за нов световен ред, които се очертаха след края на Студената война. За противодействие на това се постави нова цел. Тя е да се направи така, че изкривеният в резултат от поведението на Запада и преимуществено на Америка световен ред да се върне към някаква правилна, справедлива и равноправна норма. Тук не говорим за това дали е справедливо това виждане. Въпросът е в неговата целесъобразност.

 

 

Фьодор Лукянов е главен редактор на в. "Русия в глобалните отношения" от основаването му през 2002 година. Председател на президиума на Съвета по външна и отбранителна политика на Русия от 2012 г. насам. Научен директор на Международния дискусионен клуб "Валдай". 

 

Преди две години, когато Тръмп стана президент, писахме, че неговото идване на власт кардинално ще промени цялостната ни система от представи за нещата. В частност това се отнасяше най-много за руските упреци към Запада, че се е отнесъл несправедливо към Русия след края на Студената война. Тези упреци до голяма степен преобладаваха в дискусиите със САЩ, към края на мандата на Клинтън, а след това при Буш и Обама. При президентството на Тръмп всички тези спорове загубиха смисъл. Мирогледът на магната-строител е прост и цялостен. Тоест той би попитал за какво точно претендирате? Загубил ли си - не се оплаквай. Победителят взема, победеният дава. Така е устроен бизнесът, а и светът като цяло.

 

Тръмп внесе в международните отношения пределно утилитарен, търговски подход. Задачата е ясна. Да стане света по-изгоден за САЩ. Изгоден, в прекия материален смисъл на тази дума. Него не го интересуват, прости ни господи, религии, ценности, глобална архитектура, система от алианси и даже бойни действия, като средства за утвърждаване на първенство и прокарване на интереси. „Конят“ на Тръмп са търговските войни, методът му е сядаме един срещу друг на масата за преговори, както и в бизнеса се преговаря при трудна сделка. Иначе казано, подходът е двустранен, а не многостранен. Всъщност Тръмп въобще не го интересува какво е било преди него. Всичко предишно, той нарича „неизгодна сделка“, която трябва да бъде анулирана и забравена. Това е отблъскващо и предизвиква възмущение в целия свят.

 

Струваше ни се, че руската аргументация, критикуваща рязко Америка би трябвало да намери някакъв отклик. Обаче стана нещо друго. Общите оценки на Москва споделят мнозина. Но те не станаха ръководство за съвместни действия, или ако ставаха, то това беше епизодично. В действителност се получи така, че водещите страни в света, каквото и да си мислеха за похватите на Тръмп, приеха новия модел на отношения. Президентът на САЩ вкара всички във формулата „всеки за себе си“, убеден, че във формата на двустранни отношения Вашингтон доминира над всички, с изключение на малко по-особените случаи с Китай и Русия, което всъщност за него не е от кой знае какво значение.

 

Ще бъде опростенчество обаче да мислим, че САЩ са настроени изключително само грубо да следват своя интерес. Тръмп е опитен бизнесмен, който е наясно, че за да е стабилна сделката, колкото и тежки да са преговорите, насрещният партньор също трябва да си отиде с нещо в ръцете. Така че притискайки партньорите си, с цел да договорят по-изгодни условия за себе си, САЩ не забравят да предложат на насрещната страна и „морков“ , под формата на достъп до гигантския си пазар или услуги, гарантиращи сигурността му. Последните са значително по-търсени в Азия, отколкото в Европа, защото съседите на Китай в много по-голяма степен са обезпокоени от неговия растеж, отколкото съседите на Русия от т. нар. „руска заплаха“.

 

Затова мнозинството страни са на мнение, че с Тръмп може да имаш отношения, само ако правилно си изградил преговорната си стратегия, тъй като той е фокусиран върху резултата, който трябва да постигне, а не върху абстрактната хегемония или идеологическото доминиране. И ако вярно си преценил как да използваш „дупките“ в американските позиции или си направил точен анализ какви са американските интереси, тогава можеш да спечелиш това, което ти трябва. Да не говорим, че вече има не само изолирани примери със страни, които Китай по обективни причини счита за по-голям проблем, отколкото САЩ. Освен това практически никой не иска да прави остър завой в полза на някакъв твърд алианс. Напротив, стремежът е към гъвкавост при договаряне на цената.

 

Тръмп успя да пренастрои международната политика според ценностите на “бизнес морала“. Сантиментите, позоваващи се на миналото вече не работят. Въобще многополюсният свят е настроен към прагматичност и прокарване в живота на собствения интерес, а не към лирика и идейно-ценностно партньорство. Затова, да се оплакваш в този свят от несправедливост и най-вече от неравноправие (което всъщност никога не го е имало в международните отношения), звучи най-малкото странно. Ако можеш да си вземеш своето, вземи го, ако не можеш, не се обиждай, а търси други начини.

 

Руската зацикленост върху наратива от началото на XXI век, според, който обидата не може да бъде преглътната, е удивителна. Неприятно е да чуеш след реч на наш високопоставен представител от колегите си от азиатска страна коментара, че „Русия малко е изостанала…“. Това е казано без емоции, просто като констатация. И за това звучи тъжно.      

 

Заглавието е на "Гласове". 

Източник: Забыть эмоции

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Силата на прошката

Силата на прошката

Нашите предци казват, че началото на мъдростта е в разбирането на думи...

46 коментар/a

Helleborus на 03.04.2019 в 13:35
До anonimen robot на 25.03.2019 в 01:13 – сателит означава тяло, което е притеглено от центробежната сила на тяло с по-голяма маса и няма собствен ход. След като в България сме разделени на русофили и русофоби, а много малко се говори за интересите на България, това означава, че тези хора практически действат като сателити на „великите“ сили. Никой нормален човек не се ражда с руските или американски опорни точки в устата, първоначално всички хора мислят за своя дом и държава, трябва да бъдеш зарибен по някакъв начин, за да тръгнеш да отстояваш чужди интереси. Очевидно тези две държави са направили необходимото за да внушат, че малките държави трябва да се определят само по тази ос, че не може да има неутралитет, че глупавото противопоставяне на двата гиганта трябва изобщо да ни занимава. Не ви ли прави впечатление, че те изобщо нищо не делят помежду си, нямат спорни територии, нямат лични спорове за каквото и да било, това противопоставяне е изкуствено, привидно, за да принудят народите да се ситуират около тях, да имат усещане за неизбежност. Русия и САЩ, като се карат, просто си увеличават стойността, нищо повече. Обикновено и в живота е така, ако имате конфликт в семейството, той разделя цялото семейство, всеки взема страна. И така важни стават онези, които защитаваш, те стават лидери, около които гравитират останалите.

Напиши коментар