Той посочи злото, когато беше невидимо

Той посочи злото, когато беше невидимо
Сега той щеше да навърши 52 години. На тази възраст човек е в разцвета на зрялата възраст, особено ако става дума за изключителна личност, оставила огромна следа в историята на своя народ, религията и страната. Той беше фигура с исторически измерения и такъв ще остане в паметта на народа.

Винер Якупов (наричали сестра му Венера, а на него родителите дали мъжкото производно от това женско име – Венер, но чиновничката го записала „Винер“) е роден на 4 септември 1963 г. в село Дмитриевка, недалеч от Уфа. Скоро семейството се премества в градчето Бирск, където Винер завършва гимназия. През 1981 г. той заминава за Казан, където постъпва в Казанския химико-технологичен институт.

 

Нищо не предвещава, че Винер Якупов ще стане бъдещият Валиула хазрат Якупов. Документи от личния архив на Якупов, които изучавах внимателно, го рисуват като комсомолски водач (той става секретар на комсомола – първо на курса, а после и на факултета), в началото е увлечен от партийния живот, внимателно следи за поредните решения на КПСС (Комунистическа партия на Съветския съюз), с нагласа дори да постъпи в нея, но е далеч от въпросите на религията.

 

 

 

Винер Якупов (в центъра), 1989 г.

 

Заедно с това обаче виждаме интереса на младия Якупов към националните въпроси, още повече че по това време се забелязва как се оформя неговото етническо самосъзнание. Тук трябва да отбележим един факт, също открит в личния архив на хазрата. Оказва се, че първоначално Якупов е записан като „башкир“ по националност. В документ от ранните му студентски години и в личното му досие в графата „националност“ също е отбелязано „башкир“. И едва като получава новия си паспорт, той е посочва своята истинска националност „татарин“.

 

Къде е причината за тази промяна на етническата принадлежност? Според неговата вдовица, която учи заедно с него през студентските години, бащата на Якупов – Махмут, се записал „башкир“, доколкото в Башкирия татарите от съображения за кариерата си дори в съветско време било изгодно да се записват като башкири. Тази националност вървяла по наследство с „Винер“, но след преместването в Татарстан мимикрията вече не била необходима. Това бяха някои особености на националната политика и съответната реакция на населението в СССР.

 

 

Винер Якупов, 1980 г.

 

Записки от студентските му години показват, че Якупов първоначално доста зле владее татарски език, но започва усърдно да го изучава, като записвал в тетрадка непознати думи на татарски език с превод на руски, за да ги учи по-бързо. Той чете много татарска литература, започва демонстративно да носи татарската национална шапка – тюбетейка, което за 80-те години било екзотика, активно организира конкурси за най-добри лектори по политпросвета на татарски език, накрая създава студентски татарски национален ансамбъл „Умирзая“ („Кокиче“) в своя институт.

 

 

Винер Якупов в България, 25 август 1989 г.

 

На този фон започнал да проявява интерес към исляма – записал се в първите курсове по арабски език, които организирали в казанския Дом на учените в края на 80-те години – настъпват първите проявления на бъдещия духовен ренесанс, появява се интерес към религията. В този период в Казан има само една действаща джамия - „Мерджани“, но въпреки това все по-силно започват да звучат справедливите искания за връщане на храмовете на вярващите. Да се случи това наистина не беше лесно, защото по съветско време храмовете на различните религии в Казан се ползваха за различни стопански нужди – например в Богоявленския храм действаше спортна зала, в църквата „Св. св. Петър и Павел“ бе настанен планетариум, в Азимовската джамия се помещаваше столова, в Апанаевската – детска градина, в синагогата беше Домът на учителя и т.н. Винер Якупов активно участва в улични акции и протести с искане да се върнат на вярващите джамиите и сградата на медресето.

 

 

Митинг при Закабанната джамия в Казан. В. М. Якупов (вляво) и Исхак Лотфулин. 1992 г.

 

Разбирането, че комунистическата система „загнива“, става все по-очевидно в края на 80-те години. В тази връзка ще цитирам един документ. В личния архив на Якупов е запазено едно забележително писмо на негова приятелка (в писмото се е подписала с инициалите „Г.Ю.“), в което тя споделя с него като комсомолски секретар впечатленията си за това, как тя като секретар на комсомолска организация в завода се опитва да работи, но се натъква на безразличното отношение на младите работници. Текстът е достоен да се цитира: „На 12-и проведохме ужасно срамна отчетно-изборна комсомолска конференция. На комсомолците от нищо не им пука. Комсомолските работници се напрягат, опитват се да подтикнат някак тази маса – напълно безполезно. Пържим се в собствен сос. Комсомолската организация на завода стремително се срива, в един цех 12 души подадоха заявление за напускане. Такива ми ти работи. Стигнахме до извода, че, повече или по-малко, комсомолската работа е организирана в институтите, а трудовата младеж е обременена от грижи и се интересува единствено от получаване на квартира и място в детската градина.“ Писмото е с дата 20 ноември 1989 г.

 

Перестройката в СССР доведе до появата в Татарстан на легално национално движение на татарите. Всъщност организационно то се формира с активното участие на местния областен комитет на КПСС. През 1988 г. се създава Татарският обществен център, начело на който застават партийни работници, преподаватели по научен комунизъм, съветските писатели и офицери - Марат Мулюков, Рафаел Хакимов, Фаузия Байрамова, Айдар Халим, Фандас Сафиулин, Заки Зайнулин. Заедно с организациите, които обединяват „възрастните“ хора, започват да се появяват и младежки. През 1990 г. се появява съюзът на татарската младеж „Азатлик“, в който в началото влиза и Винер Якупов. Там той оглавява религиозното направление Център на ислямската култура „Иман“, за който ще стане дума по-долу. Скоро обаче татарският национализъм от първоначалните намерения за чисто културно прераждане се изражда в сепаратизъм и през 1990 г. приема все по-агресивни форми. Винер Якупов вече не върви по този път, а после в годините на новото хилядолетие той става критик на татарския национализъм, който започва да приема уродливата форма на русофобия.

 

На 29 ноември 1990 г. се провежда учредителното събрание на младите мюсюлмани в Казан, където се създава младежки център на ислямската култура „Иман“. Той точно така се и нарича – „младежки“, тъй като неговите членове са на възраст от 18 до 30 години. Едва по-късно прилагателното „младежки“ е махнато от названието. Центърът на ислямската култура „Иман“ става първата мюсюлманска обществена организация, създадена още в СССР и съществуваща до днес. Безспорен лидер на организацията от самото начало от нейното съществуване и до трагичната му гибел е Винер Якупов.

 

Точно по това време Якупов започва да променя името си. То явно не било ислямско, а по съветска мода. След революцията от 1917 г. сред татарите активно се разпространявала практиката да се наричат децата с европейски имена. Така се появили Маратовци, Албертовци, Робертовци, Рудолфовци, Фердинандовци, Марселовци, Артуровци при момчетата. На момичетата давали имената Венера, Рима, Аделина, Елвира, Елмира. От такива женски имена на свой ред се появили производните на мъжките имена Венер, Рим, Елвир и пр.

 

Като ислямски обществен деятел Винер Якупов решава да арабизира своето име и да се нарече Винерула. Ако се погледнат издаваните от центъра „Иман“ книги, списания и вестници от 90-те години на миналия век, ще видим отметка, че те са излизали под редакцията на Винерула Якупов. Естествено, познатите му ислямоведи и съратници му казвали, че подобно име – Винерула, е немюсюлманско, просто някаква нелепа конструкция. Якупов и сам разбирал това. В крайна сметка приема името Валиула (богобоязлив, набожен – от арабски), и отива да го смени в паспорта си през 2003 г. Руското законодателство позволява такава промяна. И с името Валиула хазрат той завинаги влязъл в историята на татарския народ и Русия.

 

Невъзможно е да си представим ислямското възраждане в Татарстан в постсъветския период без фигурата на Валиула Якупов. Най-вече защото основните направления на този процес не просто минават при неговото активно участие, но като правило са създадени от самия него, след което се превръщат в пример за всички останали сподвижници на исляма в региона и в Русия.

 

Най-важното за центъра „Иман“ става издателската дейност. За четвърт век от 1991 г., когато се издава първата брошура, са пуснати хиляди заглавия на книги и брошури на руски и татарски език. Не познавам нито едно мюсюлманско-религиозно издателство в Русия, което може да се похвали с толкова издадени книги, брошури, вестници и списания. Отличителната им особеност е, че били много евтини. Изданията се печатат на вестникарска хартия, откъдето себестойността им е ниска, съответно и цената. Благодарение на този маркетингов ход книгите на „Иман“ се разпространявали много по-бързо. Понякога за сто рубли можели да се купят няколко десетки книги и брошури, а като резултат купувачът можел да има своя домашна библиотека с ислямска литература.

 

И докато някои доста взискателни ценители от време на време критикуват Якупов за лошата полиграфия на продукцията му (други издателства пускат книгите си с твърди обложки, гланцирана хартия, но и цената им, естествено, била съответстваща), Валиула хазрат го прави съвсем съзнателно, защото е убеден, че ислямската книга трябва да е достъпна за всички, в това число и за бедните. И разбира се не бъркал. В много татарски семейства по-често на книжния рафт можели да се видят издания на центъра „Иман“, в сравнение с което и да е друго ислямско издателство. Трябва да отбележим, че примерно в 90-те и първото десетилетие след 2000 г. духовната администрация на мюсюлманите в Татарстан няма собствено издателство – неговите функции фактически са поети от центъра „Иман“.

 

Родоначалник на мюсюлманската преса в постсъветския период в Татарстан отново е Валиула Якупов. В различни години центърът „Иман“ издава до 20 вестници и списания, при това не само на руски и татарски език, но дори на старотатарски (на основата на арабска писменост, съществувала при татарите до 1927 г., излизал вестник „Иске имля“ до края на 90-те и началото на новия век. Тогава все още било живо поколението възрастни татари, учили през 10-те и 20-те години на миналия век, за които арабският шрифт бил по-близък за четене). Много от изданията са ориентирани за определена аудитория: например вестник „Подрастващи“ – за децата, вестник „Нашето женско щастие“ – за жените, „Бахча“ – за земеделските производители, и др. Най-известните са вестниците „Иман“ и „Вяра“, списанията „Иман нури“ („Светлината на вярата“) и „Мюсюлмански свят“, които са огромна съкровищница за информация, по която може да се напише новата история на исляма в Татарстан.

 

Валиула Якупов много бързо осъзнава важността на Интернет и че той ще има голямо бъдеще. В края на 90-те и началото на новия век Интернет изглежда по-скоро като нещо непонятно и по-скоро любопитно за широките слоеве на населението, някаква екзотика и излишна глезотия. Консервативното мислене понякога пречело на традиционното мюсюлманско духовенство своевременно да се възползва от Интернет като средство за пропаганда. Например Централното духовно управление на мюсюлманите в Уфа пуска свой сайт едва през 2012 г., тоест твърде късно. Това бил съществен недостатък на традиционното мюсюлманско духовенство, който довежда до значителна загуба на влияние сред младежта в първото десетилетие на 21-ви век, когато водещи позиции и виртуални ресурси, дълго преди ерата на социалните мрежи, успяват да завоюват уахабитите. Валиула Якупов в това отношение мислел по-бързо. Интернет сайтът на центъра „Иман“ се появява в самото начало на 21-ви век, а най-важното е, че те били първите, които започват да публикуват материали за уахабизма. Това е доста смело и дълго време това са единствените виртуални материали, от които можело да се черпят сведения за идеологическите постановки на радикалите. Той усвоява и интернет-телевизията – за началото на 21-ви век това било нещо ново.

 

Въпреки че започва да публикува още през 80-те години (главно репортажи в университетската и регионалната преса за минали събития с негово участие) до началото на 21-век не сме намирали нито една книга на Якупов. През 1990 г. той публикувал само статии в пресата, самият бил и редактор на вестници и списания, пускани от издателство „Иман“, редактирал сборници със статии и отделно книги на други автори, които издавали.

 

В началото на първото десетилетие на 21-ви век в неговия живот настъпва активен творчески период – тогава започват да излизат неговите работи, в които той анализира процесите, с които се сблъсква ислямът в Татарстан от момента на разпадането на СССР, а също всичко онова, което се случва в първите години на новия век. Има произведения, в които той анализира историческото минало на татарите и, по-общо, на всички мюсюлмани в Русия, като сравнява религиозния опит на мюсюлманите от Поволжието с мюсюлманите от чужбина. И постепенно стига до извода, че е представител на традиционния ислям на татарите. В своята книга „За пророчеството на исляма“ той дава определението, че този ислям, който се практикуват при татарите, с нищо не се отличава по хуманистично съдържание от исляма от времето на пророка Мохамед. Оттук е и названието на книгата – традиционният ислям при татарите не се противопоставя на исляма от времето на пророка Мохамед, както често твърдят в своите критики за традиционния ислям уахабитите, а е идентичен с него.

 

В своите книги той се старае да отрази темите с основните проблеми на исляма в Татарстан, които са актуални и сега. Това е опасността от разпространение на религиозния фанатизъм, усилване на секуларизма сред татарите като реакция на него и опити да се внасят антидържавните и антируските идеи на татарския национализъм сред татарското население. Тези три проблема получават своето развитие в теологическите трудове на Валиула хазрат, които по правило имат полемичен характер.

 

Богословието на Валиула Якупов преминава през определена трансформация във времето. Към разбирането за опасността от разпространението сред татарите на чуждия за тях задграничен ислям той стига в началото след 2000 г., което намира отражение в неговата работа „Неофициалният ислям в Татарстан“ (2003 г.), където е първият, систематизирал и класифицирал всички актуални за този период секти и разновидности на радикалния ислям, действащи в региона. Този труд е актуален и днес.

 

Част от татарската национално ориентирана интелигенция, виждайки засилването на религиозния фактор, отреагирала със защита на секуларизма, външно придавайки му религиозен оттенък. Така с един от идеолозите на татарския национализъм Рафаел Хакимов била сформирана концепция за евроисляма, представляваща религиозна философия за пълно отричане изпълнението на обреди и ритуали и дори от възможността да се нарушават религиозните забрани на исляма (например употребата на алкохол). Повърхностно за светската интелигенция това изглеждало твърде привлекателно, евроислямът в трактовката на Хакимов намирал симпатизанти, от тях дори се заинтересували чуждестранни учени.

 

Подобна трактовка на исляма означава пълно одържавяване на религията. Това не води до нищо освен до интелектуален патос. Валиула Якупов разбрал това и става един от основните опоненти на Рафаел Хакимов, критикувайки тезите в неговата концепция. Важно е да се подчертае, че евроислямът, за който говорят някои мюсюлмански интелектуалци на Запад (в частност живеещият в Швейцария Тарик Рамадан, роден в Египет) и евроислямът в интерпретациите на Хакимов, са различни неща.

 

Търсейки духовните източници на своето учение, Хакимов ги намерил в джадидизма* – религиозно реформаторство сред татарите на границата на 19-и и 20-и век. Валиула Якупов умело показвал в своите работи, че това, което Хакимов пише за евроисляма като продължение в развитието на джадидизма, е абсолютно нелепо, и едва ли известните лидери на джадидизма богословите Шигабутдин Марджани (1818-1889) или Галимжан Баруди (1857-1921) биха могли да се нарекат последователи на евроисляма. Якупов не само посочвал абсурдните интерпретации на Хакимов, че татарските джадидисти от предреволюционната епоха били привърженици на евроисляма, но бил и противник на негативното отношение към опонентите на джадидизма – кадимистите**, които той виждал като консерватори. За чест на Валиула хазрат, той е един от първите, започнали да реабилитира татарските богослови-кадимисти, преиздавайки трудовете им в издателство „Иман“ на татарски и руски език. Самият Якупов бил противник на демонизацията на кадимистите и смятал, че са достойни за изучаване.

 

По въпроса за религиозния радикализъм под прикритието на исляма е необходимо по-подробно изучаване, защото на темата за уахабизма, а също всички останали видове нетрадиционен за татарите радикален ислям, Якупов отделял голямо внимание. Точно тази тема е централна за цялото научно-богословско наследство на Валиула хазрат.

 

Проникването на уахабизма в Русия е свързано с дейността на арабските благотворителни фондове и организации („Ал Игаса“, „Международна асамблея на мюсюлманските младежи“, „Ал Харамейн“, „Ибрахим бин Абдулаизис ал-Ибрахим“, „Тайба“ и др.), които в началото на 90-те години започват да функционират в нашата страна. Наивното разбиране на руските мюсюлмани по това време, че „братята по вяра“ от арабските страни ще помогнат за укрепване на ислямското възраждане, доминира повсеместно. Малцина тогава вярвали, че арабските проповедници и благотворители преследват свои егоистични политически цели – да разпространят тази версия на исляма, която е свойствена за страните от арабския Изток, на първо място монархиите от Арабския полуостров, духовно да преориентират руските мюсюлмани към задграничните ислямски центрове.

 

Честно казано, Валиула Якупов първоначално също се оказва под влиянието на арабските благотворители и далеч не веднага схваща тънката им игра. Но и разбирането за опасността от уахабизма идва по-късно. Организирани ислямски лагери за татарските младежи с участието на арабски проповедници, „културни вечери“, лекции с арабски „учители“ се провеждат с участието на Якупов. После, когато той ще застане на ясни антиуахабитски позиции, опонентите му ще му вменят вина точно за това: как може той да се противопостави на уахабизма, след като първоначално сами не са се противопоставяли на неговото разпространение? Но ако се разгледа в този първи период установяването на ислямските религиозни институти в Татарстан през 1990 г., опасност от уахабизма изглежда доста сложно. Първият и поначало единственият, който тогава ясно говори и предупреждава за това, е мюсюлманският богослов Фарид Салман. Ако почетем пресата от 90-те години, ще видим, че тогава в Татарстан само той удря камбаната за опасността. За което впрочем и пострадал, когато през 2001 г. насилствено е свален от поста имам на казанската джамия „Булгар“ от тогавашния мюфтия на Татарстан Гусман Исхаков, крайно недоволен от откритата критика на Фарид хазрат срещу уахабитите.

 

Но кой не греши и не се заблуждава на младини. В крайна сметка важното е, когато човек осъзнае вредата от това, което му се представя за „чист ислям“, а след това може силно да й се противопостави. За това се иска голямо мъжество, защото за такава смелост често се плаща с живота.

Реалната опасност от уахабизма Валиула Якупов осъзнава през 1999 г. Тогава започва Втората чеченска война, взривяват жилищните сгради в Москва, организирани от терористите. Както става ясно, сред бунтовниците се намират и татари, и по-специално такива, които са учили в уахабитската джамия „Йолдиз“ в Набережние Челни (втория по големина град в Татарстан). Тогава, както и досега, много обикновени хора започват да роптаят, че на татарите не е свойствен религиозният радикализъм и тероризъм (доста странна логика на разсъждение – като че ли има народ, на когото му е свойствен тероризмът).

 

Якупов посещава джамията и се ужасява какво се изучава в нея. Учебната литература представлявала ръководство по организиране на убийства и изтезания, пълно оправдание за наказанията над всеки, който не споделя вярванията на уахабитите. Да се повярва в това било трудно, но такава е истината. Шокът от осъзнаването на тази престъпна идеология се отразява дори на външността на Валиула хазрат. Ако през 90-те години той, както и много други, които външно подражавали на уахабитите, си пуснал дълга рошава брада, то след това решава да се откаже от всякаква прилика с тях. Носи къса брада, както това е прието при татарите.

 

1995 г.

 

 

2012 г.

 

Понякога в ранните работи на Якупов по проблемите на уахабизма още може да се срещне мнението му, че уахабитите сред татарите не са такива, каквито са уахабитите в Кавказ, и че волжските уахабити са по-умерени. Когато обаче фактите за участието на хора от Татарстан в редиците на въоръжените бандити в Северен Кавказ и сред бунтовниците в Афганистан стават все повече, да си даваш вид, че уахабитите в Татарстан са невинни дечица, би било вече върхът на наивността и глупостта.

 

В издателство „Иман“започват да излизат множество книги на чуждестранни автори, разобличаващи аухабизма и други нетрадиционни течения на исляма от типа „Джамаат Таблиг“, „Нурджулар“, „Хизбут Тахрир“. Валиула хазрат започва внимателно да анализира тези негативни процеси в Татарстан и в цялата страна. Той непрекъснато говори за това, провежда специални конференции на тази тема, появяват се множество негови интервюта по проблема.

 

Коренът на злото той вижда вече не в арабските проповедници (голяма част от тях заминава в началото на 21-ви век, последните депортирали през 2013 г.), а в уахабитското духовенство сред татарите – някои учили в Саудитска Арабия и се върнали вкъщи, някой се „преродил“, получавайки за това огромни дивиденти. Един от тези е тогавашният мюфтия на Татарстан Гусман Исхаков (заема поста в периода 1998-2011), активно поддържащ уахабитите и настанявайки ги на ръководни постове в най-големите джамии на републиката. Работейки като негов заместник, Якупов вижда цялата подлост на уахабитския мюфтия. Как ли не се опитвал Валиула хазрат да се бори с това, но кадровите въпроси се намирали във властта на мюфтията, не на неговия заместник.

 

Якупов идва и до разбирането, че уахабитите поддържат не само мюфтията, но и чиновниците, например областните ръководители и кметовете на градовете. Те са поддържани също и от бизнеса. Това явление Валиула хазрат през 2010 г. нарича „уахабитски холдинг“ – срастване на уахабитското духовенство с бизнеса и бюрокрацията. Това е много смело и едновременно – точно в целта. По-добро определение трудно може да се измисли.

След като част от уахабитите вземат оръжие (печално известните събития от ноември 2010 г. в Нурлатския район на Татарстан, когато въоръжени бойци се опитват да създадат в гората нещо подобно на лагер от типа „Имарат Кавказ“), а мюфтията Гусман Исхаков прави изявление, смекчаващо вината им, станало ясно, че са нужни кадрови решения. Густав Исхаков подава оставка. Сменя го верният съратник на Валиула Якупов Илдус Файзов. Това е много сполучлив идеен тандем – мюфтия и богослов заедно противостоят срещу уахабизма, двамата имат пълно разбиране по въпроса и взаимно доверие.

Опитите на Илдус Файзов да започне кадрови промени (сменя от постовете им мухтасиби – съблюдаващи за законите на шериата, и имами на големи джамии – откровени уахабити) отприщват бясната реакция на радикалите. Потоци от откровена помия в медиите, заплахи за физическа разправа, бунтове в джамиите в Алметевск и Казан – уахабитите на искат да предават позициите си. Местният управляващ елит, така дълго отглеждащ тези фундаменталисти, не очаква такава реакция от уахабитите. Но вместо да поддържат деуахабитизацията, мюсюлманската умма на Татарстан предпочита да направи отстъпки на уахабитите.

Това е особено забележимо по време на бунта на уахабитите в казанската джамия „Кул Шариф“ през април 2012 г. – мюфтията Илдус Файзов решава да свали от длъжност салафитския имам Рамил Юнусов, обаче като по команда се събират уахабитите от цялата република, като заплашват да направят „площад Тахрир“ в Казанския Кремъл. Чиновниците искат да спасят Юнусов на поста му. Уахабитите ликуват, но решават да убият своите противници. На 19 юли 2012 г. Валиула Якупов е застрелян във входа на собствения му дом. След час уахабитите извършват и терористичен акт, взривявайки колата на мюфтията Илдус Файзов. Той по чудо оцелява. Валиула хазрат не успява да се спаси.

Това е първият случай на убийства на мюсюлмански духовници от уахабитите в Татарстан. Истинска мъка за народа е, когато той губи своите интелектуалци. За всички било ясно какво е загубил татарският народ, от какво се е лишила страната. Прекрасно си спомням ужасния ден на трагедията, погребението на следващата сутрин. Да се простят с хазрата дойдоха стотици хора. Всички бяха объркани. Много бяха обзети от чувство на самота.

 

 

Гробът на Валиула хазрат Якупов

 

Сега е известно, че непосредственият изпълнител на убийството, дръпнал спусъка, е Роберт Валеев (така нареченият емир Абу Муса), но този, който планира и организира убийството на Валиула Якупов и терористичния акт, в който едва не е убит Илдус Файзов, е бандата „Муджихидините на Татарстан“ (по данни на вътрешното министерство). Към 2014 г. членовете на тази банда са ликвидирани от специалните части.

 

Раис Сулейманов запознава посетителите с книги и други печатни издания на „Иман“. Сулейманов е експерт на Института за национални стратегии, ислямовед, главен редактор на списание „Мюсюлмански свят“, основан от Валиула Якупов

 

 

Едва след смъртта на Якупов всички осъзнават значимостта на неговата личност. Голям мюсюлмански богослов на границата между 20-и и 21-ви век, интелектуалец на своето време, просветител.

Можем да кажем това за него без всякакво преувеличение. Неговият жизнен път е път на борба против това зло, което днес приема твърде заплашителни мащаби, в сравнение с времето от първото десетилетие на 2000 г. За нас Валиула хазрат Якупов завинаги ще остане символ на съпротивата срещу уахабизма и бойно знаме на борбата с това зло, което заплашва нашата страна и нашия народ.

Превод: Рени Нешкова

 

*Джадидизъм - обществено-политическо и интелектуално движение сред мюсюлманските народи в Руската империя от края на 19-и и началото на 20-и век. В по-широк смисъл джадидизмът е движение за разпространение на просвещението, на развитието на тюркските езици и литература, изучаване на светски дисциплини, използване на достиженията на науката и равноправие на жените

** Кадимизъм (от араб.‎‎ — стар, древен) — консервативно движение в татарското общество и сред мюсюлманите в Русия от края на XIX — и началото на XX в. Привържениците на кадимизма защитавали патриархалните традиции и водели активна борба срещу религиозното реформаторство на джадидизма.

 

Още от Култура и общество

Коментари

  • Валентина

    05 Фев 2016 9:49ч.

    Изключително интересно! Би било чудесно подобни статии за съвременния ислям в Русия (и извън нея) да станат цяла отделна линия в сайта.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи