"По характер съм предубеден към смесиците, които разбъркват границите, заразите, които разпространяват безпорядъка в умовете. Не ми харесва, че национализмът се смесва с християнството толкова тясно, че вече не се знае дали тамянът се издига към Бог или към нацията, която става негов идолопоклоннически двойник. Това е напът да се случи в Русия. И в известна степен в исляма, при който гражданските закони са осветени от самия Бог в Корана. Не ми харесва, че една фалшива доктрина (марксизмът-ленинизмът) се взема за точна наука, която предизвика психическа пандемия в световен мащаб. Не ми харесва, че религиите губят очертанията си и потъват в хуманитарност, която претендира, че съдържа всички тях. Тези смесици, тези обърквания пораждат отровни и силно заразни продукти".

 

“Цялото това време, което прекарах с руската история и съветския комунизъм, в изследване и анализиране, се надявам да ми бъде броено като разкаяние”, пише Ален Безансон в автобиографията си (“Едно поколение”, 1987 г.). Историкът не си е простил. Член на Комунистическата партия от 1951 до 1956 г., той скъсва с нея след разпространението на доклада на Никита Хрушчов, който разкрива престъпленията на сталинизма. “Засрамен” и “разярен”, Ален Безансон решава тогава да изследва историята на Русия и СССР и да покаже механизмите на тоталитаризма, за да разбере по-добре какво му се е случило. Това ще бъде произведението на живота му. Завърнал се към католицизма, Безансон вижда в комунизма форма на гносис. Идеология, която се представя за “научна”, но “заимства вярата от религията и така постига дълбока преданост на последователите, които в известен смисъл са “вярващи”.

Contagions (Зарази) е внушителен том, току-що издаден във Франция, който обединява десет произведения на Ален Безансон. Десет произведения, разпръснати в почти петдесет години, през които френският историк, изследователски директор във Висшето училище по социални науки (EHESS) и специалист по религиите, показва идеологическите и религиозни обърквания на нашето време. Книгата звучи като предупреждение срещу “интелектуалната зараза”: смесването на вяра и наука, идеология и теология, религия и хуманитаризъм.

 

- Авторите на предговора описват творчеството ви като пронизано от един дълъг въпрос, като нишката на Ариадна: “Как човек би могъл да бъде комунист? И как толкова много са могли да бъдат?”

 

- Има много причини. Ето трите, които ми се струват основни. “Марксизмът-ленинизмът” се представя като тотално обяснение на света във всичките му аспекти и гарантирано от науката. То е фалшиво, това е илюзия, но е примамливо за младите хора. Това е изкушението на прекия път към пълното знание. Освен това то съдържа силен революционен устрем. Това беше настроението след войната. Франция бе познала революцията с якобинското изкушение, което изчезна след края на Робеспиер през 1794 година. Болшевишкият комунизъм изглеждаше така, сякаш поема щафетата, отново започва революцията и ще я доведе до нейната идеална цел. После малко хора знаеха какво се е случило в Русия. Морето от кръв старателно беше прикрито. Страната на Съветите изглеждаше утопията на власт, осъществената утопия. Съветският съюз току-що бе водил героична война и бе участвал в голямата победа над нацистката утопия, сходна утопия, за чийто ужаси знаеха всички. Комунистическите ужаси бяха известни на малцина. През 50-те г. френският интелектуален свят мислеше много хубави неща за съветска Русия. В университета, в “Сианс политик”, говореха за нея с уважение и възхищение.

 

- Вие подчертавате факта, че съветският режим не е бил диктатура като другите. Каква е спецификата на съветския тоталитаризъм?

 

- През 1950 г. много хора смятаха, че режимът на Франко е по-лош от този на Сталин! Испания при Франко беше чисто и просто диктатура: един лидер превзема властта и я връща едва след смъртта си. Русия, според много французи, не бе преживяла подобно нещо, тя беше само различна и автентична форма на демокрация. Тук е лъжата, която отличава комунизма и го разграничава от класическите диктатури. Знаем колко души са загинали по време на испанската гражданска война: 200 хил. от всяка страна. Това няма нищо общо с 30-те или 40-те милиона при съветския режим! Още повече, че китайският, виетнамският, кубинският етиопският комунизъм продължи да разпростира своите опустошения. В известен смисъл, истината за марксистко-ленинския режим достигна до френските маси едва през 70-те г., със Солженицин, чийто книги разкъсаха завесата на измамата. Тоест, много късно.

 

- Но дори през 70-те г. мнозина френски интелектуалци отказваха да погледнат истината в очите… Как си обяснявате тази слепота?

 

- Що се отнася до Франция, аз наистина смятам, че има много силно вкоренено желание в мнозина интелектуалци да започнат отново революцията. А освен това при много от тях има вкус към кръвта! Невинаги е симпатичен френският интелектуалец! Някои от тях дори могат да бъдат очаровани от насилието. Ален Бадиу, по онова време професор в “Екол Нормал Сюпериор”, приветства с голяма радост кланетата, извършени в Камбоджа… Мечтата за едно идеално, равноправно, справедливо общество винаги е съществувала. Още от Платон. Струва си примирението с насилието. Няма омлет, ако не счупим яйцата за омлета…

 

- Разликата, казвате Вие, между една диктатура, като тази във Франкистка Испания, и съветската система, е идеологията. На какво се основава марксизмът-ленинизмът?

 

- Това е доктрина, основана, както се смяташе, на науката, която обхваща всички аспекти на живота. Тя синтезираше едно предполагаемо пълно познание за човека, обществото и тяхната съдба. В Русия цензурата и пропагандата убеждаваха, че режимът носи обещание за спасение. Тази религиозна матрица, която може да изглежда парадоксална, защото идеологията е същевременно дълбоко антирелигиозна, спуска на земята ключовете на спасението, и партията е гарант за това. Идеологията заимства вярата от религията и така постига дълбока преданост на последователите, които в известен смисъл са “вярващи”. Но това е позитивистка система, основана на “научни” теории, и практическа, доколкото са известни нейните рецепти: премахване на собствеността, позволяващо създаването на общество от нов тип. 

 

Това е форма на нов гносис и това се опитвам да покажа в моята книга “Интелектуалните корени на ленинизма” (Les Origines intellectuelles du léninisme). Гносисът е доктрина, която паразитира върху религиите на Библията от самото начало: форма на do it yourself, идеята, че от момента, в който познаваме тайните принципи на функционирането на света, можем да се оправим без Бог и да се спасим сами. В Античността е имало много силни гноси: манихейството, маркионизмът… чрез които християнството се е опитало да си проправи път. После през ХIХ век гносисът престава да бъде религиозен, за да стане привидно научен, което е било нещо ново. Ленинизмът претендира, че е доказуем и дава гаранции за научност: накратко, той вярва, че знае, докато старите гностици знаеха, че само вярват, въпреки че вярваха в много по-различна вяра от християнската или еврейска ортодоксалност. 

 

Но Ленин се опираше на един решително научен корпус, който нямаше за какво да завижда на математическите открития или на пробивите във физиката: форма на абсолютно социологическо познание за човека. По-добре е да знаеш, отколкото да вярваш! Русия в края на ХIХ в. беше в плен на много голямо духовно объркване: имаше марксисти, символисти, доста разнообразни есхатолози, християни и парахристияни… Всички тези течения бяха пометени от историческия и диалектически материализъм, който наложи своята хегемония. 

 

- Днес бихте ли казали, че ислямизмът е нов тоталитаризъм? Има ли общи неща с ленинизма?

 

- Това е религиозен фанатизъм, не е същото нещо. Фундаментализмът се развива днес в исляма, както някога се е проявявал в много религии, включително в християнството; но той е религиозен и не претендира да е научен. 

 

- Как си обяснявате този подем на радикалния ислям? 

 

- Може би защото е по-рационална религия, според нейното уверение, и по-малко взискателна от християнството. Ако спазва “петте стълба”, човек е сигурен, че ще отиде на Небето. Няма свободна воля. Вярващият не трябва да си задава въпросите, които измъчват непрекъснато евреина и християнина. Няма вътрешна война. Това е също религия, която се е отърсила от сложността и трагичността на историята. В библейската перспектива има начало, среда и край: откровението ги определя. Ислямът е предходен на всичко: хората не се обръщат в исляма, те се “отвръщат” (déconvertissent) от предишни религии, които са се насложили над исляма, изопачили са го, за да се превърнат отново в мюсюлманите, които са били при раждането си. Светът се разделя на две зони: “Дар ал-ислям”, където цари ислямът, и “Дар ал-харб”, светът на неверниците, които трябва да се обърнат. 

 

В дългосрочен план ислямът не изглежда разтворим в нищо друго. Решаващото понятие е “съюз”. В подножието на Синай Бог сключва завет с еврейския народ, а християните полагат основите на нов завет, който е негово продължение. Този завет отличава еврейския народ и християнския народ. Човек е част от християнския народ посредством вярата, присъединяването на доверие към скрития Бог. Заветът не съществува в исляма, който се основава на пълно подчинение на закона, който не прави разлика между народите. В исляма Бог е очевидност, от която разумните хора не могат да се скрият. Еврейските и християнските писания са фалшифицирани и крият истината за Корана. Това е може би най-непреодолимата разлика. Въпреки това съжителството дълго време бе възможно, в Испания или Малта, например. Но това съжителство не трае. Християните в Ориента са експулсирани днес, точно както мюсюлманите в Испания бяха експулсирани. 

 

- Вие не вярвате в съвместимостта между исляма и републиката. Но и отношенията с християнството са били сложни дълго време…

 

- Католическият свят беше ендогенен, той беше част от френската цивилизация. Накрая католиците приеха волю-неволю модерната цивилизация и на това се надяват днес по отношение на мюсюлманите. Не е сигурно, че мюсюлманите се поддават на такава еволюция. 

 

- Марсел Гоше бе пророкувал излизане от ерата на религиите: не сме ли свидетели по-скоро на постепенното отслабване на християнството и на възхода на исляма?

 

- Прочетох в една енциклопедия от 1880 г., че ислямът е напът да умре. Това означава, че са се излъгали! Според енциклопедията тогава е имало 80 млн. мюсюлмани. Днес те са един милиард и половина, по-многобройни от католиците. Един поглед към миналото показва, че една болна църква лесно преминава към исляма. Може да се смята, че първоначалният успех на тази религия идва от масовия кръвоизлив на християни, съблазнени от новата доктрина или, поради слабостта на тяхната вяра, не особено склонни да се съпротивляват на ефикасната техника на обръщане, с данъчния натиск, униженията и бедите, породени от статута “дхима”. 

 

Днешната Църква не страда от същата болест като византийския Египет. Въпреки това бихме се поколебали да й издадем удостоверение за добро здраве. Съдейки по социологическите проучвания, много вярващи не знаят точно в какво вярват, нито защо вярват. Те се съмняват в много основни догми, като първородния грях, вечния живот, възкресението на тялото. От едно поколение насам преподаването на основите на християнската религия на децата е объркано и несигурно. То вече не се стреми да ги накара да научат наизуст стабилни догматични формули, а да им вдъхне едно неясно, обичливо и любезно душевно състояние към всички. 

 

- Как си обяснявате преминаването на днешната Църква в това, което наричате “хуманитарна вяра”?

 

- Днешната дехристиянизация произтича вероятно от едно отстъпление от вярата, дори сред самото духовенство. От 60-те г. религиозната практика се срина. От мига, в който вече не вярват в крайните цели, не се страхуват, че ще отидат в ада, нито желаят да отидат в рая, християнската вяра е в опасност. През ХХ в. на Запад идеологията замести вярата: първо, комунистът от ленински тип, после този дегенерирал дарвинизъм, който доведе до нацизма в германските страни. Днес се оплакват от метафизична празнота, в която процъфтява смътна хуманитарна религиозност. 

 

- И накрая, защо избрахте това заглавие за издаването на една важна част от вашите произведения - “Зарази”?

 

- Защото подсъзнателно отхвърлям смесиците. По характер съм предубеден към смесиците, които разбъркват границите, заразите, които разпространяват безпорядъка в умовете. Не ми харесва, че национализмът се смесва с християнството толкова тясно, че вече не се знае дали тамянът се издига към Бог или към нацията, която става негов идолопоклоннически двойник. Това е напът да се случи в Русия. И в известна степен в исляма, при който гражданските закони са осветени от самия Бог в Корана. Не ми харесва, че една фалшива доктрина (марксизмът-ленинизмът) се взема за точна наука, която предизвика психическа пандемия в световен мащаб. Не ми харесва, че религиите губят очертанията си и потъват в хуманитарност, която претендира, че съдържа всички тях. Тези смесици, тези обърквания пораждат отровни и силно заразни продукти. Откъдето и моето заглавие.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

Още от категорията

Репетиции

Репетиции

Представяме ви откъси от романа "Репетиции"(1992г.) на Владимир Шаров....
Седем дни в Иран

Седем дни в Иран

"Иран наистина е сътворен от човешката ръка в борба с природата. Гледк...

9 коментар/a

Д-р Иванов /психиатър/ на 24.03.2018 в 18:30
Франко, Сталин, Пиночет и т.н. само показват, че по голямата част от хората /тълпата/ имат нужда от лидер, който да им казва кое е правилно и кое не. Личностите нямат нужда от фюрер.
биогноза на 24.03.2018 в 20:36
Все пак трябва да има някакво обяснение, защо ми изтрихте толкова съдържателен и стойностен пост?! Знам, че ще изтриете и този, но истината няма как да изтриете!! От какво ви е страх?
Чета си, размишлявам си, чудя си се на 25.03.2018 в 07:34
Нооо хаос, уви, и в десните френски учЕни главици. Марксизмът ненаучен, а връхтът на учеността и аргументативността е да ни се обяснява кой къф е по характер и кво на него лично не му харесва. С тоз интелектуален “елит“ Европа няма бъдеще - ни ляво, ни дясно, ни никакво. Освен новосредновековно-песенно-мюезинско от върховете на джамиите. Уви!
“Пистис София“ поне на 25.03.2018 в 07:46
“Гносисът е доктрина, която паразитира върху религиите на Библията от самото начало: форма на do it yourself, идеята, че от момента, в който познаваме тайните принципи на функционирането на света, можем да се оправим без Бог и да се спасим сами.“ Гносистическото християнство е едно равноправно с другите учения на “религиите на Библията“. И далеч по-смислено от догматичното в някои отношения. Дали е прочел внимателно поне “Пистис София“, неканоничните евангелия, намерени в Наг Хамади, и остатъците от документите на гностическото християнство? Щото в тях не пише,че “можем да се оправим без Бог и да се спасим сами“. А съвсем наопаки.
хамалин на 25.03.2018 в 08:48
биогноза азъ питам съштото (не че не съм наясно де)
Helleborus на 25.03.2018 в 13:53
Злото в обществен план не се състои в това какво човек вярва, а в това, дали оставя останалите да вярват свободно. Ако едно общество има някакъв култ, само че там всички са се присъединили доброволно, не нарушават гражданското право и практикуват помежду си своята култура, без да предприемат мерки да я налагат повсеместно, но и без да задържат със сила желаещите да напуснат, тогава никой няма право да им пречи. Защото точно по един такъв начин различните култури се конкурират свободно и това е защитено във Всеобщата декларация за правата. При една такава конкуренция, стават явни плодовете на всеки и хората могат да променят мисленето си, да излязат от едно място и да отидат на друго място, като духовна територия. Така са съществували и нациите. Много по-погрешно от това е един човек да обяви, че е намерил абсолютната истина и да тръгне да я налага със сила, борещ се със "секти", еретици, наричащ различните от себе си с всякакви имена, без да са сторили нещо достойно за наказание. Като да речем ксенофоби, и др. такива. Мнозинството лесно откликва на подобни моди и става по болшевишки агресивно. Подобен монопол се практикува масово, той е в основата на всички световни движения, които се разпространяват през медии и политика, с пари, сила и натиск. Не само комунизма, Сорос прави същото, държавите правят същото, с монопол в образованието, науката и културата. Затова аз доста се плаша от поредната амбиция на някой, който казва, че ще постави всичко в ред и ще оправи нещата, а болшинството чака, готово да захапе новия кокал и отново да се ожесточи. Винаги опитът е да се коригира целия свят, с което насилието се утвърждава като традиция. И точно по този начин Истината се мачка във всички поколения. Защото тя е чужда на насилието и не служи за оправдание на масите да потъпчат своите интелектуални и духовни малцинства. Никой, който изповядва Истината, не би я разпространявал с пари, натиск или материални примамки. И не би изискал послушание от всички. В някакъв смисъл, това е от основните белези за почтеност! Докато монополът над мисленето е от основните белези за непочтеност.
Какво ви чака на 25.03.2018 в 19:39
Из "Весна победы" - М. Солонин. "В начале февраля 1945 г. советские войска неожиданно во­рвались в западную часть Замланда, овладев большим числом населенных пунктов. Через несколько дней немцам удалось разбить и частично отбросить передовые силы и в ходе смелой наступательной операции крупного масштаба восстановить 19-20 февраля 1945 г. прерванную наземную и морскую связь с Кенигсбергом. Командование армейской группы Замланд и Группы армий «Север» с помощью полиции провело расследо­вания о судьбе населения на вновь освобожденной террито­рии, результаты которых имеются, правда, лишь по нескольким населенным пунктам. Так, военнослужащие 39-й армии убили в Георгенвальде 4 гражданских лиц и бросили трупы в пламя подожженного имения... В Крагау военнослужащие 91-й гвардейской стрелковой дивизии изнаси­ловали и задушили двух молодых женщин, в Меденау военно­служащие 358-й стрелковой дивизии убили по меньшей мере 11 гражданских лиц. Здесь перед одним домом лежали трупы двух убитых женщин, маленького ребенка и грудного младен­ца. Двух пожилых мужчин и 14-летнего юношу забили, точно так же - двух женщин и двух девочек после изнасилования. Совершенно раздетое тело 30-летней женщины имело колотые раны на груди, у нее был рассечен череп, она была изрешечена выстрелами. В Гросс-Ладткайме военнослужащие 91-й гвардейской стрелковой дивизии расстреляли 2-х немец­ких военнопленных и 4-х гражданских лиц, включая бургоми­стра и его жену. От их 18-летней дочери не осталось никаких следов. Однако был найден труп молодой девушки, которой после изнасилования отрезали груди и выкололи глаза." Следват още фрагменти от една от най-интересните статии на сайта на М- Солонин
факт на 25.03.2018 в 21:17
"с 30-те или 40-те милиона при съветския режим". Тези раздути многократно числа вървяха през перестройката, но отдавна са опровергани от архивите - що за "учен" е този пропагандист? Четете Земсков.
Чевенгур на 09.04.2018 в 11:40
Никой не коментира престъпленията на вермахта в Белорусия, Украйна и Русия. Нито мащаба на престъпленията и после да си спомним за лекс талионис.

Напиши коментар