Общо 3 хиляди магазина за дрехи „втора ръка“ в България осигуряват облекло на изгодни цени за близо половината от населението, което поне веднъж в годината избира да купи употребявана дреха. Това съобщи Севдалин Спасов от новосъздадената Асоциация на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба, в която участват 14 официални вносители. Страната ни обаче съвсем не е сред лидерите по употреба на „разни парцали“, защото българските клиенти се оказват взискателни и освен от ниските цени, се интересуват от разнообразието и качеството на предлаганите продукти. Това става ясно от представително проучване на Естат за нагласите на българите да ползват употребявани облекла.

 

Така изглежда наш легитимен магазин за дрехи втора употреба, които са сортирани по размер и възрастово предназначение.

 

Лидери в европейското потребление са Русия и Украйна, докато водеща в износа на носени облекла е Германия.

 

Заетите в тази дейност у нас са 8 хил. служители, като те са разпределени в сортировъчна дейност и в магазините, а преработваните в България облекла възлизат на около 50 хил. тона.
Спасов обясни, че както и в други сфери на икономиката в нашата страна, средно около 40 на сто от вноса на дрехи втора ръка е нелегален, като тези вносители не използват спедиторски фирми, а притежават собствени тирове с които извършват вноса. Дрехите се продават без контрол по импровизирани щандове, битаци и скрити в малки квартални магазинчета. Именно те са обектите, които продават дрехи за стотинки, а после парцалите се горят за отопление в селища и махали, където не разчитат на енергийни помощи и на друг вид горива.

 

Нерегламентиран пазар на незаконно внесени дрехи втора ръка

 

За 2017 г. оборотът на водещите членовете на асоциацията е 114 млн. лв., като в това число са включени и изнесени стоки на стойност 48 млн. лв., а внесените суми в държавният бюджет възлизат на 14,5 млн. лв. От асоциацията обаче са категорично против облагането с продуктова такса, като мярка срещу горенето на дрехи и постигане на екологичен ефект.

 

Севдалин Спасов напомни, че гумите „втора ръка“ са обложени с продуктова такса, но това не спира горенето им. Проблемът, по думите му, е в липсата на контрол над сивия сектор, който веднъж е вреден за легалните търговци и втори път – реален  източник на екологичен проблем, независимо от това дали дрехите ще бъдат изгорени или изхвърлени на нерагламентирани сметища. По темата предстои среща в парламента, където да бъде обяснено как ще се отрази на цялата индустрия налагането на продуктова такса, която може да надхвърли и двукратно вносната цена на килограм текстилна продукция.

 

Нагласата на българите към употребяваните дрехи се променя от усещане за неудобство към любопитство и усещане за ново социално преживяване. Най-добронамерени в Европа към дрехите втора ръка са германците, а изненадата е в обстоятелството, че именно в Германия все повече носят употребявани дрехи, внос от България.

 

Палети с дрехи

 

Четири са големите сортировъчни цехове в България, като само този във Варна е на площ от 10 хил.кв.м. Служителите разтоварват чували по 7 кг, като проверяват на ръка всяка от дрехите. За да се предотвратят всякакви биологични рискове, всички дрехи се обезпаразитяват газово и след 24 часа са вече в ръцете на сортировачите.

 

Облеклата в най-лошо състояние се отделят, а тези, които изглеждат добре и са запазени, се оглеждат старателно, включително като шевове, запазени етикети и всички подробности, свързани с тяхното качество. Служителите работят с маски и ръкавици.

 

Сред най-куриозните продукти за реекспорт са единични обувки, каквито се търсят в Пакистан. Там стандартът на живот е толкова нисък, че за потребителя е достатъчно да намери две обувки от един и същи номер, дори без претенции дали са две леви или две десни, но е желателно поне да са сходни по стил – например две маратонки или две кожени обувки.

 

От асоциацията съобщиха, че в страните от Източна Европа се сортират около 70 на сто от събраните  дрехи, а Полша е първенец по сортиране с 300 тона дневно. След Русия и Украйна, другите големи потребители на Стария континент са Германия, Холандия, Белгия, Унгария. Нежеланата като качество продукция се отправя към Африка и явно, поради ниските изисквания на клиентите, към Пакистан.

 

Сортировъчна за дрехи


Част от най-некачествените дрехи се фактурират с отрицателна стойност – например „минус“ пет евроцента на килограм. Заедно с продукцията в същата пратка, която е с позитивна стойност, цената на килограм продукция може да достигне 5 евроцента, а в една пратка се съдържат 25 тона.

 

Интересното е, че 15 на сто от дрехите втора ръка от целия свят отиват именно в Пакистан – както за крайни клиенти, така и за рециклиране. Сред държавите-лидери по рециклиране е Индия.
У нас 10 на сто от текстилните продукти отиват за памучни парцали за промишлеността – в железницата или корабостроителството и дейности, свързани с машинни ремонти. 15 процента се рециклират и отиват в циментовите заводи и едва 3 на сто са за депониране.

 

В рамките на година само един от българските търговци е извършил 4,2 млн. продажби онлайн, като едва 38 на сто от тях са в България, а другите са към чужбина. Когато български клиент иска да продаде своя стока, която не е оценена на стотинки и тя се предлага онлайн, той получава 70 на сто от продажната цена. И тук също може да избере дали да получи парите под формата на отстъпка за своя покупка, дали да ги получи по своя сметка или да ги дари за SOS Детски селища.

 

Севдалин Спасов допълни, че новите онлайн платформи за директна търговия между хората, като това понякога става направо от страници във Фейсбук, несъмнено се отразява на обема продажби, които извършват легитимните търговци, но този процес не може да бъде спрян в нито една област. Разликата е в това, че докато клиентите на онлайн сайтовете за продажба втора ръка могат да върнат продукта, ако не им харесва, то между физически лица това е почти невъзможно.

 

В Пакистан се намира пазар за всичко, което европейците не биха погледнали, включително единични обувки

 

Проучването на ЕСТАТ показва, че 18 на сто от клиентите на магазините „втора ръка“, пазаруват във физически магазини и плащат между 1 и 20 лв, но освен това дават и около 30 лв. за нови дрехи от редовни магазини. Изводът е, че покупката на дрехи „втора ръка“ е съзнателен избор, а не единствен вариант за задоволяване на такава потребност. Оказва се също, че мъжете почти не на склонни да се разделят със старите си дрехи, макар изобщо да не ги носят, докато жените биха подарявали на познати, дарявали за благотворителни каузи и биха оставяли в контейнери за дрехи.

 

Според експертите най-качествените употребени облекла идват от Скандинавия, Швейцария, Англия и от модните италиански градове.

 

От градовете у нас със отличително голям и редовен процент на клиентите е Козлодуй. В много от малките населени места, когато една жена се научи как да пазарува онлайн, тя прави малка общност и с картата си пазарува за всички познати и приятелки, а те й дават парите на ръка.

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Напиши коментар