17 години по-късно, или на „ти” с композитора Димитър Николов

17 години по-късно, или на „ти” с композитора Димитър Николов
Димитър Николов е роден през 1945 г. в София. Завършва Националното музикално училище и Националната музикална академия. Композиция учи при акад. Марин Големинов. Автор e на седем симфонии – „Вавилонската кула”, „Каине, къде е брат ти Авел? SOS!”, „Потопът”, „Между Aда и Pая”, „Да умееш да се раждаш отново", Via Dolorosa, Dies Irae и други симфонични творби – „Софийска поема”, Младежка увертюра, „Пространствени ансамбли за променящ се оркестър”. В списъка влизат още „Романтични варианти” за струнен оркестър, Триа за нонет, три клавирни квинтета, Клавирен квартет за четирима корабокрушенци, пет струнни квартета, шест кантати, инструментални пиеси, песни в различни жанрове, електронна и филмова музика. Работил е над 30 години като музикален редактор в БНР. Бил е на различни ръководни длъжности в Съюза на българските композитори. Носител е на наградите „Сирак Скитник” на БНР и „Златното петолиние” на СБК. За цикъла си от симфонии на духовна тематика е удостоен от Негово Светейшество Йоан Павел Втори със специалния сребърен медал за 2-хилядната годишнина от раждането на Исус Христос. Димитър Николов е реализирал авторски концерти в София, Париж, Милано, Будапеща, Стокхолм и Берлин. Негови произведения са звучали и във Варшава, Краков, Катовице, Киев, Талин, Петербург, Аугсбург, Потсдам, Хелзинки, Хамелина, Прага, Братислава, Бърно, Острава, Либерец, Оломоуц, Соколов, Мост, Усти над Лабе, Бургас, Варна, Габрово, Перник, Стара Загора, Смолян.

 

В един като по чудо топъл ноемврийски следобед преди 17 години се срещнах с Димитър Николов за интервю. Познавах част от творчеството му. Дни преди това бях на премиерата на неговата симфония „Потопът” - творба за оркестър, солисти, хор и електронен запис, която буквално разтърси публиката, предизвика овации и дискусии.

Имах подготвени въпроси, но не знам кой дявол ми влезе под ноктите и въпреки целия ми респект с включването на касетофона изрекох: „Защо не сте известен като Х (един много популярен български естраден композитор)?”. С най-английската си усмивка, независимо че минава за франкофон, Николов ми поднесе отговора: „Защото работя главно в други жанрове. Разбира се, безкрайно уважавам колегата”.

Оттогава изтече много вода. Уверена съм, че хората, които се интересуват от съвременна българска музика, знаят кой е Димитър Николов.

Сега имам нов повод за интервю с този колоритен автор - неговата 70-годишнина. И тъй като ни свързва едно вече старо приятелство, позволявам си да го водя на „ти”.

 

 

- Как започна пътят ти в музиката? Откога са първите ти творби?

 

- Майка ми беше специалист по френски език, баща ми - икономист, но и двамата като ученици са свирили на цигулка. Много обичаха класическата музика, слушахме записи и посещавахме много концерти. Бях на 8 години, когато кандидатствах и ме приеха в детската школа към музикалната гимназия в София. После завърших и самата гимназия като цигулар, но вече отделях доста време и на пианото.

След казармата се дипломирах в Националната музикална академия, но трябва да кажа, че още в училището започнах да пиша музика. Дължа голяма благодарност на професор Евгени Аврамов - български композитор и теоретик, който в онези години, тогава съвсем млад преподавател, беше направил кръжок по композиция. Почти всички от нас - децата, които посещавахме неговите лекции, след време действително се посветихме на композирането.

Научил съм много от различни мои преподаватели по отделните музикални дисциплини, но най-ценни за мен бяха заниманията с големия композитор академик Марин Големинов, който положи последните „мазки” към бъдещия ми портрет... Маестро Големинов беше енциклопедична личност с европейско поведение и мащабно мислене, вещ познавач и на другите изкуства - какъвто според мен трябва да бъде истинският творец.  

 

- Имаш ли спомен от концерта, на който като ученик в музикалното училище си представил своя творба пред професионална публика? На афиша, за щастие е запазен, са написани следните авторски имена: Хендел, Моцарт, Николов...

 

- Това е първият ми самостоятелен концерт като изпълнител и автор, бях на 17 години, но имам предишни участия в десетки други продукции. Това ми беше помогнало да преодолея сценичната треска. Помня, че концертът мина добре, за радост на учители, родители и мен самия. Не пазя композициите си от онова време - част от тях съм унищожил, а някои - преработил. Аз и сега редактирам отново и отново, даже неща, които са изпълнявани, записвани и т. н. Наскоро чух интервю на писателя Алек Попов, който сподели, че преработва вече издадена своя книга. Е, не съм единствен.

 

- В каква насока са твоите търсения?

 

- Обикновено ми хрумва конкретна драматургична идея, обличам я в музика и я пускам да лети. Ако и други полетят след нея - значи се е получило...

 

- Независимо от жанра творбите ти почиват на драматургично начало. Разказваш житейски и библейски истории, влизаш във философски спорове, включваш театрален елемент. Защо все пак избра езика на музиката, а не на някое друго изкуство? Какъв е твоят музикален стил?

 

- Бях около двайсетгодишен, когато на български излезе първото издание на „Майсторът и Маргарита” от Булгаков. Авторът на предговора, руски литератор, беше написал, че писателят е използвал древногръцкия стил менипея. Започнах да търся тази дума - вкъщи имахме енциклопедични речници на български, френски, руски. Прочетох различни тълкувания.

Избрах за себе си „най-малкото общо кратно”, ако мога така да се изразя. То гласи: „Менипеята е стил от последния период на древна Елада, при който авторът използва различни стилове и жанрове в името на една драматургична идея. Ако липсва такава идея - това е проява на лош вкус и можем да го нарачем еклектизъм...”. Вероятно има и други тълкувания на думата менипея, но при всички положения това е моето кредо.

Що се отнася до другите изкуства - рисувал съм стихове, свирил съм с пастели... Вероятно един ден... може би скоро...

 

- Вълнуват те отношенията между доброто и злото, любовта и омразата, отчаянието, надеждата. Какъв е днешният свят? Какъв ти се иска бъде?

 

- Бах, Микеланджело, Шилер, Бетовен, Юго, Лист, Ван Гог, Иван Вазов... безкраен е списъкът на тези, които са жадували победата на доброто, любовта и надеждата. Искам днешният свят да прилича на техните мечти.

 

- Какво въздига и какво може да унищожи личността?

 

- Не мисля само за отделната личност - стремежът към непреходните културни и етични ценности може да направи една нация велика. Постиженията в изкуството и науката са лицето на един народ пред света. А що се отнася до отделния човек - трябва се пазим, да си помагаме, да се учим един от друг... и да прощаваме. Много малко от нас са надарените с броня.

 

- Има ли според теб някакъв най-светъл период в човешката история?

 

- Написал съм един квинтет, който се нарича „Машината на времето”. Личните ми изследвания показват следното: хората от всички епохи вярват, че най-хубавото предстои...

 

- Какво може да направи, прави и в какво не успява Съюзът на българските композитори за развитието на музикалната култура у нас? Има ли съдействие от страна на държавата и обществото?                    

 

- СБК прави каквото може. То е малко, защото участието на държавата е повече от минимално. Но това, което прави съюзът, е и много - за тези български творци, които композират в жанрове като симфоничен, камерен, хоров. Колегите ми работят без поръчки и без заплащане, убедени в своята отговорност към нацията. Да не говорим, че трябват и средства за изпълнители, за наем зала, а за реклама така и не можем да мечтаем.

В европейските държави има различни форми (много място ще отнеме изброяването) за подпомагане на онези жанрове в изкуството, от които не се очаква бърза и голяма възвръщаемост. В случая обаче възвръщаемостта има друго измерение - престижът на една държава в цивилизования свят.

Ще си позволя една фриволност - като гражданин уважавам доста български политици, мисля, че те са кадърни хора. Но що се отнася до моята област, нещата ще потръгнат, когато видя дейци от левицата, от десницата или центъра на концерт от съвременна камерна музика - дошли ей така, без специална покана.

Сега актуални са разговорите за обучението по музика, изобразително изкуство и литература в училище. Пледирам да има колкото се може повече такива часове - за истински увлекателни разкази за изкуството, за прослушване на записи, за посещения на изложби и концерти. Убеден съм, че трябва да бъде така - от детската градина до 12-и клас .Всеки един период е важен за формирането на бъдещите граждани, ако искаме те да са цивилизовани и етични, независимо каква професия ще упражняват.

 

- Какви според теб са перспективите пред днешните млади композитори?

 

- Не искам да ги отчайвам. Надявам се да имат вяра в своята мисия.

 

- Тежък кръст ли носят сегашните създатели на класическа музика в България?

 

- След всичко, казано дотук - ясно е.

 

- Доволен ли си от факта, че синът ти е музикант и композитор?

 

- Андрей създава електронна музика. Радва ме неговият оригинален талант, както и че е много работлив. Освен това е и много добър човек - и това ме радва, то е важно за един композитор. Дано Бог му помага.

 

- Защо над 30 години не си сменял работно място и дори длъжност в Българското национално радио, от дипломирането до пенсионирането ти? Какво ти даде и какво ти взе радиото?

 

- Постъпих в БНР с конкурс като музикален редактор . И като такъв се пенсионирах. Най-хубавото през тези 36 години бяха интелигентните хора, с които съм работил, възможността да слушам неограничено прекрасни записи, както и най-нова музика от цял свят. Разбира се, имало е и облачни дни - къде ги няма! Но хубавото надделява.

 

- Кога си се чувствал най-щастлив? А най-нещастен?

 

- Много пъти щастлив и много пъти нещастен - и в живота, и в изкуството. Но как ще оцениш плюса, ако няма минус? Теза и антитеза...

 

- Имаш ли любима книга, любим автор?

 

- Няколко хиляди.

 

- Любим художник?

 

- Също. Безкрайни са проявленията на таланта.

 

- Любим или предпочитан град?

 

- Обичам си София. И като истински влюбен, мога да преглътна това-онова.

Аз съм европейско момче и обичам също Париж, Будапеща, Берлин, Краков, Стокхолм, Милано, Петербург, Прага, Киев, Бърно... на много места в Европа никне обич.

 

- На коя реална личност или литературен герой би искал да приличаш?

 

- Приликата би била привидна. Всеки човек е отделна вселена.

 

- С какво искаш да изненадаш публиката и почитателите си?

 

- Надявам се да ги изненадвам приятно с оригинални идеи - и да няма скука.

 

- За какво мечтаеш? Би ли споделил как точно се виждаш след още 17 години?

 

- Божа работа!

 

Още от Култура и общество

Коментари

Напиши коментар

Откажи