Даваме ли си сметка, че това, което днес изглежда нормално, очевидно и дори делнично, е минало през обществени сътресения и личните трагедии на едни от най-талантливите представители на човешкия род. Животът на надарените писатели, мислители, творци е свързан с рискове за най-великото, неуловимо и уязвимо у човека – неговото съзнание. Такива хора често се заиграват с неизвестното, с граничното, опитват се да минат чертата на човешкия опит и да излязат извън стъкленицата на видимото. Всичко това в комбинация със славата, която понякога ги спохожда, със самотата, която винаги ги съпровожда, често ги изважда от състоянието, което наричаме „нормално“. Възможно е те да се раждат с тази нагласа, може да я придобиват вследствие на своите занимания, но фактът е, че са дали на човечеството идеи, които са вдъхновявали и очаровали поколения след тях. Колкото и да са спорни някои от тези идеи, те са повлияли на цялото човечество. Техните автори, за повечето си съвременници - пациенти, са платили цената на изолацията и неразбирането, но са издигнали света на едно по-високо ниво. Руският сайт предлага тези 10 имена, но странните „пациенти“ са много повече и в почти всички области на човешкото познание и изкуство.
10 безумци, променили света

Пациент 1:

Едгар Алън По (1809-1849), американски писател, поет

 

 

Диагноза: Душевно разстройство, точната диагноза не е установена

Симптоми: Страх от тъмното, сривове в паметта, мания за преследване, неадекватно поведение, халюцинации

Към края на 1830г. Едгар По страдал от циклична депресия. Освен това злоупотребявал с алкохола и в такива състояния той, меко казано, се представял в ужасна светлина. Към алкохола скоро прибавил опиати и често изпадал в буйства или пълна безпомощност. По се оженил за 13-годишната си братовчедка Вирджиния, която след 7 години брак в 1842г. заболяла от туберкулоза и след още 5 години починала. Това влошило душевното състояние на писателя. След смъртта на Вирджиния на Едгар По му оставали още само 2 години живот, няколко влюбвания и два опита да се ожени. Първата му избраница му отказала брак, уплашена от честите му душевни сривове. Втората сватба се провалила поради неявяване на жениха: той се напил до несвяст и изпаднал в невменяемо състояние.

Намерен е в евтин ресторант в Балтимор след пет дни. Настанили писателя в клиника, където след още 5 дни починал, измъчван от ужасяващи халюцинации. Един от главните му кошмари, че ще умре в самота, се сбъднал. Много негови близки му обещали да бъдат с него в последния час, обаче на 7 октомври 1849г. никой от тях не се оказал до него. В сетния си час По отчаяно призовава в бълнуванията си Джереми Рейнолдс, изследовател на Северния полюс, да отиде при него.

Идеите: Той е баща на два популярни литературни жанра – хоръра, романа на ужаса. Голямо влияние върху писателя оказал Хофман с неговия мрачен романтизъм, но По сгъстил краските на кошмара до истински ужас. Вторият е криминалният жанр, детективският роман. Неговият герой мосю Огюст Дюпен и неговият апологет Шерлок Холмс („Убийството на улица „Морг“, „Тайната на Мари Роже“) стават повод за възникване на дедуктивния метод, използван в криминалистиката и днес.

Пациент 2:

Фридрих Ницше (1844-1900), немски философ

 

 

Диагноза: Повечето негови биографи определят заболяването му като мания, мозаична шизофрения

Симптоми: Мания за величие, мегаломания. Изпратил бележка на свой познат с текст: „В двумесечен срок ще стана най-важният човек на земята.“ Поискал да свалят от стените всички картини, защото квартирата му била „храм“. Страдал от аберация, помътняване на разсъдъка, силно главоболие, скандално поведение. В медицинския картон на Ницше наред с другото се посочва, че „пациентът пие урина от ботуша си, изпуска нечленоразделни звуци, взема пазача за Бисмарк, спи на пода до леглото, гримасничи, подскача като козел“.

Ницше е претърпял няколко апоплектични удара, страдал от психическо разстройство в последните 20 години от живота си. В този период се появяват едни от най-важните му произведения – например „Тъй рече Заратустра“. 11 години прекарва в психиатрични болници, а вкъщи за него се грижела майка му. Състоянието му непрекъснато се влошавало, към края на живота си философът можел да съставя само най-прости изречения.

Идеите: Върху неговата идея за свръхчовека, съществуващ отвъд моралните категории за добро и зло, са изписани тонове хартия, спорили са много от най-известните философи в света. Той смятал, че здравият морал означава да се прославя и подкрепя естественият стремеж на човека към властта. Всеки друг морал според него е болезнен и упадъчен. Свързват идеите му с идеологията на фашизма, но според мнозина това е елементарна връзка. На Ницше принадлежи изречението „Бог е мъртъв“.

 

Пациент 3:


Ърнест Хемингуей (1899-1961), американски писател

 

 

Диагноза: Остра депресия, умствено разстройство

Симптоми: Суицидни наклонности, мания за преследване, нервни сривове

В 1960 г. Хемингуей се върнал от Куба в САЩ. Бил измъчван от чести депресии, чувство за страх и неувереност. Той практически не можел да пише и затова доброволно се съгласил да отиде на лечение в психиатрична клиника. Хемингуей понесъл 20 сеанса електрошокова терапия, за които казал: „Лекарите, които ме лекуваха с електрошок, не разбират писателите. Какъв е смисълът да ми разрушат мозъка, да изтрият паметта ми, която е моят капитал, и да ме изхвърлят от живота. Това беше брилянтно лечение, само дето загубиха пациента.“ След излизането си от клиниката Хемингуей разбира, че както и преди не може да пише и направил първия си опит за самоубийство, но близките му успели да го спасят. По молба на съпругата му започнал втори курс на лечение, но не се отказал от намеренията си. След като бил изписан след няколко дни, той заредил и двете цеви на любимата си пушка и се застрелял в главата.

Идеите: Идеята за „изгубеното поколение“. Както и колегата му Ремарк, Хемингуей имал предвид конкретното поколение, смляно от воденичните камъни на войната, обаче терминът се оказал болезнено съблазнителен и удобен, тъй като всяко поколение намирало причини да се смята за „загубено“. Хемингуей предлага нов литературен похват, наричан „методът на айсберга“ – когато под агресивния и лаконичен текст се подразбира щедър и добросърдечен подтекст. Хемингуей е демонстрирал новия модел „мачизъм“ в творбите и в живота си. Героят на Хемингуей е строг и немногословен боец, който разбира безсмислието на борбата, но иска да я доведе докрай. Най-типичен представител на стила „мачо“ е може би рибарят Сантяго („Старецът и морето“), който изрича култовата фраза: „Човек не е създаден, за да търпи поражение. Човека може да го унищожиш, но не може да го победиш.“ Самият Хемингуей – ловец, войник, спортист, моряк, рибар, пътешественик, писател и Нобелов лауреат, цялото му тяло е покрито с рани, но за огромното разочарование на мнозина, той не довежда битката за живота си докрай. Въпреки това никога не променя своите идеали: „Човек няма право да умре в леглото – или битка, или куршум в главата.“

 

Пациент 4:

Франц Кафка (1883 — 1924), чешки писател

 

 

Диагноза: Тежка невроза, психостения с функционален характер, внезапни депресивни състояния

Симптоми: Раздразнителност, редуваща се с пристъпи на сънливост, нарушения на съня, преувеличени страхове, психосоматични проблеми в интимната сфера

Корените на дълбоките психологически провали на Кафка водят своето начало от конфликти с баща му, трудни взаимоотношения в семейството и сложни объркани любовни истории. Увлечението му по писателството в семейството не се поощрявало и той трябвало да се крие. „За мен това бе ужасяващ двойствен живот – писал той в дневника си, - от който може би има само един изход – лудост.“

Когато баща му настоял след работа синът му да продължи да работи и в неговия магазин, а не да се занимава с глупости, Франц се решил на самоубийство и написал прощално писмо до своя приятел Макс Брод. Брод пише по този повод в своята книга за Кафка: „В последния момент успях съвършено безцеремонно да го защитя от „любящите родители“. Депресиите и страховете на Кафка се редували с периоди на дълбоко и безметежно спокойствие.

Ето откъс от неговия дневник, нагледно илюстриращ вътрешната му борба: „Не мога да спя. Само видения и никакъв сън. Странна неустойчивост на цялото ми вътрешно същество. Чудовищен свят, който нося в главата си. Как да освобя себе си от него и него от себе си, без да го разрушавам.“

Писателят умира на 41 години от туберкулоза. Три месеца е бил в агония, разрушавайки не само организма си, но и разума си.

Идеите: Кафка не бил известен приживе. Печатал малко, но след смъртта му неговото творчество покорило читателите с ново направление в литературата. Кафкианският свят на отчаянието и ужаса, възкръснал от личната драма на създателя си, става основа на ново естетическо направление „литература с диагноза“, много характерно за ХХ век, изгубил Бога и получил в замяна абсурда на съществуването.

 

Пациент 5:

Джонатан Суифт (1667-1745), ирландски писател

 

 

Диагноза: Болест на Пик или болест на Алцхаймер – специалистите спорят.

Симптоми: Световъртеж, дезориентация в пространството, загуба на памет, неспособност да разпознава хора и предмети, както и да улавя смисъла на речта. В края на живота си Суифт почти губи паметта си.

Идеите: Нова форма на политическата сатира. „Пътешествието на Гъливер“ не е първият саркастичен поглед на просветен интелектуалец от епохата на Просвещението към окръжаващата действителност, но новаторството на Суифт не е толкова във възгледа, а в „оптиката“. По времето, когато другите присмехулници гледали действителността през увеличително стъкло или телескоп, деканът на катедралата „Свети Патрик“ гледал света през причудливия обектив на изкривеното стъкло. Впоследствие този обектив с удоволствие използвали Гогол и Салтиков-Шчедрин.

 

Пациент 6:


Жан-Жак Русо (1712-1778), френски писател и философ

 

 

Диагноза: Параноя

Симптоми: Мания за преследване

Русо подозира конспирация отвсякъде, води живот на скитник, но никъде не се задържа дълго, предполагайки, че неговите приятели и познати непрекъснато го подозират в злоумишленост.

В резултат на конфликт с църквата и правителството (началото на 1760г. след публикуването на книгата му „Емил или за възпитанието“) изначално присъщата за Русо подозрителност придобила крайно болезнени форми. На него навсякъде му се привиждали заговори. Така веднъж Русо решил, че обитателите на замъка, в който гостувал, го смятат за отровителя на починал слуга, и поискал да бъде изровен трупът на покойника, за да се защити Русо.

Идеите: Образователна реформа. Съвременните методи за възпитание на децата по много точки повтарят идеите му в „Емил“: вместо репресивните методи на възпитание Русо предлага метода на поощрение и изразяване на любов към децата; той смятал, че децата трябва да се освободят от механичното усвояване на сухи факти, да им се обяснява всичко чрез примери, и то тогава, когато са готови да възприемат нова информация. Според него задача на образованието е развитието на заложените у децата природни таланти, а не коригиране на индивида.

Нов тип литературни герои и нови литературни направления. Породените от фантазията на Русо простодушни създания – чувствителни „диваци“, са ръководени не от разума, а от чувствата. Според него само чувствата са високонравствени. Идеята по-късно се развива в рамките на сантиментализма и романтизма. Идеята за първата съвременна демократична държава идва от съчинението на Русо „За обществения договор“. Идеите на Русо вдъхновяват борците за идеали във Френската революция, макар че самият писател никога не е бил привърженик на радикалните мерки.

Пациент 7:

Николай Гогол (1809-1852), руски писател

 

 

Диагноза: Циклична шизофрения

Симптоми: Зрителни и слухови халюцинации, периоди на апатия и меланхолия, стигащи до пълна неподвижност и способност да реагира на външен дразнител. Сменящи се пристъпи на възбуда, депресии, хипохондрия в остра форма. Писателят бил убеден, че всички органи в тялото му са леко разместени, а стомахът му е обърнат наопаки. Страдал е и от клаустрофобия.

Тези или други проявления на шизофренията са съпровождали Гогол през целия му живот, но в последните години болестта прогресира. На 26 януари 1852г. от коремен тиф умира сестрата на негов близък приятел Екатерина Хомякова. Тази смърт предизвикала у писателя силни пристъпи на хипохондрия. Гогол се моли непрекъснато, практически се отказва от храната, оплаквал се от слабост и твърдял, че е смъртно болен. Лекарите не откривали никакви болести, с изключение на жлъчни проблеми. В нощта на 11 срещу 12 февруари той изгорил всичките си ръкописи. На другата сутрин обяснил действията си с намеса на Лукавия. Лечението било не особено професионално според съвременната медицина – пиявици в ноздрите, обтриване със студени кърпи и потапяне на главата в ледена вода, което, естествено, не дало резултат. На 21 февруари 1821г. писателят починал. Истинските причини за смъртта му така и остават неясни. Най-вероятно Гогол се докарал до пълно физическо и нервно изтощение.

Идеите: Особена любов към малкия човек, към простодушния, наполовина продиктувана от отвращение, наполовина от съчувствие. Целият букет от удивително точно намерени руски типажи (най-ярките в „Мъртви души“) са актуални и до днес.

 

Пациент 8:

Ги дьо Мопасан (1850-1893), френски писател

 

 

Диагноза: Прогресивен паралич на мозъка

Симптоми: Хипохондрия, суицидни наклонности, припадъци при буйства, халюцинации

През целият си живот Мопасан е хипохондрик, изпитвал силен страх да не полудее. От 1884г. започнали нервни припадъци и халюцинации. В състояние на крайна нервна възбуда той два пъти опитва да се самоубие (веднъж с помощта на пистолет, а втория - с нож за хартия, и двата пъти неуспешно). През 1891 г. писателят е настанен в клиниката на д-р Бланш в Паси – там преживял в полусъзнание до смъртта си.

Идеите: Физиологизъм и натурализъм (също и еротичен) в литературата. Изпитвал потребност да се бори против бездушното консуматорско общество, усърдно пресъздавано от френските писатели Мишел Уелбек и Фредерик Бегбеде.

 

Пациент 9:

Вирджиния Улф (1882-1941), английска писателка

 

 

Диагноза: Депресия, халюцинации, кошмари

Симптоми: Намиращата се в дълбока депресия Вирджиния се оплаквала, че през цялото време „чува гласовете на птици, пеещи в маслиновите дървета на Древна Гърция“. Често и задълго не можела да работи от безсъници и кошмари. От детството си страдала от суицидни наклонности.

Когато Вирджиния навършила 13 години, тежко преживяла опит за изнасилване от неин братовчед, гостуващ в дома им. Оттогава тя изпитвала постоянна враждебност към мъжете и физическа непоносимост към тях през целия си живот. Скоро след инцидента от пневмония починала майка й.

Невротичното и впечатлително момиче от отчаяние опитало да се самоубие. Спасили я, но от този момент дълбоката депресия станала част от живота й. Силен пристъп на психично заболяване застига младата Вирджиния след смъртта на баща й през 1904г.

Емоционалните и откровени писма и произведения на Вирджиния Улф дават основания за извода, че тя е с обратна сексуална ориентация. Обаче това не е съвсем вярно. Вследствие на преживените в детството трагедии, тя изпитвала страх от мъжете и тяхното общество и се влюбвала в жени. Но изпитвала отвращение към всяка близост, включително и с жени, не понасяла прегръдки, не позволявала даже ръкостискане. 29 години тя е омъжена за Леонард Улф и въпреки че този брак се смята за образцов от гледна точка на преданост и поддръжка на съпрузите един друг, по някои сведения писателката така и не могла да има сексуални отношения с мъжа си.

В началото на 1941г. при нощна бомбардировка домът на Врджиния в Лондон е унищожен, изгоряла библиотеката й, едва не загинал и нейният съпруг. Всичко това окончателно разбило нервната й система и била настанена в психиатрична клиника. Не желайеки през остатъка от живота си нейният мъж да прекара в грижи за нея, на 28 март 1941г. направила това, което неведнъж описвала в своите произведения и което неведнъж пробвала и на практика – самоубила се, като се удавя в река Оус.

Идеите: Новаторство в начина да представи преходните неща от светската суета като отражение на вътрешния свят на героите, описание на множеството начини да се пречупи съзнанието. Произведенията на Улф са влезли в златния фонд на литературния модернизъм и се приемат с възторг от много съвременници. Вярна ученичка на Толстой, тя довела „вътрешния монолог“ в английската проза до съвършенство.

 

Пациент 10:


Сергей Есенин (1895-1925), руски поет

 

 

Диагноза: Биполярно афективно разстройство (БАР)

Симптоми: Мания за преследване, внезапни изблици на ярост, неадекватно поведение (публично унищожавал мебели, трошел огледала и съдове, крещял оскърбления). Няколко такива случаи са описани в мемоарите на Анатолий Мариенхоф.

Заради често повтарящите се пристъпи на болестта, по правило провокирани от голямо количество алкохол, Есенин няколко пъти влизал за лечение в психо-неврологични клиники във Франция и Русия. Лечението не се оказало успешно: след месец престой в последната клиника Есенин се обесил на тръбата на парното отопление в ленинградския хотел „Англетер“.

Идеите: Нови интонации в поезията. Наричан „инструмент за поезия“, Есенин направил стилистични норми, като никой друг той възпял селото и селските жители. Есенин работил много в жанра на градския хулигански романс и задал канона на съвременния руски шансон.

Превод: Рени Нешкова

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Любов

Любов

„Смъртта на Николай беше трясък! Небето падна върху мен! Ванга се оказ...

10 коментар/a

Васик на 16.11.2014 в 23:01
Тази статия май окарикатурява известните личности, вместо да ги опише подходящо. Есенин дали се е самоубил?
ДЯСНОТО Е КРИПТОФАШИЗЪМ на 16.11.2014 в 23:09
Християните премахват частната собственост. Те правят християнската община. Рицарите защитават християнската община. После рицарите от защитници стават рекетьори и управници, но още няма частна собственост. Рицарите се подчиняват на централни власти на цар и на папата, но така властта им почва да се предава по кръвна линия. Така почва период на аристокрацията, и синята кръв, благородничеството - фашизма, ДЯСНОТО. Още няма частна собственост, но има институционална собственост - църковна, царска и на управителя аристократ. Тези които не са от християнската общност, имат право на собственост и срещу това плащат данъци. Протестантите когато се откъсват от папата, се откъсват и от това земята да е собственост на църквата и тоест Господ да е назначил управител - папата над нея. Така Божията земя може да се продава или отстъпва на всеки, управител е този който я обработва успешно. Така земята почва да се огражда, след което много селяни губят отпуснатите им парцели, и те стават само работна ръка, която създава началото на работническата класа. Франция и други католически страни, почват да имитират промените в протестантските държави, 100 години преди Френската революция. Богатата олигархия си е купила правото да не плаща данъци. В исторически план идеята за въвеждането на плосък данък се е смятало за голямо подобрение в сравнение със ситуацията, в която аристокрацията и духовенството са освободени от почти всякакви данъци. Това, например, е една от причините за Френската революция. През 19 век плоският данък за всички доходи е въведен в повечето европейски страни. ............................. \"Фермата на животните\" от Джордж Оруел, не е писана само за комунизма, а същото е и с християнската държава, ЧОВЕШКАТА ДЪРЖАВА. Ако нямаше християнски държави, нямаше да има и Аристокрация - фашизъм. Османската държава, държавата на шериата, има частна собственост и данъци за друговерците, така тези държави стават богати от експлоатация на трудът на друговерци и роби. Капитализма и частната собственост почва да имитира не християнските държави, и капитализма е закърмен с робството. Социалистическите държави повториха опита на християнските държави, и се сблъскаха с егоизма и дясната философия оправдаваща егоизма - наречена аристокрация - фашизъм. Дясното е криптофашизъм. Равенството даде шанс на едни егоисти да станат аристокрация - живков-елит - олигархия-капитализъм -плутокрация-фашизъм.
libd на 17.11.2014 в 05:24
Авторът на статията е объркал Жан Жак Русо с Томас Пейн. Което е доста голяма обида за Томас Пейн...
Умникu7wac на 17.11.2014 в 06:11
Ако тези са безумци, ние ние умниците сме амеби.
Умникu7wac на 17.11.2014 в 06:21
Ако тези са безумци, ние ние умниците сме амеби.
pensioner на 17.11.2014 в 14:25
Only crazy people test the lyfe.
Спиноза на 20.11.2014 в 15:52
Всички те са дегенерати, хора с увредена ДНК, наследили са болестите и странностите си от предците.Повечето дегенерати не са гениални като горните, както се смята, а обикновени луди, психопати, социопати, нарцисисти, объркани полове, това са хората, късащи ни нервите всекидневно.
Момо на 07.12.2014 в 22:38
Нямаме дума \"суицидни\", самоубийствени наклонности. Като имате претенцията за пишете, бъдете стриктни за всяка дума.
Наблюдение на 02.01.2017 в 14:43
Когато се говори за възгледите на Русо за възпитанието на децата, добре е да се спомене, че той живее с една необразована жена, десет години по-млада от него, взета от цеховете за ръчно пране. Заявил, че никога няма да се ожени официално да нея, но никога няма да я изостави. От нея има 5 (пет) деца които веднага след раждането дава в парижките сиропиталища, без дори да им даде име и където смъртността до пълнолетие е около 90%. Така той може по-спокойно да пише "за възпитанието". Втората книга "София или за възпитанието" трябва да се крие от съвременните феминистки. Там се препоръчва когато родителите забележат, че момиченцето се е задълбочило в някакво занимание, веднага трябва да бъде прекъсвано и заставяно да се занимава с нещо друго. Тако то ще стане послушно на своя бъдещ съпруг.
Наблюдение на 02.01.2017 в 14:48
"Николай Гогол (1809-1852), руски писател". Малко по-обективните пишат "руски писател от украински произход" . Но и тази обективност е еквивалентна на това, да се казва Г.С. Раковски турски писател и общественик от български произход.

Напиши коментар