“Безкрайна осанна”

“Безкрайна осанна”
“Аз не твърдя, че Бог съществува: не знам това. Твърдя, че може да съществува. Твърдя, че нищо не противоречи на неговото съществуване. Твърдя, че има право да съществува. Като късче синьо небе в края на по-скоро мрачен ден”.

 

 

“Безкрайна осанна” (Un hosanna sans fin) е посмъртната книга на Жан д’Ормесон, която в четвъртък излезе във Франция. “Фигаро”, чийто директор той е бил през 1974-1977 г., публикува откъси, написани от неговата ръка, вълнуващи следи от писателя и философ, който си отиде на 5 декември 2017 г.

“Безкрайна осанна” - изразът е на Шатобриан, който говори по този начин за дълготрайната любов, “Едем преди грехопадението и безкрайната осанна” - е признание за живота, който въпреки всичко беше хубав, както пише Д’Ормесон. В тази книга той говори за смъртта. И ако говори красиво, то е защото усеща, че тя идва. Като мъдреците, които толкова е чел, той не се страхува от нея, наблюдава и си води бележки. 

“Когато пише много бързо с писалка, той пише статии, а ако не прави нищо с молив в ръка, пише роман”, казваше дъщеря му Елоиз. Чертае думите по хартията, мисли, пак започва, задрасква. Ръката се повдига, фразата се издига. 

Ето няколко страници от ръкописа на тази книга. Те са последните. Те разкриват човека преди писателя: такъв, какъвто вечността вече го е обзела. 

 

 

“Слава Богу, ще умра. Като всички. Като вас. Несъмнено преди вас: животът ми вече е дълъг, приближавам края на пътя. Но няма нищо по-капризно от тази толкова сигурна смърт. Не е забранено на един читател или читателка, в отлично здраве и много по-млад от автора, да умре преди него. Историята е непредвидима. Това, което трябва да кажем силно още в началото на тази малка книга, е, че никой не е сигурен в нищо.

 

Има само две сигурни неща сред толкова възможни и неясни неща. Първото: ние сме родени. Второто: ние ще умрем. Ако живеем, е излишно да се надяваме, че ще избегнем смъртта. Ще умрем, защото живеем. “Влизам в живота, пише Босюе, със закона да изляза от него”.

 

“Толкова е просто, ние умираме, защото сме живели. Но защо, по дяволите, се раждаме? Наистина ли е нужно идването ни на този свят? Полезно ли е то дори? Предвидено ли е от вечността или принадлежи на случайността? Има закон, който ни принуждава да умрем в края на живота си. Има ли закон в началото, който ни принуждава да живеем? 

 

Като всяка смърт, а може би още повече от нея, всяко раждане е загадка”.

 

“Никой не ни е питал, нито вас, нито мен, нито някое  живо същество, дали желаем да прекараме нещо като дълъг уикенд на една от осемте планети, които обикалят около нашето Слънце. Ще ми признаете, че това е жестоко. Нашият живот не ни принадлежи. Нито сме го искали, нито избрали, нито дори приели. Той ни е даден - или по-скоро даден на заем - насила. Пробутан ни е, като право да ползваме нещо, което принадлежи на друг. Или по-скоро наложен”.

 

“Всичко е уредено и решено без нас. Очарователно. Нищо не зависи от нас за излизането ни на сцената на живота. Поне досега беше достатъчно един мъж и една жена да се отдадат, това си е тяхна работа, но във всеки случай без наше знание, на онези забавления, които всички познаваме и не искаме да си представяме, когато става дума за нашите родители. А после ето, колко забавна идея, можеше и без това, ние сме родени. Така е.

 

Може би отчасти ние сме отговорни за своя живот”.

 

“Може да се случи да бъдем отговорни, ако не за нашата смърт, то поне за датата на нашата смърт. Никога не сме отговорни за своето раждане. Както вече възпяха във всички гами, с разлика от три хиляди години, Еклесиастът - “Суета на суетите, всичко е суета!…” и “Едип на Софокъл - “Да не се родиш, ето кое струва повече от всичко друго, или веднъж роден, да се върнеш възможно най-бързо там, откъдето си дошъл…” - и Чоран - “Децата, които нямах, не знаят всичко, което ми дължат”, и тримата отчаяни, че са родени, и тримата отвратени да дадат нови набори на този живот, който не обичат, най-напред ние сме жертви. Жертви на съдба - да живеем и умрем - която не сме избрали и ни е наложена”.

 

“Поне в нашите очи Бог е мистерия. Бог няма друго съществуване, освен онова, което ние се опитваме да му придадем. Никой не го е виждал никога. Всеки може да живее без него. Бог е доста невероятен. Бог прилича на утешителна илюзия. Бог е неправдоподобен.

 

Може би в това се крие един от ключовете към цялата работа. Бог е неправдоподобен - но не повече от всички други чудеса, които сме виждали да минават пред опулените ни очи: капката вода, зрънцето пясък, малката прашинка, откъдето произлиза всичко, което съществува, светлината, непрекъснатото развитие на вида, времето, за което не знаем нищо, историята, това изумление, животът, принуда, населена със случайности, не много по-неправдоподобен от странния свят, в който живеем всеки ден и който ни изглежда толкова очевиден”.

 

“Аз не твърдя, че Бог съществува: не знам това. Твърдя, че може да съществува. Твърдя, че нищо не  противоречи на неговото съществуване. Твърдя, че има право да съществува. Като късче синьо небе в края на по-скоро мрачен ден”.

 

“Християните нямат право да се оплакват - те впрочем не се оплакват. Не само, че не може да им се забрани да вярват в един Бог творец на небето и земята, но те имат шанса да имат за модел пред очите си личност, чието съществуване и място в нашата история не могат да бъдат оспорени: Иисус. 

 

На него поне е позволено да се възхищаваме и да го обичаме, без да си задаваме много въпроси за неговата реалност. Ако някой е оставил блестяща следа в човешките умове, това е именно Иисус Христос”.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Чезаре Ламброзо

    14 Ное 2018 22:29ч.

    " Бог няма друго съществуване, освен онова, което ние се опитваме да му придадем. Никой не го е виждал никога... Бог е доста невероятен. Бог прилича на утешителна илюзия. Бог е неправдоподобен." Дух над водата, нематериален, но въпреки това животворящ. Не знам защо се сетих за следния афоризъм: "животът е кратък, изкуството- вечно"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Моника

    18 Ное 2018 21:42ч.

    И още един цитат, който си струва: “Бог няма друго съществуване, освен това, което ние се опитваме да му придадем” С което големия Жан д’Ормрсон ни казва, че всеки има своя Бог, свой личен и си го представя толкова материален и жив, колкото е вярата му в него. Аз бих добавила, че и да имаш в себе си Бог и да нямаш, на всички нас, няма да ни размине Смъртта, защото никой не ни е питал дали искаме да се раждаме. Тук си спомням една прекрасна мисъл, не помня от кого: “Най- хубавото, което би могло да ми се случи на този свят е, никога да не се бях раждал”

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Жорж Санд

    18 Ное 2018 22:39ч.

    “Нещо се случи”, Джоузеф Хелър

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мосю Воланд

    14 Дек 2018 18:46ч.

    А някои хора си мислят, че са чакали на опашка за да се въплътят на нашата малка планета Земя. Възможно е да е така . Даже някои казват, че живеем в интересни времена и духовни същества чакат да се въплътят на земята , но няма място. А истината е .................. ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи