Имам тук познат бразилец, готвач от висока класа в Манхатън, наемен работник. Няма амбиции за собствен бизнес. Живее в черния район Джамейка, кожата му не е съвсем бяла. Може да е гей, не сме говорили за това. Говорим за политика. За Дилма все ми повтаряше клишетата на корпоративните медии: „Много краде! Раздава много пари на „циганите“ (в техния вариант)“. Онзи ден си дойде от ваканция в родния Рио, тъкмо за изборите, засмян до уши. „Избраха ЧОВЕКА! Като Тръмп!“ Ще изгони имигрантите от Венецуела и Еквадор, ще им каже на левите и на политиците, дето крадат, ще изрине фавелите с булдозери, ще има ред.
Жаир Болсонаро – чудовище, родено от съня на разума

 

Когато левите приятели се сърдеха, че пиша в защита на Истанбулската конвенция и ги обвинявам, че изверяват на духа и буквата на социализма, не предполагах, че толкова скоро ще се появи толкова грозно и красноречиво потвърждение на правотата ми. 

 

Тогава им думах, че който днес отрича правото на жените да се борят с грубостта и бруталността на мъжете заради измислени „джендърски“ опасности, няма начин утре да не отрече и правото на работниците да се борят с алчността на чорбаджиите си за нормални доходи и условия на труд. 

 

Болсонаро, като Тръмп, е рожба, или по-скоро изчадие, на популисткия протест, 

 

„селското въстание“ против диктата на глобалния корпоративен капитализъм, което вече овладя и България. Но когато протестът се насочва в грешната посока, не срещу наистина виновните за бедствията на трудещите се и на народите, а срещу нарочени изкупителни жертви – евреи, араби, негри, цигани, москали, пиндоси, каманяки, либерасти/толерасти, феминацистки, „джендъри“... – подхвърлени от корпоративната пропаганда на политиката на идентичността, тоя протест стига до  съвсем друго място. Политиката на идентичността, винаги е била weapon of mass distraction (оръжие за масово баламосване, англ. игра на думи от weapon of mass destruction, оръжие за масово поразяване). 

 

Особено вирулентна е корпоративната пропаганда срещу социализма като идеал. 

 

Маскирана като уж отрицание на класовата политика, тя всъщност пряко обслужва надигащата се дясна диктатура на корпоративния капитал – и в зависимост от цивилизационното развнище на народите (а нашето е незавидно) – повече или по-малко реабилитира фашизма. 

 

В Бразилия например го реабилитира много повече, отколкото в САЩ с Тръмп. Предстои да видим как ще се развият нещата в Германия след предизвестеното падане на Меркел и краха на ХДС-ХСС. 

 

Препрочетох тези дни доста от писаното за фашизма, сред което и интересното есе на Умберто Еко „Вечният фашизъм“, и вулканичните речи на В. Дърева против „единофронтовския“ уклон на Нинова, който маргинализирал антифашизма. Дърева знае как да превърне и най-правилните общи предпоставки в тактически абсурд. 

 

Най-правилното определение обаче си остава това на Г. Димитров и Сталин, съгласно което 

 

фашизмът е „открита терористична диктатура на най-реакционните кръгове на финасовата олигархия“. 

 

Фашизмът изразява откровено интереса на горния 0,1% от населението и в същото време разединява, атомизира и хипнотизира останалите 99,9%.  

 

Всичко друго в маркетинговото оперение на фашизма – свастиките и други заврънтулки, Кубратово-ликторските снопове пръчки, режещите модни силуети на Уго Бос, струящите знамена над възторжено маршируващи тълпи спортсмени – е само мимикрия на интересите на финансовата олигархия за баламосване на експлоатираните и пренасочване гнева им от истинските виновници за положението им към изкупителните жертви – малцинствата, евреите/мюсюлманите, чужденците, феминистките/ЛГБТ, левите и интелигенцията. 

 

Мимикрия са социалната демагогия, псевдодуховността, псевдовеличието, „отборният“ дух, спортните и псевдофолклорни фиести, псевдоисторическата романтика на фашизма. 

 

Фашизмът като диктатура на финансовата олигархия често е неизбежен за удържането на юздите на колесницата от последната. След отказа на върхушката на КПСС (а на дело, ако не и на думи – и на ККП) от социализма с пълна сила се възстанови историческата тенденция на капитализма, напоследък преоткрита убедително и от Тома Пикети, да увеличава неравенството със силата на гравитацията. Нарушен е балансът на капитализма от златните три десетилетия след Втората световна война. 

 

Увеличеното неравенство влиза в противоречие и с „пазарната икономика“, като намалява съвкупното търсене отдолу и ражда монополи отгоре, и с „либералната демокрация“, като овластява корпорациите отгоре и маргинализира, атомизира и хипнотизира масите отдолу. 

 

При липса на силна социалистическа алтернатива съвременният глобален капитализъм принудително обраства с фашистко оперение. 

 

Социалистическата алтернатива в Бразилия, побеждавала многократно на изборите, бе отстранена с парламентарно-медийно-съдебен преврат на всички десни сили с подкрепата и на „прогресивния“ Обама. В 2016 г. Дилма не бе обвинена в корупция – уличена бе в бюджетни маневри за прикриване размера на държавния дълг, т.е. в теглене на заеми от държавни банки, за да осигури социалните плащания – което е правено редовно преди нея без никакви правни последствия. 

 

Решаваща бе ролята на корпоративните медии, които по команда поведоха пропагандна война срещу президентката. „Левите много крадат!“ – стана крилата фраза в устата на всеки бразилски филистер. Всъщност 

 

Дилма бе единственият действащ бразилски политик на висша длъжност, който не бе корумпиран. 

 

318 от 367-те десни депутати, гласували импийчмънта й, имаха висящи разследвания за корупция. Председателят на парламента Куня, който ръководеше процедурата по импийчмънта, например бе уличен в препиране на пет милиона долара в швейцарска банка. 

 

Така и в 2018 г. до началото на април лидерът на Работническата партия Лула да Силва убедително водеше в анкетите за президентските избори през октомври. Сменилият Дилма десен президент Темер бе ударил дъното на популярността си с опитите си за въвеждане на елементи на чикагски остеритет и шокова приватизация. 

 

Кризата се задълбочаваше. На 11-ти септември Болсонаро, по повод 45-годишнината от преврата на Пиночет, заплаши Лула, че ако победи на изборите, армията няма да му се подчини. Лула бе уличен в измислена корупция и задържан в затвора без основания, докато кандидатурата му бе сменена с тази на Фернандо Aдад – по-неизвестен ляв политик, който също междувременно стана жертва на обвинения в корупция и въпреки това събра почти 45% от гласовете. 

 

Болсонаро дойде на власт с 55% от гласовете – на хората с добре промити мозъци като моя познат от Ню Йорк – в атмосфера на масова медийна дезинформация и непрекъснато ескалиращо  политическо насилие, инспирирано отдясно. На снимките във вестниците ликуват и бедни, работници, и чернокожи привърженици на десните. 

 

Кампанията му бе организирана от Стив Банън, шефа на предизборния щаб на Тръмп, с помощта на бившия десен кандидат-президент, десния кубински имигрант сенатор Марко Рубио. 

 

Новият бразилски лидер е бивш офицер, уволнен от армията поради психическо заболяване и оттогава посветил се на депутатстването, сменил седем партии. Доскоро бил презрян маргинал, осмиван отвсякъде за ексцентричните си хейтърски изказвания за работниците, левите, жените, черните и други неугодни бразилци, стигали до ушите на публиката благодарение на лекомислени, търсещи антики журналисти. Някои от тях:

 

„Големият проблем в Бразилия е, че държавата седи на врата на предприемачите. Работникът трябва да реши: по-малко права и работа или всички права и безработица.“ 

 

„Тази група (Работническата партия), ако иска да остане тук, трябва да се подчини на закона за всички нас. Да се махат или да отиват в затвора. Тези червени маргинали ще бъдат прогонени от нашето отечество.“ 

 

„Ще видите горди въоръжени сили... вие, каманяките (petralhada), ще видите гражданска и военна полиция, съдебен ариергард, които ще наложат закона на гърбовете ви.“ 

 

„Аз съм за диктатура. Конгресът нищо не струва – гласува каквото иска президентът.“ 

 

„С гласуване нищо не се променя. Ще се промени, ако започнем гражданска война и избием 30-тина хиляди.“

 

„Ще разреша на полицията да убива.“ 

 

„Аз съм „за“ изтезанията (pau-de-arara). И народът е „за“ тях“. 

 

„Ние сме християнска страна, Бог над всички! Християнска страна, и ако някое малцинство е против, да се маха! Да направим Бразилия за мнозинствата. Малцинствата да се покорят на мнозинствата. Законът да защитава мнозинствата. Малцинствата да се съобразяват или просто да изчезнат.“ 

 

Какво ли би станало, ако Путин или Лукашенко бе казал нещо подобно? Болсонаро има доста „откровени“ мисли и по расовия въпрос – в страна с поне 50% небяло население, част от което гласува за него (както и доста черни американци избраха Тръмп):

 

„Някой да е видял японец да проси? Защото те са раса, която има срам. Не като нашата раса тук, или като някое малцинство, преживящо до тъчлинията.“ 

 

Въпрос на журналистка: „Ако синът Ви се влюби в негърка, какво ще правите?“

Отговор: „Няма да говоря за разврат с когото и да е. Не съм изложен на такъв риск и децата ми са много добре възпитани и не живеят в такава среда, в каквато Вие, за съжаление, живеете.“ 

 

Болсонаро е засрамил Тръмп и по отношение на жените:

 

„Аз съм изнасилвач. Вас никога не бих изнасилил, не заслужавате...“

 

„Не бих назначил жена със заплата като на мъж... Но има много жени, които са компетентни.“ 

 

Въпрос на журналист: „Удрял ли сте жена?“

Отговор: „Да, Бях момче в Елдорадо, едно момиче ми се пъхаше...“ 

 

Цитират се и остротите му за хомосексуалистите, автохтонните народи в амазонската селва, неправителствените организации (тяхната роля в Бразилия е по-различна, отколкото у нас и те са много по-автентични представители на гражданското общество), притежаването на оръжие и...  Хитлер. Много от тези остроти без съмнение ще харесат на българския читател – и десен, и ляв. Плановете му за изсичане на амазонската селва за отглеждане на соя също получават широка разгласа.    

 

Историята на политиците като Болсонаро е история на подценяването им. 

 

Зад цирковата маска те носят последователна икономическа политика в интерес на олигархията, което ще гарантира и провала на режима на Болсонаро в най-близко бъдеще. Бразилия вече достатъчно пострада от икономическата политика на Темер и на десните режими преди Лула и Дилма. 

 

В същото време новоявеният диктатор обещава гражданска война, избиване, затваряне, изтезания и прогонване на опозицията, което гарантира, че селвите отново ще се напълнят с партизани, градовете отново ще се разлюлеят от експлозии и кървави сблъсъци. 

 

Болсонаро ще приватизира нефтената индустрия, енергетиката, ще изгони китайските инвеститори, ще вкара армията във фавелите да воюва с наркобизнеса, т.е. с малцинствата, ще я прати в помощ на едрите земевладелци да избива самонастанилите се в необработваемите им земи безземни цветнокожи селяни и да разширява обработваемите земи за сметка на автохтонните територии. 

 

Във външната политика Болсонаро ще бъде васал на Тръмп, ще му помага да притиска Мадуро, Ортега и другите леви в региона, може би ще извади Бразилия от БРИКС. Вашингтон няма да има скрупули да сътрудничи с него и няма да наложи санкции на Бразилия, дори да изпълни заканите си.  

 

За мене е очевидна причината за безсмъртието и вечното възвръщане на такива примитивни, оперетъчни крайнодесни режими. Не е само, че дясната пропаганда допада на по-ограничените мозъци, каквито са повечето, а левите идеи искат благородство на духа и сила на въображението, които рядко се срещат. 

 

Човешката природа е податлива на измами. „Лъжливи уста слуша със вяра“, даде й дигноза Ботев. 

 

Замяната на фокуса на класовата политика в общественото съзнание с фокус на политиката на идентичността е такава перфектна измама в полза на олигархията. 

 

Всеки opinion maker, който – вместо на недъзите на капитализма, на олигархията и неравенството – акцентира на джендъри, гейове, феминистки, мангали, москали, тарамбуки, пиндоси и подобни, участва в тази световна измама, възцаряваща лъжа и подлост. 

 

Свързана с това е и 

 

пагубната роля на антисоциалистическата пропаганда 

 

в съвременния свят. Инкриминирането на социализма като такъв един ден води неизбежно до реабилитация на фашизма. Отъждествяването на националсоциализма на Хитлер и съветския социализъм води до реабилитация на фашизма. Цапането на паметника на Съветската армия в София води до реабилитация на фашизма в умовете на одобряващите го. Антиките на сините за Луков марш и Народния съд реабилитират фашизма. Отричането на съществуването на фашизма като единен феномен, спекулирането с историческото му многообразие води до неговата реабилитация. 

 

Подценяването, пренебрегването от „демократичния“ Запад на фашизацията на съвременна Европа, вкл. и Източна, води до реабилитацията на фашизма. Говори се на Запад за езотеричния евразийски фашизъм за интелектуалци на Дугин, но не и за открито фашистката практическа природа на режима на Порошенко. Ето сега в Европа вече се шуми за Болсонаро, но не и за Порошенко. 

 

Съвременият глобален капитализъм с 

 

разрушаването на социалната тъкан на обществата, с масовата миграция, със заличаването на местните култури и историческата памет 

 

и с масовото оглупяване на населението създава благодатна почва за развитие на фашизма. Шарлатанските обещания и хейтърството на фашистите лесно завладяват умовете на изтръгнатите от поминъка и историческите си и културни корени маси. 

 

Положението в света все по-силно напомня Голямата депресия от 30-те години на миналия век: дефлация, безработица, несигурност, растящо неравенство, социален упадък; масово съзнание за несправедливост; омраза, завист, презрение към елитите, криза на демокрацията; страх от „израждането на расата“ и „нашествието на варварите“. 

 

Историята познава само два радикални изхода от това положение, избрани навремето от Германия и САЩ. САЩ направиха тогава по-добрия избор, макар Германия да бе по-образована, и то се дължеше на по-високата политическа свяст в тогавашна Америка и на по-благоприятната й международна ситуация – липса на домашен реваншизъм, традиция на изолационизъм от Европа, безпроблемна хегемония над слаби съседи. 

 

За разлика от днес в 30-те години обаче имаше и СССР, чиято идеология беше още привлекателна  и чийто пример за държавно планирана индустриализация за пълна заетост бе заразителен и в  САЩ. Ню дийл-ът открито имитираше съветските петилетни планове, нещо подобно правеше и Хитлер. 

 

Днес при липсата на положителен социалистически пример, при задгробно витаещата хегемония на неоконсервативната митология, все по-лесно изглежда хлъзването по неправилния път. Защитните механизми на Европа срещу фашизма, в които доскоро още имах доверие, се разпадат. Наистина ли народите не се учат от историята? 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

35 коментар/a

какво искате бе на 05.11.2018 в 21:47
Яко плаща дядо Сорос, и надяват му се хората като наш Вальо Хаджийски. Има модели и примери пред себе си, я да се напъне, може и да ги стигне. Например, Новия президент на Отворено общество е бивш старши съветник на обама. ................https://www.opensocietyfoundations.org/people/patrick-gaspard.................... представете си как ще се гордеем ако това е бългаско момче. ........................................ Какъв искам да стана като порасна - ами да стана унгарец. Ине ми триийте коментара само заради линка към статия извън Гласове :)) ................................................... https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2018/09/24/3315918_otvoreno_obshtestvo_sudi_ungariia_za_paketa_stop_soros/ ...................................................................
Комунизмът - бе построен в България. на 05.11.2018 в 21:50
Освен социализма , на принципа от всекиму според способностите, всекиму според труда, Тодор Живков построи и комунизма в България, който беше от всекиму според труда всекиму според нуждите. Понеже това бе една глупост Живков каза, че социализма и комунизма са недоносче. За социализма - написах какво е - това е социализма на Сталин. Но комунизма бе построен по Лениновата постановка - за държавата като собственик, а трудовия колектив - бригадата - като стопанин. Бригадата се самоуправлява, като работи колкото може повече, без намеса на директори и началници, като се създава общ фонд от заработеното, колко процента беше - забравих, като останалото беше за държавата. Общия кюп от заработеното се пълнеше от колкото можеше повече труд на бригадата. Някои хора , които бяха високите разряди, които работеха на машини, изкарваха по 5-6 000 лева според разценките за общия кюп, а ниските разряди, които чистеха чепаците на детайлите, които се произвеждаха, с шабър и пила ръчно, изкарваха по 50 - 100 лева, според разценките за общия кюп. Но като се съберяха всички пари в края на месеца в общия кюп, парите, които се заработваха за заплати и бяха някакъв процент от всички заработени пари, и се разпределяха за заплати с коефициент за трудово участие, който се определяше от бригаден съвет. Имаше долна и горна граница на заплатите. Долната граница бе 200 лева, а горната 450 лева, според възможностите тогава на държавата. Тези които чистеха чепаците и изкарваха 50-100 лева получаваха 200 -250 лева, а високите разряди, които изкарваха 5-6 000 лева получаваха 400 - 450 лева. Отначало хората работеха здраво и сме работили извънредно, за да изкараме повече пари за общия кюп. Но после високите разряди скочиха и поискаха да получават 2 - 3 000 лева и сами да плащат на ниските разряди по 200 - 250 лева, които да им чистят чепаците на изделията. Ниските разряди също скочиха и поискаха да се квалифицират за по високи разряди, защото не им даваха да се квалифицират, за да има кой да чисти чепаците. А това бяха годините на перестройката. Така се видя, че едни работят повече, но получават по малко, а други не работят, а получават повече. Или се видя, че няма справедливост и при комунизма, и комунизма рухна на 10 ноември 1989 година. При социализма на Сталин пък, всеки се бореше за власт на принципа: " аз съм майстор, а ти си некадърник", вземаше по този начин власт в трудовия колектив, но не работеше, а чакаше некадърника да заработи пари, но парите да ги вземе той - "майстора". Затова хората казаха : "искаме капитализъм!" А в Китай е като при НЕП- а. Властта се държи здраво, но има частна собственост, производство и пазар с конкуренция, но има държавни банки и целта е както при Ленин, да се развие капитализма в империализъм и след 100 години да бъде одържавена собствеността на олигарсите монополисти. И след 100 години социализма в Китай, ако това стане, ще рухне.А САЩ са 320 милиона души, Китай са 1 милиард и четиристотин милиона души. Всеки китаец топлийка да прави само пак ще има голямо производство. А в Китай отидоха американските капитали, но сега Тръмп връща американските заводи и предприятия обратно в САЩ от Китай. Така, че не знам дали Китай ще се развива с темповете както досега.
много точно за фашизма, никой ли не чете на 05.11.2018 в 22:13
Авторът много вярно нещо е изровил - "фашизмът е „открита терористична диктатура на най-реакционните кръгове на финасовата олигархия“ . Фашизмът изразява откровено интереса на горния 0,1% от населението и в същото време разединява, атомизира и хипнотизира останалите 99,9%. "" ТОЧНО ТОВА е европейската олигархия и левите в Америка и по света, които ни хипнотизират с Толерастия, Човешки права, и дай си мъжо жената, а ти върви в тръните.
Чезаре Ламброзо на 05.11.2018 в 22:17
Много добър материал ! p.s. Не съм фен на ИК.
фашизма на 05.11.2018 в 22:46
Защитните механизми на Европа срещу фашизма, в които доскоро още имах доверие, се разпадат, пише автора и не знае какв остава. Ами има си причина - фашизма ги разпада тези механизми, той дойде на власт в Европа с Момичето на канцлера Кол (и преди Кол на колко още джентълмени на ключови места) - Меркел. Отначало фашизма беше пиано-пиано (тихо и кротко) докато си направи подземната мрежа корени, после като Терминаторката взе формата на тези което уби, в случая християндемократическата дясна партия. Като бурен задуши всичко разумно с постоянно налагана вина - нацистите бе, миналото на Германия бе, виновни сме до ушите - затова сега да сме много добри и много леви. Националсоциалистите (наци) са били лява партия, Националсоциалическа Работническа Партия.
Роман на 06.11.2018 в 00:01
Политическите възгледи на автора закономерно регресират. Боравенето с марксистки категории като социализъм, капитализъм, класово неравенство и пр. - освен, че издава остър мирис на нафталин - издава също и остър дефицит на актуални понятия за обяснение на реалните процеси в съвременния свят.
Спиноза на 06.11.2018 в 08:27
И не видяхте най-важното, за да питате чичо Фичо, защото той срамежливо мълчи - Болсонаро е кучи син, но американски кучи син, САЩ свалиха Дилма, платиха едни милиони на местни предатели и главорези, както в Македония, пуснаха ЦРУ, направиха там преврат и назначиха фашиста Болсонаро! Странно е защо г-н Хаджийски мълчи по въпроса, та нали Дилма е идейна съмишленичка на левите обамисти и клинтънисти в САЩ? Но не, янките ги интересува само печалбата, идеологиите са само за глупавото стадо, нали Фичо, американците сте само лицемерни алчници?! ха ха ха
Недялко Нелин на 06.11.2018 в 09:30
Фичката се върна към класическите словесни бъркочи , които ни поднасяше години наред в два -три форума. Всичко се омесва в една обща каша . Борбата с наркотиците във фавелите и борбата за социална справедливост , фашизма с джендърите , Путин , Лукашенко , Дилма , еквадорските имигранти ... манджа с мерудия. Прави впечатление ХИПЕР-конюнктурността на Фичката. След като последните две три години рязко завъртя демократско-социалистическо-либералната резба в посока на нескрит апологет на Тръмп , сега явно са му набили чемберите. Виждаме го да "твори" в класичиски стил на хомофило , евреофило , социалистическо- комунистически словоизлеания... Кръвта вода не става.
Helleborus на 06.11.2018 в 11:25
„изневерява на духа и буквата на социализма“ В коя бутилка го държите този дух и буква, за да се запознаем с вашия социалистически образец и идеал? Дали този дух има някаква връзка с общочовешките ценности изобщо, за да има правото да заема лявата половина от управлението на света? Или говорим за нещо мъртво и отречено от историята, което трябва да поддържаме живо в мавзолей и да принуждаваме живите да се покланят на мъртвата му разложена плът? Правдата и справедливостта произтичат от Бога. Те нямат нищо общо с класови небивалици и битиета, които определяли съзнанието. Несправедливостта и неравенството, корупцията и грабежите произтичат само и единствено от това, че хората не служат на тази изначална Правда и Истина, дори на цената на саможертви. Хищническата природа е следствие от егоизма и късогледството на материалния човек, който е преди всичко ориентиран към бърза консумация. Социализмът на дядо Благо всъщност утвърди този егоизъм, егоцентризъм и материалистичен поглед. Вземам си тук и сега материални блага, правдата извън потребителската ми кошница не е важна, богът ми е корема. Може да има насилие и неправди всякакви, но не ме интересува, щом мога да ходя на евтин курорт. Правдата и справедливостта не могат да бъдат постигнати освен, когато те самите станат приоритет и не бъдат поставени преди потребителската кошница или корема или класовата борба. Да, те ще осигурят и справедливо преразпределение и правила, но тези правила ще обхванат целия публичен живот и ще дадат свобода на всеки. И още, не може да защитите жените, ако им вземете мъжете. Мъжът на жената е нейната най-добра защита, а преди това баща й и семейството като цяло. В божественият ред всеки член на семейството дарява своя труд на останалите, за да има една пълнота от услуги и хората през вековете винаги са разбирали това и са благоговеели един пред друг. Жената е благоговеела пред мъжа си, който е проливал кръвта си по фронтовете, за да защити дома, превивал е гръб над ралото и е внасял хладен разум, за да потуши крайни емоционални прояви, отнемащи спокойствието. Носел е товара и бремето на решенията за бъдещето на цялото семейство и тяхното оцеляване в един сложен и несигурен свят на непрестанни промени. Но също така той е благоговеел пред своята съпруга, която го е дарявала с потомство, което е отглеждала с пълно посвещение, превръщайки дома в уютно място. Презрението на социалистите към този модел е пъклено дело. „Грубостта и бруталността на мъжете“ е език на омразата и дискриминация по полов признак, брутално и грубо унижение на тази прослойка, на която разчитаме да бъде образ Божи. Може не всеки да е такъв образ, но ако мъжът не е, няма кой да е. Всичко онова, за което разчитаме на Провидението, да получим подкрепа, път, знание, посока, милост, ние получаваме по този единствен канал, чрез живота на посветените мъже, които човечеството благославя. Накърняването на мъжкия авторитет е унищожение на самия път за спасение и развитие на човечеството. Докато възпитаваме женчовци, точно тези женчовци ще бъдат болни от нелечима ревност, защото просто жените им няма за какво да ги уважават. Изнежени и егоистични душички, неспособни да проправят път със загриженост за дома си и човечеството, те живеят заради единия кеф да притежават по животински една жена и да я унижават. Ама не е ли ясно бе, джендъри, кучето или ще е пастир или ще е вълк грабител и ще яде овцете. Ако вие съсипете попрището на мъжа като пастир на стадото, ще го превърнете във вълк спрямо стадото. Неверието в добрата природа на всичко, довежда злата природа на всичко. Уважаеми социалисти, мнозинствата да се поставят над малцинствата е вашият болшевизъм, който вие проявявате и в рушенето на традиционния морал. Така че не плачете за мултикултурния модел, той не ви е по силите. Мултикултурният модел как няма място и за християнското семейство, а? Как толерантността оправдава борбата с тези малцинства, които пазят познанието за реда, който е бил отначало и който е жизнеутварждаващ? Единствената лява идея, която заслужава да съществува и идеята за християнското милосърдие. Обаче тя не руши силния христоподобен човек, за да го направи слаб, безотговорен и разглезен, а точно обратното, помага така, че безотговорният и разглезен, да стане отговорен. Такава политика би помогнала на женчото да стане мъж, а не на мъжа да стане женчо, чакащ на социални политики и лесни пари.
ДЕКОНСТРУКЦИЯ на 06.11.2018 в 12:24
Десните правят от мотиките - мечове, левите от мечове правят мотики. Републиканците в САЩ правят дълг и криза, и повече разходи. https://www.theglobaleconomy.com/USA/Government_debt/ https://www.theglobaleconomy.com/USA/Government_size/
Консерватизмът фарисейският квас на 06.11.2018 в 12:47
Капитализмът е плутокрация с имитация(МАСКА) на демокрация, а фашизмът е сваляне на маските. Хитлер: "Правителството няма да защитава интереса на германският народ, чрез икономика, организирана от държавата, а ще подкрепя частното предприемачество" http://www.dokumentalni.com/?p=3139 "Бедни са глупавите" - фраза изричана и от Иван Костов, и която е главната философия на дясното. Ето защо наричат нацизмът и фашизмът, крайно дясно. Друг десен експерт и основател на реформаторският блок Георги Ганев - каза, че работниците хвърлят заплтите си в тоалетната чиния, а работодателите им - инвестират. С което той иска да каже, колко основателно и добре е да има и да се задържат ниските заплати. .. .. А всъщност и на работниците им трябва да инвестират в децата си, здравето си, домът си, ...., а те могат да покрият нуждите си само от няколко калории храна и топло. Да не говорим, че така се спира растежът на икономиката, защото се спира търсенето, а то е по-мощен двигател на производството, отколкото желанието на работодателят - което зависи от търсенето, пък и за ивеститорите има банки. Работник с добра заплата също ще вземе от банка, с което още повече ще увеличи производството - чрез търсенето. ... ... Заради ниските заплати, българите имат битие и бит на безработни от западен изостанал квартал, и всичко плаче за ремонт и боя, и подмяна. .
за фарисейте на 06.11.2018 в 13:12
Нацизмът и фашизмът не са десни, още по-малко крайно дясно - прочети малко историята. Партията нa Хитлер е Националсоциалистическа работническа партия. Крайно ляво, като днешните леви европейски и американски партии, и като бившия "социализъм". или ако искате - това, което от десетилетия се нарича ляво, се обърна на дясно. И обратно. Популисти днес наричат десните. Вчера популисти бяха народните партии и хора ( човек от народа, глас народен, глас божи). Фарисеите са навсякъде.
понятия на 06.11.2018 в 13:31
Абе понятията на автора са доста остарели, както едно време ни учеха за социалната справедивост, класова борба, раборници и чорбаджии. Или колко лесно се заблуждават "изтръгнатите от поминъка и историческите си и културни корени маси" - кой ги изтръгна от поминъка им? Не бяха ло глобалистите демократи и левите обамисти и послушниците им които изнесоха производството в Китай и Индия, за по-големи и по-големи печалби. Вальо говори като навита пружина от едно време.
помощ - "помагат" ни на 06.11.2018 в 13:49
Я да каже големио политолог г-н Хаджийски : преди САЩ да дават помощи за третия свят, за пари става дума от т.н. развити страни към неразвитите, напр африканските или латиноамериканските, които помощи са явление на 20ти век - значи преди това как не измряха тези хора векове наред без помощи? Сега, ако не им се прати foreign aid, пари, продукти, и т. н. те са заплашени да умрат от глад. Как живяха те преди 20ти век, преди "помощите" и преди ООН. Дали са били бедни наистина. По-скоро са имали всичко необходимо за живот. Иначе нямаше да оцелеят. Но сега с "помощите" и ООН им биха дузпата. Айде да се видим ние - как НИЕ живяхме преди европейските фондове да потекат като мътен поток към Бг? Как не измряхме от глад и даже имахме повече население.
Толкова глупави коментари отдолу под статията, на 06.11.2018 в 15:41
чак не е за вярване. И всичките в талвега на налаганата ни последните години пропаганда, демонизираща демокрацията. Придаваща и образа на Содом и Гомор от Библията, в противовес на здравите арийски нрави. Демонстративната омраза към Сорос всъщност прикрива латентния антисемитизъм, който така и не е изчезвал. Ако и да обичаме да се пъчим като бай Ганьо в банята, какви юнаци сме били в спасяването на евреите. От социализма остана едната инстинктивна омраза към Запада и сега, когато и враговете и кумирите са с една и съща социална система, с една и съща имперска политика, та дори и класовото неравенство на изток е много по-остро, различията да се търсят в раса, история, правилна или погрешна религия. Това е фашизмът. Но тук Фичо не е прав, цитирайки Сталин и Димитров, фашизмът е невъзможен без основата си - примитивното съзнание на масите, само властта на финансовия капитал не е достатъчна. За останалото поздравления. Понякога и един глас е достатъчен.

Напиши коментар