Затъмнение пред буря - Банън и войната за десницата

Мощната дясна вълна, която доведе до Тръмп и републиканското мнозинство и в двете камари в момента е обект на вътрешна битка за влияние. От едната страна е досегашното неоконсервативно републиканско статукво, а от другата е националистическото дясно на Стив Банън.

Тази битка създаде голямо напрежение и дори открити конфликти между Доналд Тръмп и близо дузина републикански сенатори лично и още много републикански фигури индиректно.

Джон Маккейн и Линдзи Греъм непрестанно дебнат Тръмп заради скандала с Русия, а във Вашингтон се говори, че Тръмп и лидерът на сенатското мнозинство Мич Макконъл не са разговаряли от седмици; а когато последно са го направили, тонът е бил груб и непристоен, придружен с обвинения и заплахи.

Стив Банън си тръгна от Белия дом и заяви, че ще води война за Тръмп и за неговите обещания. Банън, убеден, че на него се дължат заслугите за победата на републиканците, очакваше да бъде приет като победител и гуру в Белия дом; да стане пръв идеолог на партията.

Статуквото обаче не бързаше да си ходи, а Банън нямаше политическия опит, за да отвоюва на практика онова, което вече бе спечелил на теория. И макар, че Банън изглежда в отстъпление, в равносметката от техния сблъсък обаче няма консервативни победители – в най-близкото обкръжение на Тръмп вече не може да се намери нито един отявлен републиканец, бил той неоконсерватор или националист.

Все повече изглежда сякаш битката между двете републикански крила приключи с победа за демократите – Гари Кон, ген. Кели, Дина Пауъл и други демократи (свързани с Голдман Сакс) замениха Банън, Спайсър, Прийбъс, Флин, а зад всичко това все по-ясно стои фигурата на Джаред Къшнър.

Но случаят на Стив Банън е особен – той се оказа изолиран в Белия дом не само защото противниците му бяха силни, но и защото серия от негови грешки и недомислици подпомогна враговете му да го прогонят.

Неговият мащабен план за икономически национализъм, който бе залегнал в предизборните обещания на Тръмп и включваше инфраструктурен план за трилион долара, търговска война с Китай и 44%-ови данъци за най-богатите, беше дерайлиран в не малка степен заради собствената му неопитност.

Първата изпълнителна заповед, която той посъветва президента да направи, не беше за инфраструктура или търговия – беше за спиране на пътуването от няколко държави с преобладаващо мюсюлманско население. Макар заповедта да бе технически законна, тя веднага наля вода в мелницата на опозицията и й помогна да се изправи на крака след изборната загуба.

Заповедта не беше консултирана с администрацията на по-ниски нива и беше спусната без предупрежедение в петък, което позволи на левицата веднага да организира и отприщи вълна от протести през уикенда. Съдът се почувства окуражен да блокира заповедта и това се превърна в първото публично поражение на Тръмп – не защото беше незаконно или погрешно, а защото беше ненавременно и зле калибрирано.

Следващата грешна стъпка беше да навлезе твърде бързо в блатото на здравната реформа, в което се е давил не е един американски президент. Ако Банън бе посъветвал Тръмп да стои на страна от такива въпроси поне в началото и да стартира с инфраструктурния план, който се ползваше с подкрепа дори от демократите, мандатът на президента щеше да започне с посланието за обединение и щеше да обезоръжи критиците му.

След имиграционната заповед и след събитията в Шарлотсвил, Банън изгори всички мостове към опозицията и към голяма част от републиканците, с което Тръмп започна да изглежда слаб.

Оттам нататък противниците на Банън в кабинета започнаха да го побеждават с опит и знания за реалната политика, които липсваха на амбициозния идеолог. Той почти беше убедил Тръмп да напусне едностранно Северноамериканското търговско споразумение, когато секретарят по земеделието, Сони Пардю, показа на Тръмп карта на фермерите, които са зависими от търговията – и тези фермери се намираха в щати, в които Тръмп беше спечелил.

Банън не успя да намери и наложи свои експерти в администрацията, като остана да разчита на идеологическия си усет и на помощта на само двама души – Себастиан Горка, чиято докторантура и експертиза по национална сигурност са под сериозен въпрос, и 25-годишната бивша журналистка в Брайтбарт, Джулия Хан. Неговият съвет президентът да премести американското посолство в Израел от Тел Авив в Йерусалим беше контриран от Джаред Къшнър, който призова Тръмп да вземе по-мека позиция и дори да покани палестинския лидер Махмуд Абас в Белия дом.

Генерал Кели и генерал Макмастър, които превъзхождаха Горка с авторитет и експертиза, убедиха Тръмп да не възприема твърда линия и срещу Китай, заради кризата със Северна Корея, в която сътрудничеството на Китай е необходимо.

След като не успя да се пребори на терена на административните интриги и комбинации, сега Банън се оттегля обратно на терена, на който е силен – медийната пропаганда и формирането на обществено мнение.

Първият му умен ход беше да направи напускането си да изглежда нормално и планирано, без да влиза в конфликт с президента и да изразява публично колко е обиден. Отсега нататък Брайтбарт ще преминава към все по-критични позиции спрямо президента, но постепенно и започвайки от другите членове на администрацията. Както заяви Банън войната е „за Тръмп”, а не против него.

За Банън е важно да установи траен контрол върху движението, което създаде около Брайтбарт и да не позволява то да се асимилира обратно в републиканския мейнстрийм през постепенното омекване на Тръмп. Редактор на високо ниво в Брайтбарт е споделил на колега от „Ванити Феър”, че ако Тръмп мине вляво и се преобрази в демократ подобно на Шварценегер в Калифорния, то Брайтбарт ще спре да му помага да контролира скандала с Русия и ще „помогне на Пол Раян да събере гласове за импийчмънт”.

Банън смята да постигне всичко това като разшири обхвата и силата на Брайбарт. На дългата си среща с милиардера Робърт Мърсър миналата седмица Банън е обсъждал опции за създаване на телевизия с бранда на Брайтбарт в партньорство с телекомуникационната компания Sinclair Broadcasting.

В същото време от другата страна се сформира алианс от противници на Банън, готови да се борят с него и извън Белия дом. Джаред Къшнър, неговият основен опонент в обкръжението на Тръмп, се намира в близки отношения с Мат Дръдж (и неговия сайт DrudgeReport) и медийният магнат Рупърт Мърдок, който притежава най-гледаната консервативна телевизия в САЩ, Fox News.

Дръдж беше първият, който публикува информация за напускането на Банън и тържестувайки го изпрати вън от Белия дом. Мърдок от своя страна беше пряко заинтересован да лобира за отстраняването на Банън от администрацията, защото благодарение на последния, Тръмп все още не е блокирал придобиването на Tribune Media от Sinclair Broadcasting; тази сделка се случи през май месец и с нея приятелите на Банън от Sinclair стават достатъчно големи, за да конкурират и да изместят Fox.

Битката за идеологическо влияние в Белия дом изглежда приключи. Войната извън Белия дом обаче тепърва започва. Оттук до 2020 година Америка ще бъде в режим на разгърната политическа кампания, много преди да дойдат изборите.

Източник: vesti.bg