Защо веселата музика ви принуждава да правите лоши неща

От отличителното начално „Whooah“ до фънки-джаз мотива, повтарящ се след всеки ред от текста, хитовата песен на Джеймс Браун „I Got You (I Feel Good)“ представлява рецепта за щастие.

Емблематичното парче е може би едно от най-оптимистичните правени някога. То със сигурност ще накара сърцето ви да препуска, главата ви да се поклаща, а може дори да ви подтикне към „fist pumping“ (победен жест със стиснат юмрук, енергично изтласкан  нагоре – Бел.пр.) в такт с музиката. Трудно е да слушате как Кръстника на соул музиката изстрелва тази мелодия и да не се почувствате весели.

Оказва се обаче, че може би има нещо зловещо, което дебне зад привлекателните текстове и енергично изпълнение - слушането на тази песен може да ви принуди да направите лоши неща.

 „В реалния живот музиката се използва за манипулиране на хората по всички възможни начини“, обяснява Наоми Зив, психолог при колежа за академично обучение по мениджмънт в Ришон-ле-Цион, Израел. „Голяма част от него може да бъде негативно“, казва тя.  „Музиката може да направи хората по-сговорчиви, по-агресивни и дори расисти.“

Музиката на Мерилин Менсън е била обвинявана за наличието на насилие сред младежите – това все още не се потвърждава от психологическите изследвания (Снимка: Alamy)

Тези най-нови открития са в ярък контраст с някои дълго поддържани схващания – включително мнението, че изразяващите гняв рап и метал с изпълнители като Еминем и Мерилин Менсън могат да подбудят към насилствено поведение. Непосредствено след случая в Колумбайнската гимназия например, имало съобщения, които свързвали музиката на Менсън с двамата убийци, въпреки че по-късно се оказало, че това не е вярно.

Психолозите от университета в Куийнсланд, Австралия, изказват предположението, че тази музика всъщност може да успокои нашите пориви на гняв. Женевиев Дингъл и нейните колеги умишлено провокирали хора с молба да разкажат за някакво събитие, свързано с приятел или колега, което ги е ядосало, преди да им даде възможност да слушат хардкор метъл музика. След като изслушали музиката, участниците отчели много повече положителни емоции, отколкото тези, които се наслаждавали на тишината.

„За почитателите на екстремна музика слушането на такъв вид музика може да представлява един благонадежден начин за справяне с гнева,” казва Дингъл.

Същевременно проучването на Зив изтъква, че най-голяма опасност представляват „приятните за слушане“ мелодии. През 2011, например, тя установила, че музиката притежава способността да променя моралните преценки на хората. Тя помолила група доброволци да изслушат измислена радио реклама за уебсайт, който твърдял, че може да създава фалшиви документи, така че хората да получат по-висока пенсия. Половината от хората слушали рекламата на фона на „Алегро“ на Моцарт от „Малка нощна музика“, докато при другата половина нямало музика.

По същия начин една отделна група била помолена да изслуша друга реклама, описваща как участниците могат да мамят при изготвянето на писмена работа за колеж, използвайки уебсайт. Отново половината от хората слушали рекламата на фона на песента на Джеймс Браун „I Got You (I Feel Good)“. И в двата случая тези, които изслушали рекламата на фона на музика, били по-склонни да приемат неетичното, измамливо поведение, която се насърчава в рекламите. В някои отделни случаи участниците дори съобщили, че виждат това в положителна светлина.

Леко груби

Друга група проучвания, публикувани в списание „Психология на музиката“, принудили участниците да стигнат по-далеч – като ги помолили да бъдат груби към друго човешко същество.

Този път Зив и нейният екип ги помолили за услуга след приключването на тест по граматика на фона на музика. Някои слушали известния хит на Джеймс Браун, други слушали испанския музикален хит, наречен „Suavemente“ на певеца Елвис Креспо, а една контролна група не слушала въобще никаква музика.

Докато музиката била все още пусната, изследователите помолили някои от участниците да се обадят на студентка, която се нуждаела от участие в проучването, за да спечели кредити за завършването на нейния учебен курс, и да й кажат, че тя не може повече да участва. Изследователите просто казали: „Нямам желание да я видя“. Друга група били помолени да кажат на студентка, която пропуснала последния семестър поради болест, че тя не може да получи материала по учебния курс, който й бил обещан въпреки всичко. 

Мнозинството от тези, които не слушали музика, отказали да изпълнят молбата, което едва ли е учудващо: кой иска да върши мръсната работа на другиму, особено когато това ще навреди на шансовете на някое лице да завърши обучението си? И все пак Зив установява, че в първия тест 65% от тези, които са слушали музика, когато са попитани за услугата, са се съгласили да направят това, за което изследователите са помолили. Във втория тест 82% от групата, попитана с музика, се съгласила.

„Беше доста шокиращо“, казва Зив. „Те бяха помолени да направят нещо, което включва нараняване  на някой друг, и много от тях казаха, че ще го направят“. 

Споделеното музикално преживяване може да затвърди принадлежността ни към определена група (Снимка: Alamy)

Така че какво се случва, когато хората слушат неумолимо оптимистичното парче на Джеймс Браун? Зив смята, че отговорът се крие в това, което се случва с нашата личност, когато сме щастливи. Налице е проучване в миналото, което показва, че когато сте в добро настроение, се съгласявате повече и обработвате информацията с по-малка взискателност. Депресираните хора са склонни да бъдат по-аналитични и се убеждават по-трудно.

„Коледната музика е идеален пример за весела музика, която може да направи хората по-сговорчиви. Съществуват цели екипи от хора, които обмислят каква музика да пуснат в търговските центрове и реклами с оглед създаване на подходящата атмосфера.“

Някои характеристики на музиката също могат да играят с начина, по който нашите мозъци работят. Ритмичните звуци, например, могат да координират поведението и мисленето на определена група от хора. Анет Шърмър, невролог от университета в Сингапур, е установила, че възпроизвеждането на ритъм с барабан може да доведе до синхронизиране на мозъчните вълни с ритъма.

Констатациите й могат да помогнат да се обясни защо барабаните играят такава голяма роля в племенните церемонии и защо армиите маршируват под звуците на барабан. „Ритъмът увлича всички лица в една група по такъв начин, че тяхното мислене и поведение става временно координирано“,  заявява Шърмър.

Все още не е ясно как музиката може да повлияе върху поведението в извънлабораторни условия, въпреки че Зив подозира, че последствията могат да бъдат сериозни. „Мисля, че в реалния свят може да се стигне до крайности“, казва тя.

Bъзбуждайки чувството за групова сплотеност и враждебност към външни лица, скандиранията на футболните фенове могат понякога да предизвикат агресивно поведение  (Снимка: Getty Images)

Това е тревожна мисъл. Тя посочва несдържаността на футболните фенове, както и ролята, която отборните песни могат да изиграят в това, например. „Музиката може да се създаде усещане за групова сплотеност и съгласие“, казва тя. „Когато хората правят неща заедно, те също така са по-склонни да се съгласят един с друг. Това води до нещо, наречено групово мислене, при което може да има влошаване на моралната преценка.“

Тя смята, че това може също така да промени начина, по който гласувате. „Музиката се използва в политиката през цялото време, за да се създаде ентусиазъм за идеи и за да се култивира съгласие.“

Джейсън Маккой, музиколог от баптисткия университет в Далас,Тексас, се съгласява, че това е правдоподобно, заявявайки, че музиката спомага за „нормализирането на текста“ на съобщения, които иначе биха били неморални. Той посочва други примери в историята, като например когато нацистите пускат по радиото суинг музика, за да привлекат повече млади хора да слушат пропагандните съобщения, които я придружават. Научният труд на Маккой изследва ролята, която музиката вероятно е изиграла по време на геноцида в Руанда през 1994, за да се направят по-приемливи посланията на омразата по радиото.

Понастоящем Зив провежда проучвания относно това как патриотичната музика и националните химни могат да засилят расистките нагласи и антагонизма към другите. Тя установява, че при слушане на песни, които възхваляват смелостта на израелските войници, израелските участници стават по-враждебни към не-израелци и палестинци, например.

Очевидно музиката е само един от многото фактори, които едва доловимо влияят върху поведението ни. Но си заслужава да ги имате предвид следващия път, когато любимите ви песни бъдат пуснати по радиото. Перифразирайки известната песен на Джеймс Браун: Само защото се чувстваш добре не означава, че не можеш да направиш нещо лошо.

Превод: Савина Савова

Източник:

http://www.bbc.com/future/story/20170210-why-happy-music-makes-you-do-bad-things