Законът за личната помощ на Манолова беше отхвърлен

Законът за личната помощ на Манолова беше отхвърлен
Законът за личната помощ, предложен от омбудсмана и майки на деца с увреждания, не получи подкрепа на днешния Национален съвет за интеграция на хората с увреждания - нито от представителните организации на хората с увреждания, нито от синдикати и работодатели, нито от Министерството на финансите, съобщава Клуб Z.

 

Проектът, за който настояваха майките, беше отхвърлен с основния мотив, че това е закон на парче, който няма да допринесе за общата интеграция на около половин милион хора с увреждания в България. Протестът на майките, които от април направиха палатков лагер край парламента, продължава.

Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков заяви, че след като не е бил подкрепен, законопроектът няма да бъде внесен за обсъждане в парламента. 

Около 100 милиона лева допълнителен ресурс ще е необходим, ако законът бъде приет, стана ясно при представянето му пред Националния съвет. 

Омбудсманът Мая Манолова обясни, че това е най-нискобюджетният вариант, но за сметка на това ще обхване всички 77 000 души, които в момента получават добавка от 90 лева за чужда помощ.

Хората с увреждания ще имат право да изберат дали да продължат да получават тази пари  или ще кандидатстват по новия закон  и ще преминат през индивидуална оценка. 

"Но реално законопроектът е разчетен, ако всичките 77 000 души кандидатстват като тези, които в момента не са обхванати от никакви програми, тези с по-леките увреждания е предвидено във финансовата обосновка, че ще получат по два часа дневно лична помощ или това са по  42 часа месечно. Тези групи са условни, те не фигурират в проекта, защото конкретната потребност на всеки човек ще се установява след индивидуална оценка, така че никой не е предварително поставен в определена група. Само правя една справка - с наличният сега финансов ресурс реално по програми за лични асистенти се подкрепят 14 000 души".

Според Мая Манолова този закон "ще бъде една тухла, която ще реши един проблем, ще бутнем една тухла от стената и по този начин ще покажем, че стената пред хората с увреждания може да бъде съборена".

 

Снимка: Веселин Боришев, Клуб Z

 

Какво предлага законът за личната помощ

Закон за личната помощ като желание е хубаво нещо, но ще струва много скъпо, каза наскоро в парламента министърът на труда и социалната политика Бисер Петков.

Омбудсманът и майките настояват максималната лична помощ на месец да е една и половина минимална работна заплата, но да се получава само от най-тежките случаи, които са около 10 000. Така таванът, отнесен към сегашната минимална заплата от 510 лева, ще е 765 лева на месец.

Оглавяваното от Бисер Петков социално министерство подготвя друг проект - Закон за социалните услуги, в който ще предвиди "картографиране" на социалните услуги, така че те да бъдат съобразени със съответните потребности на хората с увреждания в дадения регион.

В момента семейната помощ за децата с най-тежки увреждания е 930 лева, но когато те станат пълнолетни, рязко спада и е необходима по-голяма финансова подкрепа.

Майките настояват за индивидуална социална оценка на всяко от децата им, което е залегнало в Закона за личната помощ. Това би осигурило достъп до образователни институции и работни места. Освен това според тях индивидуалните решения трябва да бъдат обект на Агенцията на хората с увреждания, а не на Социалното подпомагане. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Helleborus

    19 Юни 2018 18:26ч.

    Не го преразказвайте, кажете къде е публикуван, дума по дума, закон е това, а не приказка. Нямам предвид гласовете, имам предвид омбудсмана и майките. Първо не може да се постави такъв лимит на средствата за хората със 100% телк - 750 лв. Защото това е много малка сума. В повечето случаи такива деца се гледат от самотни майки, напуснали работа, бащите са избягали за свой вечен срам. Тези майки нямат заплата, медицински осигуровки, не им върви стаж за пенсиониране, от тези пари те плащат и всевъзможните рехабилитации и лечения, памперси и т.н. Според мен, редното е тази сума да продължи да се получава и с времето само и единствено да се увеличава, но да върви заедно с осигуровки и трудов стаж на родителя, който е напуснал работа и си гледа детето. Т.е., нещо като безсрочен трудов договор за гледане на болно дете. От там нататък, след навършването на 18 години, просто нищо не би трябвало да се променя, защото болните не навършват пълнолетие, както самите майки казват, те си остават деца. Ако майката иска да прехвърли сумата на друго лице и да работи, да може да го направи. Ако болният е с всичкия си и може да се разглежда като пълнолетен, да ги получава той. И толкова. Колкото до останалите грижи, те би трябвало да се развиват като екстри, без да засягат базовите суми за живот на едно такова семейство, които трябва да са гарантирани. Основната сума от едни 1000 лв. на болния и семейството просто гарантира, че тези хора не бедстват. Срещу нея не може да се изисква. Всичко останало е допълнително, възможности за работа и т.н. Нека се развива и още държавната грижа, но като допълнителна грижа, без да засяга непрекъснато тези базови доходи за храна, отопление, наем и т.н. и без хората да са в постоянен стрес, че утре министерството ще поиска нещо различно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • OLD

    19 Юни 2018 21:26ч.

    Само майките, могат да изкарат на улицата децата си, за битка с душманите. Но с джендърството и в пола и мисленето и деца няма, вече. При палатките, освен тези, които смятаме за увредени. А те са истинските.Същото и по улицете с жълти павета. Така и пред телевизорите и ракийката.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи