Законово набутват деца парашутисти в частните училища

<p>Уж социалната идея е пример за директно изнудване на платежоспособни родители, като в същото време гарантираното по конституция право на образование, което осигурява минимум от средства за всяко дете, не се присъжда на учениците от частните училища под предлог, че това е държавно финансиране на пазарно ориентирани институции. Това не пречи на законотворците обаче да принудят семействата, които инвестират в образованието на децата си, да поемат издръжката и на още деца, които се явяват 20% от общия брой на обучаващите се. Това поставя на риск съществуването на частните училища с по-нисък брой ученици, защото така таксите ще се разпределят между по-малко родители.</p> <p><br /> От асоциацията поясняват, че държавата е предвидила сума за образование, предвидена за всеки ученик независимо от вида образование, което е избрал.<br /> Върховният административен съд (ВАС) на две инстанции потвърждава, че отказът на държавата да предостави полагащите се на децата суми за тяхното образование на училищата, където те се учат, представлява дискриминация.</p> <p>Идеята за</p> <p><strong><em>вкарване на 20 на сто неплащащи ученици </em></strong></p> <p>в частни училища се определя от управляващите като постигане на социално равенство, макар едновременно с инициативата от ГЕРБ категорично да отказват в същия закон да бъде записано, че училището изпълнява социални функции.<br /> За да нямало разписани &bdquo;отгоре&ldquo; изисквания за такъв прием, дава се възможост на директорите на частните школа и детски градини да си измислят основания за приемане, за да изпълнят квотата.</p> <p><br /> Директорите на частните школа вече са настръхнали по три причини:</p> <p><strong>първо,</strong> те се опасяват, че представители на местни и национални власти ще им натрапят близки до тях деца или те ще станат обект на всевъзможен институционален терор, за да приемат съответното &bdquo;свое дете&ldquo;;</p> <p><strong>второ</strong> &ndash; как ще кажат на редовно&nbsp; плащащите родителите, че са длъжни да издържат някакви произволно избрани деца;</p> <p><strong>и на трето място</strong>: след като броят на учениците в частните училища се мени всяка година, дори поради факта, че там се обучават хлапета, чиито родители са в България само за година или две, как се очаква да се регулира броя на 20-те процента неплащащи деца?</p> <p>Примера даде директорът на руския лицей Николай Цанков: &bdquo;Ако тази година имам 100 деца, трябва да приема 20, на които да плащат родителите на другите 80. Но от тези 80 на следващата година напускат 20 по каквито и да е причини. Тогава 20% от 60 пълноплащащи ученици е вече 12 деца. Какво да правим с останалите 8, приети предната година? Кои осем да да изключим? Или да кажем на 60 родители, че ги натоварваме с таксите на още 8 деца, защото е нехуманно да ги махнем? Да допуснем, че бройката се запазва константна две години и в 11-и клас неочаквано постъпват още 20 нови пълноплащащи деца. Откъде веднага да намерим още четирима ученици, че да поддържаме квотата от 20 на сто безплатни ученици в частно училище! Да оставим настрана финансовата страна на ситуацията &ndash; административната недомислица граничи с абсурда!&ldquo;</p> <p><br /> На въпрос на &bdquo;Гласове&ldquo; за това какъв дял от децата в частните училища са спонсорирани по преценка на ръководството, председателят на асоциацията Милка Славчева&nbsp;отговори, че на този етап около 5 на сто от учещите се в частни училища са спонсорирани от самата институция, като това по никакъв начин не натоварва родителите, които плащат. Но никой не може да каже какви да бъдат децата от тези 20 процента, които няма да плащат.</p> <p>Проблемите обаче не спират дотук. Възрастните, плащащи всеки етап от образователния процес, са в състояние да финансират и извънкласни занимания, като тематични пътувания, участие в спортни събития, задгранични профилирани лагери. Това няма кой да го плати за 20-те процента спуснати отгоре ученици. Така, ако се търси социално изравняване, в крайна сметка неравеството само се затвърждава.</p> <p>Ирина Репуц от родителския комитет допълни: &bdquo;Общото недоверие, което имаме към работата на държавната администрация, ще ни накара да се съмняваме кое дете с каква бележка се е снабдило, за да отговаря на някакви критерии и да влезе в квотата на привилегированите.&ldquo;</p> <p>Неоспорим факт е, че от началото на съществуването на обществените поръчки няма такава, която не може да бъде нагодена като изисквания към правилния победител. За подбора на деца това е още по-елементарно. Не на шега участниците в пресконференцията определиха искането на парламента на връщане на квота като при децата на активните борци, които с привилегии влизаха в елитни училища и желани университетски специалности дори когато бяха двойкаджии. &bdquo;Законът трябва да урежда права и задължения, а с тази добавка за безплатните ученици законово се въвежда привилегия. Най-странното е, че тя е предложена от дясноцентристка формация с претенция за европейска ориентация, каквато е формацията на Меглена Кунева.&ldquo; &ndash; коментира Ирина Репуц.</p> <p>Какво пречи критериите в частните училища да са нагодени за точно определено дете? Такава възможност е отлична предпоставка за корумпиране на всеки член на ръководството на кое да е частно училище, който има отношение към взимането на крайното решение. От друга страна, може да е гаранция, че ръководството няма да бъде тормозено с изобилни проверки от контролни органи. &nbsp;</p> <p>&bdquo;Подобна идея е толкова абсурдна, че на нас няма да е проблем да й противостоим, като сезираме и европейските институции с риск да навлечем на държавата допълнителни санкции&ldquo; &ndash; допълни Ирина Репуц.</p> <p><u><em>В какво всъщност се състои проблемът?</em></u></p> <p>По данни на специалисти от образователния сектор годишно около 30 процента от децата у нас, които са на възраст за училище не влизат в клас &ndash; поради отпадане, пребиваване в чужбина и т.н. Сумата за образованието на всяко дете, автоматично заведено за финансиране на базата на своето ЕГН, обаче си стои и по груби сметки годишно за онези, които никога няма да влязат в клас в България, тя възлиза на около 160 млн. лв. Сумата, която е предвидена за образованието на едно дете, умножена по броя им в частните училища, възлиза на около 9 млн. лв.</p> <p>С новия закон за образованието се отваря и</p> <p><em>още една бездънна дупка за отклоняване на средства: </em></p> <p>индивидуалното или популярно нареченото &bdquo;домашно образование&ldquo;. Колкото и деца да попаднат в тази схема на институционализирано отпадане от училище, те също имат право на предвидени от бюджета пари, но семействата им няма да ги получат. Тоест държавата още веднъж пести на гърба на децата чрез порочни и рискови практики с непредвидими резултати. Сумите ще отиват във фонд &bdquo;резерв&ldquo;, но не и за дофинансиране на образованието.</p> <p>Логично възниква въпросът каква е успевамостта на учениците в частните училища при външното оценяване и матурите. Докато при прохождането на частните училища преподавателите бяха готови да пишат само отлични оценки, за да задържат децата при себе си, сега резултатите както на изнесеното оценяване, така и на матурите ги поставят сред първите 25 в държавата. При оповестяване на резултатите обаче класацията, цитирана пред медиите, се отнася само до държавните училища. &nbsp;</p> <p>От Асоциацията на частните училища отново подчертават, че никой не иска държавата да финансира частните училища с финансови инжекции, а учениците да получат онова, което им е дадено по конституция &ndash; правото на образование, което след 1990 г. не трябва да прави разлика между видовете учебни заведения.</p> <p>Участниците на форума за пореден път призоваха и у нас на родителите да се дават ваучери за обучение. Това насърчава свободния избор и всеки родител ще си направи сметката за кое училище колко може да доплати.</p> <p>У нас продължават да липсват и други механизми, които да поощряват дарителството и спонсорството на учебни институции. А това е още един начин учениците от малоимотни семейства да бъдат финансово подкрепени &ndash; не пряко, а чрез осигуряване на допълнителни възможности на учебните институции.<br /> Ако тези методи за директна парична подкрепа станат възможни, още от най-ранна възраст децата ще могат да кандидатстват за някакъв вид допълнително финансиране, включително за извънкласни занимания.</p> <p><em>В същото време, ако със закона наистина бъде отменено оценяването на учениците от първи до четвърти клас, ще се окаже, че всяко дете може да се подготви за състезателното начало на кой да е конкурс (включително за прием в детска градина и в първи клас) и чрез него да спечели пари лично за себе си, но трудът му в клас няма да бъде оценен, докато се учи, за да не се стресира. </em></p> <p>В държави като Белгия, Чехия, Дания, Ирландия, Холандия и Швеция съществуват ваучерните системи. Това означава, че родителят получава документ, който му позволява да внесе полагаемата по закон сума (която варира според възрастта на детето, типа населено място и броя на училищата там) в избраното школо и по своя преценка да доплаща, ако е частно, или да се възползва от държавно осигурените възможности.</p> <p>Ако бъде въведена и у нас ваучерната система обаче, ще стане ясно точно колко са децата, които се възползват от нея, и в бюджета вече няма да може да се отделят пари на базата на ЕГН за деца, които никога няма да стъпят в родното школо. Излиза, че</p> <p><em>законът се работи по начин, който да гарантира отклоняването на пари </em></p> <p>и няма нищо общо с повишаване качеството на образователния процес, иновации и куп други подходи, типични и за съседни нам държави.</p> <p>Димната шашка с искането частните училища да приемат ученици на гърба на родителите, които плащат, цели да се постигне понижаване на напрежението, когато безумието не бъде гласувано. А когато богатите не протестират, бедните се съгласяват с положението, каквото и да е то.<br /> И докато законотворците стръвно плашат с бъркане в портфейлите на имотните родители, никой и по никакъв начин не планира повишаване на грамотността на децата от малцинствените групи и на тези от граничните райони. Това говори за национална политика, която разчита на лесно управляем, неинформиран и манипулируем електорат за поколения напред.</p> <p>Остава да видим кой ще държи сметка за пълна отчетност за парите, предвидени за учениците, които никога не влизат в българското училище. Защо сумата от близо 160 млн. лв. не бъде вложена в работеща програма за ограмотяване на малцинствата, повишаване качеството на материалната база в училищата, повдигане нивото на преподаване и в малките населени места? Засега отговори на тези въпроси не се търсят, тъй като всичко е скрито зад пушилката на една псевдосоциална тема.</p> <p>&nbsp;</p> <h2><strong>Символика: </strong></h2> <p>Математическата гимназия в Казанлък се срути изневиделица. Първото заключение на експертите е, че основите на зданието са на около 1 м дълбочина в земята. Затова било възможно дъждовете да са ги подкопали, предположиха инженери.</p> <p>Когато сграда на елитно държавно училище е градена с постамент като на сламената къщичка на едно от трите прасенца, това говори за цялостния ангажимент на държавата към устоите на системата. Основи на гимназия, подходящи за дворна тоалетна, на първо четене подсказват яко пестене от конструктивната устойчивост на сградата.</p> <p>Днес в парламента наместо разговор за изграждане на масивна структура на образованието и търсене на начини към него да обърнат взор спонсори, разработване на спешни мерки за повишаване на общата грамотност на младите хора се търси начин за плитко окопаване, прикрито с кухи инициативи. Междинният враг са богатите частници, а докато общественото внимание се концертрира върху фалшиви демонстрации на справедливост, едни стотици милиони се стапят в небитието. Който не вярва каква е реалността, да погледне отново снимка на гимназията в Казанлък.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52979_X6BOGTvkoS5TZFdqXHjtGIw4qNmGFD.jpg" style="height:380px; width:623px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>