Хунвейбинският бяс срещу войнишките паметници в американския Юг е програмиран от режисьорите на преврата срещу Тръмп. Но желанието им да го свалят чрез активизация на политиката на идентичността е анахронично.

 

 

Миналата есен определих победата на Тръмп като победа на класовата политика над политиката на идентичността, identity politics. Демократите на Хилари се позиционираха като identity партията на cool people (готините хора), големите градове, жените и малцинствата. Понеже броят на хората от всички тези групи расте и е над 50% от населението, демократите вярваха, че републиканците вече не могат да спечелят избори по честен път. Републиканците пък се профилираха като identity партията на corny (обратното на cool) people, червеновратите, белите, мъжете, религиозните, хората с пушките, the people of gods and guns, традиционното мълчаливо мнозинство. 

 

Това, което се срути с победата на Тръмп, и то се срути едновременно и в двете партии, не е либерализмът, нито високомерието му, а е identity политиката. Много хора гласуваха не според очакванията й. Жени и черни работници, които познавам лично, гласуваха за Тръмп, защото не определяха избора си според своето identity, а според икономическия си интерес, от класови позиции. Победата на Тръмп бе победа не на консерватизма над либерализма, на мачизма над феминизма, а победа на класовата политика над identity politics.

Вярно е, че бялата работническа класа отдавна се разостави с Демократическата партия и гласува за републиканците. Вярно е също, че много хора с промити мозъци в Америка, както и в България, упорито гласуват против интереса си. Но от друга страна републиканците някога бяха партията на Линкълн, рушителите на робството, а тогава демократите бяха бялата расистка партия на Юга. Сега републиканците са бялата расистка партия. За тях расизмът на белите работници стана инструмент за държането им в подчинение на интересите на корпорациите.

За отлива на работниците от демократите причината също бе подмяната на класовата политика с identity politics. Тя се налагаше хитро от олигархическата пропагандна машина  с ясна класова цел – потапяне на класовото мислене в опиумната мъгла на уж безкласовото блаженство. Това бе възможно докато средната класа се радваше на достатъчен комфорт и усещане – или илюзия – за възходящо развитие. Това вече не е така. А Хилари избра да бъде кандидат на статуквото – на най-горния 1%, под макиажа на identity politics, и закономерно загуби.

Низовите, grassroots, движения на identity politics, в които през януари участваха и децата ми, и много мои млади колеги и приятели, адски възмутени от примитивния мизогинист, ликвидатор на здравеопазването и ретроград Тръмп, постепенно затихнаха. Черните не ги подкрепиха масово. Много от тях тайно харесват Тръмп, а не харесваха черния президент Обама в края на управлението му и вдигаха race riots. Семейните, набожни хиспаникс не ги подкрепят. Както прогнозирах, сериозната борба срещу Тръмп ще дойде в бъдеще само по линия на класовата политика, от разочарованите работници, много от които гласуваха за оранжевия, и от профсъюзите. Засега „руската връзка“ и съпътстващият я бяс само пречат да се формира истинска съпротива срещу Тръмп и реално бетонират властта му сред мълчаливото мнозинство. 

 

За сериозността на расовия въпрос в САЩ съм писал често, не само в коментарите за Фъргюсън и Факултета. Истина е, че Тръмп в ролята на президент дава кураж на белите националисти расисти от Юга и някак легитимира субкултурата им, която иначе бе и ставаше все по-маргинална. 

 

Но основната причина за масовите безредици в малкия университетски град Шарлътсвил (там е реномираният щатски университет на Вирджиния) и за напрежението в Юга в момента не е остротата на расовия въпрос сам по себе си и не е окуражаването на белите екстремисти от Тръмп само по себе си. 

 

А е хунвейбинският бяс на либералните identity активисти, играещи по свирката на превратаджиите. 

 

Гледах кадрите със събарянето на скромен войнишки паметник в Дъръм, Северна Каролина – сравнително проспериращ, урбанизиран район на Юга, с големи и добри университети. Тягостна гледка, напомняща киевския Майдан и гътането на статуята на Саддам в Багдад в 2003 г. Младежи, почти всичките бели и сигурно не местни, с китара, ритат, тъпчат, плюят смачканата от падането евтина бронзова фигурина. Омразата и насилието им са адресирани към Тръмп, разбира се, а не към клетия никому неизвестен южен генерал отпреди 150 години. Омразата и насилието обаче раждат подобни. 

 

Югът и досега си живее потопен в романтиката на Гражданската война, гледана, разбира се, само от тяхната страна. Както много българи и досега живеят в романтиката на някогашните ни македонски борби. Героите на Юга са истински герои, тачени от мало и голямо. Местата на битките са държавни паркове, в които се правят всяка година униформени представления – reenactments. Спортът, особено ловът и спортната срелба, туризмът, колекционерството, възпитанието на децата – всичко носи печата на миналото. 

 

Всичко това е плод на голям компромис, постигнат между Севера и Юга още след Гражданската война, в годините на Реконструкцията, който досега успешно държеше голямата и разнородна Америка заедно, но най-вече благодарение на общия просперитет и сигурност. Борбата за граждански права бавно, но сигурно печелеше почва, дори в царството на символите. В последните години дори свалянето на „бунтовническите“ знамена (rebel flags) от покривите на щатските сгради с резолюции на местните парламенти не предизвика кой знае какви бурни народни страсти. 

 

Но за тези южни хора събарянето на паметниците действа горе-долу както на нас би подействало събарянето на паметниците на Хаджията и Караджата, ако у нас дойде проосманско правителство. Rebel flags и по-многобройните от тях шотландски бели андреевски кръстове на син фон, които носят демонстрантите, са народни светини. Като блуграс музиката, бърбъна, печенето на миди и зеленчуци на плажа (clam bakes) и конните надбягвания на Кентъки дерби. 

 

Сред шотландските кръстове видях и една хитлеристка свастика, но може ли ефективно да изолираш екстремистите, когато и много от порядъчните хора са възмутени и лошите се присламчват към тях? Белите качулки и другите кланови атрибути между другото също са стари келтски рицарски символи. 

 

Тези южни бели хора сега се чувстват местни патриоти, борещи се срещу чуждите за тях глобализиращи елити. Те се чувстват техни жертви, и с немалко основание. Апалачия е страната на затворените въглищни мини, масовата бяла безработица, трейлер парковете, отровените от отпадъците на енергийните корпорациии и бавно измиращи от рак планински градчета, описани в романите на Джон Гришам. Те казват – значи борбата на черните за техните права е движение за граждански права, а нашата борба за нашите права е нацизъм? На това трудно може смислено да се отговори.

 

Бърни Сандърс единствен се опитваше да снеме антагонизма на класовата политика и политиката на идентичността. Като даваше приоритет на първата. Ние, 99-те процента, казваше той, и бели, и черни, и розови, и сини, и жени, и мъже, се борим срещу единия процент и срещу Доналд Тръмповете на света. 

 

За съжаление Хилариите и другите хурии на света миналото лято скършиха гръбнака на Бърни и предадоха властта на Тръмп. А сега се мъчат да го катурнат, като разпалват дипломатическа и икономическа война с Русия и в случая – като разделят и настървяват американците, бедните американци, 99-те процента – едни срещу други по признака на политически несъществени културни различия. И продължаваме да жънем отровните плодове на миналогодишния вътрешнопартиен преврат в Демократическата партия. 

 

Момчето, което се изплю на паметника на войника, и другото момче, което брутално блъсна с длан в лицето едно контрапротестиращо момиче, всъщност са класови братя и трябва заедно да протестират срещу класовите си врагове.

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

23 коментар/a

Обаче от друга страна на 16.08.2017 в 11:37
Работническата класа по принцип не се отличава с левите си идеи. Левите идеи се раждат сред интелигенцията. Според теорията, ако се използват силите на работническата класа, може да се вземе властта от елита. А според практиката след това работническата класа не става управляваща и трябва да се задоволи с някои социални придобивки, като да получава по-големи заплати от интелигенцията например, жителство, ведомствени апартаменти и по-лесно приемане в Партията. Ето защо, когато комунизмът в Източния блок падна, работническата класа масово гласува за десните, в очакване да си накупи Мерцедеси и Хитачита.
Те казват – значи борбата на черните за техните права е движение за граждански права, а нашата борба за нашите права е нацизъм? на 16.08.2017 в 11:42
На това трудно може смислено да се отговори.
И кои са вашите права на 16.08.2017 в 11:51
които черните са ощетили? Правото на белите аутсайдери да имат някой, когото да превъзхождат?
Обаче... на 16.08.2017 в 12:59
Личи си, че идилци са творение на демократичните либералисти, изповядват общи ценности по отношение на Историята и Паметниците й.
И кои са вашите права на 16.08.2017 в 11:51 на 16.08.2017 в 13:04
Това, което се вижда на пръв поглед е, нарушеното право на белите аутсайдери да се волеизявяват грамотно. Бъдете здрави!
observer на 16.08.2017 в 14:07
Прави впечатление непознаването на реалната ситуация и зле прикрития български расизъм. Поне е искрен, за разлика от някогашните ни вопли, защо там биели негрите. Това са коментари отстрани, за които никой на мястото на събитията няма да научи и слава Богу. Безполезни демонстрации на его и комплекси. Авторът пише за страната, в която живее със семейството си, коментаторите не. Расизмът в Щатите не е изживян. Когато за пръв път ги видях, в средата на бели черните говореха тихо, стояха отзад и си знаеха мястото. В гетата си бяха агресивни. А в по-стари времена Обръщението към бял е било мистър, докато към черния - момче. Е, поомесиха се с времето, и държавата им помогна с някои програми, мнозина се почувстваха нормални хора, равни на другите. И пак няма да видиш смесени компании, смесени двойки, културата и вкусовете им са различни и сигурно не обичат белите, така, както и белите не ги обичат, това поне го знам. Понякога неприязънта се проявява видимо, избухва в бунтове и черен расизъм. Ако човек се опита да разбере другия, да го приеме с различността му, лесно ще стигне до извода, че нещо трябва да се промени. А Тръмп с цялата си посредственост и компетентността на търговец на недвижими имоти се държи, както казват, като слон в стъкларски магазин. Проблемът с паметниците и историческата памет изобщо, е над възможностите му за разбиране. Той просто иска спокойствие от черните, а белите расисти, които гласуваха твърдо за него, да не бъдат засегнати.
Авраам Кадилак на 16.08.2017 в 14:28
Когато чернокожите имат право да се утвърждават заради цвета на кожата си, а белите хора нямат такова право, тогава става дума за истински черен расизъм в най - брутален вид, буквално за унищожаване на бялата раса. Американската гражданска война, струвала живота на 20 % от бялото население на Сащ, е по своята същност расова нойта на негърските полкове, избиващи бели хора, както и расов погром срещу бялото население. Защото заради правата на черните умират белите.
Муйо на 16.08.2017 в 15:23
observer пак извади торбата с глобалистките лъжи. Истината е, че в момента расизмът в Америка е с обратен знак, даже не знам защо Хаджийски подмина affirmative action или "положителните действия", според които при кандидати за работа с приблизително еднаква квалификация задължително се назначава негър, а ако няма негър - жена, независимо дали работата е зад бюро или до леярна пещ. Който иска да усети какво е расизъм, нека се поразходи из негърските сайтове, да види що е то омраза към белите хора от страна на негри, дето трето поколение не работят, но смятат, че цял свят им е длъжен. Също като нашите цигани, дето ходят да си вземат социалните помощи с таксита. Бутането на паметниците на воини от Конфедерацията е съзнателна провокация - тия паметници 140 години никому не пречеха и изведнъж кметове и губернатори от Демократическата партия решиха, че трябва да се премахнат. Търси се конфликт на расова основа и тоя конфликт се подклажда от платените отворковци с маските и кърпите на лицата. Да напомня ли кой плати автобусите, с които се докарваха стотици млади и здрави негри във Фъргюсън, с цел "да изразят своя протест"?
Човекът си го е написал, ясно и разбрано: на 16.08.2017 в 15:32
"За съжаление Хилариите и другите хурии на света миналото лято скършиха гръбнака на Бърни и предадоха властта на Тръмп. А сега се мъчат да го катурнат, като разпалват дипломатическа и икономическа война с Русия и в случая – като разделят и настървяват американците, бедните американци, 99-те процента – едни срещу други по признака на политически несъществени културни различия. И продължаваме да жънем отровните плодове на миналогодишния вътрешнопартиен преврат в Демократическата партия."
observer на 16.08.2017 в 16:54
Муйо, да прощаваш, ама мен ми плащат за това което пише и то добре. Малко смених тона от крайно лява резба станах средна, по да хваща място, ама съм си либераст по душа също. Белите са гадни, долни и мръсни расисти, а еврейския финансов олигархат е върха на човешкото развитие. Ама отде у теб ум да го разбереш това.
чугун на 16.08.2017 в 17:47
Ами Фичо, препрочети Маркс... Identity e война срещу средната класа, класова война. Водена от елита с помоща на лумпен - пролетариата, във вид на всякакви малцинства, етнически, сексуални, откровено лудички и т.н. Ето цитат от уастник в дсикусията, по - горе" ...Истината е, че в момента расизмът в Америка е с обратен знак, даже не знам защо Хаджийски подмина affirmative action или "положителните действия", според които при кандидати за работа с приблизително еднаква квалификация задължително се назначава негър, а ако няма негър - жена" Ще добявя - ако няма жена, откровен гей, ако и такъв няма - едноръка пуерторикаска лесбийка , едновременно и самотна майка, приела юдаизма или ,в краен случай , поне сциентологията. Майтапа на страна, защо елитите провеждат откровенно дискриминационна и супер расистка политика спряма нормалните хора, които в по-голямата си част са бели и хетеросексуални мъже и жени със семейства и деца? Ами изтребва се посреством affirmative action средната класа, тя е по трудна за управление, знае си правата, има някаква собственост ( макар и не много) иска закони, за да я защитава. Голодранците от малцинствата са ударна сила на лумпен пролетариата, днешните пауперизирани елементи, чернь, коато е хвърлена да прави реовлюция. Американски вариант на Шариков от "Собачье сердце", ако помниш Булгаков. Класова борба си е това, точно по дядо Маркс.
observer на 16.08.2017 в 18:54
Наистина е жалко да видиш цял куп наемници, с комплексирания Муйо в това число, и някакъв нещастник, писал уж от мое име, да хулят Америка не от леви, а от крайно десни позиции. Напомнят на поведението на домашен любимец, за който политическите възгледи на стопанина му са без значение за неговата вярност. И Айде, не набърквайте и Маркс, ограничете се до Майн Кампф.
observer на 16.08.2017 в 18:58
И едно нормално, смислено мнение, без претенциите за познания за чуждата държава, изровени от Гугъл, на "Човекът си го е написал, ясно и разбрано: на 16.08.2017 в 15:32".
Слово на 16.08.2017 в 19:31
Алекс Алексиев: Тръмп разби брътвежите на путинистите, че руският главорез ще постигне имперските си цели чрез него. Американските медии загубиха силата си, защото бяха постепенно завладени от левичарите. Обама е един крайно ляв бездарник, най-калпавият американски президент през последните сто години. Историческата грешка на демократите е - повярваха, че могат да побеждават и да управляват като разчитат най-вече на афроамериканци, латиноси, феминисти, хомосексуалисти и отчасти на младите.
Слово на 16.08.2017 в 20:21
Алекс Алексиев: - Аз бих казал, че американските медии отдавна не са особено качествени, тъй като те бяха постепенно завладени от левичарите, които доминират в професията и в университетите. А през последните 8 години при Обама те се превърнаха едва ли не в органи на властта, чиято главна задача като че ли беше величаенето на Обама, един крайно ляв бездарник и, според мен, най-калпавият американски президент през последните сто години.

Напиши коментар