Сръбската Църква няма как да е „майка“ на 200 години по-старата Охридска Архиепископия. Учредяването им е съответно в 1019 г. и в 1219 г.

 

 

И отговори на царя оная жена, чийто беше живият син, защото цялата й вътрешност се бе развълнувала от жалост към нейния син: о, господарю мой! Дайте й това дете живо и го не убивайте. А другата казваше: нека не бъде ни мое, ни твое, сечете. И царят отговори и рече: дайте на тая живото дете, и го не убивайте: тя е негова майка.
3 Царств. 3:26-27

 

Способността ни иде от Бога: Той ни е дал способност да бъдем служители на новия завет, не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът животвори.
2 Кор. 4:6

 

На 9 ноември 2017 г. намиращата се в схизма Охридска Архиепископия (ОА) се обърна към Българската Православна Църква с писмо, в което изразява желанието си да възстанови евхаристийното си общение с нея (а оттам и с цялото Православие) и готовността си да припознае Българската Патриаршия като Църква-майка.
Нехристиянско и недостойно би било Българската Църква да не отговори на това писмо – и никой не очаква от нея да постъпи така. Нехристиянско и недостойно би било тя да отговори отрицателно на това писмо – и няма как тя да постъпи така. Нехристиянско и недостойно би било тя да отлага отговора на това писмо ad kalendas Graecas – и всички само бихме загубили от такова неумно и пагубно протакане.

 

Но нехристиянско и неразумно би било Българската Църква едностранно и безогледно да реши този въпрос, който има сложни, преплетени и наслоени канонични, исторически, политически и народо-психологически измерения.

 

Каква е същността на въпроса? Същността е, че Божият народ в Република Македония (РМ) – нашите братя и сестри в Христа – вече десетилетия наред духовно страдат от схизмата и че това състояние (с безброй тежки последствия, разбити човешки съдби, въвеждане в изкушение, отвръщане от Църквата и пр.) се приема за даденост в съвременния православен свят. С това злотворно състояние сякаш коравосърдечно сме свикнали. До такава степен, че „легитимният“ Охридски архиепископ, когато отиде на полу-събора в Крит (2016 г.), дори не повдигна въпроса за пагубната схизма, от която ежедневно изтича кръвта на неговия народ, пронизан в сърцето от разкола.

 

Защото понастоящем има две охридски архиепископии: охридската Охридска Архиепископия (непризнатата) и белградската Охридска Архиепископия (признатата). Първата, непризнатата от нито една поместна Църква, включва огромното мнозинство от православните християни в РМ, а втората, призната от Сръбската Църква (а оттам и от всички поместни Църкви) включва само няколко десетки души, които бяха подложени на грозни политически гонения (включително затвор, разтурване на храмове и т.н.) от страна на правителството в РМ. Някои от тях, обезверени, хвърлиха расата... Повечето от тях бяха принудени да живеят в изгнание.

 

Тези гонения бяха един нехристиянски политически акт, за който охридската Охридска Архиепископия следва да се покае и да поиска прошка.

 

Но. Къде е коренът на злото?

 

Не беше ли много по-нехристиянски политически акт унищожаването в 1018 г. на Първото Българско Царство от Василий ІІ (с антихристиянското прозвище Българоубиецът) вследствие от което автокефалната Българска Църква – със седалище именно в Охрид – противоканонично, противосъборно, чрез властови политически произвол беше понижена в ранг и подчинена на Константинопол? А дотогавашното православно Българско Царство отдавна и безусловно беше признато от ромейските императори и на българския владетел в 927 г. дори беше призната от Константинопол титлата „василевс“ (цар). И първият истински (не самозван, а признат) български цар беше светец – благоверният св. цар Петър. Именно от това велико държавно-историческо и църковно-историческо грехопадение води потеклото си тази дълга поредица от властови злоупотреби, несправедливости и канонични нередности, които, наслагвайки се една върху друга, доведоха до въпросната неизлекувана църковна язва.

 

Не беше ли много по-нехристиянски политически акт нередното премахване в 1767 г. на Охридската Архиепископия от елинофилетичния Фенер чрез злоупотреба с политическата власт на турския султан? (Една година преди това в 1766 г. по същия нереден начин беше премахната Сръбската Патриаршия.)

 

Не беше ли много по-антихристиянски политически акт невъзстановяването на Охридската архиепископия, когато сърцевината на нейния исторически диоцез попадна – по силата на политическите обстоятелство – във владение на Кралството на сърби, хървати и словенци (1918 г.) и съответно под юрисдикцията на братската Сръбска Църква? Православният народ в диоцеза на днешната Охридска Архиепископия (територията на днешната РМ) беше насилствено принуждаван да се сърбизира... И Сръбската Църква съучастваше в това политическо насилие и потисничество – и още не се е покаяла за това съучастие и не е поискала прошка.
Безброй са потресаващите „подробности“ (т.е. съсипаните човешки съдби), които са истинската плът и кръв на тези исторически събития.

 

Вследствие от цялата тази трагична история на многовековно политическо насилие над Охридската Архиепископия и над този изстрадал Божи народ-мъченик се стигна и до съвременното противоестествено извращение: по-младата поместна Църква да се самопоставя в ролята на „майка“ спрямо много по-старата.
Сръбската Църква няма как да е Църква-майка на Охридската Архиепископия, защото е с двеста години по-млада от нея. Учредяването им е съответно в 1019 г. и в 1219 г.

 

Знайно е от всички: Божият народ на територията на днешната Република Македония е покръстен от равноапостолните свети Климент и Наум, членове на Българската Църква, пратени там от българския княз. Сам многоученият Теофилакт Охридски (упр. 1084-1108) описва как лично св. княз Борис-Михаил изпратил св. Климент в Кутмичевица и „от уважение предоставил на триблажения Климент три от най-хубавите къщи в Девол, принадлежащи на комитски род, както и места за почивка край Охрид и Главиница.“ И след като описва равноапостолната дейност на св. Климент, Теофилакт велегласно обобщава следствията от това пратеничество:
И изобщо Климент е предал на нас, българите, всичко, което се отнася до Църквата и с което се прославя паметта на Бога и на светиите...

 

Но, ще кажат някои книжници, „каноните“ не позволяват... Съвсем не! Каноните позволяват. Злата воля на човеците не позволява.

 

Духът на каноните е дух на истината. Възможно ли е каноните на Църквата да вървят против историческата истина? Възможно ли е каноните на Църквата да са на страната на злоупотребата с политическа сила, на страната на издевателството над един народ, на страната на противоестественото „майка“ да „роди“ с 200 години по-стара „дъщеря“! (Да не бъде!) Духът на каноните не може да бъде злотворен. Дори буквата на каноните сама по себе си не е злотворна, а само човешката злоупотреба с буквата.

 

А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон. (Гал. 5:23)

 

Не бива да приравняваме великите, истиноносни и благотворни канони на Светата Църква с някое наше противо-исторично и противо-истинно „тълкувание“ на тези канони.

 

Кой канон пречи на Сръбската Църква да признае историческата истина? Кой канон пречи на Сръбската Църква да признае, че е злоупотребила с политическата власт и че егоистично се е възползвала (всъщност това политическо „възползване“ е духовно пагубно за самата нея) от предишни антиканонични злоупотреби с политическа власт и насилие – за да разшири своя диоцез? Та нали и тя беше потърпевша от същата злоупотреба, когато в 1766 г. Фенер егоистично и неправомерно чрез политическата власт на турския султан ликвидира Печката Патриаршия и присвои нейния диоцез?

 

Но, ще кажат някои мними църковни „политици“, ако признаем ОА за автокефална, това ще усили сепаратистките тенденции в Църквата. Черногорците ще поискат автокефалия, украинците ще поискат автокефалия...

 

Подобно възражение е двойно невярно. Първо – (някои) черногорци и (някои) украинци и без това вече искат автокефалия – независимо, че охридската ОА пребивава в схизма. Именно явната и доказуема историческа неправомерност на тази схизма подхранва всякакви схизматици и подронва самото понятие за „каноничност“. И второ – историческата истина и в Черна Гора и в Украйна е съвсем, съвсем друга, в някои отношения противоположна на историята на ОА. Именно унищожаването от Фенер на Печката Патриаршия в 1766 г. стана причина за раздробяването на Сръбската Църква в последващите времена – чак до обединението й след Първата световна война. Именно Киев е люлката на Руската Църква и „майка на руските градове“, а по време на непрекъснатата династия на Рюриковичите столицата на Рус се премества от (сринатия при монголското нашествие) Киев във Владимир и после в Москва. И в двата случая назад в историята е единството. А в случая с Охридската Архиепископия връщането назад в историята стига до векове, в които ОА вече съществува, а Сръбската Църква още не съществува. И още по-назад във времето, когато ОА още не съществува, а Българската Църква вече съществува.

 

Завръщането на Охридската Архиепископия в евхаристийно общение с цялото Православие ще бъде благо за цялото Тяло Христово, т.е. за Църквата, т.е. наистина за всички поместни Църкви без изключение. Защото казано е:


И кога страда един член, страдат с него всички членове; кога се слави един член, радват се с него всички членове. Вие сте тяло Христово, а поотделно – членове. (1 Кор. 12:26-27)

 

И тъй, Българската Патриаршия („защото цялата й вътрешност се бе развълнувала от жалост“) е призвана да действа – неотложно и неприбързано – по въпроса за приемането на охридската Охридска Архиепископия в евхаристийно общение с Църквата.

 

Това действие следва да бъде братолюбиво, канонично, мъдро, с любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. То следва да бъде своевременно (за да не дава повод за развихряне на бесове), неотстъпно, учтиво и решително. С уважителен поклон спрямо нашите събратя в Христа, но не и спрямо бесовете, които ги яздят.

 

Въпросът следва да се реши в духа на братска любов и истинолюбие с прякото участие на Българската Патриаршия, Сръбската Патриаршия и Охридската Архиепископия и без намесване на други поместни Църкви, които, с оглед на нашите човешки немощи (тъй като се познаваме), вероятно само биха се изкушили да дозаплетат възела.

 

Бог ни призовава към взаимно покаяние и искане прошка. И то между всички участници, защото всички ние – и в София, и в Белград, и в Охрид – имаме своите исторически грехове в заплитането на този клуп, който души не само нашите братя и сестри във Вардарска Македония, но и нас самите.

 

Съвсем ясно е, че не може да има християнско решение на този въпрос без искрено и пълно помирение, взаимно признание и обединение между двете сега съществуващи „Охридски Архиепископии“.

 

Разбира се, би било неумно и разрушително Българската Църква „максималистично“ да поиска Охридската Архиепископия да се влее в нашата Патриаршия, каквито идеи се подхвърлят от някои „родолюбци“. Именно като истинска историческа Църква-майка Българската Патриаршия следва не да търси „своето“, а действителното духовно благо на Охридската Архиепископия, т. е. благото на нашите премного изстрадали и страдащи братя и сестри в нейния диоцез.

 

Несъстоятелно и безперспективно е също така да се разработва твърдението, че един вид понастоящем изобщо не съществувала легитимна Охридска Архиепископия, приемница на древната (1019 – 1767). Този бумеранг би означавал, че и Българската Църква не е приемник на средновековната ни Църква... Всъщност днес съществуват две Охридски архиепископии. Белградската ОА е призната за легитимна от Сръбската Църква, а оттам и от всички поместни Църкви, тъй като е в евхаристийно общение с тях. Но пък тази „всепризната“ Охридска Архиепископия безспорно има за своя историческа Църква-майка именно схизматичната Охридска Архиепископия. Самият Йован (Вранишкоски) е клирик на схизматичната Охридска Архиепископия чак до 2002 г., когато беше подписано (а после отхвърлено от ОА) Нишкото споразумение.

 

Самото Нишко споразумение е исторически документ, в който Сръбската Патриаршия признава схизматичната дотогава Охридска Архиепископия. Споразумението започва така:

 

Сръбската православна църква, т.е. Печката патриаршия, имайки предвид реалните духовни и пастирски потребности [...] признава съществуването на епархии на православната църква в Република Македония, т.е. Охридската Архиепископия [...] широка църковна самостоятелност, т.е. най-широка църковна автономия [...]
Признаването на „най-широка църковна автономия“ беше на половин стъпка от признаването на автокефалия. Но общественото мнение в РМ счете това за неприемливо и надигна вой срещу Нищкото споразумение като „предателство“. Самата Сръбска Църква в онова време пребиваваше в изключително тежко психологическо положение – след трагедията в Косово (1998-1999), падането на Милошевич (2000 г.) и продължаващото доразпадане на Югославия след поредицата от погрешни политически ходове. Ако Сръбската Църква тогава братолюбиво признаеше автокефалията на Охридската Патриаршия, това щеше да бъде посрещнато като „предателство“ от болезнено развихрените бесове на шовинизма. Дори сега, 15 години по-късно, старите и новите исторически комплексите още владеят умове и сърца...

 

Схизматичната Охридска Архиепископия (която не желае наложената й схизма и не носи цялата вина за нея) иначе в нищо не отстъпва от догматите на вярата и от светото Предание. В много отношения тя се държи по-достойно от редица канонични поместни Църкви със славно минало, но с безславно отстъпническо настояще.
Християнската любов следва да победи и комплексите, и обидите, и високомерието, и гордостта, и шовинизма. Тя следва да бъде алфата и омегата за решаването на този тъй зловреден исторически проблем.

 

Приемането на Охридската Архиепископия в евхаристийно общение със Сръбската и с Българската Патриаршия (а оттам и с всички поместни Църкви) няма защо и закога да се отлага. А Българската Църква – великодушно, т. е. с любов – няма какво да изтъква своето историческо майчинство, а смирено да влезе в ролята на брат-посредник. Защото Бог знае всичко – и нашите малобройни заслуги и нашите по-многобройни прегрешения.
Изстрадалият митрополит Йован (Вранишкоски) заедно с паството му следва да се върнат с почест в родината си и с камбанен звън в храмовете и монастирите си. След което ще се чудим и маем как сме могли така дълго и така глупаво да се поддаваме на поднебесните духове на злобата.

 

Всъщност предстои празник на Църквата. Лукави помисли всячески се опитват да помрачат този празник на истинското братолюбие. Но (с Божията помощ!) няма да успеят.

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

11 коментар/a

Стамен Пепелишев на 24.11.2017 в 15:20
Все пак, няма как да бъде подминан един въпрос: исторически, Охридската архиепископия е учредена като "Охридска българска архиепископия" и така е до самия й край(справка сигилиите на Василий ІІ)! Сега какво точно искат да възстановят!? А, Сръбската патриаршия може и да е православна, но в никакъв случай не е братска и това е бил абсолютно неин избор, от учредяване-възстановяване та до сега. Въобще, идеята "прави сърбин" е толкова яко вкоренена там в главите, че май и Христос не може да я изкара от там.
Отлична статия! на 24.11.2017 в 16:48
Поздравления за текста на Георги Тодоров - компетентен, аргументиран, ясен и искрен. Дано думите му бъдат чути където трябва!
Отче наш или Дева Мария на 24.11.2017 в 17:23
Малко по-весело- този подписан т.н. договор тази тема и диспут защот е е намерила решение макар че ако този договор въобще се ратифицира от двете страни макетата в последният момент пак ще завият към Сръбската патриаршия. Авнокефалност значи самостоятелност и независимост, за какви майки и родители тогава иде реч. Я по-добре да свикат един събор сръбската,българската и македонската църкви и се обединят в една "кефалия". Все пак и украинската староруска ПЦ няма изгледи да се отдели от руската ПЦ поне решение от руският патриарх и синод. Католическата/Всемирна/ църква е пример,кардинали много,но папата е един. Пиша като православен християнин макар и лаик.
Гуда на 24.11.2017 в 19:01
Авторът (на снимката) на горният авторски текст е същият, който е написал в една своя ... и: "Така българската национална доктрина се "симеонизира": нападателни войни срещу православните ни съседи; съюз с иноверци (кои?) срещу тях; противогръцки и противосръбски чувства и действия; блянът за Цариград; безогледен политически егоизъм и прочие. Всичко това предопределя катастрофите на България през ХХ век." Сиреч, всеки сегашен българин да знае, че за всичко до сега е виновен СИМЕОН! Една от заповедите в декалога гласи: "Не лъжесвидетелствувай против ближния си." За това на един форумите, където се цитира изложението му от (из подготвената за печат книга "Освобождението на България от българско робство"), коментиращият охарактеризира това и другите му тези с думите: "Тази статия е тенденциозна и гъркоманска, цар Симеон започва войните срещу Византия, защото е провокиран от ромеите. И от какво е отстъпил (Симеон, д.м.), че не е смятал гърците за братя ли? Ами че те да не би да са ни смятали за братя? Гърците винаги са презирали нас, българите и са ни смятали за "варвари" - това е истината." Всъщност повече 400 години преди Симеон, както пише в "Anecdota" Прокопий, Юстиниян Велики, когато е мразел някого, го е обвинявал, че е грък, "сякаш, че беше изключено човек от Гърция да бъде свестен". А Симеон е живял с тях и явно добре ги е опознал като хора и нравите им. Симеон ли провокира гърците да преместят тържището на българите от Цариград в Солун? Той ли ги кани да дойдат с войските и флота си в Тутхон (Анхиало), че после ги избива в Ахелой? Той ли кани маджарите да го нападат или гърците? Сега пък да им признаваме, че Охридската архископия е тяхна? Не е тяхна! Василий II, с българско потекло, защото е пра,пра,пра внукът на Василий I, (приятелят на бащата на Симеон, роден в българското село Белипра, Одринско) с първата си сигилия ясно отрежда, че тази архископия заема мястото на Българската патриаршия, нейният диоцез и права, които е имала преди последната война между двете държави. Макар царицата и патриарха да му връчват българските царски и патриарши исингинии.
OLD на 25.11.2017 в 08:20
RE : Гуда на 24.11.2017 в 19:01 Благодаря за споделеното в поста ! Маските е добре да се свалят О време, дори и на снимка ! Вероятността да се повторя с текста по-долу е голяма, но възможността конспиративното съждение да е реалност , става все по-голяма. --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- "Някак си се прокрадва и другата възможност, " конспиративно". Поредното активно мероприятие , най-вероятно на поне едната от "трите сестри с кинжал и плащ". Относно очертаващите се като провалени досега създадени възможности за не допускане на сближаване на Русия и Германия / Европа и Азия /. Което в последните 100 години е причина за всичките ни човешки страдания , породени от нечия геополитика . Джордж Фридман / от името на агенцията си / преди две-три години ясно го формулира май при едно свое участие-лекция в "градът на ветровете". Което си звучи почти като " Германия над всичко ", но със същия кукловод.Героите са различни, но поставени на правилните места. И у нас. Или са наивници. А иначе всичко е облечено в патриотични дрехи. "Горещи картофи се вадят от огъня с чужда маша / ръце /." "
Гост на 25.11.2017 в 13:06
Как се надяваме отново на онова, което е дискредитирано през вековете? Още 352 г. Византийският Земен Престол напада църквата, обявява папа Либерий за арианин и го връща в родното му Берое, защото е един от тракийските папи. Напълно земни и светски власти вземат връх на събора в Тир и още тогава започват гонения над автентичната вяра. Още от тогава по-слабите започват да се наричат гърци и се създава едно псевдосвещенство, подчинено на Гръцкия имперски гнет. Още от тогава става разделението на на църквата на Земната Църковна институция, която лежи на Звяра и Духовните Свидетели, водени от Духа Божий. Светската власт поглъща голяма част от църквите, но нима някой, който поне малко познава Живия Христос, дори за миг допуска, че Той може да има нещо общо с подобни хора или че не е продължил делото Си, макар отново извън закона, отново преследвано и охулвано? Кой е Христос, не е ли който напускаше фарисейските сборища, след като изговаряше съдби над фарисеите? Не търсете Живия между мъртвите, заръчаха ангелите. И сега, след като всички гнусотии и престъпления, извършени от светски институции, настанили се на мястото на автентичното свещенство, са известни от историята, пак ли човечеството ще предпочете да остане сляпо за Христос, който е гонен и обявен за еретик от власт имащите и ще го търси като етикет? Не разбра ли божия народ къде Христос се намира? Че Той не се свени да обучи рибари и да събере всякакви отритнати хора, считани за изметта на света, да ги научи и прати в света, но се гнуси от онези, които използват Името Му за човешки цели? Можем до безкрай да правим разбор на престъпленията на църковните институции, но какъв е смисъла? Лично аз искам македонската и българската църква да се съединят, но само за да не бъдат хората ни експлоатирани от сръбската. Друг е въпроса , че няма как да се подчиня изобщо на подобна власт.
observer на 25.11.2017 в 14:16
Радвам се да видя и такава позиция. Защото твърде много станаха явните и прикрити сърбомани, зад което се провижда или някава извратена форма на русофилство в ущърб на българските интереси и достоинството ни като народ, или дори по-лошото - продажност. Ще напомня само относно първите, големите русофили от историята ни никога не са били против България, това се проявява по-късно, със заговора за създаване на македонска нация, принудителното помакедончване на хората от Пиринския край и дори превръщането на България в югославска република (преди идеята за превръщането ни пък в 16-та република). И нека не се заблуждаваме, както православната Църква е неотделима от Държавата, каквото и да гласят хилядолетните канони, така и решението в случая е заредено с политика.
OLD на 25.11.2017 в 15:52
Авторът си има своите причини за това мнение, като на оная "дама" от Германия с екс български произход, която искаше да пренапише Априлското ни въстание и клането в Батак, като не съществуващо и справедливо за извършилите го. Или пък ония, които искаха да правят паметник на пашата изгорил Стара Загора след като изклал населението,но спрян от опълченците и руснаците на Шипка. Може би след време ще пише в чичко гугъл: спрян " от опълченците и Националната гвардия" ? И тогава имаше подобни последователи , явно за кинти или кариера , като сега по темата. Та проф . Христов за такива , говори , а не за тези, които не могат да се подписват, тоест да четат и пишат. А се припозннаха много . Скоро "чествахме" годишнина от бомбите над София, Пловдив и прочие пуснати от новите приятели, но не срещу армия , а срещу мирно население. Даже и паметник им издигнахме на загиналите бомбещи при това, преди този на българските летци защитници на страната си, свалили ги. Утре днешните националисти ще правят български марш по повод годишнината от договора от Ньой- Но нищо , за това , че той е изтекъл още през 2016 и го няма в правния мир вече. А целта е явно проста - по памет, в 29 страни по планетата има преобладаваща религия - православие , с около 290 милиона население.Голям трън е е ако е единно. Пробите с Вселенския патриарх от миналата година не хванаха дикиш. Тъй като това е спойката , която държи противодействието срещу желаещата да бъде "единствената" глобална сила , а атаката на онези 18 милиарда скоро разкешени, на спонсора / просто е лицето / на пишещи тук и другъде "свободни и патриоти " , ще е явно в духа и вярата, този път на принципа на дипломацията на малката сестра от осторва, на голямата сила . "Разделяй и владей" ! Та същите ни противопоставят и налагат ценности нямащи общо с религията ни и не само с нашата, а с основните на планетата , и то за евро-атлантически / разбирай единствено демократични /. Е трудно ще е , но вероятно Господ ще излезе наистина "християнин", на Балканите ! С или без нарушаване на Каноните на ортодокса - : ))
Да припомним, че... на 27.11.2017 в 09:55
...когато е бил нарушван едни от основополагащите принципи на балканската ни политика, а имено външно политическите ни решения да не бъдат антиСръбски и проГерманси, сме претърпявали национални трагедии!
Гост на 27.11.2017 в 17:34
Да не сме антисръбски ли? Че това, което ни причини Сърбия, трябва да се заклейми наравно с холокоста. Историята трябва да осъди за поколенията това, че те са разделили един народ на две и и са започнали целенасочено да подменят самосъзнанието му, включително чрез мъчения и издевателства. Евреите след холокоста знаят, че са евреи, българите на няколко пъти бяха атакувани в корена на техния произход - един път, когато им се втълпи, че не са траки, а варвари и до днес историята познава освободителните им войни под названието нашествието на варварските племена. Варварски, пък с тяхна помощ се основали европейските държави! И втори път, когато се отдели Македония и се настрои против България. Нищо не може да ощети повече една личност, от отнемането на нейната идентичност. Да не говорим каква низост е да нападнеш братски християнски народ в гръб, след като току що се е освободил от петвековно робско иго.
Виде ли ма Гудо, рекъл Пижо на 28.11.2017 в 11:10
Разумът за пореден път взе връх на простотията!

Напиши коментар