Един призрак броди из България – призракът на съдебната реформа. Той ни спохождаше още в зората на „новото време”, което бе наричано начало на демокрацията. Постоянно беше в дневния ред на продължителните и дори мъчителни преговори за присъединяването към Европейския съюз. Колкото и парадоксално да звучи, и днес – десет години след формалното осъществяване на мечтата, той продължава да е жизнен. Нещо повече, май възкръсва в нови измерения.

 

В целия период, когато бяха провеждани консултациите с Европейската комисия по въпросите на знаменитата глава двадесет и четири „Правосъдие и вътрешни работи”, госпожа Бриджит Чарнота с британска пунктуалност и полски чар казваше едно и също нещо: „Ние не искаме от вас нови закони, но категорично настояваме за прозрачна и ефикасна съдебна система, която да се ползва с доверието на гражданите”. Типично по нашенски, ние се престарахме и в резултат на това се появиха „кодексите на промяната”.

 

Вероятно най-аплодираният от Брюксел беше Наказателнопроцесуалният кодекс, чийто окончателен правителствен вариант бе представен през май 2005 година. Той влезе в сила на 29 април 2006 година, като до този момент е претърпял тридесет и осем изменения и допълнения.

 

Другият емблематичен акт бе Гражданският процесуален кодекс, тъй като в предишната му битност бе променян над петдесет пъти. Влязъл в сила от 1 март 2008 година, той вече е изменян и допълван двадесет и два пъти, а с модерните си решения трябваше да ни служи десетки години занапред. 

 

За първи път България се сдоби с Административнопроцесуален кодекс, който влезе в сила на 12 юли 2006 година и досега претърпя само единадесет изменения и допълнения.

 

Основната работа по нов Семеен кодекс, който да регулира семейно-брачните отношения в духа на съвременната обществена ситуация, бе завършена през юни 2007 година, но той беше внесен за разглеждане в Народното събрание доста по-късно и влезе в сила едва на 1 октомври 2009 година, при това с редица компромиси спрямо първоначалния вариант. Даже и тук тенденцията за „дописване” е показателна, макар и в не така висока степен – има само седем изменения и допълнения. Някои информирани среди твърдят, че се подготвя ревизия, а може би и нов закон.

 

Много специалисти обичат да се занимават с Наказателния кодекс. Все пак той е „ветеран” – в сила е от 1 май 1968 година, и е приоритетен за широката общественост. До влизането в Европейския съюз бе изменян над шестдесет пъти, а след това – още около четиридесет пъти. Много идеи, проекти и дори дългосрочни визии – къде са те? Донесоха ли нещо реално на хората? 

 

Не можем да отминем знаменития Закон за съдебната власт. При обнародването му в Държавен вестник на 22 юли 1994 година мнозина бяха убедени, че той е гаранция за истинския нов подход спрямо системата в условията на демократични промени. За периода на съществуването си той претърпя само тридесет и четири изменения и допълнения, които във висока степен бяха повлияни от политическата конюнктура. 

 

Новият Закон за съдебната власт влезе в сила на 7 август 2007 година и бе изменен и допълнен тридесет и шест пъти. В края на краищата излиза, че основният устройствен акт на съдебната система се оказва „шагренова кожа” по аналогия с едноименното произведение на Оноре дьо Балзак.

 

* * *

В началото на 2005 година беше представен специалният доклад по проекта „Подготовка на съдебната реформа”, финансиран от Световната банка. 

 

В него еднозначно бе посочено, че би било разумно да се пристъпи към съществено намаляване на броя на юридическите факултети в България и на приема в тях. По данни на Българската стопанска камара имаше несъответствие между приоритетите на висшите училища и реалните нужди на пазара на труда. Пак според тях през 2003 година 21,5 % от регистрираните в бюрата по труда българи с висше образование са юристи и икономисти. Във връзка с това мнението на тогавашния председател на Народното събрание проф. Огнян Герджиков за редукция на юридическите факултети бе напълно обосновано.

 

В медиите многократно бе цитирана крилатата фраза на Владислав Славов, че ако с оглед покриване минималните изисквания на нормативната уредба вече съществуват „правно-исторически факултети”, то може в близко бъдеще да бъдат създадени и „правно-физкултурни”.

 

На този фон Министерството на правосъдието реагира напълно адекватно, като призна, че съществуват проблеми в правното образование, които не могат да бъдат пренебрегвани, но не следва да бъдат прилагани механично методи за административни ограничения.

 

В началото на 2005 година Министерството на правосъдието разгледа и прие концепция, съобразно която реформите в съдебната област трябва да засегнат три основни компонента:

 

- качество на подготовката на студентите във висшите училища и тяхното допускане до упражняване на юридическата професия;

- изготвяне на адекватно и съобразено с критериите на Европейския съюз законодателство;

- гаранции за равен достъп до упражняването на юридическите професии.

 

Какво беше направено конкретно?

 

Въз основа на концепцията бе стартиран проектът „Реформа на юридическото образование – реализиране на очакванията” като част от работната програма на Комуникационната стратегия за присъединяване на България към Европейския съюз за 2005 година.

 

Министерството на правосъдието изпрати свой екип във всички съществуващи юридически факултети. Неговата основна цел бе да бъдат проведени срещи както с деканските ръководства и преподавателите, така и със студентите с оглед уточняване на нивото на преподаване, на достъп до информация и модерни технологии и очакванията за бъдещата професионална реализация. Подобна комуникация никога не е била осъществявана – нито по-рано, нито по-късно.

 

Представителното социологическо проучване доказа по безспорен начин, че в редица висши училища (Бургаски свободен университет, Варненски свободен университет и Нов български университет) студентите разполагат с много добър достъп до специализирана информация и библиотечни фондове, включително от водещи университети и научни институти от Западна Европа и Северна Америка.

 

Резултатите от проекта на Министерството на правосъдието бяха представени и дискутирани на национална среща. Вследствие бе създадена работна група, в която влязоха представители на всички съществуващи към момента юридически факултети (на ниво декани или заместник-декани), както и на Института за правни науки при Българската академия на науките. По нейно предложение в Министерския съвет бе внесен от Министерството на правосъдието и Министерството на образованието и науката проект за изменение и допълнение на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право” и професионална квалификация „юрист” (обн. ДВ, бр. 31 от 12 април 1996 г.).

 

Бяха осъществени най-значимите изменения и допълнения в Наредбата – общо двадесет на брой, от които се открояват:

 

- условията за прием в специалност „Право”;

- въвеждането във всяка учебна дисциплина на правото на Европейския съюз;

- допускането в кръга на задължителните дисциплини да бъдат включвани и допълнителни, съобразно профилирането на съответния юридически факултет (напр. в сферата на международното право, на публичното право и т.н.);

- обогатяването на спектъра на избираемите дисциплини, които задължително трябва да бъдат предлагани в учебния план;

- създаването на правни клиники като възможност за подобряване на практическата подготовка на студентите;

 - задължителната двуседмична учебна практика от втори до четвърти курс;

- връщането на двустепенната система при полагане на държавни изпити (писмена и устна фаза);

- единният конспект за държавните изпити и единният списък на хабилитираните преподаватели, които могат да бъдат включвани в държавните комисии.

 

За съжаление не бяха постигнати нормативни решения в някои важни области:

 

- отхвърлено бе предложението за провеждането на единен държавен изпит по специалност „Право” за всички завършили студенти, вследствие на което един път завинаги щяха да отпаднат традиционните етикети за възпитаници на „столични” или „провинциални” висши училища, респективно за държавни и частни;

- не бе приет и компромисният вариант поне един от двамата хабилитирани преподаватели в състава на държавната изпитна комисия да бъде гарантирано необвързан, т.е. да няма трудов или граждански договор със съответното висше училище;

- най-после, макар да се намирахме в предприсъединителна фаза към Европейския съюз, бе игнорирано предложението за отделен държавен изпит по международно право и право на Европейския съюз.

Десет години по-късно ситуацията в тази област продължава да бъде не особено благоприятна, тъй като инкорпорирането на основните актове и практики на Европейския съюз в преподаването на отделните дисциплини остава съмнително. Що се отнася до международното право, преобладаващите възможности и настроения остават на трафаретно ниво. Когато се разискват сериозни проблеми, юристът не трябва да говори с елементарен медиен жаргон. 

 

* * *

В първоначалния вариант на Наредбата за единните държавни изисквания от 1996 година (обн. ДВ, бр. 31 от 12 април 1996 г.) придобиването на юридическа правоспособност бе уредено в чл. 13, ал. 3 и ал. 4 (последната с измененията от 2005 година).

 

През 2002 година Министерството на правосъдието прие Наредба № 2 за придобиване на юридическа правоспособност.

 

Близо петнадесет години по-късно същото това министерство представи за обществено обсъждане проект за наредба за юридическа правоспособност на основание измененията и допълненията на Закона за съдебната власт през 2016 година. При внимателния прочит не могат да бъдат открити фундаментални разлики или нововъведения, ако не бъде отчетен фактът на удължаването продължителността на стажа от три на шест месеца (което междувременно бе уредено в други нормативни актове), както и провеждането на теоретико-практическия изпит не всеки месец, а само два пъти в годината (април и октомври), което в никакъв случай не улеснява колегите, които ще се явяват на него, тъй като между периода на полагането на държавните изпити, започването и завършването на предвидения стаж и явяването на изпита за придобиване на правоспособност могат да се появят неоправдано големи разлики във времето.

 

Няма ли да се окаже за пореден път правилна поговорката, че планината се напънала и родила мишка?

 

При проследяването на обществената дискусия, посветена на проекта на Министерството на правосъдието, прави впечатление, че реакциите са сдържани и дори критични. 

 

Изключително задълбочен анализ бе представен на страниците на вестник „Сега”. Авторът Александър Александров справедливо и аргументирано констатира, че „реформата в юридическото образование тръгва отзад напред”.

 

В тази връзка е нужно да напомним, че към 2005 година от създадените дотогава тринадесет юридически факултета бяха отпаднали само два. Единият от тях – този в Монтана бе запомнен май единствено с факта, че в него е започнала юридическата подготовка на една от големите гордости на ГЕРБ при първия мандат на управление. Другият факултет, който отпадна по естествен път, беше този на Славянския университет. В следващите години същата участ сполетя и факултетите в Икономическия и Техническия университети във Варна.

 

Към 2017 година функционират общо девет юридически факултета – някои от тях във вегетиращо състояние, други – достатъчно стабилизирани, и трети, които са в несъмнен възход относно приема. Като отчитаме ежегодните данни за юридическите факултети на СУ „Св. Климент Охридски” и Университета за национално и световно стопанство, се връщаме с умиление към зората на демокрацията. 

 

Добре известен е подходът на водещите западноевропейски държави, в чиито системи входът на приема на студенти е достатъчно широк, но стриктното спазване на изискванията за обучение редуцира броя на завършващите до разумни граници. В нашенски условия упорито се лансира виждането, че колкото влязат, приблизително толкова и трябва да излязат. 

 

За специализация във висшето юридическо образование се говори срамежливо, а се действа скромно. Обменът на студенти, които искат да надграждат желани направления в духа на т. нар. „Процес от Болоня”, иницииран през 1999 година, вместо да е достигнал пълнолетие след осемнадесет години, все още е в пелени. 

 

Горните констатации по никакъв начин не пречат съществуващите факултети да произвеждат повече от две хиляди дипломирани юристи всяка година. Цитираният по-горе автор на вестник „Сега” съвсем обосновано задава въпроса къде могат да отидат тези млади труженици на правното поприще. Посоките не са безкрайни. 

 

От есента на 2004 година започна редовно провеждане на конкурси за младши магистрати. То продължава и до ден днешен при условия на нарастваща конкурентност. В началото бяха по десет кандидати за едно място, след това станаха по двадесет, после по тридесет. Който проявява повишена любознателност, може да се запознае с данните за участието в конкурса през 2017 година от официалния сайт на Висшия съдебен съвет.

 

За някои от конкурсите в други сфери коефициентът на кандидати спрямо свободни места вече достигна сто към едно. 

 

На този фон в обществото отдавна битува схващането, че в тези процедури има корупционни нагласи и дори откровени корупционни практики.

 

Да преминеш през прословутите конкурси стана по-трудно, отколкото да станеш член на Българския ловно-рибарски съюз по времето т.нар. „тоталитаризъм”. 

 

Нотариалната камара и Камарата на частните съдебни изпълнители са отдавна „капсулирани” и обслужват животрептящите интереси на своите членове, които пък често са диктувани (особено извън София) от недопускането на „нови попълнения”, за да не бъде разклатено статуквото и да останат да се ползват от него тези, които са се вредили по-рано.

 

През 1997 година стартира нотариалната надпревара. През 2004, 2008 и 2015 година тя бе подновявана, но без първоначалния ентусиазъм. Така си остават незапълнени бройки, но не защото липсват кандидати.

 

Частните съдебни изпълнители дойдоха на дневен ред през 2006 година. През 2011 година бе проведен конкурс за три района – Ловеч, Пазарджик и Смолян, който завърши на практика без резултат. Последният конкурс от 2015 година, който трябваше да реабилитира системата в национален мащаб, бе с предизвестен край – особено в София. 

 

Във взаимоотношението частно-държавно съдебно изпълнение едва ли има особени сблъсъци. Съществуват обаче други тенденции на противопоставяне в рамките на Камарата на частните съдебни изпълнители.

 

В работата на гилдията на нотариусите също има някои неблагоприятни практики. Например в София заради полускандалния имидж на десетина души страдат мнозинството им колеги. Освен това, също в столицата, може да бъде забелязано, че при изповядване на нотариалните сделки, активна роля играят брокери на недвижими имоти, които освен всичко друго не са юристи по образование.

 

Те обаче си осигуряват от клиентите хонорари, които са в пъти по-високи от тези на нотариусите. Това едва ли е обосновано с оглед на факта, че нотариусът носи отговорност за сертифицирането на съответните актове. От друга страна, особено в провинцията, редица нотариуси самостоятелно изготвят проектите за договори и дори на места имат възможност да се снабдяват с удостоверителни документи за данъчни оценки, за наследници и други подобни. Това неминуемо ги поставя в условия на конкурентност с адвокатите.

 

През 2016 година адвокатите и младши адвокатите в България са около тринадесет хиляди и петстотин. Съществуват две основни тенденции. Стабилизиран е броят на адвокатите, които са вписани в регистъра на Националното бюро за правна помощ – те са около пет хиляди и шестстотин. При последните изменения на закона от февруари 2017 година все повече хора в неравностойно положение ще могат да се ползват от тяхното съдействие. Независимо от разпространяваното дълго време виждане, че служебни защитници са адвокати с по-малък стаж, в регистъра на Националното бюро за правна помощ фигурират много от най-изявените имена.

 

От друга страна, не може да бъде игнориран фактът, че на редица места в адвокатските гилдии съществува нелоялна конкуренция.

 

Към 2004 година в България имаше около хиляда синдици. Съществените промени в нормативната уредба доведоха до провеждане на централизиран изпит и контрол от страна на Министерството на правосъдието. След първата конкурсна процедура през 2005–2006 година броят на синдиците бе сведен до триста и петдесет. Впоследствие имаше изпити през 2007, 2014 и сега – 2017 година. Преди обявяването на последните резултати, което ще стане най-вероятно до края на март тази година, синдиците са около двеста и петдесет. 

 

Вярно е, че случаите на несъстоятелност нарастват, още по-вярно е, че активно ангажирани в тях са най-много една трета от вписаните синдици, а най-вярно е, че продължава да има окръжни съдилища, които за всеки конкретен случай определят „правилния синдик”.

 

* * *

Класическото произведение на Шарл дьо Монтескьо „Духът на законите” се появява през 1748 година.

 

Духът на законите в България и до днес продължава да витае във въздуха, а този на тяхното прилагане много често е в космическото пространство.

 

Законите не са ни криви; доста често крива е селекцията на прилагащите ги на практика, а още по-често – тази при кариерното развитие. Може би най-скорошният пример бе при несъстоялия се избор на председател на Апелативния специализиран наказателен съд.

В захлас се спрягат мантри – например, че Велико народно събрание чрез конституционни промени ще премахне недъзите на съдебната система.

Със и без такова Народно събрание, колкото и колегии да се образуват във Висшия съдебен съвет, колкото и инспекторати да бъдат създадени, уморените от реорганизации и обещания хора ще продължат да задават един-единствен въпрос: „Каква е ползата от файдата?!?”.

Някои го наричат политически консенсус, други – конституционно мнозинство, а нашите бащи основатели са ни го завещали и сега го гледаме от фасадата на Народното събрание – „Съединението прави силата”. Това е единственото възможно решение, за да престане практиката за търсене на „слугинаж на съдебната система” и обслужване на конюнктурните интереси на всяка победила политическа формация.

 

* * *

Пиер-Огюстен Карон дьо Бомарше е световноизвестен с произведенията си „Севилският бръснар” и „Сватбата на Фигаро”. Почти неизвестна от неговия живот е търговската му дейност, тъй като и тогава човек не е можел да преживява само с литературните си способности. Той основава дружеството „Орталес и Ко”, с което извършва с благословията на френския кралски двор снабдяването с оръжие на северноамериканските щати, които се борят за независимост. Всяко едно от неговите търговски начинания е отбелязано с риск и той често е изправен пред съда за длъжници в Париж. По време на един от процесите произнася знаменитата си фраза „Господа съдии, вярвам във вашата справедливост, макар да сте представители на правосъдието”.

 

В IV век пр. н.е. Аристотел казва „Платон ми е приятел, но истината ми е по-голям приятел”.

През 2017 година ние имаме съвестта и достойнството да напомним тази максима.

 

 

-----------------------------------------

 

доц. д-р Маргарит Ганев – зам.-министър на правосъдието в периода 2004-2007 година, снимка: Надежда Чипева, в. "Капитал"

 

проф. д-р Иво Христов – ръководител на социологическото изследване по проект„Реформа на юридическото образование – реализиране на очакванията”, снимка: БГНЕС

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

2 коментар/a

Муйо на 06.03.2017 в 17:33
Да дам и аз своята лепта за правната реформа - предлагам член 126 от Конституцията да се допълни с нова, трета алинея: "Главният прокурор е длъжен да знае Наказателния кодекс наизуст. Познанията на Главния прокурор по Наказателния кодекс се проверяват всяка седмица във времето за парламентарен контрол, в течение на 30 минути. При констатирано незнание на Главния прокурор се удрят сто тояги на голо, предавано на живо по битиви." Основание за допълнението - изказване на Сотир Цацаров на 12 април 2016 година: "Граждански арести няма и не може да има!" Отваряме Наказателния кодекс и четем член 12а. Толкоз.
Ренета Стоянова на 07.03.2017 в 11:12
"нотариусът носи отговорност за сертифицирането на съответните актове" Носи ли? Ако носеше, нямаше от края на 2014 г. напразно да се молим на РП-Плевен да обърнат внимание, че: - нотариус Иванов 007 е приложил НЕВПИСАНИ документи за правото на собственост на продавача (в ГПК съществува забрана за сделки с невписани документи, чл. 586, ал. 4; нотариусът не е "забелязал", че са невписани); - невписаните документи за собственост НЕ СА документите, с които се легитимира продавачът (майка ми е този продавач, измамен продавач жертва на имотна измама; майка ми се легитимира с нот. актове на мое име, вписани в СлВп-Плевен; нотариусът не е разбрал за съществуването им, а като разбра, се изказа в интервю по БНТ, че няма значение какъв документ за собственост се представя при сделка – дали актуален вписан или стар невписан; - невписаните документи, с които се е "легитимирал" продавачът, са били представени в кантората на Иванов 007 под формата на зле заверени преписи (без дата на заверката, без надпис "Вярно с оригинала", с грешка в площта на най-голямата ми нива, с променени имена на издателите и без нито един техен подпис; той не е "забелязал" нито изричната забележка, че имената са променени, нито липсата на подписи - голям "гарант на правната сигурност", няма що!) - зле заверените преписи от невписани документи не са били направени от оригиналите (това е очевидно и без сравнение, на тях самите е поставена забележка, че съставът на комисията-издател е бил друг, именно затова липсват и подписите на издателите; вече има и показания на н-к ОСЗ-Д.Митрополия, че в зем. служба не съхраняват оригиналите; председателят на Нот. камара определи псевдо-преписите като "документни с невярно съдържание" в предаването "Как възрастна варненка стана жертва на имотна измама", БНТ 1, "Открито", 21.07.2016); - майка ми съхранява оригиналите на невписаните документи, както и цялата документация от почти вековната история на собствеността си; - нотариус Иванов 007 е променил названията на представените му в лъже-препис невписани документи така, че на практика да са напълно непроследими след унищожаване на нот. дела от архива му (по закон се пазят само 5 години); - нотариус Иванов 007 е променил и номера на заверката на съдържанието на представеното му пълномощно (№2-А), тъй като, по собствените му показания, този номер е трябвало да бъде №3, за да е пореден на номера на заверката на подписа №2, иначе не е валиден. Изглежда е смятал, че като опише съмнителния №2-А като пореден №3, всичко ще бъде наред и никой нищо няма да забележи. В регистъра на кметството - очаквано - се оказа, че не е отбелязана заверка на съдържанието на пълномощното нито под пореден, нито под непореден номер, нито пък под фамозния №2-А. Неслучайно Съдът в Плевен при поредния съдебен контрол върху прокурорско постановление за прекратяване на досъдебното производство по преписка 3624/2013 на РП-Плевен се произнесе още преди повече от година, че прокурорът пренебрегва редица факти, налични в документацията и че "събраните доказателства са достатъчни за търсене на наказателна отговорност на повече от едно лице". Кандидат-обвиняеми в нашия случай на имотна измама (3 дка гора и над 50 дка дългогодишно арендувани ниви) има предостатъчно: лъже-пълномощник, кмет, н-к зем. служба и най-вече НОТАРИУС. Изобличаващите доказателства също са предостатъчно и то писмени, черно на бяло, железни доказателства. Няма нужда от разпити, очни ставки и т.н. Само обвинение, кой знае защо, все още няма - четвърта година вече. Блог, който водя за имотната измама със земите на майка ми: http://softisbg.com/dannies_blog/ Тук публикувам документи, писма и др.

Напиши коментар