9 септември е в края на Втората световна война, 10 ноември е на финала на Студената война, след "хибридната война" пак ще има кръгла дата и пак ще е отвън, а ние отвътре ще имаме поводи за разделение, за активни борци, не по-малко активни дисиденти, за скоростно еволюирали в "правилната" посока активисти, за нови стари шамани и прочее рециклиране на политическо битие... Наши дати ли са тези?
За една шепа българи – без юбилейни идеологически импланти

 

Снимка: Александър Михайлов, a-specto

 

За нас се отнасят, нас променят, но наши ли са? Защото с фашизма се борят сериозно организирано чак след 22 юни 1941 година, нищо че антифашисти като Гео Милев загиват още в зората на тази идеология, която се трансформира във всякаква форма на изключителност. Сега на дневен ред е "толерантната изключителност" с атлантически либерален ориентир, успоредна с варварското, ислямисткото чувство за превъзходство над “шайтаните”.

 

Не са наши тези дати, не са плод на наша държавническа пасионарност, но са част от нашата история и съвремие, част са от нашата съдба, посокосила българи и от двете страни – дали сме жертва от Ястребино до Белене, Народният съд е както денацификация като европейски поствоенен процес на възмездие, така и лично отмъщение. Все някога – час по-скоро, трябва да се помирим, да осмислим отминалото без демонизиране и канонизиране. Защото и стимулирането на българското разделение – своеобразен политически разкол, също е отвън, но и ние лесно поддаваме – за паница леща, за парче грант, за службица на чужди гости при поредния голям брат, за партийна листа и депутатски имунитет – все временни неща срещу вечните.

 

Поддава интелигенцията, като че ли най-предразположена към чуждопоклонничество, завоалирано наукообразно като “модерно”, “постмодерно” гражданско “мислене” в термини, предложени отвън, не отвътре. Отвътре като че няма потребност да създадеш свой понятиен апарат за обяснение на съвремието. Да си “цивилизован”, значи да се чуждееш филигранно, колкото по-успешно се въплъщаваш в поредния културен и политически идол /идеал е на невръстни години/, толкова повече естетизираш доброволната си асимилация и лагерна принадлежност – към 9-и или към 10-и.

 

Поразяваща е и късата памет, която се култивира по инерция, дори не осъзнато, от медиите и политическите говорители (обговарят инструкции при “външен” – дистанционен суверенитет).  Прескачаме от сраженията на Шипка през август (без да споменаваме, че на прохода се пролива руска кръв до декември, без да се чуе името на генерал Столетов, някак има руска армия по досещане, но е в сянка – медийна сянка, политкоректна), през Съединението на 6 септември (празник на обединените Северна и Южна България, но не и на изоставената Западна България – Македония), към 9 септември срещу 10 ноември (22 септември не предизвиква никакви емоции, добре дошъл неработен ден в циганското лято) и така препускаме до 3 март и пак, и пак – хронични еднодневни баталии.

 

Насред този нихилистичен кръговрат от дати с имплантирани идеологии, е народът, българинът, който по вярното наблюдение на проф. Николай Генчев “е цар на пасивната съпротива” – исторически имунитет от всякакви системи, “и това ще мине, карай полека”. А именно от този пасивен народ във всяко време, пръснати в различни семейства, се раждат опълченци, поети, будители, един Паисий, един Апостол, шепа априлци (не от пленума). Винаги са малко, но не спират да се раждат, тази шепа е солта на българите, сол, дарена с кръв – не за лагери, не за юбилеи, не за идеологии, за всички.

 

Още от категорията

27 коментар/a

Далбайоб Далбайобович Далбайобов на 09.09.2017 в 18:04
Г-жо Григорова, дали е наша тази дата или не и дали кюфтетата са по хубави с лук или без лук, аз не знам. Но знам със сигурност, че на тази дата е унищожена цялата българска интелигенция. ФИЗИЧЕСКИ УНИЩОЖЕНА!!! И знаейки това в мен се заражда много сериозен въпрос. Защо на тази черна за нас дата една част от българският народ излиза с балончета, знаменца и китки, да играе хоро на площада???!!!!! Има нещо дълбоко шизофренично в това, не мислите ли? Според мен тази шизофрения е в основата на нашето окаяно състояние в момента.
Муйо на 09.09.2017 в 19:24
Далбайобов, "на тази дата е унищожена цялата българска интелигенция. ФИЗИЧЕСКИ УНИЩОЖЕНА!!! " ми смърди на антисемитизъм.
observer на 09.09.2017 в 19:35
Няма да има разбирателство, компромис и помирение. Нямах дядовци. Единият, офицер, убит като комунист, другият, кмет, убит от комунистите. След Септемврийското въстание. Роднина, също кмет е задържан и бит, за да го убият на девети септември, негов братовчед, лекувал Чочоолу, го спасява от смърт, но не и от лагера. Умрял млад от изтезанията. И двама комунисти емигрирали в страната на победилия комунизъм, умрели в Гулаг. Види се, не комунисти, роби са били нужни на Сталин. Какво е било? Поетът го е казал - вековната злоба на роба. Това е, винаги. Поетът са го убили, останало е стъкленото му око. Нищожествата оцеляват.
до 1 коментатор на 09.09.2017 в 20:05
Да, изглежда, че наистина така е - цялата интелигенция е унищожена, останаха само долб@&бы.
Васик на 09.09.2017 в 21:25
Човек не предизвиква собствения си рожден ден, но го празнува като свой.
Муйо на 09.09.2017 в 22:19
observer, май и теб те избива на антисемитизъм.
интересно на 09.09.2017 в 23:15
Защо това младо момиче /авторката/ не си живей живота а се е хванало за Ленин - Сталин - Димитров? Вероятно някой и плаща много добре...
Шива на 10.09.2017 в 11:05
Явна не съм особенно умен . Така и не разбрах поради что се е изокала момата. До интересно. Ами виж и профила в фейсбук човек. Евразийски център,Национално движение русофили и тъ нъ , Чак до болчевичкия клан начело с капо Митре Глигоров Та затова си гледа живота по свой си начин. А може и да не съм прав да обвиняваме хубавото моме по презумция.
за "интересно" на 10.09.2017 в 15:57
Живеят си живота тези, на които им плащат добре от "Америка за Бълкгария", "Комунитас" и т.н. Друго е да имаш съвест - като авторката.
Слава на КПСС на 10.09.2017 в 21:59
Защо все се опитва /авторката/ да ни пробутва руското нищо?
Муйо на 10.09.2017 в 22:06
Шива, доцент Григорова (за да викаш "момето", би трябвало да си академик) ни казва, че трябва да преодолеем взаимната омраза, която някои "димукрати" ни внушават вече 28 години, и да почнем да градим България, която тия "димукрати" разграбват и рушат вече 28 години. Сфана ли презумПцията?
Муйо на 10.09.2017 в 22:16
"руското нищо" се нарича Освобождението на България от турско робство; твоето се нарича трийсет сребърника - хонорарчето на Юда. Па дали ги плаща Синедриона или чичко Сорос, разликата не е голяма.
една тетка на 10.09.2017 в 23:40
До "слава КПСС". Защото всички вече разбират какво е "американско нещо". Или - "европейско". И две думи за евразийци. Преди доста години Лев Гумильов каза: "Запад никогда не будет нам искренним другом, только - хитроумным эксплуататором". Някой да има възражения?
Жалко на 11.09.2017 в 00:05
Това моме до сега нищо хубаво не е написало за България. Защо не отиде да живее в любимия Съвецки съюз в белокамена Масква...
Товарищ на 11.09.2017 в 00:16
Рублофилите нямат почивен ден!

Напиши коментар