За автентичното честване на превземането на Бастилията

“Les fausses opinions ressemblentà la fausse monnaie qui est frappée d'abord par de grands coupables et dépensée ensuite par d'honnêtes gens qui perpétuent le crime sans savoir ce qu'ils font.”

Joseph de Maistre

„Терористите едва ли можеха да изберат по-символично време и място”, гласи заглавието на статия от един известен евроатлантически сайт по въпроса за поредната терористична атака във Франция. За мястото може да се поспори, но времето или по-скоро датата определено са повече от символични. Ала не поради причините дадени в статията, или тези, тиражирани от либералната псевдообщественост, която се интересува единствено от безсмислено участие в един колективен спазъм на нездрави емоции и показна истерична съпричастност.

За да разберем каква е истинската символика на терористичния акт, редно е да знаем какво всъщност се празнува на 14-ти юли във Франция, и началото на какво символизира тази дата.

За днешните либерални журналисти и ползватели на социалните медии е неизвестно, че на 14-ти юли изобщо не се чества един „мощен удар срещу един тираничен режим” или „отхвърлянето на игото на краля”. Четиринадесети юли 1789 бележи началото на най-мащабните християнски гонения от времето на император Диоклециан, и началото на прогресивната, безбожна Френска революция, която ще послужи като модел за всички репресивни идеологически режими след нея - комунистическия, националистическия, либералния. Няма нужда да задълбочаваме за стотиците милиони жертви на тези режими, тук е важно да се отбележи, че Френската революция е прототипът и логиката на политическия терор. Не трябва да забравяме, че войните, водени от Наполеон също са част от революцията, и че една от целите им е било налагането на революционната идеология в цяла Европа.

Първият модерен геноцид в историята на стария континент е извършен като част от „Великата” революция, която Франция чества на 14-ти юли. В началото на 1793 френските революционери започват да осъществяват системно изтребление в региона Vendée, намиращ се близо до Nantes, поради отказа на силно религиозните селяни от този регион да признаят нелегитимната власт на безбожните буржоазни носители на прогреса и деца на „Просвещението” (наречено „Затъмнението” от св. Теофан Затворник), самоназовали се „апостоли на Разума”, пучисти от Париж. Изчислено е, че армията на революционерите избива около 300 000 души. Самият Ленин е давал зверствата, извършени от републиканците, като добър пример за това, как и руските революционери могат да се справят с „християнската съпротива”. До ден днешен има хора във Vendée, които на 14-ти юли носят черни ленти в памет на жертвите на революционния геноцид, вместо да празнуват.

Прототип на съвременната вулгарна пропаганда представлява подигравката с крал Луи XVI и съпругата му Мария-Антоанета с откровено порнографски карикатури, неотстъпващи по нищо на днешните извращения, и демонизирани от либерални драскачи, които критикували богатството на краля, без самите те да са били особено бедни или онеправдани. Резултатът от тази пропаганда е нелегитимното сваляне на законната власт и дивашката екзекуция на краля и кралицата за радост на варварската тълпа, опиянена от лъжите на агитаторите. Малкият син на краля е хвърлен в затвора, където се разболява и умира. Гилотината, с която били извършени нелегитимните екзекуции, също се считала за „инструмент на прогреса”, защото била доста по-ефикасна и бърза от всичко познато до тогава. Около 30 000 души са убити с нейна „помощ” между 1793 и 1794.

Политиката на революционерите спрямо всичко религиозно във Франция е била не по-малко брутална. Печално известният случай на превземането на „Нотр Дам”, унищожаването на всички статуи и икони, и „коронясването” на проститутка като „Богинята на Разума” в катедралата, е повече от красноречив. На протестантите са забранява да извършват богослужения, докато на католиците се национализира цялата църковна собственост, голяма част от която по-късно революционерите продават, за да придобият средства за водене на войните, които обявяват на много съседни страни с намерението да ги „освободят”. Клириците и монасите биват брутално изгонени от конфискуваната църковна собственост, и е въведено изискването всички да полагат клетва за вярност към безбожната власт. Не бива да забравяме и масовите екзекуции на монаси, монахини и свещеници, за които революционерите намирали вдъхновение в клеветническите писания на Дидро за „тайния живот на монасите”.

Ето такива неща празнуват французите и техните почитатели на 14-ти юли, това са и деянията, възвеличавани от революционните френски химн и трибагреник. Разбира се, много от тях биха казали, че тези ексцесии не отхвърлят основните идеи на революцията и че това са нещата, които те празнуват. Но какви ще да са тези идеи, които са довели до такова варварството? Революционният терор се оказва единственото фактическо съдържание на абстрактния, но кървав лозунг „Свобода, Равенство, Братство”.

На 14-ти юли 2016 година в Ница превземането на Бастилията бе „отпразнувано” автентично - с бруталност, терор, безскрупулност и цинизъм - качества, характерни не само за ислямските терористи, но и за френските революционери, чествани на този ден. Вярно е, че хората, убити от ислямиста най-вероятно не са разбирали какво точно празнуват. Много от тях са били там, за да гледат фойерверките и да се забавляват. Но празнуващите, както и тези, които са окичили своите Фейсбук профили със знамето на революционна Франция, е редно да знаят, че нещата, с които се солидаризират, въобще не са безобидни. Всъщност ислямските терористи днес не правят нищо по-различно от френските революционери преди 200 години - и те искат глобална революция, и те искат да наложат своята идеология, и те са готови да убиват хиляди невинни хора, за да постигнат целите си, и те (с право) считат християните за свои най-големи врагове. Ислямска държава, ИРА и всякакви други терористични организации са идеологически отрочета на Френската революция и без нейните "постижения" най-вероятно не биха и съществували.

Неотдавна Франция капитулира пред ислямизма, като френският министър-председател заяви, че „Франция трябва да свикне да живее с тероризма”, а не, както се предполага, само да се ограничава с неговото честване. И след като Франция е страна, която обича да почита собствените си палачи като герои, да се чуди човек на коя ли дата ще се празнува един ден „Великата Ислямска Революция”.

 Източник: http://budiveren.com