- Автор: Проф. Андрей Пантев
- 10 Sep 2020
- 1529
- 56
Снимка: a-specto.bg
Интересно е, че неговото съзидателно отношение към българската държавност, което никой не е отричал, не се лансира. Нашироко се обяснява, че той е бил против Русия, а не например, че е създал Висшето училище, което след това става университет.
Друг е въпросът, че на гроба на Стамболов играят вихрено хоро студенти. Според мен тази стамболомания и русофобия е генерирана от гузна съвест. Къде бяхте, милички мои, да напишете един добър ред за Стамболов преди 1989 г.? Основното в Стамболов не е това, че е мразел Русия, а това, че създава институционните темели на българската държава, които вече са положени при временното руско управление. Нека не забравяме, че първата библиотека в София се създава по време на това руско управление, което днес русофобите наричат окупация.
Много от съветските възпитаници, които са били на „учоба“ във великата съветска страна, от гузна съвест днес плюят за щяло и не щяло Русия. Има дори умопомрачителни истории – че Левски е бил обесен заради руснаците. Очаквам всеки момент да се появи теза, че баташкото клане е извършено от руските казаци.
Тази реакция обаче е планирана. Тя е заради това, че в България се завръща русофилството. Преди то ни бе натрапвано – имаше дори такъв израз: „Този филм хубав ли е или е съветски“, поради което ние не гледахме и прекрасните съветски филми. Сега става точно обратното – натрапват ни, че всичко руско е лошо. Това е част от нашата обща хамелеонска мания – от крайно обичащи Съветския съюз сега ни превръщат в крайно мразещи Русия. Това говори много за нашия характер в световната политика. И даже тези, които в момента ни използват срещу Русия, дискретно ни мразят.
Разбрахме какво е приказвал и президентът ни в Украйна. Помагала ни била Украйна в ХV век. В ХV век има толкова Украйна, колкото има и Месопотамия. Това пак е част от нашето безсмъртно хамелеонско поведение. Около 80 на сто от българите симпатизират на Русия и той точно затова го прави – като контрамярка, макар да знае, че това няма да хване корени. Когато позиционира България на световната политическа карта там, където тя не е всъщност, той е добре да препрочете разказа „Негостолюбиво село“ на Вазов, за да помни как хората у нас приемат руснаците.
Така се прави не за първи път в българската история. Нима по времето на Първата световна война сме били позиционирани по-близо до Австро-Унгария и Германия, отколкото до страни като Русия, Румъния и Сърбия, които в различна степен са допринесли за Освобождението ни?
Днешните русофоби повтарят, че Русия е агресор, понеже си върнала Крим. Без да си дават сметка, че добре се вижда къде са базите на САЩ по световната карта и липсата на бази на Русия. По същата логика и Априлското въстание е агресия, и Съединението на България е агресия, Балканската война, започнала по наша инициатива, също е агресия. Но когато Александър ІІ получава жалостивото писмо на екзарх Антим, той не слага резолюция „Покорить Болгарию“, а слага резолюция „Освободить Болгарию“.
Тези приказки, че са ни освободили, за да ни заробват, са смешни, не виждам как са ни заробили, като след това няма сериозен конфликт, в който България да не е била на антируски позиции.
Днешната брутална и примитивна русофобия непрекъснато поражда русофили. Аз познавам много хора, които преди това бяха критични към Русия, но днес като реакция на крайности имат точно обратното мнение и поведение. Един културолог в някакво предаване изрече, че през 1885 г. Русия станала най-голям враг на България. Репликирах го, че след това паметниците на Шипка, Шейново, Плевен – паметниците, с които е осеяна цяла България, вероятно ги е платил Коминтернът. Надявам се да е разбрал иронията ми.
Ние не можем да се държим така с руснаците, дори само заради това, че като погледнем картата, виждаме колко далеч е Америка и колко е близо Русия. А ако се отнасяме към Русия по този парвенюшки начин, ние отричаме собственото си Възраждане. Ние казваме, че сме дали на руснаците писменост така, сякаш ако не бяха българите, Чехов, Достоевски и Чайковски нямаше да могат да се подписват. Не можеш да обявиш за враг народ, който идва тук да пролива кръв и да те освободи и след него се появява държава България. Не можеш да наречеш чужд народ този, който казва „мамо“, „хляб“ и „любов“ по същия начин, по който го казваме и ние.
Източник: avtorski.pogled.info
---------------------
Професор д.и.н. Андрей Пантев – историк, дългогодишен преподавател в СУ „Кл. Охридски“. Преподавал е балканска история в САЩ. Депутат в 39-то, 40-то и 41-то Народно събрание . Президент е на Българската асоциация за американистик.
