- 10 Sep 2020
- 38
- 1
Ако кликнете на този адрес, няма да намерите вече нищо! Но до края на месец март на този сайт всеки финландец можеше да даде своето мнение върху работния вариант на правителствен документ на тема: „Идеи за растеж”. В рамките на малко повече от месец над 2800 души се възползват от възможността, а повече от 2000 правят конкретни предложения в онлайн форума, които ще бъдат обработени до края на лятото. Точно в разгара на кризата през миналата година премиерът на Финландия, М. Ванханен поставя пред своите граждани ключовия въпрос за бъдещето на икономическия растеж в страната, за нуждата от по-иновативно общество и икономика, по-конкурентни фирми, повишена продуктивност.
<p>Година по-късно проектодокладът е готов, а окончателният вариант ще бъде приет през август след включването на различните предложения при двумесечните обществени дискусии. Няма как да не направи впечатление, че библиографията на разработката е по-дълга от тази на средностатистическия български докторат. При това между дните на началото и края на „Инициативата за растеж” ще са минали по-малко от 18 месеца. В края на летните отпуски Финландия ще има своя отговор на глобалната криза и ще започне реализацията му.</p>
<p>Добре известно е, че кризите са това, което правим от тях. Разликите в това отношение са болезнено видими във фолклорните реакции на различни култури. Без да бъда изчерпателен, те започват от вече банализираното „кризата като възможност” и завършват с „никога не пропускай добра криза”. Някои държави се чудят как да си повишат производителността на труда, други са изкушени от държавно подкрепени индустрии като „зелената”, трети заобикалят различни ограничения и пак финансират стари любими сектори като автомобилостроенето. Има държави, които започват нови образователни реформи, за да могат техните граждани да са „в час” с технологичния ХХІ век. Тези седмици се чу, че нашето икономическо министерство все пак се е захванала с някакъв по-дълбок анализ какво точно се случва и как изглежда БГ икономиката. Но дали в края на сегашната криза България ще е променила поне едно нещо, което иначе инерцията би влачила през годините?</p>
<p>Всъщност местните реакции на кризата могат да бъдат сравнително ясно класифирани. Една от най-често срещаните е „провинциалистката” реакция. Тя стъпваше върху тезата: „тази криза не е наша и няма да ни засегне”. В нея се преплитат нелепа самоувереност, неуместно самодоволство от собствената ни периферност и пълно неразбиране на смисъла на случващото се. Друга актуална реакция, реализирана в лицето на финансовия министър, е за кризата като счетоводна операция или спиране и пускане на кранчета. Тук режем, там притискаме, някакво 2-3+4-2+12 равно на решен проблем. Математическа акробатика с минимален усет за реалност и арогантност, продадена като реформаторска платформа. Не са малко хората, които пък имат лежерно отношение към случващото се и просто не могат да разберат защо е целият този шум. За тях цялата „дандания” е някаква временна история, която ще отмине, и всички колективно ще се върнем към прекрасните години на бетонен икономически растеж. Сякаш някой временно и несправедливо ни е лишил от заслужения просперитет след тежкия и несправедлив преход, който мнозинството не желаеше, но някак си изтърпя. Най-естествена обаче е чисто „Тодор-Живковата” нагласа на инстинктивното снишаване, при което сложните ветрове на случващото се просто трябва да бъдат оставени да се наиграят, докато ние стоим в някое непроветриво кьоше.</p>
<p>Нашето усещане за криза е и телесно, тя идва като досадна муха, която ни разваля следобедната дрямка или разбутва наредения „масраф”. Тя е непонятно разместване на „натаманения” ни бит, смътно неудобство, което е по-достойно за ругатня, отколкото за осмисляне. Когато е в състояние въобще да помръдне по повод на подобен тип събитие, България вече добре е отработила вноса на всякакви решения на разнородни проблеми. Това го правим перфектно по линия на конвейерната еврохармонизация или пък чрез идейните заеми, които теглим по разни фондационно-партийни линии. ГЕРБ бе последното, неуспешно упражнение в тази посока. Но когато светът около теб става все по-сложен, разнопластов, многозначен, инстинктът на крадеца на решения не може да сработи успешно, просто защото в подобен свят формулирането на точните въпроси е по-важно от намирането на временните им решения. Докато това се случи, може би си заслужава да се поупражняваме на адрес www.KrizaZaNacinaeshti.bg. Този домейн още не е регистриран, но ако това се случи, неговият живот със сигурност ще бъде много по-дълъг от този на сайта, създаден (и вече затворен) от финландското правителство.</p>
