Никак не са много – или пък начесто – събитията, които имат толкова повсеместен и всеобхватен отзвук; решението на британците да напуснат т.нар. Европейски съюз (така наречен е, нека повторим, защото обхваща по-малко от половината континент; а и съюз трудно може да се нарече) вече отприщи фантазията на наблюдателите според светогледа им, разбира се – от апокалиптични картини на повсеместен разпад на организацията до пълно пренебрежение към резултатите.
Вероятно, както в повечето случаи, недвусмислено изказаното мнение на повечето британци за излизане на страната от т.нар. Европейски съюз ще бъде последвано от изкуствено забавен и доста продължителен период, в който силите, подкрепящи досегашния световен ред, ще се опитат да притъпят последствията от британското допитване до народа подмолно; това често им се удава. Трябва да се има предвид непременно, че повечето от британските парламентаристи са против напускането на ЕС и въпреки резултатите от четвъртъчното допитване до народа ще предприемат всички възможни стъпки по разтеглянето на самия процес на напускането в продължение на години – в очакване да се променят настроенията в самата Великобритания.
Въпреки това не съществува начин да се пренебрегне желанието на преобладаващата част от народа на една от държавите, основателки на ЕС, за напускането на организацията, без това да има унищожителни последствия за съвременната представа за демокрация, също така наречена впрочем; последствията ще бъдат многопосочни и във всички случаи – съдбоносни.
Изглежда скоро ще настане време химнът на т.нар. Европейски съюз, основан върху „Ода на радостта” (1824 г.) – завършек на Симфо́ния № 9 в ре минор, оp. 125 от Лудвиг ван Бетовен (1770–1827), да бъде заменена с Траурния марш (1837 г.) – трета част от Соната за пиано № 2 в си бемол минор, ор. 35 от Фредерик Шопен (1810–1849). Предстоящата, очевидно, скорошна кончина на този т.нар. Европейски съюз е вече в противоречие с жизнерадостното звучене на Бетовеновото произведение. Съставно изображение на автора.
Днес вече е известно – на основата на наскоро разсекретени документи (вж. Свързани текстове), че десетилетните усилия по изграждане на европейско обединение от държави, подчинени всъщност на САЩ, имат за основа стара американска идея, основана от своя страна на още по-стари утопични собственоевропейски представи. Твърдяхме, и ще твърдим отново, че т.нар. Европейски съюз е идея, външна по отношение на Европа, неевропейска, и поради това този американски проект по принцип трябва да се разглежда като временен, нетраен и в наши дни безперспективен. Ще видим по-долу, че в крайна сметка самите европейци в своята цялост едва ли дълго ще понасят още плиткоумния брюкселски диктат.
Първите обсъждания след допитването до народа във Великобритания се отнасят именно до ролята на САЩ в предвиждания разпад на ЕС; появиха се твърдения, че американците сами се стремят към разрушаване на създадената от самите тях организация. Колкото и да се мъчим обаче, ще е трудно да открием основания за участие на САЩ в някакво вероятно разрушаване на ЕС; напротив, паническото поведение на управляващите от двете страни на Атлантическия океан след резултатите от британското допитване до народа ни изглежда съвсем искрено. Наистина изглежда, че няма причина САЩ да желаят скоропостижната кончина на отрочето си. Вече изказахме по-рано мнение, че проектантите на ЕС го тикат към бездната по някаква причина (вж. Свързани текстове); искрената им паника, както изглежда, от резултатите от този четвъртък би трябвало да ни обезоръжи – няма видима причина при засилване на Русия, която усърдно създава евразийско средище на света в противовес на западното, САЩ съзнателно и нарочно да отслабват прилежащите европейски земи.
Несъмнено брюкселските чиновници ще се постараят в противовес на очевидно центробежните сили да усилят сплотяването на ЕС; днес вече се появи тяхната първа идея, възникнала очевидно под влияние на резултатите от британското допитване до народа – Европейският парламент предложи да се създаде общо военно командване на страните, членки на ЕС; а това звучи като недвусмислено предупреждение към всички желаещи да напуснат съюза.
Веднага се появиха не само предположения за нови напускащи ЕС, но и за съвсем конкретни стъпки към организирането на нови допитвания до народите на страните от съюза; в т.нар. Европейски съюз се влизаше само по решение на продажните властници на същите тези страни, но напускането им несъмнено ще бъде по волята на европейските народи.
Die Welt, на основата на документ, подготвен от Министерството на финансите на Германия, предположи, че Франция, Холандия, Австрия, Унгария и Финландия също ще поискат скорошно излизане от ЕС, понеже там се наблюдават същите тенденции и явления, които характеризираха подготвителния процес по допитването на народа във Великобритания.
По версията на The Washington Post също от днес да напуснат т.нар. Европейски съюз се готвят Швеция – понеже тя е „скандинавската Великобритания”; Дания – чийто народ на миналогодишното допитване до народа гласува против предоставянето на допълнителни пълномощия на ЕС; Гърция – поради повсеместното отвращение към ЕС там (вж. Свързани текстове); Холандия – заради управляващата там Партия на свободата, която – самата тя, иска да организира допитване за излизане на страната от ЕС; Унгария, чийто премиер Виктор Орбан недолюбва страстно омразните му брюкселски натегачи и вече организира допитване, за да се изпълняват или не преселническите квоти; и Франция – чийто народ е крайно евроскептичен. Вече започна подготовката за допитвания за излизане на Словакия и Финландия от ЕС.
Причините за засилващата се омраза на европейците към натрапения им отвън съюз си струва да се разгледат нарочно някой път; поучително е.
* * *
Допитването до народа във Великобритания от миналия четвъртък, според което страната трябва да напусне т.нар. Европейски съюз, несъмнено ще повлече след себе си дълга поредица от съдбоносни събития; в крайна сметка това допитване може да се окаже началото на края на отдавнашния американски проект за европейско обединение, което едновременно да е в полуколониална зависимост от САЩ и да противостои успешно на СССР/Русия. От днес насетне – един по един, европейските народи ще започнат сами да решават колко да са им прави краставиците и колко да са им извити бананите; възторженият камбанен звън на сбогуване може вече да започне. Така достойно ще бъде посрещнато същинското европейско обединение – не под диктат и в обслуга на чужди интереси, а по волята на самите европейски народи.
Свързани текстове:
(Мечтаната Европа или американският проект за европейски съюз)