Членовете на НПО „Ние, Гражданите” проследиха внимателно коментарите, свързани с изводите на БНБ от стрес тестовете на българските банки. Опитахме се да проникнем и зад пестеливо предложените на невежата публика материали. Съвсем очаквано чухме изказванията за стабилността на банковата система.
Вероятно колко е стабилна и колко е деформирана българската банкова система ще чуем само когато ЕЦБ проведе собствена независима експертиза, при която ще съществуват пълни гаранции, че методологът на проведената процедура по оценката на качеството на активите – управляващият съдружник на „Делойт одит” Силвия Пенева, няма да се намесва, нито пък ще има конфликта на интереси, в рамките на който одиторът на редица банки, сред които и тази, която й изплати неатакуваната от синдиците цесия/прихващане, оцени активите на тази и други банки.
След като прегледахме материалите от оценката на активите на банките у нас, взехме предвид усилените консултации в повече от едногодишния период на подготовка, както и задължителното побългаряване на детайлите в процеса, възниква само един прост въпрос.
Каква, по дяволите, методика бе приложена за КТБ, защото очевидно не е методиката AQR?
Защото, нека помислим елементарно, при преглед на кредити на стойност 60 млрд. лв. са начислени допълнителни обезценки за 665 млн. лв., а за умишлено фалираната КТБ при преглед на кредити за 5 млрд. лв. – обезценка 4,2 млд.лв.
Кое от двете е вярно?
При положение, че не е известна по-консервативна методология за оценка на активи освен одобрената от ЕЦБ.
Очевидно е приложена единствената в Европа и в света методика „Искров, Костов, Кордовска и сие”. Пазете я добре и в дълбок архив, дами и господа от БНБ, защото знае ли човек? Може пак да ви послужи.
Ако банковата система на България е стабилна, както ни уверяват, а и ние бихме искали да е така, то това означава, че шефовете на банковия надзор Р. Симеонов и Цв. Гунев са си вършили перфектно работата. Защото обследваните активи, не са възникнали през 2015 г., а става въпрос за кредити, предоставяни и получавани поне през последните 5 години.
Ако банковата система е стабилна, то моделираната по същия начин като всички частни български банки КТБ също е била стабилна. Разбира се, до политическо-прокурорско-милиционерското решение да бъде фалирана и ограбена. А такъв сценарий не се произвежда от ЕЦБ и изисква внезапни и брутални действия.
Какво направиха банкерите с лошите кредити, които през 2014 и 2015 г. варираха между 23 и 20 % от всички предоставени кредити? Освен че придобиха „Кремиковци” и ред други боклуци, заинтересуваха ли се одиторите колко колекторски фирми са регистрирали българските банки през последната година-година и половина? И колко от лошите си активи са продали на собствените си колектори? А и на каква цена!
Разбира се, че не очакваме отговори. Би било невиждано чудо, но ние сами ще ги намерим и ще ги публикуваме.