Най-безпомощно ми се вижда причините да се търсят в законодателните празноти и липсата на съдебна реформа. Кибиците до биячите и умниците във Фейсбук, които се впуснаха в казуистика, по същество са
клакьори на това зло.
А да се хвърля вината само върху конкретните шефове на министерства и прокуратура започва да става комично, защото няма такива институции. Онези, които ги оглавяват, са генерали без армия. Те нямат никаква реална възможност да задвижат каквото и да било, защото надолу всичко се е разпаднало.
Когато убиха бабата на приятелката и колегата ни в “Гласове” Милена Нейова, полицаите във Видин пуснаха преписка за откраднато одеяло. Сега прокурорите във Враца се опитаха да обявят убийците за непредпазливи, а убийството за лека телесна повреда. И в двата случая става дума за неадекватност, лична незаинтересованост, некомпетентност и може би местна корупция и лични познанства. Този познава шурея на онзи и т.н. Циганинът убиец дава дребни рушвети от кражбите на полицаите, а шефът на автокъщата (обикновено такива места са негласни депа за откраднати коли) познава прокурорите...
Когато се надигне вълна в медиите и началството от София се намеси, се спичат и започват да си вършат работата. Доколкото могат. Образът на кибика, който гледа как убиват момче, може да се пренесе по веригата на всички професии, както в случая с полицаите, прокурорите и т.н. Всички са кибици, а
най-големият кибик е Бойко Борисов, който рита мач, докато държавата се разпада.
Затова най-устойчив е неговият образ - харесват го, защото е като тях. Неандарталец с харизма. Това е неспасяемо.
Не виждам какво може да извади от ступора този народ, щом очевидното убийство не само не го плаши, не само не предизвиква съпричастността или екзистенциалната му мобилизация, не го гневи истински, но го тласка към логически главоблъсканици, псевдоюридическа казуистика, втренчване в намислени подробности, "които променят цялата картина", фоторепортерство, детективски страсти и прочее. В най-добрия случай мирни протести-бдения по образеца на холивудските сълзливи бози, с които им промиваха мозъка, преди да почнат турските сериали.
Подражателство и изкелеферченост, но не и адекватна човешка реакция.
Две мутри убиха момче, почти дете, на улицата посред бял ден, пред очите на десетки кибици. Ние ще се изпотрепем да спорим дали си е глътнал езика и дали не си е просил смъртта, защото имал метален бокс. Малоумие не, ами скудоумие.
Ние, българите, сме царе на това да усложняваме простите и очевидни неща и да опростяваме сложните и изискващи внимание, компетентност, сериозност и задълбоченост въпроси от фундаментално значение.
Управлението на една страна е такъв въпрос, а ние лекомислено се примирихме с илюзията, че един разсеян простак от Банкя ще се справи с него, защото е пич и се разбира с народа. Не само, че не се справи, ами е на път да докара, разбира се, с помощта на същия този народ държавата до по-голяма катастрофа от онази, до която я докара простака от Правец. Това, че населението започна безумно да се изпотрепва по улиците за направена забележка или подхвърлена реплика, е само симптом за нивото на институционална и обществена деградация. За изчезналата държава.
Ако това е стабилност, не знам как ще изглежда нестабилността, която се очертава на хоризонта.