Време е за идеология

Време е за идеология
Изминаха 25 години откакто властта (върхушката) в Русия (СССР) и приобщените към нея (в резултат на войната) източноевропейски държави изоставиха атеистичната и прогресистка марксистко-ленинска идеология. Тя беше шумно и дори възторжено „изхвърлена“; и повечето членове на комунистическите партии явно или мълчаливо се отрекоха от нея.

 

Дойде време на плурализъм. Стана възможно да се говори и публикува всичко, и това, въпреки обедняването и масовата емиграция, беше преживяно като „освобождение“ на тези страни. Преследването на Църквата беше отчасти прекратено, отчасти продължено (държавно подкрепени разколи, толерантност към всякакви религиозни и псевдорелигиозни общности). 

Заговори се за „общ европейски дом“ („семейство“). Държавната собственост беше разпределена между споразумелите се, а доходите на мнозинството станаха толкова ниски, че човек би се запитал дали не става дума за геноцид. Независимо от това (или с тази цел) се появи политическа и бизнес прослойка, сполучливо наречена „мутренска“. 

Отговорността за всичко това беше предоставена на българския народ (той е виновният).

Накратко, това е. 

 

*

 

Днешното време е интересно с това, че режимът (извинете за думата, знам за кои правителства е прието да се отнася, обаче тук и сега си е напълно подходяща) вече няма какво да предложи като замисъл за бъдещето. 

Очевидно е, че до материално благосъстояние на мнозинството няма да се стигне. Неофициално режимът предлага на хората емиграция. Това е нещо като изход  - съдбата на емигранта рядко е радостна, но бива предпочетена пред крайната бедност. Но той е изход за отделните хора, а не за обществено-историческия субект, към който те принадлежат по рождение. Въпросът е – какво ще става с него. 

Тъй като изборът, който режимът предлага, е тежък: или геноцид, или претопяване (чрез емиграция, и – както виждаме - имиграция). 

 

Тъй като тук става въпрос буквално за живот или смърт, някои от нас, които народът ни според силите си се е погрижил да образова, трябва да се замислят. 

 

Без съмнение, съществува една малобройна привилегирована интелигенция, на която е възложено (пък и сама се е предложила) да колаборира с режима, така че да е част от него.  Но тази интелигенция е продажна, значи несвободна, и поради това не може да предложи нищо жизнеспособно, било то ново или традиционно. 

От духовенството не може да се иска прекалено много – то си има задачи, които са вечни и трябва да се занимава с тях. Не е негова работа да бъде посредник между истината, проповядвана от Църквата и баналното, но винаги различно всекидневие. 

 

Така че на онези от нас, които ги е грижа за страната им, предстои да се съсредоточат и да предложат идея за бъдещето й, което значи също – за нея самата.

Такъв проект засега не може да разчита на финансиране, тъй като той няма за цел никаква печалба. Той трябва да произведе мисъл, която ще събере разпръсващите се във всякакви посоки хора, които все още, и то с голяма болка, си спомнят, че някога са били заедно.    

 

Първото, което предлагам на всички, които имат достъп до телевизия, вестници и социални мрежи – спрете да злословите срещу народа си. Той за нищо не ви е виновен. А и нямате полза от това. Никой няма да стане по-умен, по-благовъзпитан или по-уважаван от това, че охулва близките и унизените, а прославя далечните и овластените.  

 

Второ – България затова е камък за препъване, защото се е родила като християнско царство в противовес на християнската империя. Това е станало причина за драматичната й двойнственост – тя подкрепя империята като братска в Христос, но й се противопоставя като другоезична и отделна; и точно с това удържа първоначалната истинна съборност на вселенската Църква.  

Това е трудно да се разбере, и то, поради неразбиране, е станало причина за твърде голямата омраза срещу нея, която идва от различни места – и от православни, и от еретици, и от външни. 

 

*

 

Знам, че тези думи относно мястото ни в историята са неприятни за мнозина, но пък е възможно да са истинни. Повечето хора за съжаление са безразлични към въпроса за истината, тъй като вниманието им е погълнато от всекидневните дела. Но тук аз не се обръщам към тях, освен по въпроса за злословието, който е разбираем за всеки.

Другият – за историята, която е и бъдеще - е задача за водачите на народа ни. Техните имена не са обявени – от тях зависи дали ще бъдат такива или не. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • хусерлиана

    06 Окт 2015 16:38ч.

    Съгласявам се с казаното. Неведнъж в други форуми съм говорел за трансценденталната империя като самото териториално (само)виртуализиращо се превъплъщение на Завета Христов - "Моето Царство не е от този свят". Робството на емпиричното съзнание е онова, което ни държи все още слуги на сатаната, шанс за Царството Божие имаме само в последствията на процедурата по трнсцендентализация на емпиричното, и това по същество е битката ни за благодатта и Вечния Живот.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • БОЖЕ МИЛИ

    06 Окт 2015 16:45ч.

    Тези които правеха социализмът да е лош, днес същите - ни надуват главата - колко е лош социализмът.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ХАРИ до хусерлиана

    06 Окт 2015 17:05ч.

    Какво,всъщност, искаш да кажеш ???

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • хусерлиана до хари

    06 Окт 2015 17:12ч.

    Питай Калин Янакиев по НПО-линия, той ще ти обясни...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ТОВА Е

    06 Окт 2015 17:15ч.

    Спомням си, че още 1987г. се говореше за икономическо чудо на Пиночет - на Чили. Живковизмът е недоносче. Но социализмът с човешко лице е СУПЕР. Още с живковата конституция социализмът е унищожен. А е недоносче защото като в Китай и Чехословакия, партийците са обявени за червена буржоазия. Живковата конституция превръща народните предприятия в държавни предприятия, а БКП - в държавата. Европейската общност е създадена за да не допуска стоките от социалистическите страни. Повече вино сме правили от Австралия през 1985 г., а заем сме взели заради спадналият износ поради чернобилското замърсяване. Говеждо месо сме произвеждали над пет пъти повече от сега., и толкова колкото сега произвежда Швейцария - или Дания. Над три пъти е намалял за 26 години делът на нашата икономика от световната икономика. Оруел е предсказал, пък и в историята е винаги така, че олигархията винаги става капиталистическа - буржоазна диктатура. Мао твърди, че новата буржоазия е партийната върхушка. И от страх от марксизмът, соц елитът уплашен от събитията в Китай и Чехословакия, сменят конституцията и затягат олигархичната си диктатура, с намерения да убият социализмът и марксизмът. На партийците им е трудно да управляват добре държавата и предприятията, като назначават не кадърните, а децата си на държавни и директорски постове. Но жрицата на капитализма и егоизмът Айн Ранд, казва че егоизмът ще те направи кадърен. И ПАРТИЙЦИТЕ ВДЪХНОВЕНИ ОТ АЙН РАНД, И ЧРЕЗ ПРИВАТИЗАЦИЯ СТАНАХА ЕГОИСТИЧНИ СОБСТВЕНИЦИ НА ЛИЧНИ ФИРМИ И ЗАВОДИ. Калин Манолов е син на шефът на живковото строителство, а днес е директор на Айн Ранд обществото в България. Иван Костов СЕ ОБРЪЩА КЪМ БКП и казва: "НИКАКВА ОТСРОЧКА - ЧЕХОСЛОВАКИЯ НАПРАВИ ПРОГРЕСИВЕН И ДЕМОКРАТИЧЕН СОЦИАЛИЗЪМ, НО ПО-ДОБРЕ ВИЕ ДА ИМАТЕ СОБСТВЕН БИЗНЕС - като Bulgarien vinters company

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ТОВА Е

    06 Окт 2015 17:19ч.

    Спомням си, че още 1987г. се говореше за икономическо чудо на Пиночет - на Чили, по НАРОДНОТО РАДИО И ПРОГРАМА ХОРИЗОНТ. Живковизмът е недоносче. Но социализмът с човешко лице е СУПЕР. Още с живковата конституция социализмът е унищожен. А е недоносче защото като в Китай и Чехословакия, партийците са обявени за червена буржоазия. Живковата конституция превръща народните предприятия в държавни предприятия, а БКП - в държавата. Европейската общност е създадена за да не допуска стоките от социалистическите страни. Повече вино сме правили от Австралия през 1985 г., а заем сме взели заради спадналият износ поради чернобилското замърсяване. Говеждо месо сме произвеждали над пет пъти повече от сега., и толкова колкото сега произвежда Швейцария - или Дания. Над три пъти е намалял за 26 години делът на нашата икономика от световната икономика. Оруел е предсказал, пък и в историята е винаги така, че олигархията винаги става капиталистическа - буржоазна диктатура. Мао твърди, че новата буржоазия е партийната върхушка. И от страх от марксизмът, соц елитът уплашен от събитията в Китай и Чехословакия, сменят конституцията и затягат олигархичната си диктатура, с намерения да убият социализмът и марксизмът. На партийците им е трудно да управляват добре държавата и предприятията, като назначават не кадърните, а децата си на държавни и директорски постове. Но жрицата на капитализма и егоизмът Айн Ранд, казва че егоизмът ще те направи кадърен. И ПАРТИЙЦИТЕ ВДЪХНОВЕНИ ОТ АЙН РАНД, И ЧРЕЗ ПРИВАТИЗАЦИЯ СТАНАХА ЕГОИСТИЧНИ СОБСТВЕНИЦИ НА ЛИЧНИ ФИРМИ И ЗАВОДИ. Калин Манолов е син на шефът на живковото строителство, а днес е директор на Айн Ранд обществото в България. Иван Костов СЕ ОБРЪЩА КЪМ БКП и казва: "НИКАКВА ОТСРОЧКА - ЧЕХОСЛОВАКИЯ НАПРАВИ ПРОГРЕСИВЕН И ДЕМОКРАТИЧЕН СОЦИАЛИЗЪМ, НО ПО-ДОБРЕ ВИЕ ДА ИМАТЕ СОБСТВЕН БИЗНЕС - като Bulgarien vinters company" https://www.google.bg/publicdata/explore?ds=d5bncppjof8f9_&met_y=ny_gnp_mktp_pp_cd&idim=country:BGR&dl=bg&hl=bg&q=%D0%B1%D0%BD%D0%BF#!ctype=l&strail=false&bcs=d&nselm=h&met_y=ny_gdp_pcap_pp_kd&scale_y=lin&ind_y=false&rdim=region&idim=region:LCN&idim=country:BGR:CUB:CHL:CZE:HUN&ifdim=region&hl=bg&dl=bg&ind=false

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ТОВА Е

    06 Окт 2015 17:35ч.

    Държавната собственост когато е монополна, произвежда качествено но е застрашена от консервиране и не.експериментиране. Монополната - само държавна индустрия, те никога не губи, защото загубата е печалба за потребителите или другите държавни фирми. Монополното частно е печалба само за собствениците си, и е много лошо за потребителите. Държавната фирма е по-добра и качествена при смесена икономика, защото освен че има конкуренция, тя има и възможност да работи без печалба - само колкото да инвестира и да плаща заплати - когато са трудни времена.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • dddddd

    06 Окт 2015 17:59ч.

    Г-н Гочев, дай пример като кажеш имената на продажниците! Напр. Цочо, Калин, Огнян, Жоро или там както се наричат.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ясен Гатев

    06 Окт 2015 18:14ч.

    Точно, ясно и кратко казано!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Сребро

    06 Окт 2015 22:00ч.

    Николайчо, единственото нещо, което дразни в твоите писания е, че досущ копираш стила на платоновите диалози. Аз лично предпочитам иронията в стил Лукиан. Вече си на години и е време да изработиш свой неповторим стил. Бъди здрав.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Васик

    07 Окт 2015 3:10ч.

    Моето мнение е, че няма никакъв плурализъм. При социализма имаше вицове за Бай Тошо, американеца и руснака, а сега по телевизията дават Джино, Джена, Джуджи, Джорджано, Джаро, Джокович, Куйович,

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • въпросче

    07 Окт 2015 4:18ч.

    Ако идеологията се схваща като модел за някакво бъдещо състояние, тя не е необходима. Не е необходимо да се убеждаваме, че такъв модел е неосъществим и служи само като примамка на масите. Необходимо е да знаем само посоката, а тя, струва ми се, се заключава във формулировката "истински добро е само онова, което е добро за обществото". Оттук нататък ни е необходим обществен прагматизъм, т.е. правила и механизми, които да позволяват на всеки от нас да върши добро за обществото и да санкционират всеки от нас, който върши зло на обществото. Останалото (между доброто и злото) е личен живот и е въпрос на личен избор. Ако до тук няма възражения да преминем към първата реална крачка. Едва ли някой ще възрази, че за обществото е добре да бъде ръководено от най-добрите личности. Едва ли някой ще възрази, че сега не е така. Е, хайде тогава да поумуваме какви правила и механизми трябва да се създадат за да може за народни представители, кметове и общински съветници да се избират най-добрите личности. Струва ми се, че най-важното условие е да има истинска равнопоставеност между издигнатите кандидати. А как ще се постигне такава равнопоставеност - помислете сами.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • самотник

    07 Окт 2015 6:49ч.

    Поздравления, г-н Гочев! Дано да съберем сили и с Божията помощ да въздигнем отново България! Пишете по-често - цяло удоволствие е човек да ви чете в тези мрачни времена...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кривата краставица

    07 Окт 2015 19:31ч.

    Васик, спри да гледаш телевизия, много е здравословно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ДЯСНОТО НА ПЕПЕЛ - РЕВОЛЮЦИЯ

    07 Окт 2015 19:54ч.

    Десните вярват, че лошото носи добро. Че когато лошият стане достатъчно? богат, той ще помогне за развитие на справедливостта и благоденствието на всички. Демек оправдават кражбите и корупцията, и експлоатацията. На прав поглед изглежда логично да е така, и на ЗАПАД да са достигнали така по този начин СОЦИАЛНАТА СИ държава. Но защо хиляди години не се е стигало до социална държава, а едва чрез марксистките идеи и борби се стига до социалната държава. И най-силните синдикати са на ЗАПАД, с най-силни синдикати и ограничения на ДЯСНОТО - ОЛИГАРХИЯТА. Първата световна война ражда социализмът, заради появата на ненаемната армия и нуждата от лечение и пенсиониране на войниците. Втората световна е за да убие социализмът и социалната държава, тоест да върне капитализмът и статуквото - каквото е бил преди Първата световна. Десните консерваторите смятат че моралът е въпрос на традиции. Новите десни неолибералите, смятат че моралът е въпрос на изгода - на лична изгода. И ако се изпикаеш близо до гроздето на дядо си, и то се опръска с урина, и никой от купувачите не разбере, то няма проблем. Християнството смята че моралът е да правиш това което искаш да ти правят и да не правиш това което искаш да не ти правят. Левите движения смятат че морално е това което не вреди и е полезно за всички, и добавят правила - свобода, равенство и братство. Братство значи семейство, а в семейството има взаимопомощ и разбирателство - особено ако има свобода и равенство.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кривата краставица

    07 Окт 2015 20:45ч.

    Само идеята може да бъде ядро на обществото. Прагматизмът в общество без идеи е разрушителен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • въпросче

    08 Окт 2015 2:44ч.

    Идеята може да определи посоката, но не и да формулира модел на бъдещото състояние. Ще го поясня с елементарна аналогия. Представете си, че се намирате в подножието на една планина и искате да изкачите нейния най-висок връх. Набелязвате посоката, но не обяснявате каква красива гледка ще се открие на върха (не е необходимо, а може да е дори вредно). След това приготвяте раницата, връзвате чепиците и тръгвате крачка по крачка в определената посока. Къде ще кривнете наляво, къде ще кривнете надясно, къде ще спрете да починете, всичко това е въпрос на прагматизъм, т.е. конкретно решение в конкретната ситуация. При това, вниманието Ви е насочено не към някакъв хипотетичен модел, а към правилното осъществяване на поредната крачка, защото ако сбъркате и си навехнете крака може би няма да можете да продължите. Ако вниманието Ви е насочено към хипотетичния модел, първо, вероятността да си навехнете крака е много по-голяма и второ, дори и след навяхването вероятността да се опитате да продължите е много по-голяма, което неминуемо ще доведе до много по-тежки последици за Вашето здраве. Надявам се, че съм бил достатъчно ясен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Допълнително Въпросче

    08 Окт 2015 3:44ч.

    След идеята/посоката, за да се изкачите на върха трябва да имате екипировка, в това число чепици, раница пълна с някои неща за из път и задължително шерпи. Изкачването на върхове е скъпо занимание. Ако нямате пари, ще търсите някой да ви спонсорира. Бъдете сигурен, че спонсора Ви няма да е Исус Христос. За другите спонсори важи правилото, че който плаща, той поръчва музиката.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Идеологическата концепция, набелязана от Айн Ранд

    08 Окт 2015 8:12ч.

    доведе нещата до едно-единствено не особено удачно състояние — изчезна СРЕДНАТА РЪКА. Прослойката, която единствена можеше да даде истинския облик на обществото, буквално се стопи за броени дни пред очите ни. Останаха шепа супер богати и цял океан от МАРГИНАЛИ, които ще просъществуват още малко, защото са на доизживяване. Какво ще последва от всичко това? Безуслована гибел на всички! Някога братя Стругацкие разсъждаваха в своите антиутопични творби по следния съвсем не глупав начин: ако в едно общество подложиш на геноцид най-бедните (с «благородното» намерение повече да няма унизителна бедност), то в следващия миг овакантеното място на човешката «утайка» ще бъде попълнена от разни други индивиди, откъснали се от прослойката «средна ръка». Те ще се ОТКЪСНАТ — някак си автоматически, — защото няма да имат под краката си КОНСТРУКЦИЯТА «БЕДНИ», на която до този етап са били стъпили. Същото се получава и ако някой РАДИКАЛНО НАСТРОЕН революционер реши да ликвидира прослойката на богатите (да изтреби аристокрацията, буржоазията и т.н.). Няколко секунди след пълното унищожение на омразните богаташи, мястото им ще бъде запълнено от една небезизвестна част на средната класа, която винаги е жадувала да безчинствува олигарически, но по стечение на обстоятелствата винаги е била «порязвана» отгоре. Следователно — и в обществото е като в природата: ПРАЗНОТАТА е недопустима и ако възникне, тя тутакси се запълва, па ако ще и с «подръчни материали». Изводът е, че трябва да се поддържа ДЕБЕЛ СЛОЙ от «средна ръка» хора, защото иначе обществото ще умре — няма да достига пълнежът от «подръчен човешки материал» за поддържане на темелите на обществото в неговите две «гранични зони»: БЕДНОСТ — БОГАТСТВО. А как може да да се реставрира СРЕДНАТА КЛАСА, ерозирала при настоящия недообмислен експеримент? Трудно, но не и невъзможно. Преди всичко с много труд — колкото и неприятно да ни е това.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Фотий

    08 Окт 2015 15:10ч.

    Днешното време е най-интересно с това, че се провалиха първо идеологиите, а след това и идеята за края на идеологиите. И това важи в световен мащаб, не само за България, която се люшка насам-натам от ветровете на промените. Но никоя империя не е вечна, както оптимистично ни учи историята, от която никой не иска да се учи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кривата краставица

    08 Окт 2015 15:54ч.

    Липсата на идеи води до упадък. Ако много индивиди се устремят към върха на планината, а там има място само за един? Ако всеки се ръководи само от своята "прагма" и няма възпираща и организираща идея, какво ще им попречи да се изпотъпчат един друг? Това може да бъде меритократичната идея (на върха ще стои най-заслужилия), демократичната идея (горе може да застане всеки, но по определен ред и за ограничено време) или божествената идея (никой няма да ходи там, защото това е мястото на Бог). Българският народ беше насилствено лишен от своите идеи (след девети - от божествената, след десети - от националната) и беше захвърлен в хаоса на фиктивния плурализъм. Сега всички сме прагматици и нещастници, всеки гони конкретната полза и е готов за нея да се откаже от българското си име, от корените си, от колективната памет. Вече не сме сънародници, братя и сестри, другари, а просто състезатели. Кой има полза от отчуждението?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Крива Краставицо, като пиша тези редове,

    08 Окт 2015 17:35ч.

    аз въобще не искам да изкарам себе си някакъв поклонник на Исляма, но не ще се въздържа да изразя убеждението си, че в наше време Ислямът наистина се оказа най-жизнеспособната религия. И това е така, защото той моделира едно ТЕОКРАТИЧНО ОБЩЕСТВО. Сиреч, «на върха на пирамидата има място само за Едного, и Той е Аллах». Така с един замах се отрича НЕСПРАВЕДЛИВИЯ меритократизъм, както и ГЛУПАШКИЯ демократизъм. Съвсем не съм вдъхновен от такава перспектива, но твърде възможно е бъдещето на човечеството да принадлежи именно на Исляма, който разбира се би трябвало да бъде модернизиран до състояние, което в нашите днешни представи е немислимо — като едно универсално светоусещане с човешки измерения.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • въпросче

    09 Окт 2015 5:45ч.

    Крива краставице, изречението "Ако много индивиди се устремят към върха на планината, а там има място само за един" показва, че или аз не съм се изразил достатъчно ясно, или ти не си се опитала да ме разбереш. Ние живеем в днешното общество - това е подножието на нашата планина. И искаме да го направим възможно най-доброто - това е върхът на планината. Какви индивиди и какво място имаш пред вид? Но с течение на времето доброто и злото също променят своето съдържание. Затова ако идеологията днес ни предложи модел на това "най-добро общество" той ще бъде лъжа: 1 - Докато достигнем до него представите ни за добро и зло ще бъдат променени и моделът вече няма да е валиден; 2 - Вървейки към осъществяване на модела, неминуемо ще започнем да потискаме промените на представите ни за добро и зло. Трябва ли да напомням, че това потискане може да приеме и доста уродливи форми? И така, ако приемем, че ще се стремим към възможно най-доброто общество, нека да не определяме какво ще бъде то, а да видим какво в днешното общество не е добро и как може да бъде премахнато. Премахвайки едно по едно недобрите неща ние вървим крачка по крачка към възможно най-доброто общество, но пътят към него е безкраен, така както е безкраен и животът на обществото (поне за сега). В крайна сметка, вместо някакви лакърдии и дори откровени лъжи за бъдещето, политическите субекти би трябвало да посочват днешните актуални проблеми и механизмите за тяхното решаване, а хората (обществото) чрез гласуването си на изборите да определят кой проблем е най-важен и кой механизъм е най-добър.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До „въпросче“-то — от „Онзи, Гдето Никога не се Подписва“ по форумните дискусии:

    09 Окт 2015 19:16ч.

    Виждам, че вярваш в демократичния подход, при който «хората (обществото) чрез гласуването си на изборите определят кой проблем е най-важен и кой механизъм е най-добър». Разбира се, трудно е да видиш „мъртвата хватка“ в такъв един подход, защото никой не се замисля, че гласуващите хора много лесно се поддават на масова манипулация — именно защото те усещат себе си като част от едно гласуващо ЦЯЛО. Друг щеше да е резултатът, ако гласуващите бяха все «вълци-единаци» — тогава щеше да има шанс да изкристализира една истина, отърсена от предразсъдъци и «натиск на обкръжението». На нашата сегашна степен на НЕСЪВЪРШЕНСТВО такова отърсване от заблудите обаче е немислимо. Ето защо представите ни за „добро“ и „зло“ ще си останат ДИНАМИЧНО ПРОМЕНЯЩИ СЕ в зависимост от динамичните изменения в главата на онзи, «който поръчва музиката». Съвсем до неотдавна доминиращата идеология беше такава, че хомосексуализъмът се считаше за тежко и опасно увреждане на човешкия индивид. И затова е смайващо как светкавично се промениха пред очите ни критериите на масите, защото някой натрапчиво започна да им подшушва, че ХОМОСЕКСУАЛИЗЪМЪТ е нещо ВЕЛИКОЛЕПНО. Така че ИДЕОЛОГИЯТА е такава една работа, гдето е най-добре да я няма, а хората да бъдат оставени да си живеят както намерят за добре — както са си живяли нашите пра-пра-дядовци и пра-пра-баби…

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кривата краставица

    09 Окт 2015 20:18ч.

    До онзи, който се страхува от виртуалната си идентичност на 08.10.2015 в 10:35. Разбира се, възможна е мисловна гимнастика върху исляма с човешки измерения, но може да си я позволи само този, който е разположен географски далече от горещите точки (например в САЩ). Ама ние, дето сме се опърлили вече на огъня, имаме практическа необходимост да се отбраняваме от исляма в реалните му измерения.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кривата краставица

    09 Окт 2015 20:25ч.

    До същия на на 09.10.2015 в 12:16 И как по-точно са живели нашите пра-пра...?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • «…някой си се бил страхувал от виртуалната си идентичност…»

    10 Окт 2015 2:31ч.

    Но Крива Краставицо — това не е страх, а елементарна скромност, която (твърди се, че) била разкрасявала човека. В моя случай допълнителни старания за красивия ми външен вид са излишни, но нека за всеки случай съм си все пак скромен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Колкото до мисловната гимнастика — върху каквото и да било, но с човешки измерения

    10 Окт 2015 2:33ч.

    (например: ислям, комунизъм, човешки жертвоприношения, канибализъм и т.н.) — мнозина са подвласти на изкушенията на такава гимнастика, но според мен това е не само «напъване» за удоволствие на мозъчните гънки (доколкото такива все пак са налице), но е и интензивна тренировка на морално-волевите сили у изправилият се лице срещу лице пред заплахите на всеобщата съвременна лудост индивид. Такъв спорт е наложително да се упражнява, защото никое кътче на планетата ни не е далече от горещите точки (а най-малкото пък в САЩ, които сами си създават повечето от проблемите). В известен смисъл Ислямът за САЩ е дори искрица надежда за спасение — особено при цветнокожите две трети от населението. Но това е някакъв друг Ислям, който е свързан само КНИЖНО с това, което е историческия Ислям. Т.е., касае само до Корана и нищо повече. Иначе това си е СПЕЦИФИЧНА идеология на НЕ-БЛЕДОЛИКАТА Америка, която вече е успяла напълно да се отврати от религиозното мракобесничество на «позволените» американски идолопоклонства. Мисля, че Ислямът е именно този, който ще върне самозабравилата се Америка към предвечната скромност на инак добре замисления хомо-сапиенс.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • А как ЛИ по-точно са живели нашите пра-пра…?

    10 Окт 2015 2:34ч.

    Ами, били са хора, тясно свързани с Природата, която за тях е била всъщност Бога. Имали са земя, която са разоравали и засявали, имали са овце, кози, свине и говеда. Имали са културем живот, стремели са се към знания, към книжнина. Дядо ми по майчина линия е бил заможен човек (преди национализацията; а малко след нея е бил даже КУЛАК, защото хич не му е харесвала). Дядо ми е дал образование и на трите си СЕЛСКИ ДЕЦА (на които инак съдбата е трябвало да им преметне по една шарена торбичка през рамо и да ги прати да тичат след козите). Но дядо ми решил, че е нужна книжовност. Така майка ми станала учителка (но не от тези, които да правят кариера в Големия Град и да станат един ден чиновнички в администрацията на някое «елитна» школò. Майка ми беше длъжна да се завърне на село и да обучава селските сополанковци (с босите крака). Леля ми се изучи за агроном и също се озова обратно на село, за да стане специалист в сферата на лозарството и винарската индустрия. Вуйчо ми стана инженер по СЕЛСКОСТОПАНСКА ТЕХНИКА — и също се върна към земята. Разбираш ли, Крива Краставицо, ние тук обсъждане понятието ИДЕОЛОГИЯ. Идеология е не това, което разни постни псевдо-интелектуалци ще изсмучат от пръстите си, а е ЦЕЛЕНАСОЧЕНОСТ — щом значи сме земеделци, свързани със земята, ние трябва да направим всичко възможно, че да останем до тая земя и да ѝ служим. Това е нашето «богослужение». Така се получи и в семейството на моя дядо и на моята баба.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • въпросче

    10 Окт 2015 5:35ч.

    Вярно е, че хората се поддават на манипулации, но въпросът е как възможностите за манипулиране да се сведат до минимум. Затова още в първия си коментар отбелязах, че една от първите крачки по пътя към по-добро общество е осигуряването на равнопоставеност между кандидатите за народни представители, кметове и общински съветници. Следващата крачка (поне според мен) е контролът върху тях, включително и реална възможност за тяхното отзоваване. Всъщност личното ми мнение по тези въпроси съм формулирал още преди няколко години и дори го пусках като коментар в някои сайтове, но то е около 4 машинописни страници, което го прави трудно за четене. Може би затова и нямаше много отзиви, но оттогава се опитвам да насоча вниманието на хората към тези чисто прагматични проблеми.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вие, «Въпросче», очертавате два етапа:

    10 Окт 2015 7:15ч.

    1/ осигуряване на равнопоставеност между кандидатите за народни представители, кметове и общински съветници; 2/ контрол върху вече избраните народни представители, кметове и общински съветници, включително и реална възможност за тяхното отзоваване. По първия етап може би има някакви шансове. При комунизма нямаше, защото Живков и кликата му си бяха поставили за цел да зациментират «аристократично съсловие» — несменяемо и недосегаемо. Значи при Номенклатурата беше безпредметно дори да се мисли за равнопоставеност. Сега е малко по-различно. На етапа кандидатиране сега може да се разчита на някаква сговорчивост, защото кокалът още не е захапан. Но бъде ли той захапан — при втория етап — ако някой ден успеете да проконтролирате дейността на тогова или оногова, хеле пък и да го ОТСТРАНИТЕ (отзовете) ако е безчинствувал, елате да ми се похвалите. Разбирате ли? Малцината честни люде в тая страна непрекъснато си имат работа с изпечени бандити, защото бандитите са тези, които ще се устремят към върховете на властта. Честните хора само се вайкат…

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Фотий

    10 Окт 2015 15:59ч.

    Ако минаваме към по-прагматични от идеологията елемнти на социалния живот, то равнопоставеността и контролът са доста утопични за родната действителност в момента, която е напълно подчинена на манипулирането (по различни начини) на тълпата. За да се измъкнем от това унизително състояние, според мен са необходими най-напред две неща: 1. Възстановяване на икономиката на страната, ускорено увеличаване на работните места и работните заплати, защото мизерстващият човек не е свободен. 2. Приоритетно развитие на образованието, науката и културата ( ама не само на думи, а на дело), защото необразованият човек също не е свободен. Остава само да измислим как да го направим.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • въпросче

    10 Окт 2015 18:21ч.

    Ще се опитам да коментирам казаното по-горе: "Живков и кликата му си бяха поставили за цел да зациментират «аристократично съсловие» - несменяемо и недосегаемо". Съгласен съм, но за да се постави определена цел трябва да има необходимите условия, които поне в минимална степен да позволяват нейното постигане (едва ли някой ще си постави за цел да скочи на Луната, защото на всекиго е ясно, че условията не позволяват това). На свой ред условията до голяма степен се създават от идеологията - колкото е по-голяма (по сляпа) вярата в дадена идеология (независимо коя е тя), толкова по-добри са условията за манипулиране на вярващите. Това е още един аргумент, че идеологията трябва да определя само посоката, но не и модела на бъдещото състояние. ".... бандитите са тези, които ще се устремят към върховете на властта". И не само ще се устремят, но, както видяхме, сравнително лесно могат да я достигнат. Обаче това отново е аргумент в полза на обществения прагматизъм. Докато умните (и почти винаги скромни, честни) хора умуват за това, какъв би бил най-удачният модел на бъдещото състояние, бандитите използват съществуващите днес пролуки за да се докопат до властта и да наложат свой диктат. Както се казва, "докато умните се наумуват, лудите се налудуват". Затова смятам, че още днес трябва да насочим вниманието си към три основни проблема: 1 - Издигане на кандидатите отдолу нагоре, т.е. от хората, които най-добре познават способностите и особеностите на бъдещите кандидати; 2 - Равнопоставеност между издигнатите кандидати. Образно казано, когато бай Иван от Каспичан получи същите възможности да убеждава избирателите в своята правота, с каквито днес разполага мутрата ББ, тогава народът ще може реално да избере по-добрия от двамата; 3 - Контрол с реална възможност за отзоваване на провалилия се избраник. Нито една от тези три крачки няма да се осъществи лесно и бързо, но от това съвсем не следва, че не трябва да се стремим към тяхното реализиране. Освен това, с реализирането на първите две крачки ще се създадат необходимите условия за осъществяване и на третата, т.е. ще се избере необходимата критична маса от свестни депутати, която да положи поне основата за осъществяване на третата крачка. "Възстановяване на икономиката на страната...". Естествено, че това е изключително важно, но публична тайна е, че ако в момента има някакво възстановяване, то се осъществява от бандитите за които стана въпрос по-горе. Така, докато чакаме възстановяването, те се настаняват в креслата на върха и минават в задкулисието, а "мизерстващият човек" става още по-мизерстващ, още по-несвободен и още по-лесно манипулируем. Затова, нека се опитаме да "хванем бика за рогата", а рогата са в депутатите. "Приоритетно развитие на образованието, науката и културата...". Съгласен съм, но при сегашните условия приоритетни са само приказките за тях, а развитието се свежда до уреждане на своите хора. Ето, например, училищното образование, което от ден на ден запада все повече и повече. Публична тайна е, че основната причина за това са директорите, над 90% от които са некадърници, но "свои" и се вихрят като феодали в училищата. Необходимостта от мандатност, от избирането на тези ръководители от учителите в съответните училища е повече от очевидна, но и в новия закон няма такова нещо. Ами висшето образование? Публична тайна е, че над 70-80% от лекциите са ненужни на студентите, реално не способстват за тяхната формиране като специалисти. В началото на прехода имаше възгласи, че студентите трябва да могат да избират своите лекции и лектори, но и до ден днешен те могат да избират ректори (въпреки че нямат достатъчна компетентност за това) и не могат да избират лекциите и лекторите, въпреки че там са най-компетентни. Не могат, защото 70-80% от преподавателите (най-вече наши льольовци) вероятно ще останат без работа, а парите ще се насочат към онези честни, скромни (и затова не наши) преподаватели, които наистина се стремят да дадат нещо на своите студенти.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Не е лошо Гочев да се запознае по-добре с

    10 Окт 2015 19:24ч.

    ранната българска история, защото нещо не е доразбрал. И на това недоразбиране се крепи маняшката му идея за съжителството на разноезични християнски държави. Да не говорим, че изпуска от поглед факта, че в Римската империя има и други езици - латински например, освен това християни са още грузинците и арменците (грузинците дори преди Милаския едикт). и пр. А цар Симеон не е искал да завоюва Константинопол като "български цар", а като василевс, сиреч да стане римски император. Римската империя винаги е била "Империята" и на никой български владетел не му е хрумвало да се равнопоставя с нея.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Дълбоко съм убеден,

    10 Окт 2015 19:32ч.

    че Образно Казаният бай Иван от Каспичан е един мъдър и честен човек, но именно защото е мъдър и честен, той е НЕОБВЪРЗАН с никаква система, така че — пак образно казано — „нема начин да го фанеш за топките“. Трябва значи това да е някой, който наистина е от сорта на мутрата ББ, за която се намеква, че бил имал тъмни сенки в миналото — цапал си е ръцете и с кръв. Е, тѐ такива хора са нужни на онези, дека дръпат конците! Как да се отървеш от бандитите, като те са навсякъде и със самото си присъствие те принуждават: 1/ или да станеш бандит като тях, 2/ или да се самоубиеш, 3/ или пък да си фанеш дърмите и да идеш некъде на майната си (както стана с пишещия тези редове) и повече и сянка от мисъл за връщане в Родината да не ти минава, зер опасността да те «очушкат» още при слизането на софийското летище съвсем не е само сюжет за трилър. (На три пъти се правих на герой и си идвах за по няколко дена в България, но понеже имам някои особени качества — забелязвам лесно когато ми вървят след опашката, — стана ми ясно, че няма да ме оставят да се разхождам под българското слънце като обикновен честен и защитен от законите и морала индивид. Само един поглед през рамо ми биваше достатъчен, за да ми се разпали отколешната параноя, че ме наблюдават разни «дружелюбни» ангели-хранители. А не съм направил нищо повече от това, че понякога съм имал дързък език.) Но това е отклонение от темата. Основното, което мога да кажа по тази тема е, че ако не намерим начин с някакви (неизвестни засега) средства да елиминираме мутренското съсловие, няма да можем да се преборим със системата, в която шахматната партия се играе само с фигури-мутри, удобни за фащане (за топките). И понеже знайно е, че „горски пожар се гаси с насрещен горски пожар“, с мутрите могат да се справят само друг вид мутри (но пак мутри!). Има опасност обаче така да изиграем сценария на «веселата» историйка от мулт-филма на Доньо Донев — „Умното село“, — като накараме един десѐн мутри да изтреби за нас мутрите от другите десѐни, вследствие на което вредом ще се възцари властта на предпочетените от нас мутри.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кривата краставица

    10 Окт 2015 21:31ч.

    "Умно село" е хубаво и поучително филмче, но не разбрах какво предлага скромният бледолик емигрант. Ако смята демокрацията за невъзможна, как очаква да се възстанови дебелият слой средна класа? Анонимността не е белег на скромност, а по-скоро средство за мимикрия, която затруднява събеседниците.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Нели

    11 Окт 2015 4:42ч.

    Николай, казваш: "Това е нещо като изход - съдбата на емигранта рядко е радостна, но бива предпочетена пред крайната бедност". Кофти е да се чете от умен човек баналности. Ако искаш да убиеш някоя важна тема за България, говори баналности, както ти правиш. Съдбата на емигранта, по мое мнение и мнението на стотици семйства, които познавам, е по-скоро радостна, нежели тъжна. Но дори аз, която живея 20 години навън, не правя генерални изводи за българския гражаданин зад граница. Чел си Платин, учил си логика в СУ, ако не си учил попитай Димка: не се правят общовалидни заключения от няколко отделни случая. Хората зад граница са точно толкова различни колкото и в България. Някои са образовани, други не са. Някои са оптимисти, други са с анално съзнание. Много са успели, други пък не са. Но дори сред неуспелите има такива, които са щастливи извън България, защото между "беден" и "радостен" няма корелация. Богатият също може да не е радостен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • По повод безценното заключение на Кривата Краставица,

    11 Окт 2015 6:56ч.

    което гласи: «Анонимността не е белег на скромност, а по-скоро средство за мимикрия, която затруднява събеседниците.» Драга ми Краставицо, пропит съм със съжаление, загдето съм те затруднил в качеството си на СЪБЕСЕДНИК. Знаеш ли, ние тук — в Киберпространството — сме точно такива събеседници, каквите ще бъдат нашите души, когато след време се озоват в Рая. Там ние с теб няма да разполагаме с тела, няма да имаме физиономически белези, по които да се разпознаваме и ще долавяме в даден момент с кого си имаме работа само възоснова на изреченото от всеки от нас в хода на беседата. Ще трябва да се ориентираме по стила на изразяване, който всяка душа носи със себе си така, както нашите пръсти са имали своите дактилоскопични специфики, докато сме били от плът и кръв. Недей да съжаляваш, че в Рая няма да имаш тяло. Както казваше едно време румънският комик Мирча Кришан «Краставицата съдържа 98 процента вода (а пък и останалите ѝ 2 процента не са кой знае какво)…» Таквази е тя, мимикрията на душите в Отвъдното — малцината, които са били макар и за кратко там (пък кой знае защо са се върнали), твърдят, че е точно тъй. Та и ние сега — нека тренираме за Там; да се подготвяме ÒВРЕМЕ!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • «А какво предлага скромният бледолик емигрант?

    11 Окт 2015 7:30ч.

    Ако смята демокрацията за невъзможна, как очаква да се възстанови дебелият слой средна класа?» Драга ми Крива Краставицо, вече отдавна не съм бледолик, защото прекарвам голяма част от времето си под открито небе, от което добивам такъв тен, че ме заговарят на испански, мислейки ме за мексиканец. А що се отнася до демокрацията, уроците по реална демокрация добих наистина в Мексико, където добри хора ми отвориха очите и ми обясниха защо такива неща като «демокрация» (особено — «демокрация по американски», каквато се опитват сега да внедрят и в България), спадат към категориите, които са приемливи за индивида само то определен обхват на съпътствующия го наивитет. Когато се прехвърли определен предел (може би на търпение) человеку става ясно, че демокрацията — както и всичко останало в политиката — има за цел придобиването на власт, т.е. ЕДНИ да казват на ДРУГИ какво да правят и какво да не правят, при което ЕДНИТЕ придобиват колосални права, а ДРУГИТЕ биват засипани с тонове задължения. Е, по какво се различава тогава схемата на «демокрацията» от която и да е друга схема в политическия живот? Демокрацията и Тоталитаризъма са напълно равностойни. А що се касае до ДЕБЕЛИЯ СЛОЙ на «средната класа», който трябва да се образува като омекотител на социалните трусове, това трябва да стане както се прави на много места из Латинска Америка — с отричане на общоприетите средства за провеждане на икономически безумия: чрез връщане към добрите стари ЗАДРУГИ, които мъдро бяха експериментирани и в Израел под формата на кибуци. Което предполага и БАРТЕРНА ТЪРГОВИЯ, предвид на натрапващата се констатация, че «парите може да правят живота по-лесен, но го и развращват». Мирише на анархизъм, но какво лошо в това?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кривата краставица

    12 Окт 2015 19:26ч.

    Мирише на анархия? Да разбирам ли, че задругите в Мексико съществуват независимо от държавата? Поддържат затворено натурално стопанство, не гледат телевизия, не гласуват, а може би дори нямат документи за самоличност?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Задругите в Мексико съществуват независимо от държавата…

    13 Окт 2015 5:21ч.

    Точно така. В най-южните региони на Мексико има зони, които общо взето са достъпни само с хеликоптер. Там са планини (осеяни с вулкани), непроходими гори, тресавища — ад под Небето. Но там живеят свободолюбиви хора, които са намерили смисъла на живота си под ръководството на будни интелектуалци с ренесансов дух. Сред тях се откроява един богослов с докторска титла, възпитаник на Калифорнийския Университет — Маркос. Понеже, макар и духовно лице, той е и военен ръководител, организиращ охраната и съпротивата на региона срещу централната власт на Мексико, която е по традиция марионетка на САЩ от 100 години насам, той е популярен с прозвището Субкоманданте, което е всъщност чин подполковник. Тези хора се ръководят от една традиционна мексиканска идеология, която също от сто години е известна като „Сапатизъм“ — веруюто на революционера Емилиано Сапата. Това не е комунизъм, защото е доктрина, пропита с католичество, но това не пречи САЩ и мексиканската администрация да мразят това движение в мексиканския Юг не по малко от Фидел Кастро и неговата Кубинска революция. Понякога има наказателни акции — лично съм наблюдавал върволица от огромни танкове, американско производство, проточила се по магистралата в посока „Юг“, която не престана да се ниже повече от 45 минути. Тези танкове разбира се не са ефективни срещу мексиканските анархисти, защото закъсват при първото тресавище (някои от тресавищата са с размерите на няколко български окръга, взети заедно). Атаките с хеликоптери пък са твърде рискови. Въстанниците, за които почти никъде нищо не може да се прочете или научи от медиите, не могат да се помирят с мисълта, че Мексико е ПУДЕЛ на САЩ и че тази инак така прекрасна страна с даровит и героичен народ трябва да изпълнява функциите на придатък на бруталния си северен съсед, снабдявайки го с НАРКОТИЦИ (за което полагат старанията си разнообразните банди от про-американски мафиоти, поддържащи постоянен трафик с опиати, така потребни на режима в САЩ (а той е весе един и същ, независимо дали на власт са Демократите или Републиканците). Режимът в САЩ употребява ловко постъпленията от мексикански опиати, за да притъпява бунтарския дух на опасното населения на Щатите — предимно ЧЕРНИТЕ американци. Опиатите са и добро гориво за военната машина на САЩ, защото без тях американският войник в Азия или Близкия Изток едва ли би свършил работата си, за която е пратен там. Субкоманданте Маркос и неговите хора са категорично против цялата тази мерзост и затова са решили икономическия проблем по благосъстоянието на огромния брой подопечни тям мексиканци (с индиански произход) — комай няколко милиона — чрез кооперативи, които произвеждат всичко, необходимо за съществуването на една такава «държава в държавата». Ясно е, че Мексиканският Модел на анархистична икономика не винаги е приложим — особено в по-цивилизованите страни, където достъпът на репресивния апарат на държавата е безпроблемен (в Европа например няма нито джунгли, нито неизбродни тресавища или непристъпни планини), — но може да се възприеме Израелския Модел, при който самата Държава благосклонно предоставя на желаещите да водят независимо съществуване шанса на образуват кооперативи (задруги — кибуци), при което съвкупността от всичките тези стопански звена образуват една ФЕДЕРАЛНА СТРУКТУРА, призната от конституцията на държавата гостопреимник.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Фотий

    13 Окт 2015 15:38ч.

    Много ми беше интересно изложението за мексиканския сапатизъм, но "да се върнем към нашите овце" и тъй като тази доктрина е неприложима в Европа, да извлечем привлекателното от нея, а то според мен е: "Никой народ не трябва да изпълнява функциите на придатък на бруталния си съсед". Европейският съюз, чието начало, ако се не лъжа, е било поставено под мотото "In varietate concordia", отдавна е погазил този принцип както във вътрешните си отношения (третиране на малките партньори не като партньори, а като придатък), така и във външните (поставяне на самия съюз в ролята на придатък). Може би едно добро начало на изработване на нова идеология би било връщането към въпросния принцип, защото всяко ново трябва да стъпи на доброто старо.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Един интересен факт — известно е, че

    13 Окт 2015 18:11ч.

    военният чин на Субкоманданте Маркос е избран да бъде „субкоманданде“, т.е. ПОДКОМАНДУВАЩ, от самия него. Мнозина са се питали защо след като е главнокомандуващ въстаническата армия на Сапатисткия мексикански Юг, той демонстрита прекомерната скромност да се самоназове „подкомандуващ“. Мексиканците обясняват, че това е така, защото Маркос е силно религиозен католик, а пръв дълг на вярващия човек е да бъде смирен. Освен това една организирана сила, каквато е Сапатистката Армия за Освобождение на Първичните Мексиканци (индианците) може да има за глвнокомандуващ единствено самият Господ-Бог, а всеки друг би трябвало да бъде „суб-“. Мексиканският „Че Гевара“ (натрупал военен опит при сандинистите преди повече от тридесет години) е една «скрита-покрита» личност, за която някои злостни вестничета на испански език, печатани в Майами, намекват, че не съществува, а е измислен и всеки път, когато се среща с журналисти, ролята на Субкоманданте се играе от професионален актьор. (То и за Путин се говорят такива неща — този, когото виждаме да изнася речи, бил някой от многобройните двойници на някакъв «конструиран» Путин.) Истина е, че никой досега не е виждал лицето на Субкоманданте, защото той се среща с журналистите с маска, надяната на главата. Очевидно никой не може да свърши каквато и да е сериозна работа, ако се представя с истинското си лице.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Няма никакво значение

    13 Окт 2015 23:32ч.

    дали са Републиканци, или Демократи — за реалистите в съвременната политика идеологията е само средство за постигане на целта. /Глен Бек — Залезът на демокрацията/

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Няма никакво значение

    13 Окт 2015 23:32ч.

    дали са Републиканци, или Демократи — за реалистите в съвременната политика идеологията е само средство за постигане на целта. /Глен Бек — Залезът на демокрацията/

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • въпросче

    14 Окт 2015 16:31ч.

    И на мен ми беше интересно изложението за мексиканския сапатизъм, но по принцип една реална система не може да съществува без да взаимодейства с обкръжаващите я системи. Струва ми се по-приемлив "... Израелския Модел, при който самата Държава благосклонно предоставя на желаещите да водят независимо съществуване шанса на образуват кооперативи (задруги — кибуци), при което съвкупността от всичките тези стопански звена образуват една ФЕДЕРАЛНА СТРУКТУРА, призната от конституцията на държавата гостопреимник". Но колкото повече се развива една система (в случая кооператива), толкова повече стават взаимодействията на тази система с другите системи. Следователно, независимостта не е застинала, а променлива величина и трябва да има прагматични правила по които във всеки отделен момент да може да се определи до каква степен и как тя може да се промени.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Говори се

    14 Окт 2015 18:25ч.

    (официални доказателства за това разбира се липсват), че Мексиканското движение на локалните кооперативи не е изолирано, а е в тесни връзки с други латиноамерикански страни — най-вече с Венесуела. Освен това тези стопански задруги, които до голяма степен са изобретение на маите още от доколумбови времена, са силно разпространени и в съседните на Мексико страни — в Гватемала, Хондурас, Сан-Салвадор, Коста-Рика… При това се знае, че към това движение проявява интерес от дълго време и Китай. С Куба отношенията са сдържани — в Мексико си има други сили — с по-подчертан ляв уклон, — които са склонни на по-тесни връзки с Куба. Пиша за този регион на Центро-Америка, защото имам преки впечатления, но си давам сметка, че ако в България трябва да си «закърпва положението», ще се наложи да се пробва друга система на задругите — подобна на Хиспано-американската, но не съвсем същата — кибуците. Трябва да сме наясно, че кибуците не са рожба на Израел, а до голяма степен Израел е рожба на кибуците. Кибуци има още от началото на 20-ия век (а може би и от още по-рано). Това е бил начинът за първоначално просъществуване на най-ранните заселници на Палестина, дошли предимно от Европа с намерение да реставрират своята «духовна родина». Тези хора са се били озовали сред една немилостива пустиня, която е трябвало да превърнат в нещо що-годе по-облагородено. Да не споменаваме, че околните етноси никога не са били във възторг от присъствието на пришълци от «някъде си». Което е естествено… През цялата първа половина на 20-ия век и особено след юридическото утвърждаване на държавата Израел през 1949-та г. кибуците се развиха в пълната си сила — в качеството си на автономни стопански единици (които не бива да се объркват с представите ни, придобити от тромавия експеримент на българската колективизация на земята — ТКЗС). Кибуците не са само земеделски задруги, но и гилдии на индустриалци. Те са напълно автономни в икономическо отношение спрямо държавата Израел, която е поела само функциите да ги протектира (за да не хабят силите си и за евентуална самоотбрана, каквато е била належаща преди създаването на държавата Израел). Днес сред автономните кибуци могат да се открият на някои места даже научно-изследователски институти, които развиват дейности, свързани с конкретните цели на тези стопански единици. Хора от кибуците отиват в Европа или САЩ, където завършват престижно образование, за да се върнат в кибуца си и да му бъдат полезни с придобитите знания. Автономността на кибуците е подобна на автономността на повечето университети в Западна Европа (и някои в САЩ - тези, които са частни, а не държавни). Тази автономност е подобна и на пръснатите по света католически манастири, които макар да се намират на териториите на най-различни държави, са под пряката протекция на Ватикана. Защо Израел допусна да се запазят кибуците? Израел можеше да си каже — ние сме вече централизирана държава: трябва всичко да е под наш контрол. Но не! Израел много добре си даде сметка за психологическата ситуация — това е държава, която приюти свои единоверци, които до този момент бяха съществували в чуждо обкръжение, бяха «малцинствени» компоненти сред това чуждо обкръжение. Ето защо у евреите от всички краища на света се бяха развили инстинктите на един непримирим анархизъм, чрез който те бяха оцелявали цели 2 хилядолетия. Държавата Израел не можеше да извади калъчката и с един замах да посече анархистичния инстинкт в душите на повечето евреи. Ето защо — кибуците оцеляха. Има ли в България нещо подобно на Израелските задруги-кибуци? Колкото и изненадващо да е — има. Поне по мое време имаше. Това бяха общините на банатските българи, които се намират тук и там, пръснати из Северна България. Не знам сега каква е съдбата им, но по времето на Живков тези хора бяха толерирани да водят едно силно подчертано автономно съществуване. Те прозвеждаха изрядна селско-стопанска продукция, която светкавично биваше отправяна към Виена — с шлепове по Дунав. Австрийската столица получаваше пресни зеленчуци и то такива, каквито не са познати на традиционната българска кухня, затова и не се предлагаха на българския пазар, а заминаваха директно в бившата родина на банатчаните. (В една такава банатска община навремето аз за пръв път видях например как хората се гощават с АСПЕРЖИ; дотогава къде ти да съм чувал, че такива «декоративни цветя» могат да стават на вкусно ястие…) Живков толерираше банатчаните и техните подобни на кибуци «Те-Ке-Зе-Се-та», защото това бяха хора, поддържащи традиционни връзки с Австрия и Западна Германия, което през ония години на изолация бяха малък светъл лъч в отношенията на България със света.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • „Волята на обществото не може да бъде приемана за даденост; тя трябва да бъде създавана.“ /Хърбърт Кроули, автор на „Обещание за американски начин на живот“/

    14 Окт 2015 22:49ч.

    Точно такова изкуствено «създаване на ВОЛЯ на ОБЩЕСТВОТО» става немислимо, когато обществото бъде разчленено на множество автономни единици. Очевидно «създаването на воля» е най-лесното нещо, когато имаш пред себе си само един единствен обект за манипулиране. Когато обектите, на които трябва да въздействуваш станат обаче много на брой, това значи, че се налага да се създават множество воли в множество локални съзнания, а това вече е непосилно за една централизирана администрация. В това е и особения смисъл на анархистичния стил на поведение, който е изпитан инструмент за изплъзване от централизираните директиви.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кривата краставица

    15 Окт 2015 20:39ч.

    Благодаря, много е интересно. Все пак си мисля, че икономическата независимост не е достатъчен щит срещу "създателите" на воля. Затова е субкоманданДе...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Много уважавам Субкомандате, но представата, която

    15 Окт 2015 23:16ч.

    се поддържа за него, напомня страховитите ритуални маски на Майските жреци, с които те са се кипрели, преди да изтръгват сърцата на жертвените си нещастници. В действителност той е един миролюбив човек, изцяло отдаден на вярата си, а неговата вяра все пак е Християнска. Ценното у него е, че е блестящ организатор — с идеи, които може би ще станат понятни на човечеството по-късно през настоящия век. Лично аз мразя насилието и революциите, които не са довели досега никого до нищо добро, и възхищението ми от Маркос се дължи на неговата категоричност, че прогнилата от корупция държавност трябва да се отрича със средствата на Ганди — без насилие, но с демонична неотстъпност. Разбира се на него и хората му помага Природата, която в региона, за който иде реч, е все още едно от непобедените кътчета на планетата ни. Точно по тази причина европейците трябва да действат по един по-европейски начин. Достатъчно е да си спомним, че «сърцевината на Европа» е Швейцария, а тя е организирана още преди 800 години по начина, който и на мен ми харесва и който е станал прототип за федералистичната природа и на Израел (с неговите кибуци), за които споменах малко по-горе. На по-умните измежду нас сигурно прави впечатление, че Швейцария е почти единствената страна в Европейския субматерик, която не понася страданията на останалата Европа, станали тягостно всекидневие за всички днес. Не бих казал, че швейцарецът тъне в щастие, но — диша свободно в кантона си. А това никак не е малко! За такова нещо си струва швейцарците да се пазят като от огън, колчем пред тях се мерне нео-болшевишкия силует на днешната Брюкселска Съветска Империя, задвижвана дистанционно преко Атланическите океански ширини.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кривата краставица

    16 Окт 2015 22:13ч.

    Така както гледам от моята камбанария, няма изгледи скоро да стана анархист. Държавата е най-силната защита от външни окупатори във всякакъв смисъл и поради това господарите на света харчат милиарди за нейното унищожение. Анархизмът и свободните кооперативи у нас се пропагандират от подставени лица на "Отровено общество". Този тумор и разсейките му са основните корумпиращи фактори в България. Те отглеждат, издържат и възпитават предателската класа, която подрива устоите на нашето общество и държавност. (Използвам думата класа, защото става въпрос за прослойка, която е обсебила вноса, създаването и разпределянето на интелектуален продукт и извлича съответните ползи от тази дейност). Идеята на кооперативите според тях е "Спасявайте се сами, защото държавата ви не струва" или с други думи "Гледайте в паницата си, докато ние превръщаме България в разграден двор". На този етап е проява на късогледство да се занимаваме само с изграждането на взаимоспомагателни общности. Трябва първо да разчистим предателите, нямам предвид да ги разстрелваме разбира се, защото веднага ще им се намерят заместници, а да им спрем финансирането, което веднага ще ги омаломощи. Без външна намеса в обществото ще започнат естествени оздравителни процеси, които в крайна сметка ще укрепят държавата. Тя от своя страна ще може да подпомага автономните общности, например да си изнасят излишъка от продукция както е било при Т. Ж., и да ги остави да живеят с чувството за независимост. Може и да им предоставя услуги, които не са в състояние да произведат сами. Това е в най-общи линии моето скромно мнение.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Това, което току що прочетох — написано от теб, Крива ми Краставицо, в последния ти постинг —

    17 Окт 2015 5:15ч.

    е за съжаление пропито с горчива правдивост. Аз писах всички тези мои неща по-горе в настоящата дискусия от позицията на наблюдаващ схватката между две равностойни сили. Очевидно „от твоята камбанария“ се вижда картината на една твърде груба неравностойност между компетиторите и това е наистина така, защото в България винаги е било така — каква ли би била причината да не е така и до сега? И все пак — изход от положението трябва (и може) да се намери. Не забравяй, че в случая аз съм ПО-ГУБЕЩ от теб. Аз изгубих — както казва поетът — „майка и родина“. Това, повярвай ми, е твърде зашеметяващ вакуум, в който съм осъден да вися вече три десетилетия. Вися и да се полюлявам в безтегловност… Но аз съм оптимист. Нещата имат реален шанс да се оправят, защото тези, които безцеремонно атакуват останалите без защита слаби точки (а България очевидно е най-слабата от слабите точки), не стават по-силни в арогантността си. Запомни — арогантността изчерпва силите. Има приливи на арогантността, подир което следва отлив, при който оцелелите виждат разголените щети и извършват нужните реставрационни действия. Важното е човек да знае какво да прави, когато му се наложи да остане лице с лице пред наследените руини. Аз съм се родил няколко години след бомбардировките през Втората Световна война. Първите ми детски впечатления бяха: десетки сгради превърнати в купчини от раздробени тухли, мазилка, покъщнина и разбити, безутешни сърца. Питал съм се — на оная крехка възраст — така ли ще си останат тези руини? Да стърчат вечно!… Това ли е краят, белязал моето начало?… Времето обаче мина и раните позарастнаха. Хората просто знаеха какво да правят — запретнаха ръкави и се постараха да не оставят и помен от цялата тази грозота на разрушенията. Това е начинът— със запретнати ръкави! Вярно е, че българите след войната не направиха нищо повече от един полицейски режим, но това е тема за друга дискусия. Ще дочакаме отлива, ще съберем труповете на удавниците, ще ги погребем — най-добре с подобаващите почести, — а след това на преживялия цунами бряг ще се опитаме да направим подобие на райска градина. Такава, че да съответства на още неугасналите у нас представи за рай. По-горе аз само загатнах какви са моите лични представи за «райска градина» и как тя да бъде култивирана. Може и да не съм прав, но има и други, които могат да си кажат мнението.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи