- Автор: Явор Дачков
- 10 Sep 2020
- 297
- 29
В лавината от събития, които последваха след вота, а после и след кръвопролитието в Париж, два политически сюжета като че ли не получиха отзвука, който заслужават. Първото е напрежението между реформаторите и ГЕРБ, което се създаде по време на изборите, и второто е директният призив на Лютви Местан за нова европейска формула на властта, в която ДПС би участвало, но не в рамките на сегашното Народно събрание. Впрочем тезата на Местан за ново управление бе прокарвана от самия него по време на цялата предизборна кампания.
След изборите лидерът на ДПС почти директно намекна на ГЕРБ, че е по-добре да се отиде на предсрочен вот, а след него нова коалиция да поеме управлението на страната. Това хвърли в смут реформаторите, които започнаха през ден да ходят при Борисов, за да препотвърждават участието си във властта и дружбата с ГЕРБ, срещу които говориха и по време на тази предизборна кампания. Стигна се и до комични моменти като този във Варна, където Радан Кънев отиде да скрепи сътрудничеството си с Бойко Борисов на сметището във Варна. Истината е, че реформаторите са най-големият проблем в правителството на Борисов, който ги е оставил да си поиграят на власт и назначения.
Проблемът е, че резултатите от тази „игра” са пагубни за цялата страна, а не само за и без това оскъдното откъм компетентност правителство на ГЕРБ. По отношение на некомпетентността реформаторите са оказаха най-голямата изненада. Може би защото са и с най-големи претенции, отглеждани с години от митология, тръгнала от времето на правителството на Иван Костов. Митология, към която имам и собствен принос и която се изразяваше в убеждението сред неговите привърженици, че по-големи професионалисти във властта не е имало в новата история на България. Глупост, която лъсна особено сега.
Потресаващата некадърност на министри като Тодор Танев, Николай Ненчев и Петър Москов
представлява непосредствена заплаха не само за собствените им администрации, които са пропищели от хаоса и невежеството им, но и за всички български граждани, доколкото секторите, управлявани от реформаторите, засягат ключови области на живота. Най-опасни в перспектива са Танев и Москов, защото пораженията в образованието и здравеопазването се поправят най трудно. Нещата допълнително се усложняват от факта, че неадекватното поведение и на двамата буди сериозни съмнения за психичното им здраве, което вече си е сериозна заплаха. И докато при Танев откровените прояви на лудост до голяма степен все пак остават за вътрешна консумация и ведомствен фолклор в Министерството на образованието, то при Москов неадекватността избива в законодателни инициативи и свръхактивност в здравеопазването, която буквално застрашава здравето и живота на хората.
Той е и по-опасният, защото се е бухнал смело с главата на долу в цинизма, няма никакви скрупули, а зад блесналия му поглед прозират огромни финансови интереси на фармацевтични лобита и корпоративни интереси, за които медицината е бизнес и само бизнес. Нищо друго. При него изблиците на неадекватност и очевидно труден самоконтрол вървят редом с тънката му сметка и очевидно добре платен пиар. В рамките на три месеца Москов се яви три пъти в „Шоуто на Слави”, прекара в работно време час и половина в студиото на Гала и не слиза от страниците на сайтове и вестници най-вече в качеството си на придворен шут на Бойко Борисов. То не бяха басове, мачове, уискита и прочее подобна безвкусица, която медиите обилно отразяват. И за неизкушените в кухнята на българската политика е ясно, че това не става, защото Петър Москов е много готин, поради което е общ медиен любимец. По правило без изключения зад подобни „отразявания” стоят много пари и тук не става дума за нищо друго освен за платена реклама. Неслучайно от всички абсурдни предложения за увеличаване на различни данъци в края на краищата засега оцеля само предложението на министъра на здравеопазването за облагане с налог на така наречените от него вредни храни. Впрочем претенцията му да се меси в данъчното законодателство извън сферата на поверения му ресор издава размерите, до които е стигнала самозабравата на този човек.
Преди няколко месеца в типичния си стил той хвърли в смут около 100 000 семейства,
свързани с производството на определени хранителни стоки, като ги обяви без никакви аргументи за вредни и предложи допълнителното им облагане с данък. Самото понятие „вредна” храна е оксиморон, защото, ако даден продукт непосредствено уврежда здравето, той би трябвало да бъде забранен за производство и въобще да не стига до търговската мрежа. Съвсем по друг начин стои въпросът за нездравословното хранене, който наистина би трябвало да е във фокуса на внимание на министъра на здравеопазването, но той трябва да бъде решен със съвсем различен подход, който включва една от големите теми в здравеопазването, каквато е профилактиката. Въпрос, който упорито се пренебрегва от всеки здравен министър в последните няколко правителства.
Данъкът на Москов е приумица и тормоз.
Срещу него скочиха не само специалисти и експерти, но и колегите му от Министерския съвет. Десислава Танева обяви в прав текст, че той ще навреди сериозно на бизнеса, а тези дни при министъра на икономиката се събраха експерти и представители на браншови организации, които единодушно отхвърлиха идеята на Петър Москов като неаргументирана и опасна. Показателно е, че на тази среща, организирана специално за неговото предложение, самият Петър Москов не се яви. Както обикновено той демонстрира неуважение спрямо собствените си идеи, които щедро ръси в ефир, но когато дойде времето да ги защитава извън светлината на прожекторите, се крие, защото няма аргументи и компетентност. Впрочем данъкът върху определени храни е малък проблем на фона на големите гафове на министъра. Голяма част от предложенията му за здравна реформа бяха окастрени или направо отхвърлени от парламента, чието мнозинство го избра за министър.
Другите предложения на Петър Москов (здравните пакети, осигуряването и лечебните заведения), които сериозно застрашават цялото ни здравеопазване, бяха оспорени пред Конституционния съд с голяма вероятност да бъдат отменени. Да не продължавам с проблемите със Здравната каса, открития лобизъм в полза на фармацевтичната индустрия, ТЕЛК, увеличената администрация и бумащина, пръстовите отпечатъци и полицията, която трябваше да придружава спешните екипи в ромските квартали. Глупости и хаос в такива размери за толкова кратко време може да сътвори само човек с талант да го направи. И това май е единственото качество на Петър Москов, който стана министър без никой от собствената му политическа формация да го е предлагал. Нахалството му стигна дотам, че да се самопредложи. На този фон историята с вредните храни е детайл, но фактът, че и това безумие все още не е спряно, говори за силата на лобито, което стои зад него. И тъй като медиите изграждат образа му на любимец на Бойко Борисов, ще бъде добре за последния да започне неизбежния ремонт на кабинета си именно от него. Защото щетите в здравеопазването, които Петър Москов нанесе, вече започват да се връщат като бумеранг върху цялото управление. Понеже се чуват сериозни слухове, че премиерът е вдигнал мерника на Танев и Ненчев, няма да е лошо към тях да прибави Петър Москов, защото калпавото управление и некадърните министри са далеч по-опасни от преяждането с вафли и чипс.
