- Автор: Валентин Хаджийски
- 10 Sep 2020
- 3745
- 21
Преди месец писах, че изказването на Радев за „връщането на украинските кораби и моряци“ е грешка. Към реакцията на кабинета Борисов III обаче нямах претенции – този кабинет е пътник към сметището на историята, а премиерът му – към местата за лишаване от свобода. Още тогава ясно се видя, че западната подкрепа за провокацията на Порошенко, макар наистина факт, е съвсем вяла и няма да доведе то практически действия.
Западът очевидно разбира, че Порошенко отдавна не е негов актив, а тежък пасив. Слаба е позицията на шоколадовия олигарх, по ирония на съдбата – един от някогашните основатели на смятаната за русофилска партия не регионите, един от министрите на сваления с преврат Янукович – и вътре в страната.
И така, срокът на дискриминационно обявеното от Порошенко военно положение главно в граничещите с Русия и в рускоезичните черноморски области или в общо десет от всичките 28, не бе продължен. На 26 декември той изтече и военното положение бе автоматично прекратено. В тези области не се проведоха местните избори, които в останалите части на Украйна се състояха на 23 декември.
Мнозинството на украинския политически елит обаче застави президента да потвърди още веднъж датата на следващите президентски избори, които той няма и теоретичен шанс да спечели – 31 март 2019 г. според приетото решение на Върховния съвет (Рада) – или в пика на отоплителния сезон, когато се плащат сметките за февруари. Предстоят и парламентарни избори през октомври, в които шансовете на президентската клика ще са още по-малки, а Украйна все пак е парламентарна република.
Провокацията с корабите от 25 ноември еднозначно се провали. Планираната от Порошенко двумесечна военна диктатура, която да го остави на власт достатъчно дълго, за да успее да наложи тотална цензура и държавен контрол над икономиката, да се справи с военни средства с враждебните си олигарси и се спаси от правосъдието или мъстта на другите си вътрешни врагове, не се състоя.
Самите кораби остават вързани на кея в Керч. 24-те арестувани моряци се наслаждават на парно отопление в килиите на следствения изолатор на Бутирка в Москва – за разлика от зъзнещите си свободни съотечественици в Украйна. Както беше очевидно, че ще стане още в края на ноември. Умният човек никога не настоява за неосъществими неща!
Въпреки заканите, мобилизацията на резервисти и военните маневри по границите, Киев не дръзна да осъществи нови провокации било по море към Керч, било по сухоземната граница с Русия на Перекоп, било да настъпи по Мариуполското направление срещу Донецката народна република.
Най-важната причина за кротостта на режима е, както прогнозирах преди месец, липсата на реална подкрепа от Запад за военната авантюра на Порошенко.
Меркел и други представители на ЕС и НАТО се обявиха остро против отлагането на изборите. Западна Европа междувременно затрепери от призрака на жълтите жилетки. САЩ си намериха други грижи в чужбина след стъписващото за мнозина решение на Тръмп за пълно и скоростно изтегляне на американските сили от Сирия и наполовина – от Афганистан и последвалите властови рокади в Пентагона и Белия дом. Демократическата и друга опозиция отново яростно заразмахва лозунга за „руския агент Тръмп“, което не може да не действа демобилизиращо в Киев.
А шестото чувство на Доналд наистина въобще не е в полза на Порошенко – неотдавна той например каза, че САЩ нямало какво толкова да се занимават с Крим, дето всички говорели руски. Не се състоя решаващото телефонно обаждане на Вики Нюланд или на самата Хилари, нямаше го тотално некомпетентният по източноевропейските дела Барак в Белия дом както през февруари. Дълбоко в душата на Тръмп украинската катастрофа е само още едно от „кървавите бедствия“ (bloody disasters) в чужбина, в които Обама преднамерено набута Америка. Като почти всички американци, Доналд смята украинците за вид руснаци и страната им – за „една от руските страни“.
Време е това най-сетне да се разбере и у нас и нашите политици да престанат да правят каквито и да било изявления в полза на киевския режим. Той е обречен и ние трябва да се позиционираме за един съвсем нов свят. А и по начало не биваше да изпадаме до папагалско потаряне на западни клишета, които никога не са били предназначени за самата Украйна, от която никой на Запад никога не се е интересувал нито за миг, а само за притискане на Русия. България никога не бива да играе със Запада против Русия.
Търпят неуспех и останалите панически пропагандни кампании на шоколадовия крал. Скептично е отношението на православните църкви към акцията му за признаване на независима украинска православна църква. Необмислената позиция на фанариотския патриарх по въпроса може да му струва скъпо. Остра реакция в Полша и другаде предизвика и героизацията на укранските националисти военопрестъпници от Втората световна война, изтребили и хиляди поляци и евреи.
Имаше голямо значение и острата реакция на Русия на ноемврийската провокация, и съсредоточаването й на войски до границата с Украйна, и налагането на ефективни нови санкции срещу украински олигарси като Ринат Ахметов, които доскоро се ползваха със статут на свещени крави. Разкритията на руското разузнаване, на службите за сигурност на Донецк и Луганск и на руски и донбаски хакери на плановете на Киев за военни провокации, които изтекоха в медиите, също изглежда изиграха важна роля за предотвратяването им.
Имаха голямо значение и икономическите вреди от военното положение, особено в енергетиката – забавянето на преговорите с европейските партньри за доставката на руски природен газ, както и в доставките за самата Украйна на въглища, ядрено гориво и бензин от Русия. Значителни са вредите и в туризма, където европейски клиенти масово отмениха резервации за пътувания в Украйна, авиокомпании, сред които и „България ер“ отмениха временно полетите си до украински градове. Обявяването на военно положение предизвика паника сред украинските потребители, възникна ажиотаж за продукти като сол, кибрит и жп билети, започна трескаво изкупуване на западна валута.
Провалът на Порошенко да установи военна диктатура в Украйна, както и несбъдването на опасенията от лятото на 2016 г. от задаваща се президентска диктатура на Тръмп, за които навремето писах тук, очертават може би трайна глобална тенденция. Парламентарният строй, съвременните медии, пък и въобще сложността и аморфността на съвременното общество правят прекалено трудна задачата на аспириращите военни или други диктатори. Същите фактори правят неприемливи и теориите на конспирацията.
В самите САЩ хаосът във външната политика, който непрекъснато се задълбочава от началото на хилядолетието, неминуемо ще доведе до скорошно американско оттегляне от Европа, както вече доведе до поне частично оттегляне от Близкия изток. Липсата на какъвто и да е реален ангажимент от страна на Вашингтон към Порошенко в съдбовен за неговото оцеляване момент трябва да говори томове на политици като Борисов и Цветанов, разчитащи на американската протекция за благосъстоянието си.
