Владимир Набоков в неизвестно интервю: Изкуството е изгнание

Владимир Набоков в неизвестно интервю: Изкуството е изгнание
През 1970 г. Владимир Набоков се съгласил да даде интервю на израелската журналистка Нурит Берецки, сътрудник в най-големия всекидневник на Израел „Маарив“ („Вечерна молитва“ – ивр.), където и било публикувано. Въпросите си Берецки изпратила в писмо от 5 януари, в което признала, че да ги измисли й било доста трудно. Отговорите тя получила също в писмен вид. Вярно, Набоков й ги предал лично: на 19 януари те се срещнали в Монтрьо (Швейцария), където разговаряли и обсъждали отговорите около два часа. Владимир Набоков не включил интервюто с Берецки в своя сборник „Непоклатими съждения“ (Strong Opinions, 1973), обаче през цялото време то се съхранявало в архива на писателя в Berg Collection в Обществената библиотека на Ню Йорк. За пръв път на английски език материалът излиза на 13 февруари 2015г. в интернет списанието „Nabokov Online Journal“. Главният редактор на онлайн изданието набоковедът Юрий Левинг любезно предоставил на „Медуза“ оригинала на интервюто, което никога не било публикувано на руски език, съобщава Day.Az. "Медуза". Изданието публикува превода на руски, а също и разговора на Юрий Левинг с журналистката Нурит Берецки през 2014г., при който двамата споделили спомени за срещата си с Набоков и съпругата му Вера в Монтрьо.

 

Интервюто с Владимир Набоков на журналистката Нурит Берецки

 

- Защо живеете в Швейцария?

 

- На мен тук ми е комфортно. Харесват ми планините и хотелите. Не понасям стачки и насилници.

 

- Все още ли се чувствате в изгнание?

 

- Изкуството – това е изгнание. Като дете се чувствах чужд сред другите деца. Бях вратар, когато играехме футбол, а всички вратари са изгнаници.

 

- Може ли чужда страна да стане родина?

 

- Америка, моята приемна страна, е най-близо от всичките ми представи за дом.

 

- Човек без корени ли е бежанецът?

 

- Липсата на корени е по-маловажно, отколкото позволението да растеш и да цъфтиш на воля. Също така много ми е приятно усещането за пустота.

 

- На какъв език мислите, чувствате и сънувате?

 

- На нито един език не мисля. Мисля с образи, но тутакси изплуват кратки подръчни словесни формули на един от трите езика, които владея, нещо като "damn those trucks“ или "espèce de crétin". А при съновиденията обикновено разчитам на руския.

 

- Каква е разликата, когато пишете на английски и на руски? Ще пишете ли отново на руски език?

 

- В своята проза и поезия за повече от половин век съм демонстрирал немалко примери за тази разлика както при завоалираното, така и при художественото изразяване, но нека учените да го изследват. Както и преди, превеждам на руски (например „Лолита“) и понякога пиша стихове.

 

- Защо пишете? Самият процес на писане какво е за вас – радост или страдание?

 

- Когато пиша, аз във висша степен съм равнодушен към историческите, хуманистични, религиозни, социални и образователни теми – затова не мога да кажа защо правя това, защо пиша. Що се отнася до страданието и радостта, нищо не мога да добавя след Флобер, който вече е писал за това в своите писма.

 

- Колко силно сте обсебен от своите герои, докато пишете? Продължавате ли да мислите за тях, след като книгата вече е публикувана?

 

- Подозирам, че интересът на Бог към Адам и Ева не е твърде искрен и не е твърде продължителен въпреки успешния резултат като цяло от действително изумителната работа. Аз също съм абсолютно отстранен от своите герои и по време на работа, и след това.

 

- Как бихте искали да четат вашите книги? Мислите ли за своите читатели?

 

- Не очаквам, че някой от моите читатели ще познава толкова добре произведенията ми, както аз ги познавам. Но ако не може да улови определен процент конкретни детайли, то той е лош читател, това е всичко.

 

- Препрочитате ли старите си книги?

 

- Длъжен съм да ги препрочитам много внимателно най-малко десетина пъти: за коректура, редактиране на оформлението, коригиране на изданието за меки корици, изчитам ги и когато правя преводи.

 

- Какво мислите за филмите, направени по ваши книги?

 

- Два от филмите, които съм гледал - „Лолита“ и „Смях в тъмното“, са правени без мой контрол. В резултат се получи хубаво кино с прекрасни актьори, което само отдалеч прилича на моите книги.

 

Въпросите на Нурит Берецки, подготвени за интервюто. Снимка: Юрий Левинг

 

- Какво смятате за скучно и кое ви забавлява?

 

- Нека вместо това ви кажа какво ненавиждам: музикалният фон, музиката на запис, музиката по радиото, музиката от магнитофон, музиката от съседната стая, изобщо музиката, която ми налагат; примитивизмът в изкуството - „абстрактните“ цапаници, унилите символически парчета абстрактни скулптури от боклуци, „авангардните“ стихове и други очевидни баналности. Клубове, съюзи, братства и пр. (за последните 25 години аз отхвърлих сигурно няколко десетки почетни предложения за различни членства).

 

Тиранията. Готов съм да приема всеки режим – социалистически, монархически, дворянски – при услоие, че разумът и тялото ще бъдат свободни. Гладката коприна при допир. Циркът – особено номерата с животни и яки жени, висящи във въздуха на зъбите си. Четирима доктори – доктор Фройд, доктор Швайцер, доктор Живаго и доктор Кастро. Обществените интереси, демонстрации, шествия. Кратките речници и съкращенията в справочника. Журналистическото клише „моментът на истината“ например или отвратителното „диалог“. Глупавите, неприятни вещи: калъф за очила, който се губи; закачалка, падаща в гардероба, когато ръката попадне в грешния джоб. Сгъваеми чадъри, на които е невъзможно да се намери бутонът за отваряне. Неразрязани страници, възел на връзките за обувки. Набола брада на някой, забравил да се обръсне сутринта. Деца във влак. Процесът на заспиване.

 

- Какво мислите за ситуацията в Близкия изток?

 

- Има няколко области, където моите познания ми позволяват да бъда експерт – някои видове пеперуди, Пушкин, шахматното изкуство, преводът от английски, руски, френски и обратно; играта с думите, романите, безсънието и безсмъртието. Но политиката не се числи към тях. Мога да отговоря на въпроса ви за Близкия изток само като страничен наблюдател: аз съм страстен привърженик на близката дружба между Америка и Израел и с цялата си душа съм на страната на Израел по всички политически въпроси.

 

Вестник „Маарив“, 1948 г. Снимка: Юрий Левинг

 

Юрий Левинг разговаря с Нурит Берецки

 

- Какво правихте в Цюрих през януари 1970 г.?

 

- Всъщност се канех скоро да се омъжа в Англия и преди сватбата бях там с бъдещия си съпруг. Той избяга от Чехословакия през 1968 г. и затова заедно с група студенти пристигнаха в Израел. Неговите родители му казали, че се намирам в Швейцария, където ние се събрахме преди сватбата. Аз вършех някаква работа в Швейцария за моя вестник. После моят съпруг завърши учението си и заедно се върнахме в Израел.

 

- Вие още тогава ли работехте за „Маарив“?

 

- Да, работех за „Маарив“.

 

- Как ви хрумна да вземете интервю от Набоков?

 

- Знаех, че по това време Набоков живее в Швейцария. Той е велик писател, така че не съм се колебала особено.

 

- Това задача от редакцията ли беше или ваше лично хрумване?

 

- Аз предложих да взема от него интервю. Мисля, че писах до неговия издател, не помня точно – много време мина – но някак успях да се сдобия с неговия адрес. Така заминах за Монтрьо и се срещнах с него.

 

- А какво бяхте чели от Набоков по това време?

 

- Точно „Лолита“, но още по-рано разбира се романът „Пнин“ и „Истинският живот на Себастиан Найт“. Към 70-те години още няколко книги бяха преведени на иврит, но сега е трудно да си спомня точно.

 

- Разбира се от онова време минаха четири десетилетия. Четохте ги в оригинал на английски или на иврит?

 

- Да, и в двата варианта.

 

- А как израелските читатели се отнасяха по това време към Набоков?

 

- „Лолита“ се превърна в Израел в бестселър и дори тези, които не бяха чели неговата проза, знаеха кой е Набоков. Той беше много известен, възхищаваха му се.

 

- Но защо всъщност в Израел? В края на краищата той беше руски емигрант, живеещ в Съединените щати и в Швейцария?

 

- Не мисля, че в това има нещо особено, просто по това време в Израел всички четяха. Четенето беше най-популярното прекарване на свободното време, начин на живот, за който отделяхме цялото си време. Ако дойдеш в някой дом и видиш книгите – хората не само четяха, но и обсъждаха всяка новина. Четяха в баровете, в парковете, навсякъде.

 

- Изглежда наистина е бил искрен интересът към литературата и вашият разговор с писателя. Вие се срещнахте с Набоков, както сте искали, или отговорите ви бяха предадени в писмен вид?

 

- Нещата станаха по следния начин: Набоков поиска отначало да му изпратя въпросите, а после да отида при него за отговорите и да питам още нещо, ако искам. Именно така всичко се случи. Изпратих въпросите, но той не ми изпрати отговорите, а вместо това ми определи среща. Аз пристигнах в Монтрьо и Набокови ме поканиха на кафе. Седяхме около час-два. Всеки отговор обсъждахме доста подробно. За пръв път в живота ми се удаваше да разговарям с такава личност като Набоков: бях още твърде млада и изобщо не си давах сметка какво правя, сещате се!

 

- Споменахте, че ви е било много сложно да съчините въпроси за Набоков. Защо?

 

- Писах въпросите като прилежна ученичка. А Набоков ми направи просто невероятно впечатление. И съпругата му Вера, беше наистина... Не мога да ви предам, не мисля, че някога ще видя възрастна дама толкова изящна и прекрасна.

 

- В какъв смисъл?

 

- Беше особена.

 

Владимир Набоков с жена си Вера в парка в Монтрьо. Швейцария, 1967 г.

Снимка: Horst Tappe / Hulton Archive / Getty Images

 

 

- Учуди ли ви, че тя присъства на вашата среща с Набоков?

 

- Вера от време на време хвърляше по някоя забележка,но не говореше много.

 

- Как общуваше Набоков? Смееше ли се, разказваше ли някакви истории – кое бе най-запомнящото се?

 

- Беше толкова отдавна, толкова неща минаха оттогава. Но бях покорена от цялата атмосфера на Монтрьо: стилния старинен хотел, елегантните хора, разхождащи се по улиците на града – всичко ми направи много силно впечатление.

 

- Кой преведе отговорите на Набоков на иврит?

 

- Аз разбира се.

 

- Имаше ли в отпечатаното във вестника интервю някакви фотографии?

 

- Струва ми се, че неговият издател ни предостави някакви.

 

- Впрочем за какви теми отговаряхте като млад журналист в „Маарив“?

 

- Изкуство и култура, не политика. Повече ме интересуваше литературата и културата на всекидневието. То по онова време в Израел много се отличаваше от живота днес.

 

- Съдейки по някои въпроси, вас изглежда са ви интересували феминистки проблеми. Набоков може би не е бил силно увлечен от тях. Какво мислите, защо? (Набоков игнорирал някои въпроси, конкретно за неговите любими женски персонажи и отношението към жените – бел. „Медуза“.)

 

- Бях млада, предполагам, че тогава това ме е вълнувало. Но не искам да измислям отговор, извинете, ще трябва да ви разочаровам...

 

- Говорихте ли за Израел?

 

- Не, но писмено той отговори на въпроса за Близкия изток.

 

- Днес Набоков популярен ли е в Израел, както е бил преди? Можете ли да опишете степента на интереса към неговите произведения в тази част на света?

 

- Преди няколко години на иврит отново бе преведен „Пнин“, което предизвика огромен интерес към романа. Неотдавна у нас излезе новият превод на „Защиты Лужина“. Аз като че ли току що ги виждам в библиотеката ми: обичам книгата му за Гогол, сборника „Непоклатими съждения“.

 

- Четохте ли неговия последен незавършен роман „Лаура и нейният оригинал“, публикуван неотдавна?

 

- Не. Струва ли си да го прочета?

 

- Има „за“ и „против“. Едни бяха разочаровани, други убедени, че всичко, излязло от перото на великия писател, трябва да бъде издадено. Решението е било на сина на Набоков Дмитрий.

 

- Да, следих тази дилема и дискусия за съдбата на романа, но се страхувам да го чета.

 

- Смятате ли това решение за правилно?

 

- Не знам. (Пауза.) Не знам.

 

- Ако можехте да се срещнете с Владимир Набоков отново, какво бихте го попитали?

 

- Щях да го попитам, дали би написал същата „Лолита“ в наши дни. Лично аз не вярвам, че отговорът би бил „да".

 

- Естествено, нашите етически гледни точки са се променили от 1950 г.

 

- Днес всеки може да види дванайсетгодишни момичета, демонстриращи съблазнителни дрешки. На кого е притрябвала вече Лолита?

 

Халифакс – Тел Авив, 2014 г.

Превод: Рени Нешкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Всички талантливи руснаци, като излязат от Русия стават още - по талантливи. Чудя се само,

    30 Май 2015 21:22ч.

    дали и Набоков щеще да иска един милион от Путин да прави хранителна верига за да измести Макдоналдс. Дали Михалков и Кончаловски го правят от патриотизъм, или от алчност. Или от страх. Може би и те вече са закрепостени като Шостакович - никакво излизане от Русия /в художествения смисъл/

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • хамалин

    31 Май 2015 15:25ч.

    Аз също съм абсолютно отстранен от своите герои и по време на работа, и след това.:нямаше ли да е по перфектно да ни го поднесете тъка:Аз също съм абсолютно д-и-с-т-а-н-ц-р-а-н от своите герои и по време на работа, и след това.(благодаря за вълшебното предоставяне на този разговор и за запазването на тази мелодична госпожица о-т-с-т-р-а-н-е-н:това се нарича български език)(пред Набоков онемявам)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ГУЦА от Биримирци

    05 Май 2017 15:36ч.

    Малко, сладко, хамалче, знаеш ли, че ми липсваше няколко години. Къде се затри и откъде изникна. Помислих, че са те о-т-с-т-а-н-и-л-и временно в посока Карлуково или 4.км. Направих запитване в нидерзаксен/ заксен-анхалтската психиатрия в Mühlhausen , но не бяха чували за тебе. Ти си един малък Лолитко в българското форумно пространство- закачлив, малко оберфлехлих и пълен разгул в родната граматика.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи