Снимка: Канал 3, архив
Днес президентът Румен Радев е на официално посещение в Белград, а утре ще посети българското училище в Цариброд. И какво ще види по време на своята едночасова визита в това училище? Че няма учебници по български език, че обучението по български език се смята за ерес, че сърбизирането на българите е неспирен процес, изродил се във формиране на сърбошопска нация, че да си българин в Западните покрайнини е истинско геройство, че прегръдките на Борисов със сръбския премиер Ана Бърнабич са лицемерни…
Бойко Борисов със сръбския премиер Ана Бърнабич
Затова ще припомня на президента някои факти, които напълно обезмислят мисията му в Цариброд. Освен ако той не удари по масата и не поиска от сърбите това, което Борисов никога не посмя да направи.
В първия управленски мандат на ГЕРБ премиерът Борисов, председателят на Народното събрание Цецка Цачева и външният министър Николай Младенов декларираха, че подкрепят европейския път на Сърбия.
На 1 март 2012 г. министър-председателят даде съгласието си Сърбия да започне преговори за членство в Европейския съюз. На срещата на върха на ЕС Борисов обяви това решение, без изобщо да повдига въпроса за дискриминираните българи в Западните покрайнини. На следващия ден сръбският президент Борис Тадич проведе телефонен разговор с Борисов и му благодари за безусловната подкрепа.
Но на 15 април с.г. вицепрезидентът Маргарита Попова посети Босилеград и произнесе слово, шокирало сръбските власти. Без да се съобразява с ГЕРБ, Попова заяви: „Сърбия не може да стане член на Европейския съюз, не се ли погрижи за българската общност в Западните покрайнини!“
Сръбският посланик в София светкавично посети МВнР и нервно попита: На вашия премиер ли да вярваме, обещал на президента Тадич безрезервна подкрепа, или на вицепрезидента ви?
От Външно го успокоиха: Външната политика се движи не от президентството, а от министър Младенов, а той остава ваш приятел!
В три отделни резолюции Европейският парламент предупреди Сърбия, Черна гора и Косово, че ще влязат в Европейския съюз, само ако уважават правата на малцинствените групи. На 17 април 2012 г. евродепутатите напомниха на сръбското правителство, че преговорите за влизане в ЕС са невъзможни, ако дискриминира малцинствата. Вместо веднага да постави условия за Западните покрайнини, София замълча.
През 2013 г. у нас гостува сръбският президент Томислав Николич и получи безплатен подарък от домакините. Президентът и премиерът се надпреварваха да му обещават еврочленство, като Плевнелиев инфантилно гарантира, че „ще се борим за сръбската евроинтеграция…“
Седмица преди Николич да прегърне Плевнелиев, Българският културно-информационен център в Босилеград изнесе нещо чудовищно. По повод стогодишнината от Междусъюзническата война в Босилеград започнали възстановяване на гробове на български воини. Димитър Димитров очистил от боклуци могилите на разстреляни от сръбската армия офицери: полк. Иларион Танев, поручик Стефан Стефанов, санитарен поручик Стефан Котев, подофицер Христо Владев, поручик Асен Бинков…
Двама сръбски полицаи го арестуват и му връчват призовка за разпит – заради престъпление по чл. 354, ал. 1, от Наказателния кодекс на Сърбия (увреждане на гроб). По същото време Сръбската православна църква изгони от Босилеград българския свещеник и назначи на неговото място сръбски поп от Ниш, за да води църковните служби на сръбски език.
Пак от братска и православна любов, на всеки 8 септември, обявен за „Ден на освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация”, местната комунистическа организация празнува „великата дата в историята на града“.
Но и това не е всичко. В началото на миналата учебна година в Босилеград бяха закрити нови две паралелки, в които обучението се провеждаше на български език. Причината – липса на български учебници.
След Босилеградския ултиматум на Маргарита Попова, НФСБ излезе с декларация, в която обяви: Сърбия не може да стане член на ЕС, ако българите в Западните покрайнини не получат малцинствените права на унгарците във Войводина!
Шест години след тази декларация, влязла в предизборната програма на Патриотичния фронт през 2014 г., НФСБ е на власт, а нейният председател е вицепремиер. Оттогава до днес ситуацията в Западните покрайнини с нищо не се е променила, даже се е влошила.
Зная, че властта няма да ме чуе. Но съм длъжен да предупредя: Подпишем ли с Белград същия „исторически договор“, с който капитулирахме пред македонистите в Скопие, сърбошопите в Западните покрайнини ще са новото малцинство в Сърбия!
Велизар Енчев
посланик на България в Хърватия (1997-2002)
доктор по международно право