За трета поредна година в света се отбелязва Международният ден на щастието. Датата е избрана на Общо събрание на ООН.
В деня на щастието - българите най-нещастни

Според определението в Укипедия „щастие е емоционално състояние, при което човек изпитва чувства, вариращи от задоволство и удоволствие до пълно блаженство и неизразимо голяма радост“. Според философа Фридрих Ницше щастието е неделимо от инстинктите, стига животът да е във възход.

С риск да навлезем в безкрайна спирала от сравнения на мъдри трактовки от всички времена няма да уточняваме кога животът е във възход.

Материалистите са категорични, че щастието не е в парите, а в тяхното количество.

Преподавателите по себеразвитие уверяват (това най-често са американци, които са натрупали сериозно богатство, докато обясняват на останалите как да се чувстват добре), че щастието е в самите нас и само от нас зависи да се чувстваме така. Ако следваме логиката на такова учение, тези, които се определят като нещастни, доброволно са направили този избор, следователно те са щастливи от нещастието си. Звучи абсурдно, затова тази работа с избора как да се чустваме като проповед може да носи печалби, но е кух и ненужен съвет.

Най-бедните индийци, които танцуват, пеят или просто съзерцават палещото слънце, без да помръдват, са доказателство, че щастието е нещо напълно отделно от материалното.

Психиатри и психолози обясняват научно, че усещането за вътрешна пълнота и радост е наследствено, както и заболяванията. Ако един родител се е самоубил или често страда от депресии, вероятно е някое от децата да е със суицидни наклонности или затворено и крайно меланхолично. И обратно: родителите веселяци създават щастливи деца още от утробата.

Американският журналист Ерик Уайнър обикаля света в търсене на най-щастливите места и най-щастливите хора. В неговата книга „География на блаженството“ читателят научава, че щастието е в умението да „теглиш една“ и да приемеш, че обстоятелствата са каквито са (в азиатските държави); в силата да надделееш над тежките моменти в живота – в Европа и Америка; да се напиваш всяка вечер (конкретни места в Европа); да отглеждаш децата си, да се събираш с приятелите, да посрещаш изгрева на дивно природно място (в повечето държави). Факт е обаче, че хималайското кралство Бутан е създало икономически индекс на щастието. От бизнес гледна точка това е страхотен маркетингов подход, защото след обявяването на индекса страната е атакувана от орляци учени, които са отсядали там с месеци, за да овеществят научно икономическото мерило. Покрай учените се завъртели и туристите. И учените си прекарали толкова безметежно времето в Бутан, че тутакси допринесли за индекса на общото щастие.

Налага се много прост и буквално очеваден извод: щастието е всеки уникален момент, когато човек сам за себе си се чувства щастлив. Ако споделя щастието в група, става нещо като мегащастие.

За разлика от Бутан не можем да излъжем никого с подобен индекс в България. Ако се вярва на изследването на ЕВРОСТАТ, което се базира на данни, подадени от всяка държава, България е в групата на най-нещастните нации с оценка 4,8. Редом с нас по недоволство са сърбите, но с 4,9 гърците – да ги пита човек защо, но те от времето на Аристотел предпочитат да мъдруват, кисели се оказват португалците и унгарците. При тези данни можем само да попитаме равните с нас по нещастие: „Абе на вас какъв ви е проблемът?!“.

Кои са най-щастливите в Европа? Датчаните (там за превишена скорост с 20 км/ч глобата е 600 евро!), шведите (социализмът им е построен, те разбираемо са щастливи), финландците (с толкова сауни!), швейцарците (с тези лилави крави и мармоти, които завиват шоколад, отдавна са в някакъв шарен свят на сънищата) дават оценка на щастието си 8 от 10 възможни точки. Следват ги исландците, норвежците, холандците и австрийците. Като ги знаем къде живеят скандинавците, как слънце не виждат, съвсем правомерно можем да възкликнем: „Абе вие знаете ли какво е щастие?!“.

ЕВРОСТАТ обобщава, че най-щастливи са хората на възраст между 16 и 24 години. А да си щастлив в тази възрастова група не се иска държава, достатъчно е да си толкова млад.

 

Още от категорията

10 коментар/a

няма начин да сме Щастливи,след като смятаме,че Животът ни НЕ зависи от Нас Самите!! на 21.03.2015 в 16:48
в България ДЪРЖАВАТА е ДЛЪЖНА да Осигурява Щастие на хората,а ТЯ е Абдикирала от това си Задължение!!
Д.П. на 21.03.2015 в 16:57
Нешка Робева каза веднаж в ефира, че нейния девиз е: \'Прави каквото трябва и да става каквото ще!\' Мисля, че за нашето колективно нещастие голям принос има безсилието. Сърбите си бяха до скоро едни от най-щастливите народи, но като се върнаха назад със 100 години ... Е добре е, че ние с по-мналко от 100...
Гражданско Общество на 21.03.2015 в 17:14
Крайно време е да спрем да чакаме някой друг да ни направи щастливи. С малки проекти за доброто на общността - на квартала, на общината, като пролетно почистване на градинката с малко музика и смях ... Онези \'съботници\' и т.н. \'обществено полезен труд\' ни бяха досадни и смешни, но като идея, заедно с огромно количество \'volunteer work\' са прилагани по целия свят и преди, и сега, и винаги. Защото свързват хората за действие в една обща цел, макар и малка, и то за доброто на всички. Само ние сме изпаднали в някаква летаргия... Хора, събудете се, преди да изтегли чергата изпод краката ни някой по-активен!
observer на 21.03.2015 в 18:07
Обичам да чета класации, които да ми доказват, че най-щастливи са норвежци, датчани и шведи. Защото имат добри образователни и здравни системи, социални служби и градски транспорт. Иначе Скандинавия е мястото с най-много самоубийства в света. По тази логика индийците наистина трябва да са много нещастни. Помислете, дали в миговете, когато сте се чувствали наистина щастливи, това е било заради социалната политика на правителството или нещо от този род.
кривата краставица на 21.03.2015 в 19:29
Ей, тъкмо се чудех какво още не са ни измерили.Скъсаха се да ни измерват демокрацията и свободата на словото, сега дойде ред на щастието.Сега може да започнат уроци по щастие или направо да го внасят.
гласове но с цензура на 21.03.2015 в 22:24
Дядо ми, не е смятал, че има нужда от цветен телевизор когато бях пет годишен през 1980г., защото не виждал цветен, а черно-белият е бил чудо за него. Но към 1997 година, щяхме да караме при него и баба Нова година, и той реши да поправи чернобелият телевизор Респром на чичо ми, които умря точно преди година 9 тоест декември 1996г. .. Той дядо ми, се впрегна в каруцата и закара телевизора на четири преки при майстора. Извика и мен, за да не откраднел майстора части от телевизора. Аз се домъкнах след дядо ми с голям срам по улиците, точно на нова година, като по малки от мен момчета се смееха че не са виждали такова нещо, добре че нямаше телефони с камера. Жената на майстора, ме гледаше съжалително с интелигентна погнуса. МИСЛЕЛА Е СИГУРНО, ЧЕ МИ Е ПУКАЛО ЗА ТЕЛЕВИЗИЯ, И ЧЕ АЗ ИСКАМ ДА ГЛЕДАМ МНОГО, МНОГО, НО ЧЕРНО БЯЛО.. Дядо ми обясняваше на майстора че ние имаме цветен, но той не го слушаше, и ме мислеше за малоумен и задръстен. Знаех, че дядо ми много искаше да има цветен телевизор, и аз исках те да имат, знаех че това им тежи - на него и баба, и чичо не можа да си купи цветен - а много искаше - и баба и дядо знаеха. Чичо ми беше пенсионер по болест, 1989г получи инсулт, и леко се парализира, суркаше единият крак, но работеше през лятото, хващаше се да работи на един негов братовчед с парници за да си купи цветен телевизор. Но братовчедът го излъга, и чичо не си купи цветен телевизор. Следващите няколко години преди да умре, пак работеще но на други работодатели - гледащи пипер, домати, моркови.. http://vbox7.com/play:93e5bc2e04 Всеки иска да е като останалите. Бедността е в сравнението с познати и общество. Може сланинката да ти е сладка сред природата, на къра, но нагорчава ако всички около теб са с по изобилна храна и гледат съжалително към теб.. ===================== ========================.. ............ ДАЛИ СТЕ ПОРАСНАЛИ, ЗА ТОВА КОЕТО ВИ КАЗВАМ..
observer на 21.03.2015 в 23:56
Най-вероятно скандинавците имат нещо друго предвид, когато ги питат дали са щастливи, те може би разбират дали са УДОВЛЕТВОРЕНИ. Нещо като разликата между това да те обичат и удовлетвореността след акта. Всъщност щастието се измерва спрямо усещането за нещастие и е относително и субективно. За разлика от него глупостта може да се измери с точност.
Бай Прокопи на 22.03.2015 в 13:55
Ако глупостта можеше да се мери, тази фентъзи-институция ООН би била еталон за колективна глупост. Международен ден на щастието е кафкианско-бюрократична формулировка, която може да възникне само в дълбоките коридори на експат безвремието на международна институция от подобен калибър. Вероятно има и международен ден на късмета, ден на сутрешната вежливост, ден на чувстото за комфорт при сядане върху мека мебел и т.н.т.
кривата краставица до Бай Прокопи на 22.03.2015 в 19:39
Има международен ден на тоалетната, без майтап.
Милен Велчев на 23.03.2015 в 16:58
Скрий съ ма, миризлива ПУйКО !

Напиши коментар