Да вземем болезнената им, расистка, ксенофобска, мизантропска русофобия. Нищо подобно няма у американската десница и политическа класа. Последната се отнася към Русия строго рационално, изключително през призмата на своя егоистичен класов интерес. Болшевизмът поначало се осъждал като антикапиталистически, а за благовидност – като безбожен и диктаторски: руският народ е във вериги, Червената армия ходи без оръжие, защото веднага би го обърнала срещу комисарите. СССР като съюзник на Хитлер е представян като пъклен злодей и агресор срещу прибалти и фини. При това любовта към руския народ и култура в Америка винаги остава безвъпросна.

 

 

Отдавна нямам достъп до публикациите на Даниела Горчева, която ме е блокирала във фейсбук като еретик, но отдавам заслуженото на г-н Александър Йорданов, който, макар и с крайно спорни, според мене неправилни възгледи по почти всички въпроси, е толерантен към инакомислещите, спори с тях с думи, не със сопа, а освен това пише увлекателно и информативно за душевните тежнения на нашата крайна десница. Благодарение на него мога да ги следя направо от извора. И не мога да им се начудя. 

 

Ето да вземем болезнената им, расистка, ксенофобска, мизантропска русофобия. 

 

Нищо подобно няма у американската десница и политическа класа. Последната се отнася към Русия строго рационално, изключително през призмата на своя егоистичен класов интерес. Болшевизмът поначало се осъждал като антикапиталистически, а за благовидност – като безбожен и диктаторски: руският народ е във вериги, Червената армия ходи без оръжие, защото веднага би го обърнала срещу комисарите. СССР като съюзник на Хитлер е представян като пъклен злодей и агресор срещу прибалти и фини. При това любовта към руския народ и култура в Америка винаги остава безвъпросна. 

 

Но щом Хитлер нахлува в СССР, което американската политическа класа приема за страшна заплаха срещу себе си, отношението й се променя за секунди. Руският народ става свободен и велик, избрал си е формата на управление, каквато му харесва, Червената армия е героична и се сражава с немците до последния човек, Сталин от зловещ диктатор се превръща в добродушен, обичлив Uncle Joe – чичо Джо. 

 

Не толкова бързо, но също толкова коренно се променя отношението в САЩ към СССР след края на войната. Така стана и с любовта към Русия от времето на Горби и Елцин от началото на перестройката и дори докъм края на първото управление на Путин, така и сега – истерията срещу новата вироглава Русия копира ерата на маккартизма от началото на 50-те години и има рационално обяснение – включително, че отвлича вниманието на публиката от провала на хиларизма.  

 

Нищо подобно на тази болезнена русофобия няма и у българските буржоазни властници от мейнстрийма преди Девети септември. 

 

Ето да вземем дневника на Богдан Филов – човек достатъчно просветен, европеец и субективно порядъчен. Разгръщам го напосоки. Февруари 1941 г. – всеки момент ще бъде подписан пактът за присъединяването ни към Оста и ще започне преминаването на войските на Вермахта от Румъния през България към Гърция. България е не по-малко „европейска“ от днес – всекидневна най-тясна политическа координация с европейските сили. Не става и дума за сравнение на еврокомуникаторските способности на Филов и царя с тези на Борисов. Не само Борис, но и Филов разговаря с немците на немски, с италианците на италиански, с другите – на френски, чувства се като риба във вода в салоните на европейските аристократи и в аулите на европейските университети, дето навред е почетен доктор, ама истински. Жена му Кита не си пада по-долу от него. 

 

Та същият Филов – наричан от опоизицията „Германофилов“, немски възпитаник, идеен привърженик на райха, антикомунист и антисъветист, вече турен и в течение на тайния план на Хитлер да нападне СССР няколко месеца по-късно – пише:

 

"9.02. [1941] Неделя. Сутринта отидох на филма „Ленин през 1918 год.“, който се дава само за поканени гости от Руската легация в кино „Балкан“. Исках с присъствието си да подчертая добрите отношения с Русия. Филмът много интересен, но прекалено дълъг, свърши почти в 2.30 ч.“ 

 

Премиерът едва не закъснял за бридж – благотворителен, за Добруджа, у Елисавета Чапрашъкова. 

 

Нещо от това разумно българско отношение към Русия Филов запазва и по време на войната на Германия с СССР – въпреки постоянния немски натиск за обискиране и затваряне на съветските консулства във Варна и други градове, отдето се направлявали терористичните действия на комунистите срещу немските войски, после и за участие на България във войната на Източния фронт, дето при Сталинград загиват 190 хиляди румънци и доста унгарци и италианци – и той, и царят не отстъпват нито на йота. 

 

Обясняват търпеливо на немците историческата ни специфика. Царят казва на Хитлер, че ако изпрати българска част в Русия, тя веднага ще премине на страната на противника начело с полковата си музика. 

 

Това ли иска фюрерът? Разбира се, не иска. 

 

Или да вземем идиотщината на десницата с ген. Луков и марша. 

 

Никой не отрича, че Христо Луков бил храбър офицер през Първата световна война. Но дори да оставим корупцията му като министър на войната в 30-те години, в дневника на Филов генералът изпъква в изключително неблаговидна светлина. Той е постоянен трън в петата на царя и премиера. Пише всекидневни доноси до немците срещу тях. Прекалено меки били с комунистите. Събира опозиционни групи от стари политици, критикуват правителството – външната им политика била абсолютно несъстоятелна, страхлива. Прави постоянни сондажи сред генералитета за военен преврат, за което Филов съобщава мимоходом няколко пъти – наистина, не изглежда особено разтревожен. Това не са комунистически лъжи, както говори Александър Йорданов. 

 

Луков поддържа постоянни нерегламентирани връзки с Берлин на най-високо равнище. 

 

Оттам постоянно питат и ходатайстват за него пред царя – да го издигне, да го приближи. Пак според дневника на Филов, през април 1942 г. Борис отива в Русия, в главната квартира на фюрера в някакво старо помешчическо имение, и там първо Рибентроп, после Гьоринг неуморно го натискат за Луков, който поддържал лична кореспонденция с тях – след това царят моли генерала да не прави повече така. Луков е неизменно важна точна от дневния ред на срещите им, докато е жив. Защо български войски не бъдат изпратени на източния фронт, както иска генералът? Борис отново изнася цяла лекция по българска история на Гьоринг, оплаква се как армията ни е гола, боса, невъоръжена и няма да воюва с руснаците. 

 

Не случайно след разстрела на Луков 

 

Бекерле не е сигурен дали това наистина е работа на комунистите или инсценировка на царя и Филов. 

 

Изглеждало му е еднакво вероятно. Москва също хвърля вината за убийството върху правителството. Същото твърдение се среща обаче и в един легионерски позив от 15 февруари 1943 г., два дни след убийството на генерала. 

 

Гледам слисано поста-апология на Александър Йорданов във Фейсбук за Луков. Името на атентаторката Виолета е дадено като „Виолета Бохор Якова“. Липсва й само жълтата звезда. Виждам под поста почти деветстотин „лайкс“, сред тях и от мои познати и приятели, хора иначе безспорно добри и разсъдливи, хора на изкуството. 

 

Хайде, не мога да искам от всички тях да изчетат дебелия дневник на Филов. Но те все пак не може да не са чули, че и посолството на САЩ осъди марша, осъди Луков като нацист, че Брюксел не одобрява. 

 

На фона на нашите днешни десни не само Филов и Борис III, но смело мога да кажа – дори Рибентроп и Гьоринг, Мусолини и Чано изглеждат улегнали, дипломатични, умерени политици. 

 

Или да вземем Народния съд. 

 

Колко пъти им се обяснява на нашите десни, че той не е комунистически, че е наложен от съюзниците в цяла Европа, че създаден от правителството на ОФ с подписа на Никола Петков. Че 

 

Нюрнбергските процеси са общо 65 и продължават чак до 60-те години, 

 

а онзи, който цитират, е само един от тях – срещу главните военопрестъпници. В процеса на денафицикация през 1945-48 г. в Германия са осъдени на смърт и различни дълги срокове затвор хиляди нацистки престъпници. Стотици хиляди нацистки престъпници са загинали във войната. У нас война на наша територия не е имало. 

 

В хиляди местни процеси в Германия са съдени над 800 хиляди по-дребни нацисти и над 117 хиляди от тях са осъдени на затвор и глоби. Първоначалната идея на американското окупационно управление, с което съм по-добре запознат от останалите съюзнически зони, била да се съдят над три милиона души – само в американската зона. 

 

Също там през първата година и половина след войната са уволнени от работа 314 хиляди активни нацисти, от които 65 хиляди след това са възстановени след обжалване на базата на разкритите нацистки архиви и на свидетелски показания. 

 

Нацистката партия и филиалите й са разтурени, конфискувани са имотите им, пропагандата на нацизма е забранена, паметниците му са разрушени, прочистени са държавният апарат, съдебната система – подменени са 80% от съдиите, партиите и обществените организации, бизнеса и профсъюзите, медиите и образованието. Закрити са репресивните полицейски органи, специалните съдилища, нацистките учебни заведения и научни институти.


Колегите философи от крайната наша десница трябва да са чували, че в 1946 г. големият немски философ Карл Ясперс свидетелствал пред денацификационната комисия по образованието, че неговият колега екзистенциалист и бивш близък приятел, великият философ Мартин Хайдегер, имал диктаторски манталитет и не следвало да преподава. 

 

И Хайдегер, около когото се върти едва ли не цялата днешна философия, бил лишен от правото да работи в университет до 1951 г., а след това му давали само малки спецкурсове. 

 

Прославил се с „Битие и време“ в края на 20-те години, той станал член на нацистката партия през 1933 г. и бил издигнат за ректор, но в 1934 г. подал оставка, разочарован. Със своя песимизъм Хайдегер никога на станал официален идеолог на нацизма. Бил подслушван и следен през цялото време от 1934 г. до края на войната и учените нацисти изпитвали дълбоко недоверие към него. Гюнтер Грас в историята за избягалото куче на Хитлер пресъздава последните дни на Райха като Вагнерова трагедия, играейки си и с фрази от „Битие и време“. 

 

След войната Хайдегер пак се събрал с предишната си еврейска муза Хана Аренд, върнала се от Америка, и двамата пак били привлечени един от друг – за неудоволствие на г-жа Хайдегер, по-запалената „арийка“ в семейството.

 

Но след всичко това сега виждаме колко добре все пак е свършена навремето денацификацията на Германия и как ще е трудно оттам да тръгне нова агресия срещу Европа. 

 

Затова пък в днешна България десницата главоломно се нацифицира. 

 

Сама, без влияние от САЩ или Брюксел. На какво се дължи това? На ренегатството на пребоядисани бивши комунисти, каквито повечето от тях са? На отчаянието им, че завинаги се самоотстраняват от властта? На природна глупост? Да оставим маргиналната десница, но защо и ГЕРБ се хвана на хорото с отстраняването на Жаблянов? Заради Народния съд? 

 

Пронацистките изцепки на десните не произтичат от отзивчивост към простонародните мотиви на страха от мигрантите, от комплекса „Време разделно“ и на страха от израждане – в „джендърската“ полемика те заеха правилни според мене либерални позиции. 

 

С пронацистките си изцепки българските десни излизат далече извън рамките не само на мейнстрийма на българската политика и манталитет, но и на сегашния ЕС, и на сегашната американска политическа върхушка. 

 

С пронацистките си изцепки те не се сближават и с европейските партии на протеста, които са левичарско-популистки, антиамерикански и антибрюкселски. Сближават се само с обречени маргинали като украинските правосеки и балтийските националисти. 

 

Нова българска дясна партия безспорно е нужна, но тези десни колеги, които още от протестите от 2013 г. доказаха, че не са мръднали в идейното си развитие от картата с черепите от лятото на 1990 г. насам, няма да участват в създаването й. Новата българска дясна партия ще трябва да докаже, че не е патологично реакционна, русофобска и пронацистка. Без това няма да има нова дясна партия.

Грубият, неисторичен антибесепизъм; примитивният, реакционен, лумпенски анти-прогресизъм  

(а не само анти-социализъм); троглодитската русофобия са единствените разпознаваеми черти в „идеологията“ на тези объркани люде. 

 

И те ги правят възприемчиви и към нацистките антики, доколкото са антикомунистически и русофобски. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

33 коментар/a

Груйо на 27.02.2018 в 08:40
Не плачи на чужд гроб! Не жали глупака, така му е отредено от Господ!
Гуда на 27.02.2018 в 08:52
По написаното: "деветстотин „лайкс“, сред тях и от мои познати и приятели, хора иначе безспорно добри и разсъдливи, хора на изкуството.", разбираш що за боклук има всред "хора на изкуството"!? То за това е на настоящото си 'дередже'! Глупащината не може повече!
ДИАЛОГ на 27.02.2018 в 09:29
Чичо Фичо, ако в джендър-идеологията не виждаш кафявия цвят на постнацизма, значи още трябва да четеш. Християнство или постхуманизъм? – това не стои пред ******а.
модерно робовладелство на 27.02.2018 в 09:31
САЩ и ЕС по случая с Луков марш са пак лицемери - на принципа "с едната ръка не дава, обаче с другата дава", сиреч лявата не знае какво прави дясната. Уж срещу фашизма са само у нас, в ОС на ООН гласуват против резолюцията за осъждане престъпленията на нацизма, а в Украйна, Латвия, Литва и Естония - буквално подкрепят нацистите с най-мрачните им практики. Освен това плътно застават зад Полша, когато последната събаря военните паметници на Червената армия, освободила Европа и света от нацизма.
observer на 27.02.2018 в 09:32
Ами то си е за чудене. Левите у нас симпатизират на дясната днес Русия, десните я мразят. Може пък да не са разбрали още, че комунизмът си отиде преди повече от четвърт век. И не само това, ами и едните, и другите слагат знак на равенство между политическата власт и народа, това се прехвърля и върху културата и историята. За левите богатството на руския елит е повод за гордост, особено на фона на собствената ни бедност, за десните дори Руско-турската война е резултат от престъпен антибългарски план, рови се в историята, търсят се факти, където ги няма, се измислят, истинските се премълчават. И това не са само мнения на маргинали в условията на свобода на словото, това е и медийна политика, включително по държавната телевизия, който не се е погнусил да я гледа, го е забелязъл. Отношението на десните към Русия стига до расизъм, руснаците за разлика от нас са славяни, низша раса, унтерменши някакви, алкохолици неспособни на нищо, но пък украинците са точно обратното, изтъкани са от всякакви достоинства, най-голямото от които е днешната русофобия; за левите същите тези украинци вече не са братски народ, те и във Великата отечествена война никакви ги няма, воювали са изцяло на страната на Хитлер, а в Руско-турската отсъстват напълно. Покрай всичките тези битки десните намразиха и Църквата, а левите станаха защитници на Православието. И изобщо пълна шизофрения ни е налегнала.
passer-by на 27.02.2018 в 09:37
има съвсем елементарен тест, за да определите какъв човек стои срещу вас - просто му задайте въпроса "одобрявате ли фашизма?" и по отговора веднага ще лъсне истинската му същност... нормалният човек ще отговори: НЕ ! психопатът ще отговори: ДА! педерастът ще започне да увърта за "евро-атлантически ценности"... Генералната ансамблея на ООН прие резолюция за необходимостта от борба с героизацията на нацизма. СAЩ и Украйна гласуваха против, a ЕС /и България/, се въздържаха... и "забравиха", че след ВСВ Чърчил и Рузвелт искат фашистите -престъпници и техните колаборационисти да бъдат директно разстрелвани, а "сатрапът" Сталин е този, който отстоява проводниците на фашизма да бъдат съдени, преди да се екзекутират. При това в собствените им страни.
В. Николова на 27.02.2018 в 10:14
А, крайнодесните патрОти в правителството какво чудо са ? Измисленото и фалшиво вмро, атака, нфсб ходят на луковмарш с черни вратовръзки, кафяви ризи и лица на зобмита ..чисти фашисти са ако питат мен, но пък хем обичат Русия победила нацистите , хем могат да изодат очите фашистките им символи.Парадокс . Аз съм демократ ..ненавиждам фашисти и такива патриоти които имат мераци България на три морета и мачкането на малцинствата . Но и не одобравям онези крайни самоубийсвени либерали със извратените им идеологии . Между другото господин Хаджийски никога не коментира масовите разстрели в ам училища и предложението на Тръмп учителите да са въоръжени ..само ръси акъл за европейците ..
observer на 27.02.2018 в 10:28
И отношението към Запада се промени. Някога комунистическата пропаганда ясно разграничаваше политиката на западните страни от отношението към народите там, противник бяха господстващите елити, към обикновените хора имаше симпатия, тези хора в Европа и САЩ, бели и черни не ни бяха врагове. Днес виждаме как се поставя знак на равенство, европейците са извратени, левите там са вече “либерасти”, американците са пиндоси, фащисани, кравари и реднеци, от движението Антифа също са извратени либерасти, черният Обама се сравнява с маймуна, а еврейският произход е сам по себе си осъдителен. Всичко това си има обяснение твърде нелицеприятно и най-малкото, което може да се каже е, че лявото у нас се е изпразнило от съдържание и се е превърнало в нещо познато ни от футболните агитки. Подобно на онзи ляв политик, който обяви 80% от народа за дебили, при това на среща на Ротари клуб.
Sin на 27.02.2018 в 11:09
В името на чужда власт, с помощта на мобилизираните утрепки, главорези и изчадия адови пуснати от затворите, като Лев Главинчев, Леваневски, Премянов и пр., защо да не се опитваш да оправдаеш най-гнусни и долни престъпления срещу народа си ? Ето какви са : Иво Инджев, Разказът на едно мюре на Гешев, http://ivo.bg/2018/02/26/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D1%8E%D1%80%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%B2/ " През 1926 в София на митинг откраднал портфейла на Министър-председателя. Хванали го, бяга от ареста и отива във Франция. Там продължава да краде. ... , бяга в Москва през 1928. Там тогава се стичаше цялата измет на света. И в Москва много са му се зарадвали. Защото обучен терорист, мрази Запада. Веднага го назначават за преподавател в КУНМЗ /Комунистически Университет за Националните Малцинства на Запада/. Това му е била официалната длъжност, ... но всъщност е работил като инструктор по взривовете. И през 1930 го пращат тук да прави взривове. Веднага го хванахме и после съдът го осъди на смърт Обесиха го на двора на затвора в Пловдив. Така се пази държава. Цялата му официална биография е изцяло фалшифицирана по съветски.".
Кака Пена на 27.02.2018 в 11:11
Към observer: Все повече се убеждавам, че "...онзи ляв политик, който обяви 80% от народа за дебили..."е бил АБСОЛЮТНО ПРАВ! Евентуално може да сбъркал малко с процентите...повече от 80% са!!!
В. Николова на 27.02.2018 в 11:21
Идеологическата пропаганда върви със пълна сила -нямаме пленено знаме , О, Шипка ...Динковци, Перовци се зъбят колко са велики ...Македония е наша и много мразят турците .. От другата страна се появяват нежни гласчета на мъже защитаващи третополови и бежанци. Някои крещят -всички нпо вън , като изобщо не достига до двете им гънки че нпо някой ден може да се наложи да защитават него , защото държавата го е смазала . Има и една друга категория които много "обичам" русофобите тип Иво Инджев . Там положението е за диагноза -комунисти и руснаци са част от кошмарните им сънища и навсякъде ги преследват
ДИАЛОГ на 27.02.2018 в 11:22
За 30 години целенасочено се стремят да направят народа беден и прост. С Истанбулската конвенция искат да го направят и извратен.
Мильо Лудия на 27.02.2018 в 12:26
С какъв акъл Фичо слиза на нивото на Сашко Дебелия с неговия уличен език не знам ? Сашко и цялата т. нар. десница останаха един файтон хора, които не заслужават нищо друго освен игнор.
Без имена на 27.02.2018 в 13:53
Нека авторът напише и коментар относно закона, публикуван в Държавен вестник, брой № 37 от 5 май 2000 г. и има ли последствия у нас. Защото монетата има две страни-едната е фашизма, а другата? А.Йорданов, който не ми е симпатичен, да не би да е излъгал като е написал имената?
Муйо на 27.02.2018 в 17:47
Първата лъжа на Хаджийски е още във второто му изречение. Патологичната русофобия е присъща именно на американската политическа класа, по простата причина, че докато съществува Русия, американско световно господство няма да има. "Сега остава последния ни враг - православна Русия" - това не е становище на съветник по националната сигурност на САЩ, това е становище на транснационалния финансов капитал. Останалото не го четох.

Напиши коментар