Увеличаването на пенсионната възраст няма да реши проблема на пенсионната система

<p>Този първи плах опит за примиряване на два противоположни икономически модела се оказа с твърде кратък живот. С идването на следващото правителство през 2001 г. реформата беше блокирана и в продължение на осем години работеше благодарение на инерцията от първоначалния тласък.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Пенсионната система и бюджетът</strong></p> <p>Предвидените пари за пенсии в бюджета за 2010 г. са 7 135 011 400 лв. За социални помощи и обезщетения са планирани 1 085 746 800 лв., а парите за обезщетения за безработица са разчетени на база 127 000 безработни. Осигурителната вноска за фонд "Пенсии" е намалена с два процента. Ефектът от тази промяна е 393,5 млн. лв.разполагаем доход за домакинствата.</p> <p>Според намеренията на управляващите, през 2011 г. данъците няма да бъдат вдигани, а пенсиите и заплатите няма да се понижават. Според последните данни от националната статистика регистрираните в бюрата по труда безработни са малко над 342 хил. души, или 10% от трудоспособното население. Заетите лица са малко над 3 млн. души. Лицата извън работната сила са също малко над 3 млн. души, като от тях 1,5 млн. са в пенсионна възраст.</p> <p>Обезкуражените (каквото и да значи това) граждани са 220 хил. души. Ако това са трайно безработни лица и имайки предвид разчетите за нивата на безработица, се оказва, че чрез бюджетни трансфери ще бъдат покривани всички разходи за обезщетения, които надвишават предвидените, и това с голяма вероятност ще се прехвърли в бюджета за следващата година.</p> <p>Тези данни показват не само че бюджетът е твърде утежнен откъм социални разходи, но и че един работещ издържа един неработещ независимо от възрастта му. Работещият не само плаща данъци и осигуровки, но и е обложен с един вид скрит данък, чрез който издържа всички лица извън системата &ndash; деца, възрастни родители с ниски пенсии, временно или трайно безработни, нерегистрирали се в бюрата по труда, студенти. Разбираемо е в тази ситуация силното желание на правителството да повиши бюджетните приходи чрез изкарване на светло на сивия сектор в икономиката или чрез вдигане на необлагаемия минимум. Нервността, която спохожда премиера всеки път, когато стане дума за плащане, обаче нито ще донесе приходи, нито ще накара работещите и бизнеса да бъдат честни с една държава, която приемат като рекетьорска. Проблемът пред правителството е, че правопропорционално на свиването на икономиката се свиват и алтернативите за пълнене на бюджета. Особено след категоричната заявка на премиера, че парите за пенсии няма да се пипат, а няма изгледи приходите да се повишат.</p> <p>Най-висока е отчетената безработицата сред най-младите &ndash; 21%. Тя е два пъти над средната за страната. Доста по-ниска е безработицата при възрастните хора над 55 години, която е с 1,5% под средната за страната.<br /><strong></strong></p> <p><strong>С вдигането на пенсионната възраст ще възникнат няколко важни проблема </strong></p> <p>На първо място, това ще се отрази пряко на безработицата сред младите, защото работодателите ще предпочетат да плащат ниска заплата на непретенциозен възрастен, готов на всичко, за да се добере най-накрая до пенсия, вместо да се пазарят с много по-работоспособния, но и с много по-големи изисквания, мотивиран млад човек. Този конфликт ще създаде предпоставки за дълбока и трайна демотивация за работа още от старта на трудовия път на редица млади и завършили средно и висше образование хора.</p> <p>На второ място е проблемът с квалификацията на възрастните. Днес технологиите се развиват с часове, а повечето възрастни са слабо подготвени, инертни и невъзприемчиви за овладяването на новостите. Това ще даде пряко отражение не само върху производителността на труда, но и върху конкретността на производството. Производство със стари технологии и с уморени, слабо мотивирани възрастни хора, броящи дните си до пенсия, е крайно неефективно.</p> <p>На трето място стои проблемът с работоспособността на възрастния човек, който е много по-податлив към заболявания. Това ще утежни държавния бюджет двойно, защото ще се плащат и пенсиите на вече пенсиониралите се, и болничните на възрастните работници. Третата тежест за бюджета ще дойде от плащането на обезщетения за безработица на младите, които не могат да си намерят работа. <br />Изправен пред лошата перспектива да не си намери подходяща за образованието работа, младият човек инстинктивно търси спасение в продължаване на образованието. Това обаче само увеличава финансовата агония на родителите му.</p> <p>Затова увеличаването на пенсионната възраст и стажа за пенсиониране трябва да не бъдат променяни поне докато не свърши кризата, въпреки бодрите тримесечни рапорти, че вече сме излезли от нея. За съжаление проблемът с младежката безработица е общоевропейски, но оптимистичното в случая е, че със сигурност големите европейски страни, помагайки на себе да се справят с този проблем, ще помогнат и на нас. <br />Пенсионната система и здравният статус на българите</p> <p>Здравният стаус на българина е много влошен. Това означава не само че докато са в трудоспособна възраст, хората ще бъдат нископродуктивни и с хронични продължителни заболявания, но и че вече пенсионирали се, те ще боледуват много повече, като по-този начин ще натоварват здравната система с разходи за все повече и все по-скъпи лекарства, повечето от които безплатни за пенсионерите, но излизащи скъпо на държавата. Бюджетът чрез данъците, събирани от работещите, ще плаща и пенсиите, и лекарствата на пенсионерите. Така резултатът е: млади, здрави, трудоспособни и силно мотивирани за работа безработни; стари, с отслабнали сили, с хронични заболявания, немотивирани и доработващи години за пенсия възрастни; и болни, бедни и поглъщащи огромни количества скъпи, плащани от държавата лекарства пенсионери.</p> <p>Продължаването на пенсионната реформа на настоящия етап е невъзможно. Но съхраняването на започнатото през 1998 г. е препоръчително, а продължаването на тази реформа в бъдещи по-добри за икономиката времена &ndash; задължително. Парите, отделяни от бюджета за пенсии и съпътстващи живота в пенсия разходи, ще се увеличават. Младите ще навлизат в основната част от жизнения си път слабо мотивирани, разочаровани от държавата, в задълбочаващ се конфликт с възрастните. Възрастните от своя страна ще преминат от трудова в нетрудова възраст болни, немощни, нещастни, неразбиращи и неразбрани, с ниски пенсии и гневни заради промените от последните двадесет години. Хората в активна възраст, преживели първата си по-значима икономическа криза, ще загубят социален статус, граден с години, а някои &ndash; и домовете, вещите и семействата си. Възстановяването на световната икономика ще е бавно и ще отнеме толкова години, колкото е отнемало и при предишни кризи, независимо от демонстрирания плах оптимизъм. Какво ще се случи след кризата, зависи от това, което настоящите управляващи ще заложат като цели за бъдещето. Днес проблемите трябва да се решават пожарно, но всеки политик с претенции трябва да погледне и отвъд хоризонта на настоящето, защото светът не започва и не свършва с него.</p>