Украйна – напред или на място

<p>Налага впечатлението за предстояща битка за запазване на демокрацията, като се подминава фактът, че тази битка беше донякъде спечелена и донякъде загубена именно в последните 5 години.</p> <p>Със своето поведение оранжевата власт не само отблъсна голяма част от своите ентусиазирани привърженици, но самата тя се оттласна от идеите, които изповядваше. Политическата й неефективност се трансформира в маразъм към нейните представители. Действащият президент Виктор Юшченко е нагледният пример за този процес. Човекът, заради когото десетки хиляди не напускаха централния киевски площад преди 5 години, днес успя да събере малко повече от 5% от гласовете. На Юлия Тимошенко се удаде да избегне този капан, като набързо отхвърли реформаторския си образ и влезе в кожата на премиер технократ. По-вероятно е обаче само да е отложила политическата си катастрофа, вместо да я е избегнала. Но за нея се говори, че е родена под щастлива звезда.</p> <p>Доколкото прозападният политически спектър беше по-широко представен в кандидатпрезидентската надпревара, се налага убеждението, че за Ю. Тимошенко ще бъде по-лесно да разшири електоралната си подкрепа за втория тур. Но тя успя да отвори достатъчно фронтове с бившите си съратници Юшченко и Яценюк, така че омразата към нея често е по-голяма от страха на привържениците на последните Янукович да стане президент. <br /><br /><strong>Само около 1/3 от гласувалите за отпадналите кандидати декларират готовност да подкрепят днешния украински премиер</strong><br /><br />Засега това е недостатъчно да се съкрати разликата от 10%, която я дели от лидера на Партията на регионите. И ако до този момент предизборната кампания беше повече от скучна, то сега на Тимошенко е крайно необходимо изостряне на вътрешния дебат, засилване на конфронтацията, ситуации, при които тя може да демонстрира решителност и креативност &ndash; области, в които опонентът й е изключително муден. Но да се полагат усилия в подобна посока на фона на обществената апатия няма да бъде никак лесно. При това най- радикалните и националистически среди виждат в нейно лице, ако не предател, то поне ренегат. Газовите и урановите споразумения с Русия едва ли са забравени, както и лъчезарната й усмихвка, докато Путин се шегуваше с Юшченко на украинска земя. Апропо, руският премиер заяви само преди няколко седмици, че правителството му работи изключително приятно и в комфортна среда с украинския кабинет.<br />За Русия победа на Ю. Тимошенко в известен смисъл би била полезна. Москва може да получи по-малко концесии, но те няма да бъдат обект на вътрешнополитически дебат в Украйна и ще имат по-траен характер. Споразуменията с &ldquo;Газпром&rdquo; са нагледен пример за подобна теза. Срещу тях се обявиха само маргинални политически субекти, сред които е и все още действащият държавен глава. Ефектът от техните протести беше нулев.<br /><br /><strong>Засега изглежда по-вероятно да победи Виктор Янукович</strong><br /><br />Лепнатата върху него щампа, че е проруски политик, е вярна само отчасти. Той се явява, на първо място, продукт на олигархичната икономическа система, която безусловно е суровинно и технологически обвързана с Русия, но има свои собствени интереси, които понякога дори влизат в противоречие с руските. Ценната на газта е именно такъв проблем. На шефовете на &ldquo;Газпром&rdquo; сигурно са се изправили косите от &bdquo;откритието&rdquo; на Янукович, че спирането на транзита на газ към Европа миналата зима е трябвало да стане не демонстративно, а под предлог за широки ремонтни дейности на газопреносната система.<br />Това обаче е незначителен детайл, който е показателен за степента на обвързаност на Янукович, без да поставя под съмнение, че той е &bdquo;официалният&rdquo; кандидат на Кремъл. Но неговата цена спрямо предишните избори е значително понижена. На първо място, за Русия тези избори не са така решителни, доколкото политическата линия на Юшченко претърпя пълно фиаско, а останалите фаворити са приемливи, разбира се, в различна степен. От друга страна, Янукович не е дал значими доказателства на практика, които да подтикнат Москва да се ангажира по-мащабно с неговата кандидатура. Засега той издига идеята за обявяване на руския език за втори официален, но<br /><br /><strong>това е само малка част от очакванията на тандема Путин&ndash;Медведев</strong><br /><br />Те ще се стремят да получат контрол върху газопреносната система, ясен автономен статут за Кримския полуостров, решаване на проблема за Черноморския флот в Севастопол, прочита на общата история, навлизането на руски капитали в украинската икономика,зачеркване на идеята за членство в НАТО и още ред други проблеми. Янукович не само че не може да удовлетвори руснаците по всички тези въпроси, но и ще изпитва панически страх да ги дискутира. Ако стане президент, той ще трябва постоянно да дава доказателства, че не е продал страната си на Русия. Нещо, което ще тежи в много по-малка степен на Юлия Тимошенко.<br />Невъзможността да си връща вересиите ще бъде само малка част от проблемите на Янукович в евентуалното му битие на държавен глава. Самото му вписване в институционалната среда ще се окаже доста трудно. Той има неблагоразумието да заяви, че ако победи, на Тимошенко й предстои изгнание или затвор. При това президентът няма широки пълномощия по отношение на изпълнителната власт. Ако Украйна изпадне в положението днешните кандидати да съжителстват във властта като президент и премиер, страната ще изпадне в перманентна политическа криза. <br /><br /><strong>Войната между институциите е нещо като запазена украинска марка</strong><br /><br />но този път ожесточението може да вземе небивали размери. Нищо чудно скучните избори да доведат до батални сцени.<br />За да изкристализира отново западната насоченост в Украйна, може би наистина е необходимо тя да премине през едно олигархично и бюрократизирано управление. Ако оранжевата идея напоследък помръкна заради това, че не можа да се реализира, то в скоро бъдеще тя може да получи нови сили от сблъсъка на украинското общество с една безидейна и безинициативна власт. Образът на стабилност, който има Янукович, засега му носи определени дивиденти, но много скоро ще събуди асоциации с образа на Брежнев &ndash; застой и корупция.<br />Но не може да се отрече, че кризата на украинската европейска алтернатива има и известен позитив. Обществото може да се обедини около една своя вътрешна идея, която, разбира се, е ретроградна, предполага запазване на олигархичната система и обвързаността с Русия, но все пак го консолидира. Нещо изключително важно за страна, която е дълбоко разделена географски, национално и дори ментално. Независимо от всичко, като изключим Прибалтика, Украйна си остава най-демократичната страна на територията на бившия Съветски съюз. И това, че бъдещите избори няма да променят това статукво, е истинската победа, която бе реализирана за изминалите 5 години. Страната може и да не продължи напред, но няма да се върне и назад. И това не е малко.</p>