Именно благодарение на безконтролния ръст в предлагането на такива жилища, броят на посетителите на Прага само за 2018 г. вече надхвърля 8 млн. души, а в някои моменти придвижването в централната част на града е физически невъзможно, защото хората са опрени рамо в рамо. Населението на града е 1,3 милиона и докато през 2000 г. гостите са 2,6 милиона, днес инфраструктурата на града и особено историческата част са напълно неспособни да се справят с прилива на хора.
Оказва се, че хотелските услуги в града не са губещи от притока на посетители, които отсядат по кварталите, но “преживяването Прага е вече с ниско качество”, уточнява кметът. Целта на промяната е "Прага да бъде върната на пражани". По думите на кмета, "някогашната столица на Свещената римска империя и любимо място на хабсбургите, днес е вече един огромен хотел и това яде града отвътре!".
Официалните данни сочат, че докато през март 2016 г. регистрираните частни места за настаняване са малко над 5500, през май 2018 г. те са вече 13 хиляди, като леглата от 18 хиляди са вече почти 53 хиляди. 80 на сто от предлагането се отнася до самостоятелни апартаменти, в които винаги може да се добавят още легла. Това води до създаване на изцяло нова среда за живот на местните жители и гарантиран тормоз за преките съседи.
“Всичко това изцяло се разминава с концепцията за споделена икономика, при която каните някого в собствения си дом, говорите с него като с личен гост, приготвяте му храна и просто се опознавате. Отдавна не става дума за това!” - категоричен е кметът Хриб.
По думите му, вече е натрупано толкова сериозно недоволство, че политиците са принудени да действат според очакванията на жителите на чешката столица. Не става дума за забрана, а за връщане на оригиналната концепция на Airbnb - споделяне на собствения дом и отдаване на стая или две от него, но не и на цяло жилище.
Прага
Чешката журналистка Аполента Ретликова коментира, че вече пета година жителите на централната част на Прага обясняват, че градът им е "окупиран от десетки хиляди шумни хора, които по едно и също време искат да правят едно и също нещо на едно и също място." Нейно проучване сочи, че около половината собственици на апартаменти в Прага, които ги отдават под наем на туристи, като уж споделена икономика, всъщност преживяват само от този доход и живеят в къщи извън Прага, далеч от “ада на пришълците”.
Но Прага съвсем не е самотна в искането си за налагане на регулации на Airbnb. През януари 2020 г. градските съвети на още десет града: Амстердам, Барселона, Берлин, Бордо, Брюксел, Краков, Мюнхен, Париж, Валенсия и Виена се обединиха в искане към Европейския парламент за прокарване на закони, които да защитават градовете от проблема, който се създава за живота на хората. В текста се казва: “Тези кратковременни наеми са основно за туристи, като това става за сметка на живущите във всеки от тези райони и техните семейства, които живеят, работят и се учат в тези райони“.
Оказва се, че в много градове, където се отдават повече жилища за Airbnb в близост до начални училища и детски градини, по настояване на самата управа на учебните заведения е засилена полицейската охрана, което е допълнителен разход за общините, но никой от собствениците на жилища за туристи не плаща по-висок данък.
В Палма де Майорка местните власти решават проблема кардинално и без да се интересуват от святото право на частна инициатива - те забраняват изцяло отдаването под наем на самостоятелни жилища за кратък период от време. Разбира се, Airbnb не е забранено - добре сте дошли в частния дом на местен жител, който е отделил една или две стаи за гости.
На този фон само преди два месеца платформата Airbnb подписа договор с Международния олимпийски комитет на стойност 500 млн. долара, като за предстоящите олимпийски игри - зимни и летни, и туристи, и спортисти ще се настаняват в частни домове. Това ще бъде щадящо веднъж заради пълната заетост на местното население, втори път - ще спести строежа на огромни спални - независимо дали ще се наричат “олимпийско село” или ще са нови хотели, които след това с десетилетия ще стоят празни. Може да се каже обаче, че това отново ще е еднократен “удар” и просто ще бъде спестено от ненужни строителни дейности.
На практика “споделената икономика” се превърна в напълно самостоятелен тип икономика, която няма общо със споделянето, а само с кратковременни наеми.
Къде сме ние?
Далеч е онзи момент, когато жителите на София ще издъхва от тълпи чуждестранни туристи по улиците. В нелеп опит да контролират сектора, от Министерство на туризма предложиха да се слагат звезди на обектите, отдавани от платформата и те да бъдат приравнени на “къщи за гости” - тоест да бъдат с ценова листа и вероятно с рецепция. В крайна сметка, глупостта бе толкова явна, а съзнанието, че хората, собственици на такива жилища не плащат налози, че се стигна до идеята да се плаща еднократна патентна такса.
И макар бумът на нашите жилища за туристи да не гони по размери нито един популярен европейски град, съвсем навреме се появи нова идея, която поне в социалните мрежи среща бурен отпор: хората, които предоставят жилища за Airbnb платформата, да искат съгласието на 50 на сто от живущите във входа. Идеята е наречена “комунистическа”, “спирачка пред частната инициатива”, “неразбиране на споделената икономика.”
Да се върнем в недалечното минало. "Балкантурист" беше създал точно такава концепция: туристи отсядаха в частни домове в стая, която домакинството предлага. Съседите над нас имаха такава стая и тя се падаше над спалнята на родителите ми. След като Народната милиция на четири пъти писа актове и наложи глоби за нощен шум, съседите сами се отказаха от икономическото си начинание.
Постоянното влизане и излизане на непознати хора, които нямат никакъв интерес от спазване на правилата и от съобразяване със съседите, е своеобразна форма на тормоз. И да: споделената икономика означава домакините да са си у дома, да са пряко отговорни пред съседите си за всичко, което се случва у тях, да гарантират тишина, спокойствие и сигурност. Всичко друго носи риск и създава ненужно напрежение за хората, които се прибират у дома, за да си починат.
Според някои коментари, така наложеното изискване ще бъде почти 100 процента пречка за развитието на този сектор. Но нещата изглеждат по съвсем различен начин, когато точно вие трябва да се съгласите напълно непознати хора всеки ден да влизат във входа, да се настаняват по всяко време, да ползват общите части и то срещу обещанието на собственика, че ще приема само “добри” гости, които няма да съсипват нощите на всички живущи.
Факт е, че концепцията за споделена икономика и споделяне на личния дом с непознати хора отдавна е преминала в сферата на кратковременните наеми, а това е друг вид дейност. Остава да видим какво ще бъде решението на Европейския парламент, защото градовете, които вече издъхват от “споделени” туристи, се множат.