Турция: Същата баня, същият тас, само теляците се сменят

Бинали Йълдъръм и Реджеп Ердоган

Интересното е, че програмата на новия кабинет не бе публикувана даже и в проправителствените медии. Сигурно защото тя не се различава кой знае колко много от приоритетите на кабинета на Давутоглу. Както се казва, същите приказки, но тогава защо „биха шута на експремиера“ питат по-окумуш анализатори? Според тях да се чете програмата на Йълдъръм е загуба на време. Всичко е известно и преди това. Нищо не е по-различно от стария сценарий и явно „като фигурант“ новият премиер добре се справя с ролята на изпълнител.

Така, както е направил и при изказването си в Измир преди ден, непосредствено след Ердоган, когато е повторил обещанията на президента за разцвет на този десетилетия управляван от опозиционната т.нар. кемалистка НРП голям турски град. „Решени сме да направим Измир отново да спори с Истанбул“, казва Йълдъръм, защото трябва да се агитира в полза на идеите на Ердоган за промяна на конституцията с цел повече правомощия на държавния глава, т.е. за президентска република. „На 30 юни ще открием моста „Османгази“, който е на магистралата Истанбул – Измир, и след 2 години ще се пътува за по-малко от 3 часа до Измир“.

Разбира се, като се завърши участъкът Бурса – Измир и когато скоростният влак ще може да пътува до измирския залив. Един вид, не се безпокойте, че през последните 20 години Измир бе изостанал. Сега ще се навакса, защото обстоятелствата го изискват. Така, както 563 години от превземането на Константинопол от османците бяха особено тържествено чествани на 29 май т.г. от управляващите в Турция. Някои турски медии пишат, че тези чествания 563 години по-късно „са използвани и принизени като средство за вътрешна политика“. Защото в речите си и Ердоган, и Йълдъръм са засегнали не само тази почитана от тях годишнина, но и темите за тероризма и промяната на конституцията.

Така още веднъж е направена пропаганда на собствената политика, като се използва името на Фатих Султан Мехмет, завоевателя. Изводите са, че по този начин не само се отрича републиканският режим, но и се търси упование в османизма чрез ежедневно хвалене на Османската империя. Разбира се, като се забравят събития, които не са изгодни от историческа гледна точка.

Като например 93-тата война, известна като руската, от 1878 г., когато падишах Абдул Хамит е бил разгромен от руската армия и тя от Тракия е дошла чак до Йешил кьой, когато само намесата на Англия е спряла настъплението на царските войски. Малко известно е, че руснаците там са били построили 6-етажен паметник в чест на своята победа, който същият Абдул Хамит не е рискувал да разруши до 1914 г. /т.е. 32 години/, когато е свален от власт, а паметникът е бил бомбардиран.

Друг нелицеприятен факт е и бягството през 1922 г. на падишах Вахдетин с кораба „Малая“ на английската армия, за да спаси живота си в размирните времена след Първата световна война, когато Ататюрк прокарва пътя на модерна светска Турция. А дали падишах Вахдетин е предател, си е работа на турската история и турския народ. Защото днес на този народ на честването на годишнината от превземането на Константинопол му се казва от новия премиер, че „световният лидер Ердоган пише историята“.

История, която се пише чрез присъствието на 9 хил. полицаи на тези чествания, 5 хеликоптера, една подводница, фрегата и 3 кратера, 40 снайперисти, 27 полицейски кучета и лозунги „Отново ще устоим, отново ще се извисим“. Казват се слова като „този, който ще ни съживи, който ще ни даде живот, е Реджеп бей“, а той самият говори за Сирия, ДАЕШ, оплаква се от американските войници, които носели униформи на сирийските кюрдски милиции, напада прокюрдската ДПН с лидер Демирташ и не пропуска привържениците на Фетулах Гюлен.

Няма как мислещите турци да не се питат дали тези думи са в интерес на просперитета на страната им, или просто се прави нова реклама на управлението на Ердоган, защото са похарчени доста турски лири, за да се докарат безплатно в Йеникапъ хиляди турски граждани. Използваните изрази са „потресоха кокалите на Фетих Султан Мехмет заради Ердоган“.

На тях им звучи смешно и изразеният протест на турското правителство заради силовите методи на френските полицаи при провежданите тези дни протести във Франция. Или както се изразяват в Анкара, „тези, които поставиха демокрацията на рафта“ и не слизат от дневния ред поради нарушаване на човешките права, сега критикуват Франция за използването на газ. Това, което е практика на турските сили за сигурност при провежданите в страната протести по различни поводи.

А поводи напоследък има доста. Но е достатъчна и само гражданската война в Югоизточна Турция, където гинат стотици цивилни турски граждани в борбата на управляващите срещу ПКК.

Гинат и военнослужещи, а хиляди кюрди напускат родните си места. Ердоган обаче по-скоро се тревожи дали наистина ще успее да осигури достатъчно гласове в Меджлиса, за да се постигне промяната в конституцията, която ще превърна страната му в президентска република. За целта са необходими 367 гласа, за да се извърши промяната, без да се налага референдум, или 330 гласа, за да се организира референдум. Управляващата ПСР има 317 депутати.

Очакванията бяха, че опозиционната дясна ПНД с лидер Бахчели ще подкрепи управляващите. Но миналата седмица Бахчели, за изненада, оповести официално, че „подкрепа няма да има“. После надълго и нашироко обясни, че президентската система има много недостатъци и „нямаме желание да пием вода от кладенец, на който не се вижда дъното“. Сигурно затова и Ердоган някак смекчи тона, когато става въпрос за президентската система. Поне така се тълкуват думите му, че „ако не може да се достигнат необходимите гласове, ние като президент и премиер в съгласие ще продължим да служим на нашата нация.

Но ще посочим тези, които не искат президентска система. Ние ще гледаме това, което иска нацията“. Разбира се, че той няма да се откаже от амбициите и идеите си. Няма да е Ердоган, ако го направи. Има варианти и за т.нар. „партийно президентство“, т.е. не нова конституция, а малки промени, които да гарантират определяното вече като „половинчато президентство“. Но все пак с повече правомощия и участие в партийни дела.

 В тази ситуация някак убягна една статия в „Уолстрийт Джърнъл“, където в прав текст се казва, че турската армия набира сили. Не като официален участник във война, а като наличие на информации, че „докато Ердоган отстранява политически противници, турските генерали се оформят като важен актьор“. Отбелязва се, че нарастващото влияние на армиите в световен мащаб води до „по-голяма роля и на турските висши военни“. За доказателство се използват факти като противопоставяне на турския генералитет за изпращане на войски в Сирия, в провеждането на противоречиви операции срещу кюрдите и поддържане на отношения със западните съюзници, които „гледат със страх на Ердоган“.

Между редовете се четат внушения, че „генералите може да работят за сваляне на Ердоган“. Едва ли ситуацията е толкова напреднала, но сигнали, че Ердоган живо се интересува дали има таен план от страна на САЩ във връзка с неговата личност, периодично се появяват в някои западни медии. Анализаторът по сигурността Метин Тюрджан например казва, че „турската армия е единственото средство, което може да удари спирачката, създава баланс и наблюдение върху Ердоган“.

Но Джан Касапоолу, друг сериозен наблюдател, е убеден, че „в ГЩ са реалисти, те знаят какво могат и какво не могат да направят турските въоръжени сили, те не са авантюристи“. Още повече че „връзките между американската и турската армия сега са такива, каквито никога не са били, а на турската армия се възлага жизненоважна роля в борбата с ДАЕШ“. Ласкавите оценки на висши американски военни и дипломати за началник ГЩ на турската армия, Хулуси Акар, който е бил на различни постове в НАТО, не означават, че генералитетът ще си позволи действия като в минали години, когато армията след 1960 г. свали 4 граждански правителства и се считаше, че тя е гарант за светския характер на модерна Турция.

Много вода изтече оттогава и трудно може да се твърди, че днес страната е светска по начина, който завеща Ататюрк. Още повече че Западът като цяло приветства действията на Ердоган за ликвидиране влиянието на турската армия върху политическия живот и съответно грижата й за недопускане влияние на религията в управлението на държавата.

Такива статии по-често минават под знака на „гладна кокошка просо сънува“, но знае ли човек какви са намеренията в нашия свят на хибридни войни? Видно е, че светът ще продължи и занапред да си задава въпроса „какво става в Турция“ и дали Ердоган отново ще намери начин да извива ръцете на ЕС? Защото, казват, 150 хил. мерцедеса и беемвета се използват от управляващите на различни нива в страната, което няма как да не влияе на отношенията Меркел/Ердоган. Да му мислят тези, които не произвеждат мерцедеси.