Цветан Тодоров: При демокрацията моралът не може да замести политиката

Цветан Тодоров: При демокрацията моралът не може да замести политиката
Разгърналите се през 1989 година политически събития в Източна Европа могат да бъдат единствено извор на радост за онези, които са дълбоко загрижени за съдбата на тези страни и за всички, на които е скъпа справедливостта и свободата. След няколко седмици обаче почувствах, че радостните преживявания се примесват с някаква меланхолия, нямаща нищо общо с носталгия по тоталитаризма. Както обяснява Паскал Брукнер в книгата „Меланхолия на демокрацията”, на Запад тя се свързваше главно с изчезването на врага.

Тоталитаризмът беше идеалният фон на демокрацията и рухването му остави някаква празнота. Ако си прекарал целия си живот в борба срещу една доктрина или ако дори тя ти е служила само като отправна точка, нейното изчезване те оставя някак дезориентиран. И демократичната идея губи до голяма степен своята борбеност.

Меланхолията, за която говоря, се корени в тревогата пред перспективите на близкото бъдеще и в трудността да се понесе непосредственото минало. На сутринта след Втората световна война вратите на концентрационните лагери бяха отворени, за да пропуснат малкото останали живи. Завръщайки се у дома, оцелелите нямаше как да не потърсят компенсация за нечовешките си страдания.

За да не бъде преживяната болка съвсем напразна, те често несъзнателно са се надявали да бъдат обект на любов и възхищение, разчитали са да открият свят, отърсен от най-тежките си недъзи, един по-добър и справедлив свят. Ала това не става. Семействата им са пръснати и унищожени или са ги забравили, а и никой не желае да се задържи в компанията на тези мрачни свидетели на човешкия позор.

На индивидуално ниво нещата не стоят много по-добре. Когато корумпираните, наложените от партията властелини бяха прогонени, кой зае тяхното място? Най-жадните за власт. От своя страна онези, които преди са били изхвърлени в периферията на обществото от силите на потисничеството, сега продължават да бъдат в периферията, защото не желаят да се впуснат в едно съмнително състезание.

Тревога предизвиква също бъдещата роля на морала. Преди всичко е истина, че тоталитарните режими едва ли са благоприятни за процъфтяването на моралните добродетели. Това всъщност е най-тежкото поражение върху индивидуалното съзнание, в което могат да бъдат обвинени тези режими. Сред тази морална пустиня обаче заработва някакво чудо. Един, след това двама, после стотици хора се решават на съпротива. И съзнавайки, че всяко политическо и военно противопоставяне би било разбито мигновено от могъществото на режима, те избират моралното (онова, което неточно се назовава „дисидентство”).

Те се придържат към изключително прости морални действия – да казват истината (истината сама по себе си не е морална ценност, но да я казваш при всички обстоятелства е една от най-върховните) и да помагат на преследваните. Никой в тези страни не допринесе толкова за падането на тоталитаризма, колкото тези скромни личности, Солженицин и Сахаров, Курон и Михник, Патошка и Хавел. Те бяха съвсем малко на брой, но примерът им беше решаващ, защото предложиха на всички една норма за оценяване на доброто и злото.

В ситуация на тоталитаризъм моралното поведение беше най-добрата форма на политическо действие. Но това вече не е така. Други пътища се отварят пред политиката днес. Сега може да се вземе властта, но за целта трябва да се организират партии, да се привлекат гласоподаватели и накрая да се спечелят изборите. Сега моралната честност не е задължително качество за печелене на гласове. Това, което се изисква, е компетентност и сила на въздействието – хората трябва да бъдат спечелени, да имат доверие.

При един демократичен режим моралът не може да замести политиката; в най-добрия случай той я насочва или я съдържа в себе си. Демокрацията не пречи да бъдеш морален човек, но и не подтиква към това. Тоталитаризмът директно разрушава моралните стойности, но той също така ги изгражда у своите опоненти, защото моралните стойности са най-доброто оръжие срещу него.

Комунистическото общество освобождава човека от неговите отговорности – „те” са, които вземат решенията. А отговорността често е тежко поносимо бреме. Не мечтаем ли всички тайно понякога в живота си да станем отново деца и да оставим родителите си да вземат решения? Проблемът за всеобщо съучастничество в тоталитарната система също не е изцяло нов. Това беше проблем на нацистка Германия в деня след Втората световна война.

Как се разгражда нацизмът в една страна, където всеки или почти всеки мълчаливо се е примирявал с него? Откъде да се вземат съдии, инженери, администратори, професори, които са участвали малко или много в старата властническа структура? Как да се изкупи неизкупимата вина, без да се стигне до още по-голямото извращение на предумишлена репресия?

Решението на този въпрос в Германия засегна цяло едно поколение. Някои днес могат да ми кажат, че депресията, за която говоря, е разбираема, но преходна реакция, че тези трудности ще отминат, и при това всичко е за добро. Истина е. Но също така е истина, че междувременно и животът отминава.

Коментари

  • БС2003

    01 Ное 2013 23:09ч.

    Човекът се заблуждава, че при демокрацията моралът съдържал политиката, по неговия неясен израз...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кръстева

    02 Ное 2013 2:01ч.

    Дълбоки наблюдения!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Stefan Iliev

    02 Ное 2013 7:04ч.

    След 24 години е очевидно, че народът тъне в невежество, а набедената интелигенция предъвква мухлясала плява от 1980те и 1990те години. По-изнервените директно са се върнали към периода от преди революцията в Русия. В главата на българина е пълна манджа, циганско бакърче след просия на село. Комунистите се атакуват от ляво, капитализма се атакува от дясно, чакат на държавата , а са за икономическа свобода, говорят за морал, а не им пука за другите. \r\nДумата „демокрация” е толкова е изтъркана, че вече никой не се опитва деа я дефинира, за да не се види, че няма нищо общо с това, което хората си мислят. Политическата култура на българина е толкова ниска, че наричат „демокрация” това, което устройва и харесва лично на него. Има ли демокрация в САЩ например? Ако някой по-запознат американец си направи труда да говори с вас ще ви каже, че САЩ е република, а не демокрация. Простолюдието бърка многопаттийната система с демокрация. Също така, много грешно се смята, че демокрацията и социализма са несъвместими, противоположни. В САЩ се смята, че демокрация = социализъм. Защо? Демокрацията е диктатура на мнозинството, а не ресторант, където на всеки му сервират каквото си иска и колкото си иска без да плаща. САЩ е република, което ще рече, че мнозинството не може да преразпределя богатството и да се бърка в живота на другите. В САЩ има формално 2 партии, които обслужват на практите един международен банков елит. Има и малки партии които са гарнитура или подправка на шоуто наречено „демокрация”. От обикновенния човек не зависи нищо, дори го е страх да покаже какво мисли, защото никой не е длъжен (държавата най-малко) да му осигури препитание. Като отиде при частника, той се маскира като точно това, което частника иска да види: работлив, ентусиазиран, скромен, съгласен, готов на компромиси, не виждащ като го прецакват, шпиониращ колегите си, благодарен, без достойнство служител. Света е залят с американски филми, които рекламират като стандарт „американския начин” на богат, свободен живот. Това създава модела за щастие, примера за идентичност, който е някъде в облаците и потните сънища. Запада е богат (което най-много привлича тълпата) не защото е демократичен, а точно обратното, защото хората са дисциплинирани, знаят си мястото и не пречат на системата да работи, даже и да не ги устройва лично. Западните страни няма проблеми с недисциплинирани работници, бракоделци, крадци на работното място, лентяи, които се крият зад гърба на другите. Няма нужда да си пазят царевицата, гроздето и крушите от крадци. Дори не крадат тоалетната хартия от тоалетните по парковете. Ако си помислихте, че това е така, защото всичко си имат, значи и вие сте на грешен път. Няма свобода без законност. Западняците се гордеят с дисциплината си, подчертават я демонстративно, и презират говедата, които се блъскат за да минат първи, които говорят грубо, които се мислят за велики, но някой им е попречил да се изявят, защото знаят, че те са некадърници. От куче курбан не става!!!\r\nДемокрацията не е устойчива форма на управление, защото тълпата, веднъж взела властта в ръцете си, я ползва докато има какво да се дои и коли. Много лесно е да се убеди тълпата, че хората в нея са страдали незаслужено, лъгали са ги, крали са ги, а на тях им се полага щастлив, безгрижен живот, само да се махнат лошите. Точно на тази струна свири запада, точно тази струна разруши обществата на изток – човешките права. Разбирай правото някой друг (държавата) да ти осигури по-щастлив живот, също като на запад. Ако не стане, държавата е виновна и трябва да се сменят управляващите. Патетична кретения!\r\nИскам да спомена пияницата Хавел и електротехника Валенса. Спомням си, когато Хавел, като президент дойде в САЩ. Втория Буш го разкарваше като пудел на състезание, а на Хавел му беше срамно и неудобно. Свободна Европа и ББС изградиха образа на бореца с/у комунизма, търкалящия бурета с бира писател. Има един много известен и още по-свестен журналист от Австралия, казва се Джон Пилджър. Той на времето влезе в Чехословакия през 1968 година за да говори с протестиращите и направи филм за това. Протестиращите искаха демократичен социализъм, не искаха капитализъм, не приемаха съветите на Джими Картър, искаха 3ти път. Това ли получиха днес? Определено не. „Солидарност” спечели изборите в Полша с призиви за работническо самоуправление. На следващия ден съветниците отвъд океана им казаха „сега докато ви имат вяра ще правим пълна приватизация”! Споменатите от автора „борци за демокрация” всъщност предадоха народите си. И те бяха на ясно с това. \r\nАвтора говори за мрал. Сега България е с най-голямо неравенство по доходите измежду страните от източна Европа. За това ли викахме „де-мо-кра-ци-я” по площадите? Предадохме се на запада: разрушихме си икономиката, унищожихме си армията, отказахме се от националните си ценности, а какво получихме? Членство в НАТО (за да сме едни от разбойниците) и ЕС (за да нямаме собственна валута и бюджет). Като цял народ изиграхме баснята за лисицата и враната: за да задоволим желанието си да се изкажем (всъщност да повторим зареденото от западната пропаганда), ние си изтрървахме сиренцето и не е ясно дали ще можем да имаме друго такова отново. Народа деградира, младите мразят българската и идентичност, не учат, мързи ги да работят. Парите и вещите са бог, църква и рай. А интелигенцията пак се пазари за колко да се продаде.\r\n \r\n\r\n

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Илчо Мишев

    02 Ное 2013 7:19ч.

    др.Стефан Илев- собствена валута и бюджет имахме при Виденов и БСП. А защо децата на всички червени учат на запад, а не на Изток, щом Западът е толкова лош.А защо оттам, не идват у нас, при умници като Вас? На Вас телените гранични заграждения и членството във Варшавския договор ви допадаха повече, така ли?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Илчо Мишев

    02 Ное 2013 7:20ч.

    др.Стефан Илев- собствена валута и бюджет имахме при Виденов и БСП. А защо децата на всички червени учат на запад, а не на Изток, щом Западът е толкова лош.А защо оттам, не идват у нас, при умници като Вас? На Вас телените гранични заграждения и членството във Варшавския договор ви допадаха повече, така ли?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гергето

    02 Ное 2013 13:09ч.

    Цаци се е разбълнувал, като много от безумните напоследък, по много щеше да каже, ако бе помълчал

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    02 Ное 2013 16:04ч.

    Винаги е приятно да се срещнещ с текстове на Цветан Тодоров, особено в днешния интелектуален дефицит. И Стефан Илиев е искрен и точен в коментара си. Няма да пиша дълго, ще споделя само учудването си от няколко неща отпреди 20 години в Щатите. Добронамерността на хората, за които уж знаех, че са в бясна конкуренция и борба за преуспяване и факта, че в безплатните(!) обществени тоалетни освен тоалетната хартия на стойката винаги имаше и резервно руло. А когато се втурвахме към вратата на вагона на метрото, избутаните от нас пътници ни гледаха с недоумение. Оказа се, че трябвало само да ги помолим, за да ни направят път. Не си прав обаче Стефане, хората имат достоинство и част от него се корени в това, че съвестно си вършат работата. Учудващо е, нали? Дори обикновеният косач на тревата пред дома ти, дори сервитьорът, това още Алеко го е забелязъл, така е и до днес.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    02 Ное 2013 16:14ч.

    Илчо Мишев, Илиев казва друго, че ние не сме разбрали демокрацията. Днес Западът е по-демократичен и социален от Изтока, не Ню Йорк, а Москва е Готам сити. Работническата класа не е авангард, а капиталистите кръвопийци и често успелите гласуват за черния демократ, а неуспелите демонстрират расизма си. Това се забелязва лесно сред българите в Щатите днес.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • мислител

    02 Ное 2013 23:29ч.

    Светът е кръчма! Да седнем на една маса!Да, ама не!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • külz

    03 Ное 2013 2:14ч.

    най-мръсната шега,която комунизма си направи с демократичния капитализъм,е,че взе че умря

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • по повод пространното изложение по-горе

    06 Ное 2013 16:18ч.

    Да комунизма умря ,при това -САМ(без чужда помощ)....но само ВЪНШНО!...Вътре в нас е още жив и здрав!.....Затова сме против \"запада\" и НАТО,и хабер нямаме от ценностите,които стоят зад ТЯХ(въпреки всичките им кусури)!.....Всичко негативно у нас го дължим на Социализма!Той деградира нацията и унищожи ценностите и морала!!А времето на т.н.\"преход\'(официално наречен \"демохрация\")е време на инерцията на соц-стереотипите в нашите души!!Инерция която още продължава.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • по повод на не много пространното изложение по-горе

    21 Дек 2013 2:29ч.

    \"Всичко негативно у нас го дължим на Социализма\" Искате да кажете, че \"Бай Ганьо\" на А. Константинов описва героя на социализма. Все съм си мислил, че този герой е събирателен образ на негативното в нашия манталитет, от което ние не че не можем, а не искаме да се отървем. Капитализъм, социализъм, пазарна икономика и т. н. - винаги далаверата е нашият девиз. Та затова и не вървят нещата при нас.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Grazi

    26 Окт 2015 5:19ч.

    Yeah that's what I'm talking about ban-cybi-e work!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Bruno

    26 Окт 2015 6:26ч.

    That kind of thkniing shows you're an expert

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • смях

    07 Фев 2017 18:18ч.

    Доста, доста добре написана статия. Издържана. Смешното е че не бях чувал за тоя мъж.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • евроатлантически ценности

    07 Фев 2017 18:28ч.

    Прословутите западни „ценности“ всъщност представляват система от методи за ограбване и колонизиране на страните от Източна Европа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • евроатлантически ценности на 07.02.2017 в 18:28

    08 Фев 2017 8:46ч.

    "Прословутите западни „ценности“ ..." Кратко и ясно!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • постструктуралист

    08 Фев 2017 9:08ч.

    Написаното е напълно в жаргона на края от 80-те години. Все едно е писано не от световноизвестнен културолог, а от обикновен журналист. Чел съм сериозните книги на тоя човек и не приемам тоя негов опит за разсъждения. Или авторът е склонен към опасно раздвоение на личността, или е изпълнявал вестникарска поръчка за тлъст хонорар. Не може да се говори за "демокрация" изобщо и за "тоталитаризъм" изобщо, ако се претендира за академично послание. А човечецът си е от академичните среди и не следва да допуска компромиси със съвестта си, дори и предвид тенденциозно избраното заглавие на текста си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • CMEXXX

    08 Фев 2017 9:58ч.

    Как да си предадем важност, когато никой не се интересува от това. Сякаш капитализмът се интересува от нуждите на отделния човек и сякаш той взема решения, а не "ТЕ". Свободни съчинения за нещо несъществуващо... Добре, че има абдали да вярват, иначе - лошо.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Маги до Стефан Илиев

    08 Фев 2017 11:41ч.

    Подкрепям Вашия коментар! Не съм с хуманитарно образование, а с техническо, и мисля, че твърде голямо внимание след промените се обърна на моралните принципи, като се обезличи спазването на законите от всички. Всеки има разбиране за собствена демокрация, според умствения си капацитет, но не може демокрацията да е различна според предпочитанията. Нужен е Закон, достатъчно справедлив за ВСИЧКИ слоеве от населението,, и строго да се спазва. Противното е пагубно за всяка държава. Затова и у нас не потръгнаха нещата - "за кокошка без прошка, за милион - няма закон". Властта взеха най-алчните, а Законът си затваряше очите. От тук и корупцията, и ограбването и разсипията на националните богатства. За какво беше необходимо да се унищожат заводите у нас? Работила съм в АТЗ"Ст.Загора" - отиде за скраб! И не само той. Продадохме на безценица всичко, което носеше печалби, за това сега сме на това "дередже"...И се продължава в тази насока, остана едно БДЖ и него се чудят как да приватизират, ако ли не може - да го разсипят. А този е най-екологичният транспорт! А развиваме автомобилния и вече се чудим защо в страната въздухът вече не става за дишане.Ще бъдат ли наказани виновните? Съмнявам се, в България няма справедливост.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Маги

    08 Фев 2017 11:50ч.

    И още нещо - докато неграмотността нараства, дотогава няма начин да се подобри положението. Не напразно народът е казал - прост народ, слаба държава! А управляващите нямат интерес да имаме грамотно население - така по-лесно се управлява. И по-лесно се печелят избори. Даже още по-лесно се разсипва една държава, когато имаме и прости управници!! И, естествено, по-лесно се ограбва от тези държави, чиито умни народи са си избрали умни държавници

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ****_***

    08 Фев 2017 16:57ч.

    Комунизмът е доктрина, демокрацията също! Виж, гетата днес не са доктрина, те са следствие от демокрацията! А, бе, човекът добре говори, но има много пукнатини в разсъжденията му. Парите, кой държи парите! Кой поръчва музиката!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • *****_***

    08 Фев 2017 16:59ч.

    Където няма морал, идват законите!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Законите се прокарват,

    08 Фев 2017 22:20ч.

    защото на морала въобще не може се разчита.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Законите се обсъждат и гласуват за половин час,

    08 Фев 2017 22:38ч.

    а само след няколко дена ги ратифицират и започва тяхното съблюдаване или пренебрегване (последното е алтернатива, характерна за българските условия). За морала обаче е нужно да има човешка общност с традиции, с обичаи, и тези традиции и обичаи да са утвърдени от много поколения, трябва да има вяра, да има верска институция, която да съдействува за възпитанието на младите поколения, да има образователна система, трябва общността да има колективна съвест, да има семейни и граждански ЦЕННОСТИ… Изграждането на всичко това е въпрос на години, десетилетия и даже векове. Кой ще ти чака да ферментира някакъв си морал? — Искам мойто да стане веднага и печалбата му да е недвусмислена! Затова отивам в Парламента (ако съм депутатин) и прокарвам закон, дивидентите от който ще се усвояват в «реално време».

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Цитат от Стефан Илиев: „В САЩ се смята, че: ДЕМОКРАЦИЯ, това е равно на СОЦИАЛИЗЪМ.“

    08 Фев 2017 23:18ч.

    Причината за такава представа у американците е, защото за тях ДЕМОКРАЦИЯТА е ЛИБЕРАЛНА, а ЛИБЕРАЛИЗМЪТ е „социалното верую“ на социалиста Лео Троцки. Демокрацията на Америка е Троцкизъм от най-чиста проба — диктатура на плебейското мнозинство, което авторитарно налага възгледите си всекиму, който се окаже на пътя му. Така щеше да е и в СССР, ако Сталин не беше спасил съветските народи от троцкисткия демократически бандитизъм. Троцки измисли НЕП, пробута го на масите чрез гласовития Ленин, а след това Страната на Съветите се напълни с бандитствуващи опортюности, които Сталин по-късно трябваше да разчиства посредством репресии.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • …онова, което неточно се назовава „дисидентство”…

    08 Фев 2017 23:30ч.

    Само по себе си ДИСИДЕНТСТВО е не само неточен, но и неясен термин. То би трябвало да се разбира като изказване на политическо несъгласие. Но в нашите Източно-Европейски условия ДИСИДЕНТСТВОТО е опит да си «заработиш» благоразположението на един евентуален нов господар, който при добро стечение на обстоятелствата един ден не само «ще те потупа по рамото», но и ще ти позволи да събереш полагащите ти се материални дивиденти. Което очевидно опорочава самата идея за «несъгласието»…

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • «…тоталитарните режими едва ли са благоприятни за процъфтяването на моралните добродетели…»

    09 Фев 2017 0:28ч.

    Една стъпка преди тоталитаризма е онова нещо, което се нарича «авторитаризъм». Тоталитаризмът е режим — той е СИСТЕМА. Авторитаризмът от своя страна е характеристика на личностите, които евентуално един ден могат да изградят и ТОТАЛИТАРЕН РЕЖИМ, но не е задължително. В статията на Цветан Тодоров е казано че: тоталитаризмът е онова, което нанася най-тежкото поражение върху индивидуалното съзнание, в което може да бъде обвинен този режим. Но същото това тежко поражение е налице и ако тоталитаризъм все още няма, ала порядките съответствуват на авторитарното мислене у съставящите обществото индивиди. Ние — в Русия, в България и изобщо в страните от Източна Европа — сме авторитарни по своя характер люде. Ние не търпим някой да ни възразява. За нас личноста на стоящия пред нас има някаква стойност само ако е облечена с власт, т.е. — ако по някакъв начин се е откроила на фона на МАСИТЕ. Този стил на междуличностни отношения формира повсеметно отсъствие на самоуважение (когато си един от МАСАТА, която никой не уважава, накрая започваш и ти да не уважаваш себе си). В този смисъл дори и никога да не беше се възцарявал тоталитарен режим в коя да е от нашите Източно-Европейски страни, липсата на уважение между индивидите пак щеше да е налице — именно заради особеността на личностните характеристики, която обозначихме като „авторитарност“. Но кое поражда авторитарността? Отговорът на този въпрос е, че авторитарността е естествена черта на НЕОБРАБОТЕНИЯ ЧОВЕШКИ ХАРАКТЕР. С други думи — имаме си АВТОРИТАРНОСТ, защото никой никога не е полагал усилия да ни отучи от нея. Да ни я избие от главата… Огромната разлика между нас, хората от «Изтока», и Западните люде е, че при тях някой се е грижил да ги излекува от вродения недъг, наречен АВТОРИТАРНОСТ. Кой на Запад се грижи за това? Грижи се Църквата — както Римо-Католическата, така и Простестантизмът (в различните негови проявления). А при нас? Нима нямаме Църква, нима не сме християни? При нас Православната църква някак си с лека ръка приема, че авторитарният характер, който индивидът е унаследил от отличаващите се с естествена грубост исторически епохи на нашата давнашност, не е болка за умиране. Поради което дори такава процедура от компетенцията на Църквата, каквато е ИЗПОВЕДТА, при нас протича формално. Ти отиваш при попа с намерение да споделиш с него проблемите си и с надеждата, че той може да ти помогне с някакъв съвет, а той сумти нетърпеливо, защото църковната служба е свършила и, вместо да се прибере в къщи да си пие ракията, трябва да си губи времето с тебе, който си за него едно нищо. При аналогичната ситуация в католическата изповедалня свещеникът ще те изслуша деликатно и дори да не ти каже нещо съществено, ще те уважи с няколко думи, които ще подхранят собственото ти усещане за самоидентичност. Точно тези неща, които радикално отличават Запада от Изтока са решаващи, когато трябва да дадем обяснение защо Западът изглежда изряден, а на Изток се възцарява периодично ХАОС.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кривата краставица

    09 Фев 2017 11:15ч.

    До постструктуралист. Прочетох три от книгите на Цветан Тодоров и ще ти призная, че и трите са като изпълнена вестникарска поръчка, както ти се изрази по-горе. Ще ме светнеш ли кои са сериозните му творби? Все пак великите творци си имат разни периоди - сини, розови, пембени, - може пък да съм уцелила най-лошия цвят, когато авторът още е страдал от липса на "зрялост", "вдъхновение" или поръчки.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи