- Автор: Ерик Земур, “Фигаро”
- 10 Sep 2020
- 3041
- 10
Френската левица е непоправима. Когато САЩ изпращат своите “момчета” по четирите краища на света, от Виетнам до Афганистан, минавайки през Ирак, тя яростно осъжда американския империализъм. Но когато изтеглят военните си части от Сирия, защото “Ислямска държава” е победена, тя надига глас срещу “стражаря на свободния свят”, който не си е свършил работата и е изоставил кюрдските “храбреци и феминистки” на тъжната им участ, освобождавайки пътя за зловещия тиранин Ердоган (когото същите смятаха преди по-малко от десет години за ислямски християндемократ!).
Когато американският президент се казва Доналд Тръмп, той неизбежно греши. Неизбежно е кръгла нула. Неизбежно е глупав. И толкова по-зле, ако Тръмп върви по стъпките на предшественика си Обама, който изтегли американската армия от афганистанските и иракски гнезда на оси, улеснявайки по този начин офанзивата на “Ислямска държава” на иракска и сирийска земя.
От половин век насам американците са похарчили цели състояния във външни интервенции (Виетнам, Афганистан, Ирак), от които излязоха изгубили много кръв и победени. Както казваше Чърчил навремето, “американците винаги вземат правилното решение, след като са изпробвали всички останали”.
Близкият изток ги интересува много по-малко, откакто започнаха отново да изнасят петрол, благодарение на шистовия добив. Кой би си помислил, че тридесет години след падането на Съветския съюз американците ще преотстъпят “управлението” на този регион на стария си руски противник? Путин да ходи в сложния Ориент с прости идеи, сякаш казва Тръмп. Путин да жонглира с различните си съюзници и приятели, които се мразят помежду си - Израел, Турция, Иран. Путин да извади голямата тояга, когато е необходимо, и да си играе на умиротворител… което никога не трае дълго. Путин да предаде, както обикновено, кюрдите, които от век насам са глупаците в този регионален фарс.
Американците се фокусират върху двубоя си с Китай. Големият двубой, който ще обхване целия ХХI век. Икономически, валутен, търговски, но също така и военен двубой, в който Китай се опитва с усилен ход да догони недостижимата сила САЩ.
Вечната битка между морето (Америка) и земята (Китай), чийто актьори вече са били Франция при Луи ХIV и Наполеон срещу Англия, после Германската империя срещу Британската империя, накрая СССР срещу САЩ. Титанична битка, която един американски професор нарече “синдрома на Тукидид”, според който сблъсъкът между надигащата се и отстъпващата сила, винаги завършва с война.
Всичко друго е второстепенно, както за САЩ, така и за Китай. Близкият изток, Югоизточна Азия, Африка, но също така Русия или Европа, са само второстепенни въпроси, съюзници или противници, плячки или протежета. Дреболия, мущици, които кръжат по гърбовете на двата слона.
Превод от френски: Галя Дачкова
