Това е много некоректен начин за прокарване на една политика и провеждане на публичен дебат. Ако от самото начало бяхте поставили въпроса не като „трябва ли да се борим с насилието над жените?“ (на което всички нормални хора отговарят с „да“ и въпросът е приключен); а като „трябва ли мъже, които се чувстват като жени, да бъдат под закрилата на законите и услугите за защита на жени?“ и въпросът беше именно така поставен навсякъде – във фейсбук, във вестниците и по телевизията в „Референдум“, тогава дебатът щеше да бъде честен.

 

 

„…истината ни убягва ако не концентрираме вниманието си изцяло в търсенето й. Но дори когато тя ни убягва, илюзията че я знаем продължава да се мотае в краката ни…

-Александър Солженицин

 

Този текст пиша по няколко повода, които се натрупаха през седмиците на спорове относно Истанбулската конвенция. Първо споровете ми във фейсбук с Евгений Дайнов и Ружа Смилова и после едно телевизионно участие и текст на Калин Янакиев.

И тъй като с проф. Дайнов имаме джентълменска уговорка да изведем разговора на по-високо ниво и да заговорим за „основните принципи“, а за проф. Калин Янакиев знам, че е отворен към разумни дебати човек, реших да систематизирам най-популярните аргументи на образованите защитници на конвенцията и да ги адресирам.

Започвам по ред:

Аргументът за лошия превод / практическата необходимост от понятията

Много хора от самото начало на скандала, очакваха че ще го потушат с констатацията, че на английски има две думи за пол, а ние в България като по-изостанали имаме само една – съответно истерията е глупава и провинциална.

Това не е точно така. В английски невинаги е имало две думи за пол. До началото на миналия век „sex“ се е използвала преимуществено за „пол“, а за сексуален акт е имало други думи, които сега са архаизми. Нужда от втора за дума за пол не е имало, докато през 60-те терминът джендър не започва да се налага от група психиатри като Робърт Столър и Джон Мъни, а впоследствие се подхваща от радикални марксисти и феминисти като Джудит Бътлър и така се налага първо в науката, после във феминистката теория и масовите медии.

Другото възражение е, че самият текст бил лошо преведен.

Аз откровено не виждам как лошият превод на текста е аргумент в полза на конвенцията. Да, преводът наистина е слаб, главно защото не успява да преведе gender и gender identity (за които ще стане въпрос по-надолу), но английската и френската версия (които са официални) са достъпни в интернет и винаги можем да спорим върху тях обективно.

Третото подобно възражение е, че нямало как иначе да се адресира проблема, освен чрез понятия за социални роли.

Това също не е вярно, защото още в първите документи с които се адресира дискриминацията срещу жени, например Конвенцията за прекратяване на всички форми на дискриминация спрямо жени на ООН от 1979 използва само думата „sex“ и текстът не страда от това. Думата gender придобива значимост за първи път в международен документ едва в Пекинската декларация от 1995 година. На въпросната конференция, впрочем, се дискутира теорията на Джудит Бътлър за „полова идентичност, радикално независима от биологичния пол“ и избухват тежки противоречия, вследствие от което е назначена комисия, която да реши какво означава „джендър“ в юридически смисъл; и в Анекс IV от Декларацията, те казват да се разбира джендър „в обикновен, общоприет смисъл“, т.е. отказват да го дефинират.

 

Аргументът на Калин Янакиев – „Това, което казвате може да е вярно, но то не се отнася до Истанбулската конвенция“

В текста си в портал Култура, проф. Янакиев обвинява противниците на ИК в употреба на „сламен човек“ или straw man fallacy. Това е логическа грешка, при която някой изкривява или подменя твърдението на опонента си и атакува това фалшиво твърдение, вместо истинското. С други думи, противниците на ИК може да говорят за джендър идеология и дори вероятно правилно да я критикуват, но това не е релевантна критика, защото джендър идеология в конвенцията няма.

Това не е вярно. В член 4(3) от ИК, който е описан достъпно за неюристи в точка 53 от Разяснителния доклад е недвусмислено казано, че имплементирането на разпоредбите на конвенцията – тоест, законите, политиките и услугите, които трябва да бъдат създадени и предоставени на пострадалите жени – трябва да се случи без дискриминация на основа на полова идентичност. Нещо повече, в списъка с недопустими основания за дискриминация са дадени последователно три различни термина, които законотворецът разпознава като отделни: sex, gender, gender identity; или пол, джендър и джендър идентичност. Дори да е защитима тезата на проф. Калин Янакиев, че джендър е просто „жанр в който обществата разполагат мъжете и жените“ (което също не е безпроблемно твърдение), то при термина gender identity, споменат и изброен отделно от gender, не може да съществува никакво съмнение за какво става дума. Джендър идентичност е преживяването на човек за неговия собствен пол, което може да отговоря или да не отговоря на полът, който му е приписан при раждането.

Тази дефиниция е възприета от психолозите (тази книга, стр. 8) и в политическия език на международните организации (ето този доклад на Комисаря по човешките права на Съвета на Европа, Томас Хамарберг, страницата е 3), така че всякакъв опит да се твърди, че джендър идентичност означава нещо друго, челно се сблъсква с фактите от света.

Какъв по-точно е проблема с джендър идентичността? Тук няма изобщо да се впускам в неомарксистките теории, които проф. Янакиев твърди, че нямат нищо общо (а те имат много) и просто ще кажа, че преживяването на джендър идентичност, която се различава от пола по рождение е заболяване, класифицирано в Диагностичния и Статистически Наръчник на Психическите Разстройства на Американската Психиатрична Асоциация (стр. 451) от 1980 до 2013 като психично разстройство. От 2013 „разстройство“ е подменено с „дисфория“, за да се премести фокуса от самото заболяване върху симптомите на емоционален и психологически дискомфорт с които е съпроводено – все пак, надявам се е ясно, че лекарите са подложени на политически и медиен натиск.

Инструментализирането на „джендър идентичността“ в конвенцията е просто и ясно. Мъже, които „преживяват идентичността си като женска“ не трябва да бъдат изключвани от здравните и социалните услуги предвидени за жени, жертви на насилие. Това ще рече например да имат достъп до кризисни центрове, където истинските жени се настаняват с децата си и прочее.

Така погледнато, Джудит Бътлър май наистина излезе от куфара?

 

Аргументът на Ружа Смилова – „Защо да отказваме защита на хората с различна полова идентичност?“

Ружа Смилова преди няколко дни призна, че обхватът на конвенцията действително надхвърля биологичните жени, но настоявайки, че хората с различна полова идентичност също заслужават защита и че ако не приемем конвенцията, покрай тях без защита ще останат и жените.

Тук има две логически грешки.

Първо, фалшива дихотомия: „Ако не приемем конвенцията, няма да бъдат защитени правата на жените“. Тоест, тук априори се допуска, че няма други закони и мерки, които да защитават жените и приемането на конвенцията е едва ли не спешен въпрос. Така има само две опции – или сте за конвенцията, или сте за биенето на жени.

Второ, non-sequitur: „Щом конвенцията защитава и хора с различна полова идентичност, а вие сте против конвенцията, значи сте против защитата на тези хора“. Не, от едното не следва другото. Това, че не желая трансджендърите и кросдресърите да бъдат категоризирани ефективно като жени, не означава че съм против те да бъдат защитени – просто бих желал това да стане отделно и по подходящ начин.

И накрая, това е много некоректен начин за прокарване на една политика и провеждане на публичен дебат. Ако от самото начало бяхте поставили въпроса не като „трябва ли да се борим с насилието над жените?“ (на което всички нормални хора отговарят с „да“ и въпросът е приключен); а като „трябва ли мъже, които се чувстват като жени, да бъдат под закрилата на законите и услугите за защита на жени?“ и въпросът беше именно така поставен навсякъде – във фейсбук, във вестниците и по телевизията в „Референдум“, тогава дебатът щеше да бъде честен.

 

Текстът е публикуван в https://5corners.eu/istanbulska-konvencia-redpill/

 

 

Още от категорията

39 коментар/a

@ Healing на 07.02.2018 в 16:11 на 07.02.2018 в 17:07
Слава Богу, пострадалата неотдавна подаде съдебен иск срещу него в родната му Швеция, така скоро ще ни стане известно какво мислят шведските съдилища за правата на жените.
за __ Helleborus на 07.02.2018 в 16:52 на 07.02.2018 в 17:15
Идеално казано. __________ В края на краищата, жената и мъжът имат идеални биологични характеристи, толкова ясни и очевидни, че с раждането майката щастлива заявява на бащата, имаме момченце или имаме момиченце. Даже кръщаваме децата си с мъжки и женски имена. Или и това един ден някой ще забрани да се прави, защото детето само трябва да се самоопредели. ??? _____________ А идеята за социалните роли е изключително опасна. Ще допусне ли Янакиев, някой, който си въобразява, че е хирург, а по образование е зъболекар, да оперира апендикса му? Няма нищо страшно, някаква си социална роля, на която ние трябва да се подчиним. ___________ Струва ми се Янакиев и сие се бият яростно в момента за тлъсти грантове! Има поръчка, това е ясно! _______________________________
гост на 07.02.2018 в 17:30
Понятието Джендър и идеологията към понятието вървят заедно с конвенцията, не е предвидена възможност да го отхвърлиш. Документа е писан така - или подписваш и приемаш нещо дето го няма или отказваш да подпишеш и получаваш упреци, че подкрепяш насилието над жените в БГ. Само като си зададеш въпросите - 1. Защо конвенцията е писана по този подъл начин? 2.Защо избора на сексуално поведение (идеология) е обвързан с насилието над жени? ... То ти става ясно, каква е целта.
още един отговор до Healer на 07.02.2018 в 15:04 на 07.02.2018 в 17:31
На обществото не може да му бъде вменявана отговорност (чрез абстрактните норми на правото или посредством някакво либерал-революционер болшевишко новоучредяване на морала) спрямо изключителните особености и приумици на нечие частно себечувстване - че не се бил чувствал някой си мъж, ами жена... и следователно хипостазирайки хипотезата, че аз съм щял да отида да го насиля - например ударя, само защото за мене е педал. Всеки в частното си пространство може да се чувства както си иска, но докъде се простират границите на външно-конвенционалната споделимост на вътрешно-личностния живот с неговите фантазии и екстравагантности?! Следва ли да превръщаме субективния си усет за свобода непременно в конвенционално-обществена норма, т.е. да го обективираме не с оглед на инцидентното и обстоятелственото, а на политически общозадължителното и властово-дисциплинарното? Ако първото би било поне толкова субстанциално тежко както второто, тогава защо изобщо изискваме конвенционалното, че даже и прилагаме насилие, за да наложим нормативен режим уж срещу насилието??! На кой измамно вездесъщ частен граждански субект му е толкова необходимо чак такова вездесъщо съобразяване, основано на идеологически вмененото изтъкване единичното и случайното пред сговора на общото?!! Тук очевидно (по Кант) не се прави отчетлива разлика между различните статуси на политическото и гражданското - първото е все повече частният случай на второто в една модерна общественост на вече конституираната лична/автономна отговорност. И така, граждани джендъри, вие НАИСТИНА имате правото вътре в себе си да се чувствате както си искате, да лудувате колкото си щете в игрите и фантасмагориите си, вкл. и като N-то полови същества, но пред обществото и ближния си от вас СЕ ИЗИСКВА да се представяте с обществено оптималното си и поносимо лице. (Тоест, за да е всичко и за всички сравнително наред, тук е нужна поне минимум здравословна саморефлексивна деонтология; това от Кант насам се нарича "категоричен императив" спрямо моралната ни обхода.)
Истанбулска конвенция ли!? на 07.02.2018 в 17:37
https://news.bg/crime/sadyat-burgaskata-uchitelkata-darzhala-v-plen-i-ubila-bivshiya-si-mazh.html
@ Истанбулска конвенция ли!? на 07.02.2018 в 17:37 на 07.02.2018 в 18:06
Шашавели има навсякъде....http://www.chicagotribune.com/news/nationworld/ct-california-children-shackled-20180122-story.html Трябва ли да ратифицираме ИК заради тях? Няма значение дали заради пенсия по старост или заради държавни плащания за домашно обучение на 13 деца които живеели скотски в милионна къща - разликата е само в размера на $$. За престъпниците си има Наказателен Кодекс. А децата ни НЕ трябва да бъдат побърквани ежедневно с лудостта на всички извратеняци или объркани нещастници.
Азис на 07.02.2018 в 19:47
Ах, как боли!
emil на 07.02.2018 в 21:55
Мисля, че термина "gender" се опитва да въведе ново понятие, идея (все още не идеология), които са отвъд биологичния пол. Но тъй като всяко ново понятие трябва да се обясни с нещо познато, то неизбезжно се свързва с биологичния пол на преносителя си. Като цяло това е грешно, но неизбежно в един преходен (еволюционен) период. Така както няма мъжка или женска наука (както и Немска или Бразилска наука), така няма и мъжки или женски gender. Gender-ът е не пол, а ново същество, което трябва да докаже съществуването си. Разбира се това не може да стане чрез идеология, необходимо е жизнено пространство (еволюционна ниша), има и елемент на случайност. Въпросът като цяло е интересен.
Аман от академични дрънканици... на 07.02.2018 в 22:12
Грабвайте телата, иначе отиваме на кино с тия философии, а младежът е прав - тъпата конвенция е пълна манипулация!
легисти на 07.02.2018 в 22:34
emil на 07.02.2018 в 21:55 - Наблюдението ви е интересно и дава основание за размисъл, но големият въпрос си остава - защо клоните към биотехнологиите? Ако е въпросът, такова същество (андрогин) вече е било създадено от Бога, някои окултисти и философи даже твърдят, че като андрогин е дошъл на земята самият Господ Иисус Христос; въпросът е по-скоро какво е станало с човека, направен от кал, след намесата на змията... И доколко половият диморфизъм в редуциращо натурален аспект допуска съзнателно преследваната от духовно търсещите цялостност?... Във всеки случай това не съм склонен да го виждам в контекста на бъдещи рационализирани и директивно налагани социално-инженерни експерименти с пола; виждам го в светлината на едно все по-самоосъзнаващо се, почти несподелимо и несводимо към нищо категориално (и категорично) екзистенциално-творческо преображение на социално познатата ни репродуктивна органика.
unHealable на 07.02.2018 в 22:39
Християнтвото е манипулация, а Христос е бил само един агент на римската държавна сигурност. Само така ще да е било!
emil на 08.02.2018 в 00:13
легисти на 07.02.2018 в 22:34: Мисля, че gender-ът е свързан с биотехнологиите толкова колкото и всяко същество (пеперуда, куче и т.н.) е свързано с биотехнологиите. Във всяко съществуване трябва да има естествена проводимост, а технологиите са просто medium, което представлява елемент на жизнената среда. Технологиите са елемент на еволюцията и са не по-различни от водата, вятъра и други. Те не могат да създадат същество (защото не знаят какво същество да създадат), могат само да го предположат и подпомогнат. Самоосъзнаването също е елемент на еволюцията. За да просъществува новото същество са нужни множество елементи на средата, но тъй като не е ясно какви, то тяхното проявление е случайност. Нищо не може да се случи просто така, от днес за утре, затова и gender-ът (по-добре е да се изплолзва друга дума) е продукт на еволюцията. Gender-ът може да има или да няма пол, това е въпрос на допускане, но за да съществува той трябва да има по-дълбоки основания, които технологията не може да създаде. Като цяло е безмислено да се обсъжда как би изглеждало едно бъдещо същество, това е невъзможно, но все пак текущо живото същество трябва да приветства новото (би трябвало да види себе си в него). Изглежда като противоречие (старото да види новото), но тук може да се търси и отговорът на въпроса за връзката между съществата- андрогин, Иисус, човека направен от кал...
до Healing на 08.02.2018 в 01:19
Става въпрос за възобновяване на дело, трансфер на наказaтелно производство и т.н.( в случая на извършен насилие от шведски гражданин над жена в чужбина, и трансфера на наказателното производство в Швеция, ратифицирала ИК- прокламирана като превенция и защита на жените от насилие)! Има правни механизми за трансфер на наказателни дела, от една държава в друг за едно и също престъпление! Но не това е основната идея, а превенцията срещу насилието пропагандирана от НПО-та, журналисти, социолози и политолози, все хора некомпетентни в правната сфера,- чийто предмет е ИК! Оказва се, че международната, наднационална ИК ратифицирана в Швеция, се оказва нефункционална за превенция на " насилието над жени в чужбина" извършено от шведски граждани- което изглежда да прилича на дискриминационно отношение по географски принцип към превенцията на или извършеното " насилие над жени в чужбина изобщо", от който и да е шведски граждани, който след това се завръща в Швеция! Та това ме навежда на мисълта, че зад тази нефункционалност на ИК по превенция на " насилието над жени от шведски граждани, в случая за кратък престой в чужбина" се крие единствено пропагандирането и налагне на нови джендър ценности в обществото и в училищата сред децата! В случая с шведския гражданин, може би е видна невъзможността на ИК в Швеция да наложи превенция и намаляване на " насилието над жени в чужбина" от шведски гражданин/ и! Тоест реална нефункционалност като възпитателни мерки по превенция на " насилието над жени" заложени в конвенцията- остава впечатление, че ИК е нещо като чиста пропаганда на нестеротипния джендър в обществото и сред децата в училище, сякаш маскирана зад превенцията на " насилието над жените"!
Костадинова на 08.02.2018 в 08:40
http://www.otizvora.com/2018/02/9510
дълбока тайна на 08.02.2018 в 08:57
Интересен поетически поглед: http://www.litclub.bg/library/nbpr/yavasilev/androgin.html За първосигналните: това не е в полза на джендърите, защото е антипохот, и не ежалък вопъл за тек, а ексцесност на текст.

Напиши коментар