“Теорията за джендъра”: фантазъм или тоталитарен сън?

“Теорията за джендъра”: фантазъм или тоталитарен сън?
Всички тези съждения можеха да си останат в университетските кулоари, ако теорията за джендъра не бе придобила “технократско и наднационално” измерение, и ако не бе налагана отгоре, а именно с доклади и резолюции от институциите на Европейския съюз. Така една конвенция на Съвета на Европа, приета през 2011 г. в Истанбул, постановява страните “да вземат необходимите мерки (…) за изкореняване на предразсъдъците, обичаите, традициите и всякакви други практики, основана на (…) стереотипни роли за жените и мъжете” (Глава III, член 12). Програма за социално инженерство, “тоталитарен сън”, който се изплъзва на всякакъв демократичен дебат. Това е неумолимият закон на джендъра.

 

 

“Джендър” (djendeur). Така свободомислещите умове наричат теорията за рода (genre), за да се подиграят на онези, които са разтревожени от нея. Според тях не съществува теория за джендъра, а онези, които твърдят, че я разобличават, не знаят за какво говорят. Те няма от какво да се страхуват: джендърът е прост инструмент в служба на равенството. 

В кратко есе със строга и безпощадна аргументация, “Законът на джендъра” (La loi du genre), юристът и философ Дрийо Годфриди, се стреми да докаже обратното. Да, “теорията за джендъра” съществува. Да, зад консенсусния прогресистки дискурс се крие 

 

идеологическо желание за деконструиране на обществото.

 

Разбира се, изследванията на пола (les études de genre), които съществуват отдавна, са уместни. Проучването на “относителността на категориите мъжко и женско” очевидно принадлежи към полето на познанието. Но, подчертава авторът, “много бързо в сърцето на изследванията на пола се очертава едно течение, което вече не се стреми да познае своя обект, да го опише и разбере, а да го преобрази”. Знание-власт (savoir-pouvoir), казваше Фуко, учител на американската папеса на джендъра Джудит Бътлър, който подчертаваше неразривните връзки между теорията и социалното инженерство.

 

Do you have a vagina?*

 

Годфриди разделя идеология на джендъра в две направления. В “хомосексуалисткото” направление, теоретизирано от Бътлър в „Безпокойствата около родовия пол“ (Gender Trouble), тя се развива с явната цел да “премахне хетеронормативността”. Става въпрос да се сложи край на униварселната поляризация на човешкия род в два пола (sexes), смятана за изкуствена, произволна и стигматизираща, в полза на една неясна “трансидентичност” (queer), и в противоположност на много точните етикети за “сексуалната ориентация” (“гей”, “лесбийка”, “би” и т.н.). Двата могат, разбира се, да се комбинират. Do you have a vagina?*, на този въпрос Моник Витиг, вдъхновителка на Бътлър, отговаря просто: “не”. Този неистов идеализъм (Бътлър защитава дисертация за Хегел, ненадминатия майстор на немския идеализъм), който скъсва с биологичния реализъм, е също - парадокс - релативизъм. Ако наистина всичко е култура, всичко е език, значи няма никаква норма извън субективността на човека.

 

Феминисто-джендъристите, полезните идиоти на Бътлър

 

Там, където Бътлър иска да разруши универсалното разделение на човечеството на два пола - или хетеросексуалната матрица - феминистките имат най-скромната амбиция да унищожат господството на единия пол над другия. Така, в своята “феминистка” версия, джендърът служи като инструмент за установяването на континуум между стереотипите и насилието над жени, превърнало се в острие на феминистката кауза. От “Госпожо председател” на Народното събрание до изнасилването в метрото, става дума за едно и също насилие - това на патриархата, което се упражнява във всички физически и символични форми. Накратко, понеже мама мие съдовете, татко се чувства в правото си да я удря. Понеже малките момиченца мечтаят да бъдат принцеси, няма президентка на републиката. 

Философът Силвиан Агасински проумя този капан и разкритикува “подриването на феминизма”, каквото е приемането на тезите на Бътлър от феминистките. “Затъвайки в отричане на биологията, в следствие на Бътлър, феминистките на джендъра се държат като чужденци спрямо своята кауза, която, в крайна сметка, е пълното материално равенство на мъжете и жените”, пише Годфриди. “Феминисто-джендъристите са полезните идиоти на джендъра на Бътлър”, заключава авторът. 

Неуспешното съгласуване на тези битки намира очевиден израз в претенцията на ЛГБТ за сурогатно майчинство, което е истинско поробване на женското тяло. Освен че освобождава от отговорност (не е моя вината, а на обществото), връзката между предразсъдъците и премиването към физическо насилие няма никаква научна валидност, доказва авторът.

 

 

Ненаучност на теорията за джендъра

 

Едно от най-вълнуващите прозрения на това есе е противопоставянето на “теорията за джендъра” на критерия за научност на Карл Попър. Според Карл Попър това, което различава една научна теория от една метафизична теория (или от една идеология), е възможността да бъде опровергана или фалсифицирана. Една неподлежаща на фалсифициране, т.е. ненаучна теория, е теория, която устоява на демонстрацията на обратното, и включва опровержението като част от теорията. Пример: ако критикувате марксизма, то е защото сте буржоа. Ако критикувате психоанализата, то е защото сте невротичен. Ако критикувате теорията за джендъра, това е доказателство, че светът се управлява от “хетеросексуална каста”, която се стреми да задържи властта си с всички средства. Неумолима оруелска логика, която отрича всяка възможност за критика, препращайки към фантазмите на “джендъра”. 

Всички тези съждения можеха да си останат в университетските кулоари или на митингите на троцкистко-феминистките активисти, ако теорията за джендъра не бе придобила “технократско и наднационално” измерение, и ако не бе налагана отгоре, а именно с доклади и резолюции от институциите на Европейския съюз. Така, припомня авторът, една конвенция на Съвета на Европа, приета през 2011 г. в Истанбул, постановява страните “да вземат необходимите мерки (…) за изкореняване на предразсъдъците, обичаите, традициите и всякакви други практики, основана на (…) стереотипни роли за жените и мъжете” (Глава III, член 12). Програма за социално инженерство, “тоталитарен сън”, който се изплъзва на всякакъв демократичен дебат. Това е неумолимият закон на джендъра.

 

* Do you have a vagina? - Имате ли вагина?

 

Статията е публикувана във “Фигаро” на 12/11/2015 г.

Превод от френски: Галя Дачкова 

 

 

 

 

Коментари

  • Името ми е Червен

    01 Фев 2018 14:29ч.

    Терминът от философия на науката е "фалсифицирам", "фалсифифициране". Ако е възможно, моля поправете в текста.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • P.S.

    01 Фев 2018 14:31ч.

    "фалсифициране", разбира се

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • нека проявим хладен разум

    01 Фев 2018 15:00ч.

    Цитирам: "Ако наистина всичко е култура, всичко е език, значи няма никаква норма извън субективността на човека". Има изначална онтологична разлика между субективността на човека (схващан като предметна entity) и субектността на конструиращото изказване. Субектът на второто може в крайна сметка да не е човек, напротив, човешката родова същност, която се постулира, е вече завареник в самото изказване. Това означава, че не е изначално и идентично ясно кой говори извън конструктивните последствия на изказването - казахме, може и да не е човек.... Бедата на джендъристите е, че трудно различават едното от другото и често ги смесват, затова и лекомислено хукват да се изявяват на социалното поле, прилагайки така познатите директивно-тоталитарни властови похвати. Но и при отричащите онтологичната и даже теургична роля на езиковия конструктивизъм, респ. редуктивния деконструктивизъм, също сме в много опасно положение. Те пък всякога гледат на творческите потенции и актове на човека изцяло с оглед на някаква негова вторична и дисциплинарна вписаност в границите на онтологично безусловна обществена структура.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • тяхното царство продължава да бъде тоя свят

    01 Фев 2018 15:07ч.

    Ако повече не се отъждествявам с никаква общност на папагалите, това не следва да ме кара да се чувствам едва ли не морално задължен да отивам да променям папагалите. Та така и с нашите джендъри - ако и да са деконструирали в себе си социално-двуизмерния човек с неговата полова хетерономия, би следвало да се заемат с по-отговорната задача да не се занимават изобщо със света на хората, вместо по горната аналогия да се опитват да ги променят. Защото да не си вече папагал и да продължаваш да папагалстваш, това е вече простотия и комплексарщина, ако и да е дигизирано с методологично най-проникновената философска позиция.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Маги

    01 Фев 2018 16:11ч.

    Който иска нека си теоретизира, философства, но да не се бърка в наший духовен живот! Свободен е да вярва , че е различен от биологичните категории мъж-жена, но да не се меси в това, което смятат, че са, останалите човеци по земята, особено пък да ги задължава да променят схващанията си, нали уж сме свободни хора?!? Защо трябва да сме длъжни да се подчиняваме на нещо, което не споделяме? Та това е диктат над нашите разбирания, над нашата истина? Това ли е европейската "демокрация"?!? Да ни я насаждат нещо, което не искаме, със сила? Референдум - и НЕ! на конвенцията!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • гост

    01 Фев 2018 17:01ч.

    Идеята за джендъра е част от средствата за налагане на глобализма.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Даааа, изтрихте ме! Нищо!

    01 Фев 2018 18:40ч.

    Аз предлагам, докато децата не определят сами пола си при навършване на пълнолетие, да учат граматика, в която да не се споменават греховни неща като, "Той", "Тя", "То" , а "Ние" може, то е безлично!! И да нямат имена децата ни, защото да кръщаваш момиченцето си със женско име, да речем Мария, то е вмешателство в негоавата идентичност. не дай си боже Петър. Не, всички да са с номера, някак си по справедливо е.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    01 Фев 2018 21:05ч.

    Някъде пишеше, че "пол е съвкупността от признаци, по които живите същества се делят на мъжки и женски и с които се допълват в продължението на рода". Крайно време е това книжле (всичките 32 тома) да се изземе от библиотеките, за да не накърнява правата на ЛБГТ. Може и да се изгори, както предсказаха Рей Бредбъри в „451 градуса по Фаренхайт” и Джордж Оруел в „1984”. Освен това, трябва да се забрани Волтер с неговото „Вижте какво ви е забранено да критикувате и ще ви стане ясно кой ви управлява.”

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кривата краставица

    01 Фев 2018 21:17ч.

    Маги, това не е просто диктат. Това е новият фашизъм. Който не иска джендър възпитание за децата си, ще търпи сурово наказание.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Васик

    01 Фев 2018 23:47ч.

    Въпреки многобройните си прозрения авторката не се е сетила, че нейната собствена теория не е фалшифицируема и няма как да се верифицира. Също така тя няма откъде да знае, че точно Попър смята интелектуалното за напълно независимо от биологичното, за което тя обвинява Бътлър. Не бих искал да казвам, че тази статия доказва някои джендър-стереотипи за жените, например свързаните с безсмислено продължително бърборене.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • биогноза

    02 Фев 2018 9:17ч.

    Теоретичната дейност не е единствената в нашия свят, има хора, които могат да живеят и без истината и това е съвсем очевидно и за ония, които не са непременно изследователи. Бътлър и философите, оправдаващи джендър-линията да вземат пак да си препрочетат Кант и неговата "Критика на практическия разум", отговаряйки си, защо въпреки коперниканския преврат, който осъществява чрез критиката на чистия разум, Кант все пак се въздържа да бъде толкова радикален в областта на морала и правото, препоръчвайки ни за съотнасянията ни в социума и въпреки симпатиите си към либералната аксиология, нещо доста по-умерено - една по същество деонтологична етика = етика на дълга, етика на съобразяването със свободата на ближния, изкристализирала в т.нар. "категоричен императив". От гледна точка на една демократична среда теоретично истинни са философиите и на Кант и на Хегел, но по-пригодна си остава Кантовата етическа линия; - Хегел, чийто свръхтеоретизъм и свръхрационализъм (вкл. и в етиката и правото) следват социо-инженерите от компанията Бътлър и Ко, също ми е скъп, но е прекалено кохерентен в системотворчеството си и следователно непригоден за един свят (нашия), в който си преобладават индуктивизмите и опредметяващата рецептивност на практическото самосъзнание.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вероятно същият този въпрос: «фантазъм или тоталитарен сън?» са си задавали някои хора и по времето на Третия Немски Райх, когато е бил стартиран Холокоста. За съжаление — тези хора са били твърде малко.

    02 Фев 2018 11:58ч.

    Фантазмите и тоталитарните кошмарни съновидения са ИНСТРУМЕНТ, чрез който „някой“ се опитва да постигне някаква точно определена цел. В случая с Холокоста беше използувано типичното за германците безхаберие (че може да се случи всекиму, а не само на евреите), както и традиционната неприязън към «онези, гдето са разпнали Христа». В това, което се случва днес, прозира друго съображение: МНОГО СМЕ! Много сме на тая земя, а в хода на Историята СЕ ПРОДУЦИРА ПРЕКОМЕРНО ШКАРТО от нискокачествен човешки материал. Някога все още имаше „празни“ земи, които можеха да се заселват с ИЗЛИШНИ ЧОВЕШКИ СЪЗДАНИЯ: британците ловяха безпризорни гаменчета по улиците на Лондон и безцеремонно ги товареха на кораби като добитък — пращаха ги в Австралия, която им служеше за „човешко бунище». В наше време няма място за такива бунища, а не върви да се правят газови камери и крематориуми за изтребване на ИЗЛИШНИТЕ. Остава единственото решение — да направим ИЗЛИШНИТЕ по-малко (или даже никак) репродуктивни. Как? Чрез масови кастрации, ли? Това е също толкова „по фашистки“, както и крематориумите. Следва да убедим „шкартото“, че е греховно и престъпно начинание да се извършва размножение, а най-добре е „изметът на човешкия род“ да се отдаде на „безобидни удоволствия“. През 60-те години на миналия век прокараха идеята за „сексуалната революция“ — ударѝ го на секс и не си прави амбициозни планове… Но това беше НЕОБМИСЛЕН ХОД: разюзданият секс усложнява проблемите, защото колкото повече се прави секс, толкова по-голяма е вероятността да се ражда „боклук“. Значи трябва да се заложи на друга карта — на ХОМОСЕКСУАЛИЗЪМ. Благословено малтусианско разрешение на всички проблеми: правиш си секс на воля, но с такъв, който няма да ражда и да „замърсява околната среда“ с мизерна паплач!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    02 Фев 2018 12:57ч.

    Това са хора, които не обичат реда. Отхвърлят древните учения и мъдрост, отхвърлят Христос, отхвърлят собствените си велики личности и наука, отхвърлят родителите си, заедно с всякакви правила и ред, а днес и телата си. За тях всичко това е демоде, овехтяло. Едва ли осъзнават, че те се саморазграждат и самоизяждат и стават съучастници на зли сили, които винаги това са мечтали - човечеството да отхвърли закона на самото си съществуване, на самия Живот. Иронията е в това, че те считат, че се освобождават, но освобождаване от законите на Живота какво е, освен поклонение на смъртта, разрушението и хаоса? Те ще платят висока лична цена за това, но не е добре всички да плащаме, дори неродените ни деца. Затова трябва да се върнем към Всеобщата харта за правата на човека - всеки има право да се развива свободно и те, но и ние. Държавата не може да се бори с насилието чрез идеологически свръхконтрол и особено чрез борба с природата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Не забравяйте, че истинската религия на всички хора по света се нарича СЕМЕЙСТВО. Може да си измислим какъв ли не езически ритуал, шаманизъм, политеистични или монотеистични култове, но:

    02 Фев 2018 16:39ч.

    всички хора по света се събират по двойки (за кратко, за по-дълго или за „до края на отредените дни“) и тези двойки се занимават с това или онова, като НАЙ-ВАЖНОТО, което е и тяхната най-висша отговорност, е да създадат нов живот. И да се постараят този нов живот ДА НЕ БЪДЕ КАЛПАВ!… А това става единствено и само когат на едно място се съберат ЕДНА ЖЕНА и ЕДИН МЪЖ. Всеки друг начин — дори вече да е измислен такъв — е чисто и просто едно ПРОТИВОЕСТЕСТВЕНО ПОМИЯРСТВО. Ясен ли съм?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хм...

    04 Фев 2018 19:11ч.

    Това на снимката трябва да е жена.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи