Тайните на кризата с еврото

<p>Вместо това френското и холандско &bdquo;не&rdquo; стреснаха толкова политическите елити, че след приемането на последвалия Лисабонски договор те си обещаха дълги години да не се занимават с промени на договори. Сега, по време на кризата с еврото обаче, те са принудени да &bdquo;извиват&rdquo; правилата до счупване и да правят де факто нарушения. Новото политическо съгласие е колкото се може по-малко европейски граждани да разберат за това. <br />Едва ли на редовия европеец му прави впечатление, че всички институции в Брюксел се надпреварват да дискутират и предлагат различни варианти и мерки за излизане от кризата с тяхната валута. Свикват се извънредни европейски съвети, комисията постоянно излиза с различни коментари и варианти, евродепутатите през седмица правят по някое изслушване, направиха и комисия за глобалната криза, в която и темата за еврото присъства.</p> <p>Сигурно още по-малко хора пък са в състояние да видят борбата, която настана между комисията и президента на ЕС Ван Ромпой за това кой първи ще предложи решения за промяна в еврозоната. Двете институции правят усилието успоредно, макар посоката на мислене да им е близка. Ясно е, че след няколко години ще има по-голямо координиране на икономическите политики, повече внимание ще се отделя на бюджетите на страните членки, но комисията няма да получи правомощия да се меси в работата на правителствата, влизането в еврото ще стане по-трудно, правилата ще се спазват по-стриктно. Тайната тук е в това, че отсега се вижда трескавото търсене на възможност за промяна на работата на еврозоната, без да се променят договорите, тоест без гражданите и техните национални представители да могат по-ясно да си кажат мнението. И именно това е поведението, което тъй трайно подклажда евроскептицизма на все повече хора.</p> <p>Гръцкият план за спасение е всъщност план за спасение на банките на старите страни членки. Когато избухна финансовата криза в САЩ, френският президент Н. Саркози побърза да обяви края на епохата на &bdquo;американската глобализация&rdquo; и докато правеше това, спасяваше десетки френски общини, които надлежно бяха се впуснали в търсене на големи печалби от търговия с деривати, развити именно отвъд океана. По подобен начин сега старите страни членки притиснаха Гърция и приеха план за нейното спасение, като така всъщност спасиха и собствените си банки, които държат милиарди в гръцки дългови инструменти. Това е една от тайните на тази криза, която повечето германци и французи не е много добре да научават. Техните елити ще се опитат да направят точно това. Твърде голямата публичност на този факт може единствено да допълни към нарастващото усещане на много западняци, че Европа е твърде скъпа и е време да мине на по-заден план.</p> <p>Има и по-подозрителни интерпретации на това, което се случва. Кризата на еврото не е просто проблем с валутата, липсата на фискален съюз, достатъчно &bdquo;солидарност&rdquo; или пък управленски въпрос. В по-дългосрочен план това е криза на Юга, който се превръща в скъпо занимание и ангажимент за Севера. Еврото може да носи много ползи на страни като Германия, но това няма да я накара да се откаже от по-стриктните критерии за функциониране на еврозоната. Тя вече има конституционна разпоредба, която след няколко години ще й забрани да работи с дефицити, и отсега е ясно, че немците ще се опитат да приложат подобна логика и в новите правила за еврото. Но това, което истински започва да притеснява Севера, е неговата обвързаност с Юга. Тя носи позитиви, когато сте в състояние да му продавате своите стоки, но става проблемна, когато трябва да финансирате трайното му икономическо изоставане и бюджетно безхаберие. Голямото последствие на еврокризата обаче се състои в трайното вече убеждение на Севера, че трябва да изгради нови защитни механизми спрямо слабите страни членки. Това е видимо в тежкия задаващ се критерий за членство, при който икономиката на присъединяващата се държава ще трябва да се е &bdquo;сближила&rdquo; с тези на страните членки в еврозоната. Това не е в прословутите критерии от Маастрихт, но е новата презумпция за нормалност, с която страни като България тепърва ще трябва да се справят.</p>