Не само Тереза Мей е скарана с танците
Странно е обаче как на нейните два танца – веднъж в червено и веднъж в синьо сако, реагира родната ФБ общественост. Българите направо си я припознаха за „своя“ и започнаха да я ругаят със страст, сякаш лично е строила магистрали и монтирала мантинели, започнаха да я сравняват с родни политици и техните спортни изяви.
Неоспорим факт е, че нито едно политическо послание на Мей или на който и да друг политик, нито една умна фраза на световен лидер, казана къде да е по света, не би спечелила такова изключително внимание, колкото малко разкършване на фигурата. И това е напълно логично – всяка известна личност, която напуска предвидимия комфорт на своята професионална сфера, се превръща в новина. А когато изглежда смехотворно, изригването на реакциите по цял свят са гарантирани.
Всъщност умните политици използват именно подобни форуми и забавни ТВ предавания, за да станат близки, познати, приятни. Американският президент Барак Обама прокарва цялата си политика, свързана с подкрепа на гей общността чрез ток шоуто на Елън Дедженерис, където не само той участва, а съпругата му прокарва цялата му политика. Междувременно обаче тя танцува, прави лицеви опори, играе с деца, пазарува в супермаркета, готви здравословни ястия; той се обяснява в любов на жена си именно от сцената на това шоу; говори си с деца, които го интервюират и го прегръщат. Обама си прави шоу с танц в Овалния кабинет. Междувременно, в Аржентина Барак Обама танцува танго. Танцува е много силно казано – поне не сгазва танцьорката, която е достатъчно опитна, за да го води и да не го пусне, дори, когато той опитва да се измъкне. В Кения също се раздвижва с местните танцьори.
В Южна Корея държавният секретар на САЩ Маделин Олбрайт, въпреки не балетната си фигура, също танцува – с малки деца.
Няма новина в това, че някой държавник е танцувал с местните. Всъщност, бурната реакция на двудневната проява на британския премиер се дължи на три напълно субективни фактора: Мей очевидно не може да танцува; изглежда комично и прави това във време, когато всяко нейно движение (включително и препъване по стълбичката на самолета) на секундата може да бъде видяно по целия свят.
През 2015 г. вестник Washington Post излиза със заглавие: „11 пъти световни лидери са танцували безумно“ В тази група е президентът Елцин, американски, европейски, азиатски и африкански лидери.
В световната история и крале, и президенти са танцували. Исторически три неща са били предпоставка за постигане на мир между непознати и колебливи в отношенията си хора: танците, рисунките и храната.
В модерни времена харесваните политици получават адмирации и за нелепите си опити да бъдат танцьори, а онези, които всеки ден стоят на ръба на бръснача, получават подигравки и насмешка.
Неоспорим факт е едно: никой от нас никога нямаше да научи, че Тереза Мей е била в ЮАР, ако не се беше пуснала в ритъма на танца! Тя е съвсем наясно какви са танцовите й умения, но се иска блестящо английско чувство за хумор, за да може така сърцато да покаже на цял свят, че да танцуваш е по-важно от умението да го правиш добре.