- Автор: Иван Данилов, ria.ru
- 10 Sep 2020
- 2972
- 27
Нека се върнем на срещата ОПЕК+ миналата седмица в петък и да си припомним какви позиции заемаха договарящите се страни, но не според изявленията на самите участници в тази среща, които може да бъдат заподозрени в желание да припишат всички проблеми на някой друг, а според информациите на западните медии, които ОПЕК+ като цяло мрази, а Русия в частност, мрази още повече.
Ето как описва хода на преговорите британската агенция Reuters: „Министрите от ОПЕК заявиха в четвъртък, че подкрепят допълнителното споразумение за съкращаване обема на добив с още 1.5 милиона барела дневно до края на 2020 г., като допълнение към предишното споразумение за намаление от 2.1 милиона барела на денонощие. Сумарно, това би означавало изваждане от пазара на около 3.6 милиона барела на денонощие, или 3.6% от световните доставки. В петък Москва отклони направеното предложение, като заяви, че е готова само да удължи срока на действие на подписаното вече с ОПЕК+ споразумение за съкращаване на добива само с 2.1 барела в денонощие“. Тоест Русия нищо, което вече е договорено, не е разваляла или подкопавала.
В конкретния случай се получава ситуация, която според Reuters изглежда по следния начин: Русия предлага да се оставят нещата, така както са и страните да не се подават на паниката. Вместо да се опитат да потърсят компромис, представителите на страните от ОПЕК, повлияни вероятно от Саудитска Арабия, решиха, че вместо компромис трябва да постъпят принципно и да разрушат даже и това, което Русия предлага да остане без промяна, а като допълнение, и да направят нещо много по-лошо, при това така, че то да бъде максимално зле за всички. Тоест, избирайки между варианта да продължат добива на същото ниво, което преди е било договорено, макар и то да не е идеално от гледната точка на Рияд, и варианта да вземат решение, което да доведе до срив на пазара и да причини щети на всички и най-много на самите тях, те уверено избраха втория вариант, при който да бъде лошо за всички.
Всъщност амплитудата на срива на цените на нефта бе свързана по-скоро с това, че на пазара никой не очакваше такъв вариант на развитие на събитията. Най-лошият сценарий, заложен в ценовите нива до петъчните преговори, беше, че просто ще бъдат запазени текущите ограничения. В западните страни няма никакво съмнение кой е причина за срива на нефтените цени. Например, американската CNN пише: „Цените на нефта падат максимално до нивата от 1991 г.. Саудитска Арабия започва ценова война“. Флагманът на европейската финансова преса, Financial Times, пише в заглавието си: „Нефтен крах. Защо Саудитска Арабия започна глобална война за цените на нефта“. Саудитска Арабия се постара съвсем сериозно не просто да разруши пазара на нефт, а да направи това по максимално болезнен за целия свят начин и най-вече за страните производителки на нефт. Нещо повече, тя обяви, че през април ще продава нефта си с дисконт от 10 долара за барел под борсовите котировки. Освен това се появиха и съобщения, че Рияд има готовност да увеличи добива до 3 милиона барела дневно.
Но в крайна сметка, падането на цените на нефта бе повлияно от три компонента. Първият от тях е ефектът от въздействието, което оказа коронавируса върху световната икономика. Пазарите по цялата планета, включително САЩ и ЕС, „потънаха“ и се намират в състояние на очевидна паника, което съкращава и търсенето на нефт. Вторият компонент е прекратяване на „сделката ОПЕК“. И третият е фактът, че Саудитска Арабия е готова да продава нефт, дисконтиран с 10 долара за барел по-ниско от борсовите цени, което означава съвкупна отстъпка заедно с вече включената в борсовата цена, общо 20 долара за барел. При това, за отбелязване е, че останалите производители продават с отстъпка от 30 долара, но няма никакво нарастване на обемите на продажби.
Вероятно Рияд храни илюзията, че руската икономика ще бъде застрашена от падането на цените на нефта и това ще принуди Русия радикално да преразгледа позицията си. Москва целенасочено, при това от дълги години, се подготвяше за този момент, в който геополитическите, дипломатическите или икономически причини могат да доведат до рязко падане на цените на нефта. Както подчерта руското Министерство на финансите, „в случай на запазване на устойчиво ниски цени, гаранция за изпълнение на всички ангажименти на държавата и запазване на макроикономическата и финансова стабилност е наличието на достатъчни по обем ликвидни активи в Националната банка. Към 1 март 2020 г. обемът на ликвидните средства в Националната банка и средствата по сметката отчитаща допълнителните приходи от нефт и газ възлизат на 150.1 милиарда долара, или 9.2% от брутния вътрешен продукт. Посочените средства са достатъчни, за да покрият намалените приходи от падането на цените на нефта до нива от 25-30 долара за барел в продължение на 60 години, отчитайки и постъпленията в рамките на действието на механизма за компенсации.
Впрочем да се поддаде на натиска на партньорите си от ОПЕК, едва ли е добра идея за Русия, даже и поради факта, че на пазарите има паника заради коронавируса, а в такова състояние пазарите реагират ирационално. Вярно е, че падането на цените можеше да стане по-плавно, но агресивността на саудитците направи падането им много по-драстично, отколкото би било във всички останали случаи. И тук отново, ще пострадат главно страните от ОПЕК. В контекста на изложеното, трябва да напомним, че Саудитска Арабия има фиксиран курс на риала към долара и този курс налага тя постоянно да го защитава за сметка на валутните си резерви, което формира бюджетен дефицит в размер на 50 милиарда долара годишно, или 6.5% от брутния вътрешен продукт на страната. Това изчисление е направено при цена на нефта Brent 60 долара за барел и при планирана цена за балансиране на бюджета 71 долара за барел. При тези условия саудитските валутни резерви, които в момента са около 501 милиарда долара (по данни от януари 2020 г.) няма да стигнат за много дълго време, отчитайки и факта, че според оценката на Forbes бюджета на Саудитска Арабия се формират почти на 87% от продажбите на нефт.
На този фон Русия изглежда много по-добре. Тя към момента няма бюджетен дефицит, има плаващ курс на валутата си и по данни на Министерството на финансите от 2019 г. приходите от нефт формират 40.8% от приходите в бюджета. Русия има всички шансове да изчака спокойно да премине този период на турбулентност, който ще удари страните членки на ОПЕК и американските компании за добив на шистов газ. Даже нещо повече, турбуленцията в цените на нефта може да предизвика т. нар. дефлационен шок в развитите икономики, включително в тези на САЩ и Европа. Специалистът по енергетика от агенция Bloomberg Хавие Блас напомня за историческия прецедент, когато бъдещия президент Буш-старши през 1986 г. летял за Саудитска Арабия с искане да прекратят с художествената си самодейност на нефтения пазар, като резонно отбелязал, че „САЩ също е за евтин нефт, но не толкова евтин, че да заплашва Тексас“.
Сегашната ситуация е пряка заплаха за целия нефтен и газов сектори в САЩ, които са отговорни примерно за 7% от американския брутен вътрешен продукт и значителна част от пазара на труда. Има основания да предполагаме, че всички заинтересовани страни ще търсят повече или по-малко приемлив подход за намиране на изход от ситуацията, като вероятно такъв изход рано или късно ще бъде намерен с цената на някакъв компромис. Възможно е следващата среща на техническия комитет на ОПЕК+, за която предполагаемата дата е 18 март, да стане добър повод за търсене и намиране на възможности за подобряване на ситуацията, защото не е ясно колко страни ще успеят да преживеят турбулентния период.
Превод от руски: Никола Стефанов
