Решението на Светия Синод днес има три основни момента:
1. Да НЕ признава едностранно автокефалия на МПЦ, а да се застъпи по каноничен ред за общо съгласие по въпроса пред останалите поместни църкви
2. Да НЕ възстановява евхаристийно общение, защото МПЦ е в схизма
3. В решението неслучайно НЕ се употребява самоназоваването на МПЦ, като "Охридска архиепископия", а е обозначена само като МПЦ.
Това е дипломатическият израз на непризнаването от страна на БПЦ на абсолютно неоснователната претенция, че МПЦ била правоприемник на българската Охридска Архиепископия.
С това Светият Синод защити националните интереси, защото да се приеме, че създадената през 1945 г. МПЦ е правоприемник на Охридската архиепископия, която е неотменна част от историята на българския народ, би било национално предателство, равнозначно на това да приемем македонските претенции, че Цар Самуил е македонски цар на някакво "Самуилово царство", а не български владетел.
Още веднъж: почит към мъдрото, основано на каноничното право и отговорно пред паметта на дедите ни решение на Светия Синод.