11 г. начело на правителството го превърнаха в безспорния господар на Турция. Символ на икономическия напредък на страната, Реджеп Ердоган, който е засегнат от безпрецедентен скандал за корупция, се превърна и в най-спорната фигура. Почти на 60 г., министър-председателят се наложи като най-влиятелната фигура след Мустафа Кемал Ататюрк, "бащата" на модерна Турция.
"Султанът" Ердоган в сърцето на бурята

Но само шест месеца след народната фронда, която разклати основите на управлението му, днес неговото положение изглежда по-заплашено от всякога. От две седмици правосъдието и неговите съперници изобличават предполагаемите финансови безчинства на най-близкото обкръжение на Ердоган, включително на сина му Билал.

Бизнесмени и депутати, близки до режима, бяха обвинени, трима министри подадоха оставка, а правителството беше значително обновено. Но опозицията продължава да критикува, улицата да бучи, а финансовите пазари да се тревожат. 

На фона на скандала премиерът възприе една от любимите си стратегии, тази на жертвата, която вече използва, за да се противопостави на демонстрациите заради парка "Гези" през юни. 

Антиправителствени протести, Истанбул, 27 декември 2013 г.

От няколко дни Реджеп Ердоган скита из цялата страна, за да отрече категорично обвиненията в корупция, които тегнат над обкръжението му, и да изобличи "конспирацията" на "криминална група", която искала да провали Турция. Те не успяха по време на "Гези". Сега те правят нов опит. Но няма да успеят, уверява той своите привърженици. 

Той не е от хората, които ще кажат: "Да, излъгал съм се". Най-добрата му защита е нападението, отбелязва Ченгиз Актар, професор по политически науки в частния университет "Сабанчи" в Истанбул. Досега тази стратегия винаги успяваше. Култивирайки образа на силния човек, консервативен и близък до тревогите на турчина от улицата, този хитрец от бедните квартали на Истанбул, много набожен, изкачи стъпалата на властта от кметството на най-големия град до управлението на страната през 2003 г.

В продължение на години моделът на консервативна демокрация, съчетаваща капитализма с един умерен ислям, защитаван от Ердоган, постигаше успехи, към които се прибавят "китайски" ръстове на икономически растеж.

Разцепления

Преизбран през 2007 г., след това през 2011 г., с близо 50 на сто от гласовете, той изглеждаше, сякаш се е установил във властта за дълго време. Ограничен само до три мандата, министър-председателят започна тогава да мечтае за президентските избори през август 2014 г. Но този сценарий дерайлира през юни. В продължение на три седмици 2,5 млн. турци искаха на улицата оставката на "султана" Ердоган, упреквайки го в безразборно смесване на лудостта му за величие, желязна ръка и все по-открито ислямистки позиции.

Уверен в подкрепата на мнозинството от населението, шефът на правителството изпрати тогава критиците си на избори и потуши сурово протеста, накърнявайки имиджа си както в Турция, така и в чужбина. Той не разбра тази фронда срещу него и успя да възстанови котрола си само чрез сила, коментира дипломат, но това поведение раздели неговия лагер.

Оттогава разцепленията излязоха на бял свят. Дълго време негов привърженик, братството на мюсюлманския проповедник Фетхуллах Гюлен обяви война на правителството заради проекта му да закрие някои частни училища, които са финансова манна за движението, което е много влиятелно в полицията и правосъдието. 

Демонстрация срещу Реджеп Ердоган, 27 декември 2013 г., Анкара

В този контекст политико-финансовият скандал, който избухна на 17 декември, отслаби още повече позицията на министър-председателя. Петима депутати вече хлопнаха вратата на Партията на справедливостта и развитието и други могат да ги последват. Критиките, които поражда Ердоган в собствения си лагер, достигнаха нечувани мащаби, смята Ченгиз Актар, въпросът за неговото политическо бъдеще е поставен и хипотезата той да бъде заменен е все по-актуална.

Трябва да се види в следващите дни поведението на централните хора и основателите на Партията на справедливостта и развитието, които, подобно на (вицепремиера) Бюлент Арънч или на (президента) Абдуллах Гюл, имат стар спор и съперничество с Реджеп Ердоган, отбелязва Жан Марку от Обсерваторията на турския политически живот. 

Арънч и Гюл се смятат за близки до братството на Гюлен. А както пише в неделя в уводната статия на опозиционния в."Джумхуриет" Чан Дундар насилствените бракове лесно могат да се разпаднат.

Превод от френски: Галя Дачкова

Още от категорията

Търсете котката!

Търсете котката!

Какво може да засенчи една световна знаменитост и да прикове изцяло по...

2 коментар/a

IVO GEORGIEV на 30.12.2013 в 23:49
MOGEM DA SE POU4IM OT GRAGDANSKOTO OB6TESTVO PRI KOM6IITE
up date 2014 на 25.07.2014 в 21:49
Мнението на голяма част от турците, с които разговарях и които говорят чужди езици е едно,че Ердоган е терорист заради подкрепата си към джихадистите от ИДИЛ(Ислямска Държава в Ирак и Леванта) в Сирия. Той отрича,че синът му е получавал кутии за обувки пълни с пачки долари от тях. Той твърди, че това е провокация, както и записите на предупрежденията към сина си да ги скрие. Но факт е, че повече от 3000 турски граждани се бият срещу Асад и Малики, както и над 3 000 граждани на ЕС също са в армията на халифата!!!

Напиши коментар