Стресът като политически капитал

<p>Първите седмици на новото британско правителство са особено интересни от подобна гледна точка. Кризата там бе повод да се стреснат както избиратели, така и политици; да усетят промяната там, където тя започва, и да се опитат да я управляват, преди тя ги лиши от много възможности и да ги постави пред свършен факт. Самото създаване на коалицията между консерватори и либерали е следствие от разбиране за необичайно време, за разместване на пластовете, за императив от съзидателно политическо поведение. Време за политически стрес, мотивиран от заплахата за загуба на статут и блага, но и от голямото изкушение да търсиш и намериш формули и решения там, където царуват несигурността и чувството на объркване. В успешното намиране на подобни формули могат да бъдат положени основите и на относителното политическо дълголетие, така както направи М. Тачър в края на 70-те години на миналия век. Вече бе предложен най-радикалният бюджет от десетилетия насам с цел бързото овладяване на огромните дефицити, наследени от лейбъристите. Започна разговор за нуждата от нова, по-динамична икономика, нова енергийна политика, след като Британия за първи път от 1968 година насам внасяше повече газ, отколкото произвеждаше сама. Само в рамките на седмици министри изработиха нови идеи за раздвижване на трудовия пазар (например тези, които живеят в общински имоти, няма да загубят това право, ако си намерят работа и се преместят в друга част на страната).</p> <p>По тукашните ширини основното, което стресира управленията, са мимолетните измервания на задължително отминаващата популярност. Ритуалните отчитания на неизбежната мимолетност са най-дълбинният повод за притеснение сред вечните стажанти на българската публичност. Доколкото има стрес, той идва от общия хаос, от неспособността да се подреди администрация, управление, политика. Ангажираните министри се &bdquo;блъскат&rdquo; по 12 часа на ден, като голяма част от времето им преминава в глупави бюрократични задължения и лоша организация на поверените им структури. Нещата се правят &bdquo;в последния ден&rdquo;, като българско правило е, че най-тежкият ден в управлението на държавата е петък, а не понеделник. Чудноватото е, че над тази ежедневна неразбория висят здравостоящи версии за предопределеността на света. Доминират статичните и мързеливи мисловни модели на линии за предрешеност (&bdquo;всичко е вече решено&rdquo;), конспиративност (&bdquo;има едни хора, дето винаги ги правят нещата&rdquo;), маломерност (&bdquo;това е работа за големите&rdquo;), откровено неразбиране и подценяване на случващото се (&bdquo;нищо ново под слънцето&rdquo;).</p> <p>В този смисъл стресът е краен продукт на процес на колективно осмисляне, дискутиране и разбиране на разместванията и промените. Без него сме в глупавата поза на вечното повторение. <br />Противно на сценографията на ежедневната енергийна буря на Б. Борисов, тя изглежда много по-дълбинно мотивирана от спокойствие и непукизъм, отколкото от стрес. Неговото възприятие за света е населено с достатъчно извинения, независимо какво решава да прави. И да тръгне наляво, и да тръгне надясно, и да остане на място, за всяко едно решение си има някакво основание. Каквато и политическа история да се случи на ГЕРБ, за нея ще има някакво удобно обяснение. Липсата на стрес идва от спокойствието на нелепото безрезервно доверие, с което българските избиратели често даряват политическите стажанти на републиката. Лекотата на покоряване на бизнес и медии улеснява и успокоява. Покорният и задлъжнял бизнес е нареден в редица за някакви плащания и поръчки, а различни &bdquo;медийни&rdquo; структури са част от невидими пактове за ненападение, които гарантират спокойствие и предвидимост. Администрация и държава се подрежда по команда, независимо от вечните настоявания за &bdquo;скрития враг (или договор)&rdquo;, сложен на прикритие там. Заровени в спокойствието си, краят на управленията тук е винаги оставен в ръцете на собствената им неспособност и летаргия. И докато това се случва, светът се пренарежда, а ние се готвим за следващия неуспешен скок да го &bdquo;догоним&rdquo;.</p>