- Автор: Иван Бакалов e-vestnik.bg
- 10 Sep 2020
- 14627
- 23
Новината е като комедия от грешки. Въпросният Димитър Иванов не е бил шеф на Шесто управление, както всички телевизии съобщиха, а шеф на 6-и отдел на Шесто управление, младши офицер в края на комунизма. Много често го бъркат. Може би не е толкова важно, пак е служител на ДС, ама толкова години в телевизиите не се научиха на точност.
Отговорът на Вежди Рашидов беше отразен по-накратко, а в него има няколко интересни детайла. Първо, оказва се, че Стефан Цанев малко избързал с отказа и откритото писмо. Предложението да го наградят с тази награда още не било стигнало до министъра. А министър Рашидов напомня, че много днешни демократи и либерални интелектуалци са били агенти на ДС и са получавали награди. Вежди на свой ред изтъква себе си, че не бил в никакви партии и тогава, и сега, имал си проблеми навремето и т.н., не бил писал възхвали за едновремешната власт. Това ще да е намек за това какво е писал Стефан Цанев. Защото той е оставил някои забележителни образци във възхвала на комунизма и дори на… хората от ДС (виж по-долу).
И се получава така – Стефан Цанев заема поза, да го чуят и видят пак, а Вежди Рашидов и той заема поза. Его срещу его. Вежди пък може да не е бил в партии и прочее, само че е един от вдъхновителите на т. нар. Възродителен процес. Един от интелектуалците, подписали възвание да си възвърнат имената (виж тук). Изобщо, разровиш ли го, ще мирише.
Впрочем стиховете на Стефан Цанев, които го компрометират, са изтрити от сайтовете с негова поезия. Но във Фейсбук все пак вчера се появиха такива негови стихове и предизвикаха бурни спорове.
Из поемата “Аз питам!”
Стефан Цанев, 1972:
Нашата вяра не може да бъде обесена, нито разстреляна.
Не може да бъде заключена зад никакви брави.
Нашата вяра - заклевам ви: бдете! -
може
в думи да се удави.
Да говориш скучно за комунизма -
значи да говориш против комунизма.
Да пишеш скучно за партията - значи да пишеш против партията.
Скучната агитация
е контраагитация!*
Мятам се в този бетонен ковчег
и в гроба си ще се мятам -
заклевам ви до последния човек, до последния комунист на земята:
Не говорете скучно!
По-добре мълчете!
… … …
„На чекистите” *
Стефан Цанев
Дзержински -
познат и внезапен,
с остър профил и остро име,
се изправя като меч и заповед -
чекистът е длъжен да има:
хладен ум, защото куршумът
поставя своята кървава точка
веднъж и завинаги.
Думите
стрелят многократно и точно:
горещо сърце - да бди непрестанно
над свободата света,
както левкоцитите денонощно
бранят
червения цвят на кръвта.
Чисти ръце - непревземаеми коти,
върху които
не тежи
нито мечтата за бъдни изгоди,
нито вина от предишни лъжи…
И вървят чекисти -
с остри профили
и внимателен анфас,
в Москва и София -
невидими фронтове
по улиците,
навсякъде,
в самите нас…
— —
* Чекист - наименование на служители и офицери от Чрезвичайната комисия - първообразът на КГБ от 20-те години, основана и ръководена от Феликс Едмундович Дзержинский, чиято мисъл “Чекистът трябва да има хладен ум, чисти ръце и горещо сърце” виси като лозунг по кабинетите и коридорите на ДС и милиционерските управления по времето на социализма.
…
Въпреки всичко за някои Стефан Цанев е постъпил достойно. Други изтъкват поетическия му талант, който ги кара да бъдат снизходителни.
Но в случаи като този има един удивително наивен двоен стандарт. Когато някой като Цанев, писал стихове за комунизма и за чекисти, сега говори против „комунистите” и ДС, веднага го опрощават, получава индулгенция. ДС и досиетата се приемат с особено вълнение от някои и такива са готови да простят всички земни грехове на Цанев, щом се изказва против ДС.
Ако обаче извадят такива стихове на някого, който не е гласовит антикомунист, например Явор Дачков, или хайде, той е по-млад, ами например като Тома Томов, тогава направо ще го разкъсат – ченге, агент, доносник и т.н. А Тома Томов не е написал един донос, макар че го обявиха за агент на ДС. Има подписана декларация за сътрудничество, в която пише, че приема да сътрудничи, за да може да пътува в чужбина. И после нищо не е написал дори като са му искали, затова са го снели от отчет (в. „Уикенд” описа досието му подробно). Но на такива не се прощава, а на хора като Цанев – ама, разбира се, достоен човек. Някои нападнаха и Валери Петров за подобни стихове – макар и ранни, а не за чекисти и комунизъм в късния соц. Още примери могат да се дадат, и с други имена.
Извън моралната оценка за стиховете, мнозина припомнят, че Цанев и съчинява за миналото си. Твърди, че е бил едва ли не заточен в Пловдив като наказание. Че е спряна негова пиеса. А хора от театъра там припомнят, че въпросната пиеса там е играна над 100 пъти. Че той като драматург на театъра си е седял предимно в София и е получавал заплата, по-висока от тази на директора. И че е бил ухажван от тогавашната власт с апартаменти. И т.н. Цанев е пропуснал шанса си да стане българският Вацлав Хавел. Вместо драматург в театъра в Пловдив е могъл да полежи в затвора. Сега е закъснял антикомунист, закъснял с около 40 години.
При този условен рефлекс – като кажеш нещо против комунистите и ДС, да те признаят за светец – е много лесно да си изчистиш миналото.
Източник:
