Спортната зала – единственият проект, за който Борисов се прегърна със Станишев

<p>Строителството на Националната многофункционална спортна зала напредва с невероятно бързи за нашите условия темпове и от нея вече са изградени няколко етажа. И като с магическа пръчка 40 млн. лв. вече са преведени от Министерството на финансите на Министерството на физическото възпитание и спорта, което трябва да се разплати със строителя "Главболгарстрой". Лично премиерът Бойко Борисов посети обекта и подчерта, че при завършването на залата догодина строителят ще получи и остатъка от сумата, която е 108 млн. лв. с ДДС. Аргументите му направо са в състояние да "оборят" всеки опонент. "Тази зала ще прави здраве. Именно тук децата ще се запалват по майсторите на спорта, тук ще се създават характери", разясни премиерът.<br /><br /><strong>Инвестирането в спортната зала е едно от малкото неща, по които мненията на Борисов и на тройната коалиция напълно съвпадат</strong><br /><br />Този разход от хазната много се харесваше и на предишното правителство - през лятото на 2009 г. тогавашната Държавна агенция за младежта и спорта сключи договор с "Главболгарстрой" за 107 624 009 лв. без ДДС. Тогава имаше доста съмнения в честността на направения в последния момент преди изборите търг за проектиране и строителство на залата, но след изборите премиерът Борисов предпочете да не действа по обичайния си начин &ndash; да прати проекта на прокуратурата за проверка. А договори с "Главболгарстрой" намаляване на цената на 90 млн. лв. без ДДС.<br /><br />Заети в строителния бранш и сега са сигурни, че за по-малко пари може да се построи дори по-хубава зала. "Моят проект беше за 70 млн. лв.", разказва арх. Георги Стоилов, който е бил сред участниците в архитектурния конкурс. Той уверява, че неговата зала отговаряла на всички функционални изисквания, но условията на конкурса били изготвени така, че нарочно да ограничат участието на гилдията &ndash; например кандидатите да са участвали в проектирането на спортна зала. Така в крайна сметка се явили само трима. "Въпреки че проектите бяха добри, спортната агенция прекрати конкурса с мотива, че не се удовлетворяват заложените изисквания", разказва арх. Стоилов.<br /><br />Така през 2009 г. е обявен нов конкурс, вече за инженеринг, т.е. едновременното строителство и проектиране на залата. Според Стоилов предложените проекти били много по-слаби от тези в архитектурния конкурс. "И това е един от пропуснатите шансове на столицата да се сдобие с една прекрасна спортна зала", смята архитектът.<br /><br />Откакто премиерът Борисов намали цената на залата, никой от заетите с проекта не се наема да даде изчерпателна информация как точно се стига до това свиване на разходите. Съмненията се засилват и от определено скандалния начин, по който започна самото строителство. ДАМС, която после прерасна в спортно министерство, просто бе забравила да обяви търг за фирма надзорник на обекта, а в същото време МРРБ издаде строителното разрешително и изграждането на съоръжението започна, без да има какъвто и да е контрол върху изливането на основите на залата. "Невинният" пропуск беше установен малко преди Коледа и Дирекцията за строителен контрол замрази строежа. Новото спортно министерство побърза да обяви конкурс и избра надзорник, за да може проектът да продължи. Но съмнението си остава, защото част от строителството е осъществена без строг контрол.<br /><br />Заради съмненията изграждането на спортната зала стигна дори до комисията по корупция в парламента. В края на януари "Синята коалиция" подаде сигнал в комисията и тя се събра на извънредно заседание, като покани всички заинтересовани - шефовете на "Главболгарстрой", главния архитект на София, проектанти. Тогава шефът на професионалната лига на проектантите инж. Йонко Пенев разкри, че реалната цена на строежа е значително по-ниска от заложената, че площта на залата е намалена от 63 000 на близо 49 000 кв. м. По-важното обаче бе твърдението му, че<br /><br /><strong>залата не е устойчива в конструктивно отношение</strong><br /><br />и дори може да рухне. Освен това между първоначалния проект и издигнатото има твърде големи разлики. Според Пенев строителят е направил част от постройката нефункционална, тъй като например излял колони на мястото на тренировъчната зала, а това намалява силно площта й. Пенев не успя да изложи всичките си аргументи, защото бе изгонен от заседанието. Причината &ndash; за първи път идваше в парламента и не знаеше, че депутатите не бива да бъдат прекъсвани, когато говорят.<br /><br />Единственият аргумент срещу твърденията му дойде от Георги Даракчиев от Държавния строителен контрол, който заяви, че намаляването на площта на залата се дължи на премахването на някои неизползваеми площи в първоначалния проект, като например терасите. От което излиза, че терасите са щели да бъдат към 20 000 кв. м.<br /><br />Според изпълнителя и възложителя в лицето на Министерството на физическото възпитание и спорта всичко това са спекулации. "Строителството се извършва по одобрените идеен и технически проекти, разработени на базата на първоначалното тръжно идейно решение в строго съответствие с договора за проектиране и строителство", поясни Петър Божилов, шеф на "Национална спортна база" ЕАД пред "Сега". Идейният проект обаче е претърпял развитие заради първоначалната липса на геоложки проучвания. Според договора за инженеринг с това трябвало да се заеме изпълнителят "Главболгарстрой". След като геологията била проучена, се наложили само незначителни промени в проекта.<br /><br />Според шефа на "Главболгарстрой" Симеон Пешов разгърнатата застроена площ била намалена, но с не повече от 7000 кв. м, при това тези площи били орязани не от самата зала, а от прилежащите терени. Пешов дори уверява, че никога в проекта не се е предвиждало залата да има две подземни нива, та сега да има критики, че се намаляват на едно. Само че тръжните книжа са публично достояние - има ги качени на сайта на спортното министерство и в тях ясно пише, че под нивото на терена трябва да има две сутеренни нива.<br /><br />През последните седмици се появиха доста съмнения, че с променения проект залата няма да може да се използва за достатъчно видове спорт, т.е. няма да е чак толкова "многофункционална" и може да се окаже губеща инвестиция. Това заявиха спортисти и хора от федерациите.<br /><br />"Залата никога не е замисляна като универсална", уверява архитектът на проекта Жеко Тилев. Според него дори по света няма зала, която да е универсална в пълния смисъл на думата (б.р. &ndash; тук можем да приведем като контрапример известната "Медисън Скуеър Гардън" в Ню Йорк и стотици подобни съоръжения по света). По думите му залата е многофункционална и<br /><br /><strong>ще става за всички видове спорт без лека атлетика и зимните спортове</strong><br /><br />Тилев обясни още, че под игралното й поле може да бъде изградена специална инсталация, която да го замразява, и така да се използва например за хокей. Според него обаче дори в зали, в които има подобна система, тя се използва максимум два пъти в годината (б.р. &ndash; в споменатата "Медисън Скуеър Гардън" и подобните на нея зали в САЩ например често се играят в два поредни дни хокейни и баскетболни мачове, и то в продължение на цели състезателни сезони от по 6&ndash;8 месеца). Поддръжката пък била скъпа, а инсталацията се амортизирала бързо. Такъв бил например случаят със залата в Будапеща.<br /><br />Арх. Тилев е на мнение, че най-добре е залата да се използва и за други дейности, каквито позволяват функциите й, а не само за спортни състезания, за да може да се издържа. Например за концерти. Тилев обясни, че са взети под внимание и препоръките на фирмите, които се занимават с организиране на концерти, и в залата е осигурена възможност да влезе ТИР за техническото оборудване от две места. Подовото поле пък е било допълнително укрепено, за да може да издържи на натоварването. Увеличена била и височината на самата зала и по думите на Тилев концерт от мащабите на този на Мадона, който беше направен на стадион Васил Левски, спокойно може да се проведе и в залата.<br /><br />"Сега" потърси за мнението и на организаторите на такива концерти &ndash; "София Мюзик Ентърпрайзис" и "Жокер Медия". Но и от двете фирми не можаха да се сетят някой да им е искал мнението и те да са го давали. Те не са запознати с параметрите на залата и не могат да кажат дали отговарят на нужните изисквания.<br /><br />Така че около залата е сигурно само едно &ndash; че ще е скъпа придобивка. Дали и за какво ще е полезна, обаче е много спорен въпрос.</p> <p><em><strong>Анализът е публикуван във в. "Сега".</strong></em></p>