Правителството упорито инвестира милиони въпреки неяснотите около строежаПравителството понякога проявява нетипична за него последователност. Въпреки плахите опити за критика, че в разгара на кризата не му е времето, столицата ще има чисто нова спортна зала и музей, наречен засега "Български Лувър". Само тази година кабинетът планира да даде близо 53 млн. лв. за двата проекта – 40 млн. за залата и малко над 12 млн. за музея.
Спортната зала – единственият проект, за който Борисов се прегърна със Станишев

Строителството на Националната многофункционална спортна зала напредва с невероятно бързи за нашите условия темпове и от нея вече са изградени няколко етажа. И като с магическа пръчка 40 млн. лв. вече са преведени от Министерството на финансите на Министерството на физическото възпитание и спорта, което трябва да се разплати със строителя "Главболгарстрой". Лично премиерът Бойко Борисов посети обекта и подчерта, че при завършването на залата догодина строителят ще получи и остатъка от сумата, която е 108 млн. лв. с ДДС. Аргументите му направо са в състояние да "оборят" всеки опонент. "Тази зала ще прави здраве. Именно тук децата ще се запалват по майсторите на спорта, тук ще се създават характери", разясни премиерът.

Инвестирането в спортната зала е едно от малкото неща, по които мненията на Борисов и на тройната коалиция напълно съвпадат

Този разход от хазната много се харесваше и на предишното правителство - през лятото на 2009 г. тогавашната Държавна агенция за младежта и спорта сключи договор с "Главболгарстрой" за 107 624 009 лв. без ДДС. Тогава имаше доста съмнения в честността на направения в последния момент преди изборите търг за проектиране и строителство на залата, но след изборите премиерът Борисов предпочете да не действа по обичайния си начин – да прати проекта на прокуратурата за проверка. А договори с "Главболгарстрой" намаляване на цената на 90 млн. лв. без ДДС.

Заети в строителния бранш и сега са сигурни, че за по-малко пари може да се построи дори по-хубава зала. "Моят проект беше за 70 млн. лв.", разказва арх. Георги Стоилов, който е бил сред участниците в архитектурния конкурс. Той уверява, че неговата зала отговаряла на всички функционални изисквания, но условията на конкурса били изготвени така, че нарочно да ограничат участието на гилдията – например кандидатите да са участвали в проектирането на спортна зала. Така в крайна сметка се явили само трима. "Въпреки че проектите бяха добри, спортната агенция прекрати конкурса с мотива, че не се удовлетворяват заложените изисквания", разказва арх. Стоилов.

Така през 2009 г. е обявен нов конкурс, вече за инженеринг, т.е. едновременното строителство и проектиране на залата. Според Стоилов предложените проекти били много по-слаби от тези в архитектурния конкурс. "И това е един от пропуснатите шансове на столицата да се сдобие с една прекрасна спортна зала", смята архитектът.

Откакто премиерът Борисов намали цената на залата, никой от заетите с проекта не се наема да даде изчерпателна информация как точно се стига до това свиване на разходите. Съмненията се засилват и от определено скандалния начин, по който започна самото строителство. ДАМС, която после прерасна в спортно министерство, просто бе забравила да обяви търг за фирма надзорник на обекта, а в същото време МРРБ издаде строителното разрешително и изграждането на съоръжението започна, без да има какъвто и да е контрол върху изливането на основите на залата. "Невинният" пропуск беше установен малко преди Коледа и Дирекцията за строителен контрол замрази строежа. Новото спортно министерство побърза да обяви конкурс и избра надзорник, за да може проектът да продължи. Но съмнението си остава, защото част от строителството е осъществена без строг контрол.

Заради съмненията изграждането на спортната зала стигна дори до комисията по корупция в парламента. В края на януари "Синята коалиция" подаде сигнал в комисията и тя се събра на извънредно заседание, като покани всички заинтересовани - шефовете на "Главболгарстрой", главния архитект на София, проектанти. Тогава шефът на професионалната лига на проектантите инж. Йонко Пенев разкри, че реалната цена на строежа е значително по-ниска от заложената, че площта на залата е намалена от 63 000 на близо 49 000 кв. м. По-важното обаче бе твърдението му, че

залата не е устойчива в конструктивно отношение

и дори може да рухне. Освен това между първоначалния проект и издигнатото има твърде големи разлики. Според Пенев строителят е направил част от постройката нефункционална, тъй като например излял колони на мястото на тренировъчната зала, а това намалява силно площта й. Пенев не успя да изложи всичките си аргументи, защото бе изгонен от заседанието. Причината – за първи път идваше в парламента и не знаеше, че депутатите не бива да бъдат прекъсвани, когато говорят.

Единственият аргумент срещу твърденията му дойде от Георги Даракчиев от Държавния строителен контрол, който заяви, че намаляването на площта на залата се дължи на премахването на някои неизползваеми площи в първоначалния проект, като например терасите. От което излиза, че терасите са щели да бъдат към 20 000 кв. м.

Според изпълнителя и възложителя в лицето на Министерството на физическото възпитание и спорта всичко това са спекулации. "Строителството се извършва по одобрените идеен и технически проекти, разработени на базата на първоначалното тръжно идейно решение в строго съответствие с договора за проектиране и строителство", поясни Петър Божилов, шеф на "Национална спортна база" ЕАД пред "Сега". Идейният проект обаче е претърпял развитие заради първоначалната липса на геоложки проучвания. Според договора за инженеринг с това трябвало да се заеме изпълнителят "Главболгарстрой". След като геологията била проучена, се наложили само незначителни промени в проекта.

Според шефа на "Главболгарстрой" Симеон Пешов разгърнатата застроена площ била намалена, но с не повече от 7000 кв. м, при това тези площи били орязани не от самата зала, а от прилежащите терени. Пешов дори уверява, че никога в проекта не се е предвиждало залата да има две подземни нива, та сега да има критики, че се намаляват на едно. Само че тръжните книжа са публично достояние - има ги качени на сайта на спортното министерство и в тях ясно пише, че под нивото на терена трябва да има две сутеренни нива.

През последните седмици се появиха доста съмнения, че с променения проект залата няма да може да се използва за достатъчно видове спорт, т.е. няма да е чак толкова "многофункционална" и може да се окаже губеща инвестиция. Това заявиха спортисти и хора от федерациите.

"Залата никога не е замисляна като универсална", уверява архитектът на проекта Жеко Тилев. Според него дори по света няма зала, която да е универсална в пълния смисъл на думата (б.р. – тук можем да приведем като контрапример известната "Медисън Скуеър Гардън" в Ню Йорк и стотици подобни съоръжения по света). По думите му залата е многофункционална и

ще става за всички видове спорт без лека атлетика и зимните спортове

Тилев обясни още, че под игралното й поле може да бъде изградена специална инсталация, която да го замразява, и така да се използва например за хокей. Според него обаче дори в зали, в които има подобна система, тя се използва максимум два пъти в годината (б.р. – в споменатата "Медисън Скуеър Гардън" и подобните на нея зали в САЩ например често се играят в два поредни дни хокейни и баскетболни мачове, и то в продължение на цели състезателни сезони от по 6–8 месеца). Поддръжката пък била скъпа, а инсталацията се амортизирала бързо. Такъв бил например случаят със залата в Будапеща.

Арх. Тилев е на мнение, че най-добре е залата да се използва и за други дейности, каквито позволяват функциите й, а не само за спортни състезания, за да може да се издържа. Например за концерти. Тилев обясни, че са взети под внимание и препоръките на фирмите, които се занимават с организиране на концерти, и в залата е осигурена възможност да влезе ТИР за техническото оборудване от две места. Подовото поле пък е било допълнително укрепено, за да може да издържи на натоварването. Увеличена била и височината на самата зала и по думите на Тилев концерт от мащабите на този на Мадона, който беше направен на стадион Васил Левски, спокойно може да се проведе и в залата.

"Сега" потърси за мнението и на организаторите на такива концерти – "София Мюзик Ентърпрайзис" и "Жокер Медия". Но и от двете фирми не можаха да се сетят някой да им е искал мнението и те да са го давали. Те не са запознати с параметрите на залата и не могат да кажат дали отговарят на нужните изисквания.

Така че около залата е сигурно само едно – че ще е скъпа придобивка. Дали и за какво ще е полезна, обаче е много спорен въпрос.

Анализът е публикуван във в. "Сега".

Още от категорията

3 коментар/a

112 на 23.06.2010 в 22:31
Освен това залата е на много ниско място с високи подпочвени води и най вероятно подземните етажи ще се наводняват постоянно.
Shell на 31.10.2012 в 13:14
That's a sublte way of thinking about it.
krrrknfdh на 02.11.2012 в 22:45
yvwRNo ykkcdeapqbmk

Напиши коментар