- Автор: Явор ДАЧКОВ, в. „Галерия“
- 10 Sep 2020
- 10904
- 20
Слави Трифонов и Йоло Денев се събраха на протест пред Народното събрание. Слави, за да иска промяна на изборното законодателство, а Йоло, защото винаги е там, когато има някакво, дори и минимално вълнение.
Мисля, че Йоло Денев е цар. Винаги е с будна съвест, политически хиперактивен и с фундаментални принципи, вкопани дълбоко в народната памет чак до бог Тангра. Винаги е на линия, когато има протест, независимо дали пред парламента са от Съюза на пенсионерите, от умните и красивите или Слави Трифонов. Йоло е там, независимо от контекста и времето. Истински Зелик на Уди Алън. Неговото присъствие бламира всяка сериозност на протестиращите, независимо кои са те и за какво се борят.
Йоло Денев е доброто лице на българската политичност, за разлика от Слави Трифонов, Марешки, Бареков и подобни, които са представители на лошата й страна. И двете страни са маниакални по своя характер, но Йоло е олицетворение на невинността и каузалността, докато другите искат пари и власт.
И двете страни представляват несъстоятелността на българския политически разум и са образи на изпортения публичен живот. Всички, без изключение, са болни нарциси, но при Йоло това масово българско заболяване не е достигнало до уродливостта, която се вижда на всички нива в държавата. Йоло е талисман на българската демокрация, българския протест и българския ум. Може с часове да говори за бог Тангра, Великата китайска стена, построена от прабългарите и богомилите, които са създали европейската цивилизация. Йоло Денев е написал една дузина книги, едната от които се казва „Библия на българите и човечеството“. Това е човек с размах. На всичкото отгоре има благо излъчване.
Ако бях на мястото на Би Ти Ви, щях да го взема да води вечерното шоу, а Слави Трифонов да оставя да клечи пред Народното събрание. За разлика от Трифонов Йоло Денев не е изчерпан, а от 25 години е в авангарда на демокрацията, нейно острие, но и нейна душа.
Денев беше първият редови гражданин, който сам се качи на трибуната на мавзолея на Георги Димитров. В началото на 1990 година това бе немислима дързост, която десакрализира мумията на вожда и разчупи тоталитарните ледове. Истински антикомунистически подвиг. Освен това Йоло е и екзистенциално дълбок - първата му стихосбирка (самиздат) се казва „Паралели на тревогата“ и е писана в далечната 1988 година, когато Учиндол все още е спал дълбокия си тоталитарен сън от затворен селски тип.
Йоло Денев е основател на движение „Тангра и Велика България“ и на „Център по българознание и възраждане на България“. Осъждан, лежал в арестите, и то по времето на демокрацията - истински български шемет. За разлика от Слави Трифонов може да говори, без да чете от аутокю, нито има нужда някой да му пише какво да каже. Ненадминато по-интересен събеседник и несравнимо по-добър трибун.
Ако започнат да го излъчват по телевизора всеки ден в най-гледаното време, ще се превърне в истинска звезда и без проблем ще пълни стадион „Васил Левски“ с фенове, дошли да чуят какво ще им каже за бог Тангра. Мисля, че няма да е по-зле от бездарните песни на Слави Трифонов и при всички положения ще е по-весело. Искам да кажа, че телевизията прави водещия, а не обратното. Това е стара и банална истина.
Няма лице, по-голямо от медията, в която работи, а клечащият протест на Трифонов, който събра повече репортери, отколкото участници, е поредното доказателство за тази стара максима. Извън ефира Слави е г-н Никой. Ако не го дават една седмица, хората ще го забравят и ще запомнят всеки, който дойде на неговото място, включително и Йоло Денев. Заканите на шоумена, че ще нахлуе в парламента, ако депутатите не му играят по свирката, показват, че Слави Трифонов си е повярвал прекомерно и е скъсал всякаква връзка с реалността. Йоло Денев е по-здравомислещ.
Никой не се интересува от нескопосаните въпроси на безсмисления му референдум и никой не е длъжен да му угажда. Не се интересуват и онези, които са гласували за него, защото не ги виждам да се събират гневни около Народното събрание. Трифонов изпусна момента, когато можеше да влезе в политическата игра, и сега няма кой от политиците да го вземе на сериозно.
Подобно на Бареков, Слави можеше да влезе в парламента, ако бе учредил партия през януари и се беше явил на изборите през март. Щеше да има 20 депутати и да се усуква около Борисов за парче от баницата. Може би не му стигна смелост или се надцени, че винаги може да генерира обществена енергия, и предпочете да стои в удобната поза на дисидент, когото излъчват в най-гледаното тв време. В политиката обаче нещата се обръщат със скоростта на светлината и онова, което вчера е изглеждало като възможност, днес много бързо се превръща в изпусната възможност.
Слави Трифонов изпусна момента, в който да канализира енергията, която беше акумулирал благодарение на телевизията и ефира, а не на собствените си качества. Не че щеше да направи нещо по-различно от Бареков, но поне щеше да стигне до някаква цел. Сега виси като употребен пред Народното събрание и се чуди защо само Йоло Денев е там. Хубава илюстрация на това, което политиката прави с българите и болезненото им его. Мажоритарен кукумицин от листата на Тангра.
