Скандалът „Мери джейн”, или как всички се направиха на разсеяни

Истина е, че новият морал, чийто проповедник е именно г-н Борисов, съблазни немалка част от българските граждани. Колкото и голямо да е пиянството на един народ обаче, той все пак не губи изцяло способността си за трезва и точна преценка. Рано или късно гневът му се обръща срещу самонадеяните и недостатъчно съобразителни прелъстители. И макар мнозина да продължават да величаят Бойко Борисов като най-умелия пиар стратег и най-великия популист-изкусител на всички времена, последният любимец на народа също влезе в калъпа на своите предшественици &ndash; лъжата, лицемерието и наглостта на овластените. <br /><br />Най-напред лидерът на ГЕРБ мълча дълго и не предприе никакви мерки, след като стана известно, че неговите депутати са вкарали нелегално през парламента лобистка поправка, която узаконява рекламата с изображения на наркотични вещества. Едва четири месеца след началото на скандала &bdquo;Мери джейн&rdquo; Борисов отсече с разярен глас, че никакви лобистки закони не могат да минат, след като той е разбрал. Само че този път Повелителят на справедливостта закъсня фатално &ndash; първо, за лобисткия закон разбра и реагира не той, а неговият любим противник президентът Първанов и второ, въпреки първата, втората и стотната &bdquo;индикация от медиите&rdquo; последваха не незабавни оставки, а незабавни и упорити опити от страна на ГЕРБ да неглижира и потули скандала. Благодарение на това упорство и на мълчанието на премиера нелепо съчленената история за това кой, кога, защо и как е узаконил лобисткия текст в наркозакона, остана без развръзка. <br /><br />Според доклада на временната анкетна комисия, която трябваше да изясни изнесените данни за грубо нарушаване на Конституцията и правилника на Народното събрание при гласуването и обнародването на поправките в Закона за наркотиците виновници за лобистката афера са единствено никому неизвестните депутати Светлин Танчев и Пламен Цеков. По този начин управляващите и техните колеги от опозицията се опитаха да пробутат на аудиторията неправдоподобната версия, че никой от ръководството на ГЕРБ или на парламента не е замесен в скандалната фалшификация в Държавен вестник или поне че &bdquo;комисията не е установила факти и обстоятелства&rdquo; за това. <br /><br /><br />&nbsp;&bdquo;Не може да се направи нищо повече&rdquo;, призна безпомощно пред ГЛАСОВЕ заместник-председателката на временната парламентарна комисия Мая Манолова от БСП. Според Ваньо Шарков от Синята коалиция пък &bdquo;понятието за истината е доста категорично философско понятие и само прокуратурата е органът, който може да стигне до истината&rdquo;. Това признание обаче прави доста неясен отговора на въпроса защо тогава изобщо беше създадена въпросната комисия, след като целта й не е била да стигне до истината, тоест да изясни фактите. Оказа се, че същинският порив на българските депутати била не истината, а справедливостта. В опитите си да защити от уволнение бедните чиновници от администрацията на Народното събрание временната комисия реши, че е по-добре всички да са невинни, отколкото да пострадат само някои служители от ниските нива, които са действали без умисъл. &bdquo;Чувството ми за справедливост е абсолютно накърнено от това, че от самото начало идеята е, че служителите са виновни и затова отстъпих в доклада, защото лошото ще е, ако бъдат наказани служителите&rdquo;, каза още пред ГЛАСОВЕ флагманът на опозицията Мая Манолова. Само че справедливостта отново е накърнена, тъй като въпросните служители са виновни &ndash; първо, защото мълчат и се спотайват и второ, защото нямат достойнството да се противопоставят, когато хора с неясни правомощия ги задължават да изпълняват заповеди, които съдържат очевидно правонарушение. <br /><br />И докато българските политици се опитват да противопоставят истината на справедливостта, техните избиратели остават все така ощетени по отношение на двете добродетели. Все така, както по времето на тройната коалиция, когато тогавашният министър-председател Сергей Станишев призна проницателно, че &bdquo;българите са нещастни, защото имат усещането за липса на справедливост, заради това, че не виждат виновните за престъпления да се наказват, заради това, че няма убедеността, че правилата важат за всички, и заради многото примери, че с пари всичко е позволено&rdquo;. Къде тогава са разликите между стария и новия морал?