Украйна е важна за САЩ само в контекста на отношенията им с Русия, но засега тя е пречка за тяхното подобряване. Поредно потвърждение за това е последното изявление на съветника на президента Тръмп по национална сигурност, Джон Болтън. В навечерието на срещата между Путин и Тръмп в Осака, Киев трябва да се примири, че САЩ ще разиграят украинската карта, при това без да обръща внимание на интересите на киевските власти. Вашингтон се опитва да размрази руско-американските отношения, но по-такъв начин, че това да не изглежда като отстъпка от страна на САЩ.

 

 

Тръмп вече не е обвързан с „Рашагейт“, но главното препятствие пред диалога му с Путин си остава украинската криза. Тя възникна още когато Барак Обама беше президент и до голяма степен е свързана и с процеса на възстановяване на позициите на Русия като важна световна държава. Събитията от 2014 г. станаха удобен повод за преход към активна фаза на сдържането на Русия от страна на САЩ.

 

Политиката на санкции и опитът за изолация на Русия на световната сцена не само, че се провалиха,

 

но и доведоха до резултат, противоположен на американските очаквания. След като издържа натиска и не промени курса си, Русия значително укрепи репутацията си пред света. Вече всички страни я възприемат като водещ геополитически опонент на американските опити за запазване на световната хегемония. Изборът на Тръмп даде шанс за преразглеждане на американската тактика и дори повлия на стратегическите планове на Америка. Новият президент беше настроен за преориентация на САЩ от безполезната и губеща политика за глобално доминиране към политика за укрепване на самата Америка, чрез засилване на икономическата й мощ.

 

Съпротивата, която американските глобалисти оказаха на Тръмп показа колко им е безразлична съдбата на САЩ като национална държава. Те успяха да блокират възможностите за изграждане на отношения между Тръмп и Путин. „Рашагейт“ успешно им служеше за това повече от две години.

 

Но сега Тръмп получи възможност да действа много по свободно.

 

Единствената пречка, която му остава да преодолее, за да установи отношения с Путин, е да се оправи с украинската криза. Това е много важно за Тръмп, с оглед създаването на нова конфигурация на американската външна политика. Как обаче може да стане това? Естествено, че САЩ не се готвят да върнат Украйна на Русия. Откъсването на страната от руския свят си остава важна цел за всеки американски стратег. Но въпросът за скоростта и цената на този процес има принципно значение. Ако американските „ястреби“ смятат, че Украйна трябва максимално бързо да се европеизирана и атлантизирана, т.е. да бъде включена не просто в сферата на влияние, а направо в „западната зона на отговорности“, то „реалистите“ мислят, че Русия никога няма да се съгласи с „похищаването на Украйна“. А ако все пак Западът прекалено бърза, това веднага ще провокира силово решение от страна на Москва с провеждането на  бърз рейд към Киев. Затова „реалистите“ сочат като оптимална схема неутрализацията на Украйна и привеждането й в състояние на ничия зона и буферна държава, която не се използва за притискане на Русия.

 

Това беше и един от вариантите на някои от „ястребите“, които не вярвайки в атлантизацията на Украйна, застъпваха тезата за

 

използването на страната като постоянен дразнител срещу Москва.

 

Такава неутрална Украйна би се намирала в по-голяма степен в зоната на влияние на Запада, отколкото на Русия. И макар, че за всички ще е ясно, че това е временен, висящ вариант, за САЩ това би било несъмнен успех. Даже само за 20-30 години ситуацията да остане във висящо положение, това ще бъде равнозначно на това, Русия да бъде лишена  от историческата си люлка и да се прекрати реинтеграцията на руския свят. Но най-важното е, че този вариант би свалил украинската тема от дневния ред на отношенията между САЩ и Русия, позволявайки на Щатите да разчитат на процес на взаимно разбирателство с Москва в решаването на други международни проблеми.

 

Как би могло да се постигне това? На този етап, единствено чрез симулация на мир и прогрес в уреждането на украинския конфликт. Говорим именно за симулация. Защото сега е невъзможно да бъде решена украинската криза. Изпълнението на споразумението от Минск, т.е. връщането на Донбас в състава на Украйна, не трябва да става докато украинският елит не осъзнае, че пътя му към Европа е затворен и не започне да възстановява отношенията си с Русия. Този процес ще продължи поне десет години. И дори в случай на неговото ускоряване, връщането на Донбас в Украйна ще бъде възможно само след пълното обръщане на Киев към Москва и приемането на Украйна в Евразийския съюз. Затова единственото, което сега може да се направи е да се симулира процес на уреждане. Реално това означава, да се прекратят престрелките по границата с Донбас и да се отведат войските. Под натиска на Запада Киев със сигурност ще направи това.

 

Следващият пункт е да се приеме и приложи закона за амнистията, като елемент от изпълнение на споразумението. И най-главното е действително да се направи така, че темата отпор на „руската агресия“ и „връщането на Донбас“ да отпадне от официалната украинска вътрешна политика и да остане само като тема на опозицията. Избирането на Зеленски е крачка именно в тази посока. Циничните и хитри украински елити по-добре от всички разбират, че никакво връщане към предишното състояние на Украйна няма да има. И цялата игра на Порошенко според тезата, че „Украйна е форпост на Запада в сдържането на руската агресия“ се гради върху убеждението, че самият Запад очаква точно това от Украйна. Но работата е там, че Западът отдавна не иска нищо подобно от Киев.

 

Европа вече се е отвратила от необходимостта да играе „украинската игра“,

 

блокираща възможността да урегулира отношенията си с Русия. А Тръмп също не желае да повишава залозите в „украинската игра“, нито пък да й отделя толкова много внимание. За Запада е необходимо Украйна да си знае мястото. Тоест да стане тиха и незабележима, демонстрираща намерение за движение към помиряване. Да не се бърка в краката на големите, но не и да се връща обратно към Русия. И най-важното, да не се стреми да заеме място на масата заедно с истинските играчи. Именно затова ще покажат на Киев къде е неговото място.

 

Това ще стане още следващия месец, когато Зеленски посети Тръмп във Вашингтон. Там ще му бъде казано ласкаво, но настойчиво, а ако е нужно и заплашително да започне преговори с Русия и Донбас и да намали войнствената риторика. Но най-важното е, че ще му бъдат обяснени очакванията на САЩ за „прогрес в мирния процес“, който ще позволи на Вашингтон да постави украинската тема на подходящото място. Такова място, което да не пречи на установяването на американско-руския диалог. Именно това имаше предвид съветникът на президента Тръмп по въпросите на националната сигурност Джон Болтън, който в четвъртък миналата седмица написа следното: „Днес ние  проведохме среща с посланик Волкер за обсъждане преговорите за Украйна. Обединихме се около мнението, че изборът на президента Зеленски дава нова възможност за установяване на мир в Донбас, което е ключова стъпка към подобряване отношенията между САЩ и Русия. Но е много важно Русия също да изпълни своята роля и да вземе сериозно участие в преговорите“.

 

Мирът в Донбас е ключова стъпка към подобряване на отношенията между САЩ и Русия. По просто казано, Вашингтон иска да чуе от Украйна, че с Донбас всичко е наред, или че постепенно се подобрява. И без съмнение да чуе, че Киев няма да шикалкави.             

 

Превод: Никола Стефанов

 

 

 

Още от категорията

Бесът на завистта

Бесът на завистта

“Завистта е бяс, който прави непоносима мисълта за всяко благо, достиг...

5 коментар/a

Как сте живяли в една държава на 20.06.2019 в 18:51
Всички освен вас са непълноценни, без право на национално достоинство, ето - Украйна щяла да се примири, нямало къде да ходи. Ами да, Украйна е слаба, бедна, без съюзници, или я гледаш отвисоко, наричайки украинците с обидни имена, или в пристъп на великодушие ги обявяваш за руснци, тоест те не са друг народ, а просто по душевна простора не го знаят. Хохоли някакви.
Димитър на 20.06.2019 в 19:36
Каквото посееш , това ще пожънеш ! Продажниците , поставени от ФАЩ и там и у нас съсипват държава и народ , заради личното си мизерно благополучие ! Новите ни господари са безмилостни , но на кой му пука за нас хората , щом се примиряваме !
Денев на 21.06.2019 в 10:36
Слаб анализ. Населението на Донбас, всъщност още на Луганска и Харковска области, също и на Одеска и още няколко, няма да остане кротко в състава на измислената от боилшевиките Троцки и Ленин Украйна. Все по-скъпо струва поддържането й както на ЕС, така и на САЩ, няма да издържат дълго. Сметката, че украинска армия ще отиде на пряк военен сблъсък с руската си беше чиста илюзия, която очевидно се изпарява. Украинците НЯМА да воюват с руснаците дори и да имат сходни военни активи, не са луди, не са и реално предизвикани. Ще има неприятни изненади, особено за Брюксел, прибалтийците и Полша.
Глупости на търкалета на 27.06.2019 в 08:46
Украина ще се подели, това е ясно, само момента се изчаква. По Днепр. Плюс Одесса в РФ. Това ще се отиграе ще видите, няма начин, рано или късно...
SIMO на 27.06.2019 в 16:48
Украйна е руската "Македония".......Сами си го направиха, но язък за жертвите.....То не беше "Нагорни Карабах", "Приднестровска република", "Абхазка република" "Осетинска република".......Абе все "републики" и все "народни" с реки от кръв - народна/ама това е статистика...../

Напиши коментар