- Автор: Текст и снимки: Лияна Панделиева
- 10 Sep 2020
- 232
- 52
Изложбата в Лувъра е дългосрочно начално вложение, свързано със завръщането ни на световната сцена като държава – източник: на култура, на история, археология; държава, в която могат да се търсят корените на европейския произход откъм най-бляскавата му страна.
Рим лежи само върху Рим, Гърция лежи само върху Византия, а ние лежим върху всички култури, плюс ислямската.
<p><em>Открива Франция изложба в Пекин, посветена на Великата френска революция. И на следващия ден френските медии гръмват: Защо първата картина в експозицията е на Марат, а не „Свободата води народа“? На чии разноски в Париж са отишли потомците на Робеспиер? А праплеменничката на слугинята на Мария Антоанета защо е присъствала, макар да си е сложила тюлена забрадка, за да не я познаят? Защо рекламните материали са само на мандарин, а не и на други три наречия? Кой избра изпълнителя на каталога за изложбата? А защо книгата на този автор е преведена? Защо шефът на балета от парижката опера е сложил за прима своята любовница? Позор, Франция! О, нещастна революцийо! </em></p>
<p> </p>
<p>Ето по този безумен начин прозвуча пред французите началото на първата експозиция, която България представи в Лувъра. И то не просто първа за България на тази световна сцена, а първа за Лувъра, при която друга държава гостува с историческото си наследство.</p>
<p><strong><em>"Лувърът в света на изкуството е като Ватикана за християните. Няма по-високо, няма по-престижно, няма по-достойно."</em></strong><br />
Това каза за "Гласове" по време на полета към Париж двигателят на събитието Вежди Рашидов.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50795_J7yLUMn34bMHFSPFVeZmrU6yscPUR3.jpg" style="height:338px; width:600px" /><br />
<em>Това е входът към музея, а 10 метра след ескалатора вляво е входът към българската експозиция</em><br />
</p>
<p>Историята на света е древна, а от всички праисторически уникални открития на върха на културата застана България с намереното под своите пластове земя. И нито за ден, нито за миг омразата към тези, които постигнаха този успех, не стихна.</p>
<p>Французите не са нито глупави, нито глухи и те светкавично научиха за темите, които най-силно разбуниха българското общество: КОЙ, кой плати, колко плати, на кого плати, за какво плати, как го плати? КОЙ, кой заслужава да отиде в Париж, защо заслужава, какъв го е играл, какъв ще го играе, защо ще го играе? КОЙ, кой е хористът, който точно в последния момент се ожали, че не е получил хонорар от държавата, която е поканила на свои разноски частната група изпълнители „Йоан Кукузел“?</p>
<p>Освен това хората в България са чули, че изложбата е забита в ъгъла на Лувъра, където никой не влиза; че сме коленичили пред французите, защото не сме поискали отделен билет само за нашата експозиция; че хората у нас няма какво да ядат, те тръгнали по Франция да ми се развяват. За капак всички официални представители на нашата държава са били пияни, преяли, неадекватни, а от джобовете им са падали пачки евра – от тези, дето са им плащали, защото всъщност французите ще откраднат оригиналите на тракийското злато. Само хористите са карали на едните голи командировъчни.</p>
<p><em>Злостта, с която уникалната в историята на институцията Лувър експозиция на тракийското наследство бе коментирана в България, може да смаже и каменната глава на Севт трети.</em></p>
<p><em><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50795_rWLBq0EegrNbQzKPqxgX410igdK1wX.jpg" style="height:600px; width:400px" /></em></p>
<p>„Днес Севт е владетелят на Париж“ – с грейнало лице каза пред „Гласове“ един от френските куратори на изложбата – Александър Баралис.</p>
<p>Колко любов и преклонение пред тази история са вложили всички специалисти, които са участвали в нейното изготвяне, остава тайна за наплевателите. Със същинския проект са били ангажирани онези дребни „работливи мишоци“, чиято всеотдайна работа и професионализъм в продължение на три години неуморно посвещение не заслужиха признание – археолози, куратори, историци, музейни работници. Положителните репортажи на телевизиите минаха в графата „на тия са им платили да говорят хубави неща“. Дори авторитетът на директора на Лувъра Жан-Луи Мартинез не бе достатъчен, за да бъде убедена нахъсаната българска критикарска общественост, че ни се случва нещо изключително, вълнуващо, красиво, достойно и важно – в света на световната култура и история.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50795_j7ebFUrhcq3clLARidFzjIWjWyMNzx.jpg" style="height:338px; width:600px" /><br />
<em>Неспирни потоци от хора окупираха изложбената зала в деня на откриването.</em></p>
<p>И тъй като непрекъснато се търсеше овеществяване на представянето, най-лесно се оказа да се цитира изказването на министъра на туризма Николина Ангелкова, че можем да очакваме 5% ръст на френските туристи в резултат на яркото ни присъствие. И то в контекста на срива от руски и украински пазари на Черноморието.</p>
<p>Изтощителна и ненужна математика. Това е все едно, когато някой посади дърво, да попитат градинаря колко гнезда ще направят върху него птиците, какво потомство ще излюпят, за какъв период от време и колко години ще ползват дървото.</p>
<p>Всъщност</p>
<p><strong><em>ежедневно през музея минават между 25 и 30 хил. души.</em></strong></p>
<p>Експозицията ни продължава до 20 юли. Това са три месеца и пет дни.</p>
<p>По груби сметки до края на нашето представяне през Лувъра ще са минали около 4 милиона гости, при това в пика на летния сезон, когато Париж е водовъртеж от туристи от всяко място по света. Около 15 на сто от гостите са французи, разказаха редови гидове на музея пред "Гласове", като половината от тях са не просто посетители, а изкушени от културата и историята. Дали те ще решат да посетят България обаче, не е цел на забележителното ни участие.</p>
<p><strong>Изложбата в Лувъра е дългосрочно начално вложение, свързано със завръщането ни на световната сцена като държава източник: на култура, на история, археология; държава, в която могат да се търсят корените на европейския произход откъм най-бляскавата му страна. </strong></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50795_mPSxFfCiZLZUHowwCNh53n0dBsR1Lp.jpg" style="height:600px; width:338px" /><br />
<em>Посетителите с искрен интерес разглеждаха картата, която разкрива територията на тракийските владения. </em></p>
<p>Който е видял артефактите и се вълнува от европейската история не би се задоволил само с това. Всъщност – колко са българите, които са влизали в погребалната зала на Голяма Косматка? Уникалното е, че тя е издялана от цял камък – сякаш е съвършено изгребана с лъжица, само дето лъжици за камъни няма, а това се е случило още преди Христа.</p>
<p>Попитах Жан-Люк Мартинез на фона на цялото великолепие в Лувъра, мащабните картини, светещите от белота статуи, преливащите от злато и великолепие корони и предмети, защо хората да влязат в залата, където с наведени глави трябва да разгледат всяка мъничка, дори миниатюрна вещ.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50795_psbkFwh6gyrKcv17T5YswHWMVNmzPS.jpg" style="height:600px; width:400px" /><br />
<em>Директорът на Лувъра Жан-Люк Мартинез се усмихваше щастливо на откриването и приемаше стотици поздравления за успешното начало на експозицията. </em></p>
<p>„Защото в тази зала е праисторията на всичко друго в Лувъра. Началото не е дело на диваци, а тази ювелирност говори за култура, умения, стил на живот, класа, усещане за живот, за красота, за естетика. Лесно разпознаваме експонатите на Ренесанса и Средновековието, но в тази експозиция човек научава нещо напълно непознато и не просто гледа древни предмети, научава подробности за бита от напълно непознат исторически период. Гордостта ни е, че за първи път в света не просто показваме артефакти от тракийския период, а цяла история, и тя върви с лицето на владетеля. Севтус, така му казваме ние, е тук с лицето си, с личните си предмети, с чашите, с любимите бижута. Гордеем се с такава експозиция!“</p>
<p>В бутика на Лувъра няма да намерим сувенири с модели и изображения от нашата изложба. Причината за това е повече от прозаична: пестим от още един скандал.</p>
<p>Преди няколко седмици Великобритания погреба отново крал Ричард ІІІ, чието господство е повече от спорно в историята на Англия. Но в селище с 250 жители се събраха 5 хиляди, за да проследят процесията с останките му, кралски сувенири се предлагаха на всеки ъгъл, а Островът е напълнен с цялата подаръчна гама, посветена на краля. Така всеки гост на церемонията и всеки, който посещава страната, може да отнесе този освежен спомен за един драматичен крал.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50795_hXU2zl3dzkFnwvWgknOBkSClbTyVU4.jpg" style="height:400px; width:600px" /><br />
<em>Тракийският Севт ІІІ стои редом с короната си. </em></p>
<p>В Париж ние не показваме просто кости и предмети, а се представяме пред света с лицето на владетел отпреди Христа. Но не смеем да направим сувенири – ни умалено копие на главата, ни на предметите, нито бижута, нито чаши, нищо. Защо? Защото за такова начинание е нужна обществена поръчка. И тогава започва драмата: КОЙ, кой спечели тази поръчка, а изделията са толкова дървени, кичозни, ужасни... Ако възложим тази дейност на французите, у нас ще попитат: толкова ли нямаше българи, които да го направят. Ако го направят българи, ще питат КОЙ избра баш тези консултанти, а не други?</p>
<p>Затова от четирите милиона гости на Лувъра никой няма да си тръгне с наш сувенир, защото на нас така ни е най-спокойно. За наш огромен късмет луксозната книга с историята на цялата експозиция е дело на музея, в сътрудничество с нашите историци и археолози, и въпроси за това издание не възникват. </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50795_cSFr4klvCxWGJhrk8KxOjRwgasOXgn.jpg" style="height:600px; width:338px" /></p>
<p>Нищо не пречеше да върви и съпътстваща програма, която да е по улиците на Париж, и вариантите там са всевъзможни. Но и това не е предприето, за да се спести отново от конфликта: защо там е този състав, а не друг; защо са възрастни, а не деца, ако са деца, кой е техният танцов/певчески ръководител и как са се уредили.</p>
<p>За късмет на Станка Желева, дъщеря на президента Желю Желев, никой не научи, че тя е издала книжка за деца с историята на траките и всъщност в нея е представила археологическите открития на език, подходящ за тях.</p>
<p>Горчивият урок от изключителното и първо по рода си събитие на световната културна сцена, посветено на древната история по нашите земи, е, че днешните българи не са в състояние да почувстват нито радост, нито гордост.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50795_RwTzkEhqnAmjjzVVG86QrQulgpbeFi.jpg" style="height:600px; width:433px" /></p>
<p>Вежди Рашидов, скулптор, министър на културата:</p>
<h2><strong>Спечелен бас ни изпрати в Лувъра</strong></h2>
<p><strong>- Как започна всичко, г-н Рашидов?</strong><br />
- През 2011 г. по време на лична среща с президента на Лувъра, който тогава се казваше Анри Лоарет, и с министъра на културата на Франция Фредерик Митеран влязохме в дълъг спор за ценностната система на различните общества, за познанието на хората за културата и произхода на народите. Аз ги убеждавах, че идея нямат колко възхитителна е древната история по земите ни. Хванахме се на бас, че ще останат без думи и ще са зашеметени от това, което ще видят у нас. След като през 2012 г. доведох директора на Лувъра в България, 20 дни по-късно подписахме договор, а работата, започната с Лоарет, довършихме с тогавашния му заместник и днешен директор – Мартинез.</p>
<p><strong>- Какво видя директорът на музея в България?</strong><br />
- Всичко! Направих му маршрут от Несебър, Созопол, през всички музеи, през традициите, през Котел, Долината на тракийските царе, музеите в Търново, Трапезица, местата, откъдето са излизали ценностите. От град на град, от музей на музей, до Националния исторически музей, в мазето го вкарах, през крипти, през всички възможни археологически музеи. Никой не ни придружаваше, той нямаше нужда от делегация. Решихме, ако се убеди, че е видял нещо интересно, да си признае. И аз все казвах: „Българите знаем кой е Пикасо, а вие не знаете кой е Владимир Димитров – Майстора. Това значи, че не сте толкова културни“.</p>
<p>И когато си тръгваше, Лоарет каза: „Да, ти спечели! Аз изживях културен шок, имам вече идеи“. Три седмици по-късно ме покани на първа работна среща за Лувъра. Така подписахме петгодишен рамков договор с музея.</p>
<p>Като видяха какво притежаваме, те разбраха, че ние можем да донесем единствено престиж. Затова ни дадоха фантастична зала. Факт е, че за първи път чужда държава присъства с около 2 хиляди експоната, със своя експозиция.</p>
<p><strong>- Как се обръща внимание на посетителите върху факта, че нашата експозиция е там?</strong><br />
- Музеят Лувър е институция със сила, сходна на Ватикана в Рим. Лувър е държава в държавата и е с такава власт. Музеят Лувър умее да рекламира себе си по най-перфектния начин. Още преди да се усетят нашите журналисти, над 10 френски представители от най-големите издания дойдоха в България и те започнаха да пишат. Десет дни обикаляха България. Много отдавна френските медии говорят по темата. По телевизията се излъчваха предавания, последно е излъчен филм за Долината на тракийските царе. Музеят притежава собствена машина за реклама на своите експозиции. Всички посетители още от самия вход през пирамидата виждат огромни плакати, които канят към изложбата. 12-метров плакат виси върху фасадата на Лувъра.</p>
<p><strong>- Да си поговорим за нашата мантра: „България има 40 хиляди исторически паметника“. И какво от това, след като представянето им е толкова архаично, че може да те разплаче от скука и досада, а достъпът до много от тях е почти невъзможен. </strong></p>
<p>- Не навсякъде! Нека не сме само негативни! Но критиката по същество е основателна. Музейните работници у нас са хора, които завършват изкуствознание, и смятаме, че трябва да им намерим работа. А музейният мениджмънт и музейното дело са друга наука. Какво например се случва с една Мона Лиза? Леонардо никога не е рисувал във Франция, макар да умира там. Той пристига във Франция с три картини – двама светии и една Мона Лиза. И до днес светът знае къде е тя и цял свят идва да я види. А ние притежаваме нещо исторически забележително и възхитително като Севт ІІІ, но себелюбието на нашите музейни работници стигна дотам, че се молихме да ни разрешат да рекламираме Севт ІІІ, защото те държали правата. Той е шедьовър и е акцентът на тази изложба. Самият Севт присъства на всички билбордове, на всички рекламни материали. Музеят Лувър издава 500 страници луксозен каталог с подробности за всеки артефакт, включен в експозицията. Уникална книга, великолепна работа, вълнуващ документ, който остава за всички времена!</p>
<p>От друга страна, в България музейният мениджмънт не се упражнява. Седят едни хора и чакат заплати. А музеите ни са много хубави.</p>
<p><strong>- Социалният министър Калфин предвиди по програма за заетост 200 безработни да станат туристически гидове. Не си ли говорите? Как се оказва, че най-лесното нещо на света е някой да стане разказвач по темите, свързани с култура и история?</strong></p>
<p>- Няма да отговоря на този въпрос, защото в момента темата е друга: важно е да станем разпознаваеми. Светът продължава да мисли, че България е град в Унгария или по-близо – град в Румъния. И това е много обидно. Но ако няма политика да изкарваме държавата навън чрез културата, да я налагаме силово, винаги ще бъдем непознати, и тогава какво значение има кой какво разказва, като никой не ни припознава?</p>
<p><strong>- Ако Лувърът е музейният Олимп, после тръгваме ли към Британския музей?</strong></p>
<p>- Вече имам покана от Британския музей. Летвата се вдигна много високо, толкова високо, че от цял свят се вижда къде е. Да покажеш национална експозиция в Лувъра, това означава да си световно значима държава. Ние вече успяхме веднъж. И така, още преди откриването на тази експозиция вече получих покана от Британския музей, получих покана от Кремълския музей, даже Божидар Димитров отиде да преговаря там с директора Гагарина, която е дъщеря на космонавта Юрий Гагарин. По Великден Гагарина дойде в България, за да разгледа всичките ни музеи. В момента Мароко ни предлага, Хърватска ни иска, Турция ни иска. Защо? Защото сме държава късметлия. Ние сме показани в най-големия световен музей!</p>
<p><strong>- Какви разговори водите с Британския музей?</strong><br />
- Разговори още няма. Получих официално писмо от министъра на културата на Великобритания и от дирекцията на Британския музей. Предстои ми посещение и ще водя разговори. След като съм бил в Лувъра, там вече разговорите ще текат по друг начин. С повече условия от моя страна.</p>
<p><strong>- Какво представляват тези условия?</strong><br />
- О, те са много. Важно е как се разпределят разходите за застраховките, опаковането, реставрацията, консервацията, транспортирането. Тези обекти пътуват по много специален начин, при охрана. И сега условията си мога да ги поставям навсякъде спокойно. В Лувъра бяха толерантни, разделихме си разходите наполовина. Сега мога вече да искам 60 към 40, 70 към 30. Имаме самочувствие да разговаряме като световна държава в областта на културата.</p>
<p><strong>- Една британска писателка историк направи световноизвестна средновековната английска история с поредица романи. На нас ни липсва популяризирането чрез приказката, която да вдъхновява не чрез факти, а чрез вълнуваща фикция. Можете ли да поканите добри френски писатели, които направо на своя език да напишат романи за траките? </strong></p>
<p>- Ха! И как да стане това? Да поканя чужд автор, и с какво да му платя? Първо ще се вдигне революция защо не е български автор, после ще е друга революция – защо съм намерил кой да му плати, дори да е български автор. Ако не платя, ще ме питат защо не съм платил. Подобна идея е напълно невъзможна. Ако някой чужд писател тайно от мен и от всички държавно ангажирани лица дойде в България, направи си частно проучване и напише книга, така може. Но аз не мога да каня никого. Дори в България да обявя такъв конкурс, пак ще стане скандал.</p>
<p>Аз съм само министър на културата и съм много сам. Когато един сам човек прави нещата, няма да се получи.</p>
<p><strong>­- Като отминем периода на траките, кои са другите ни артефакти, които предизвикват световен интерес? </strong></p>
<p>- Всичко предизвиква интерес! Достатъчно е да се показваме и представяме пред света. Преди три години направих изложба на Владимир Димитров - Майстора в Париж. Публиката се побърка. Когато Франция още се опитвала да установи понятието импресионизъм в исторически план, нашият Владимир Димитров вече е приключил процеса. И тогава разбрах, че съм първият човек, който изкарва Майстора зад граница. Никога не е бил показван. Как да ни знаят?! Аз се шегувах с местните специалисти, че всеки селянин в Кърджалийско знае кой е Пикасо, а никой от тях не познава Майстора. </p>
<p>Ние живеем в страна, в която сме световноизвестни... до Драгоман.</p>
<p>Ние притежаваме едни от най-ранните скални рисунки, притежаваме най-голямата иконописна школа в света, най-голямата дърворезбарска школа в света. Притежаваме най-уникалните икони от Средновековието и късното християнство.</p>
<p>Рим лежи само върху Рим, Гърция лежи само върху Византия, а ние лежим върху всички култури, плюс ислямската.</p>
<p>Ето затова всяко усилие да наложим истинското лице на нашата култура и историческо присъствие е от огромна важност. </p>
<p> </p>
<p>Ангел Чолаков, посланик на България във Франция:</p>
<h2><strong>Експозицията е ракета носител</strong></h2>
<p><em>Заобиколен от десетки български и френски гости на откриването на изложбата, прегърнал каталога с историята, скрита зад изложбата, посланик Ангел Чолаков разкри проекта зад успешното й начало:</em></p>
<p>- Трябва да използваме тази експозиция като средство, като ракета носител. Целта ни е мощна информационна и рекламна кампания за България като дестинация за инвестиции и туризъм.</p>
<p><strong>- Как се разработва потенциалът, който Севт ни дава? Коя е следващата стъпка?</strong><br />
- Следващата стъпка е предприета. Не говорим просто за изложба, а за цял културен сезон на България във Франция през 2015 г. За първи път организираме дни на българското кино, опитвам да организирам турне на Пловдивската опера, на оркестъра на "Класик ФМ". Говорим за мощна културна инжекция не само в Париж, а в различни френски градове – Лион, Бордо, Тулуза, нищо сериозно не е правено в Монако.<br />
Тази изложба е уникална и с изключително синхронизираната работа между българските и френските археолози. На това като че ли никой не акцентира.</p>
<p><strong>- Това е факт. Но трябва да започнем да надграждаме оттук насетне.<br />
- </strong>Ние отваряме един процеп, заинтригуваме едно любознателно общество, което е също така много взискателно. Париж е столица на изкуствата, на културата, с много традиции, с много висока степен на отвореност към света. Този процеп се отваря за кратко, защото конкуренцията на този пазар е невероятно силна. Ние трябва много бързо, много фокусирано и много резултатно да действаме.</p>
<p><strong>- И очакваме по същество какво?</strong><br />
- Рекламна кампания за България като дестинация за туризъм – културен, етно, дегустации, религиозен туризъм – все сфери на познание и опит, които вълнуват модерния европеец.</p>
<p><strong>- И можем ли да предложим такива преживявания на нивото, на което е участието ни във Франция днес? В България проблемите са свързани с инфраструктура, настаняване, обслужване, състояние на самите обекти, които да бъдат посетени, и кича, който често ги заобикаля. Ако този образован и фин турист попадне в тези условия, какъв ще е ефектът?</strong><br />
- На изложбата в Лувъра трябва да гледаме и като мотивационен двигател, като ускорител на нашите процеси на модернизация и осъвременяване, отколкото като демотивиращ фактор. Съвместното сътрудничество на българските и френските археолози, куратори и комисари е блестящ пример как можем да се учим. Разкриването на тяхното умение е една от конкретните добавени стойности от цялостния процес по организацията на експозицията.</p>
<p>Зад гърба си в българската мисия разполагам с изключително мотивиран екип, който е готов да работи във всички посоки, едновременно, координирано, настъпателно, за да се постигат нови и нови резултати, които ще са отражение на това добро начало. От Франция тепърва ще започнат да пристигат добри новини, свързани с признаването ни в сферите, в които сме вече доказано добри.</p>
<p> </p>
<p>Жан-Люк Мартинез, директор на музея Лувър:</p>
<h2><strong>Следващия път България ще се покаже със Средновековие</strong></h2>
<p><strong>- Г-н Мартинез, хората изглеждат омагьосани, а вие сте широко усмихнат и видимо доволен. Кажете с едно изречение какво е тази експозиция като ценност за Лувъра?</strong><br />
- Успех! Това е най-краткото, което мога да кажа. Очаквам хората да са истински впечатлени и искрено изненадани, защото България не е особено позната във Франция, а и в Западна Европа. Шанс е за страната всички да разберат, че тези експонати са открити именно в България. Севт е изключително произведение не само за страната ви, а за света на изкуството, на археологията, на историята, преобръща представите ни за древната култура и цивилизация, допринася много за разбирането на бита на траките.</p>
<p><strong>- Изпитвате ли още апетит към културното наследство, което идва от българските земи? Дали мислите за нова експозиция? </strong><br />
- Може да се каже, че мислим за ново представяне на България, но със средновековни артефакти. Засега е само идея, но и показването на тракийската изложба също е започнало от една щастлива мисъл.</p>
<p><strong>- За икони ли говорим? В продължение на векове не сме могли да сме много съзидателни...</strong><br />
- България е извор на красива и вълнуваща култура и бъдете сигурни, че когато изберем нова тема, отново ще впечатлим света. Щастлив съм, че това сътрудничество се случи.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50795_vsgaUlvfQ8NMOw3gQc0o0kgxAq0ong.jpg" style="height:338px; width:600px" /></p>
<p><em>Седмица след старта на експозицията, посветена на тракийското културно наследство, Париж плува в реклама за събитието. Желязната машина за промотиране на Лувъра действа на пълни обороти. Севт е в метрото, по билбордовете, на плакати, каталогът отново с неговия лик се радва на огромен интерес и покупки, абонатите на музея получават пълна информация направо по електронната поща. </em></p>
<p><em>Французите държат високо гарда на българското национално самочувствие и достойно ни представят пред света. </em></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
