- Автор: Явор Дачков
- 10 Sep 2020
- 74
- 30
Реакциите на новината, че България е сключила международна спогодба със Северна Корея, за пореден път показаха колко инфантилно и повърхностно се гледа на всичко, което става у нас. Първо, т.нар. демократи и десни реагираха по най-баналния и лековат начин с подигравки и ирония, които в преекспонирането си достигнаха до някои гротескни размери. Едва ли не изкараха правителството на Орешарски и управляващите в момента като сатрапи на севернокорейския диктатор. Конфузът стана още по-голям, след като се разбра, че тази спогодба е подписана вследствие на дългосрочна програма за сътрудничество, приета от правителството на Бойко Борисов.
<p>Тук протестърите във Фейсбук и активните прогербаджийски журналисти леко си затвориха очите и минаха метър тази информация, а подигравките с управлението и самата спогодба продължиха. Стигна се до абсурдни внушения, че едва ли не днешното управление на България се солидаризира с убийството на чичото на севернокорейския диктатор и прочие банални глупости. </p>
<p><strong>Реакцията бе преувеличена, несъразмерна и безвкусна, за да обслужи конюнктурни политически страсти</strong></p>
<p>на нещо крайно формално и дори бих казал, дреболия в реда на дипломатическия протокол на международни отношения. Реакцията в стил "примитивен антикомунизъм" въобще не ме учуди, защото си знам хората. Учуди ме това, че на никого от тези хора не дойде на ум да погледне по малко по-различен ъгъл на тази, пак казвам, формална и незначителна от гледна точка на дипломацията стъпка на две български правителства. </p>
<p>Всъщност отношението към този малък въпрос показва нещо по-голямо и говори за оношението на много хора в България към света и всичко, което се случва в него. Мироглед, изпълнен с примитивни предразсъдъци, стопиращи знаци по пътя на въображението и ума,</p>
<p><strong>мислене, което работи само в готови схеми, при това улегнали в продължение на десетилетие. </strong></p>
<p>Всъщност Северна Корея е уникална страна, в която всеки уважаващ себе си журналист, който се интересува от света, би искал да отиде, за да я види. Не знам дали колегите знаят, но журналистите в цял свят нямат такава възможност, а желаещи от световните агенции и телевизионни мрежи и вестници - колкото искаш. Северна Корея е капсулирана дотам, че слуховете и митовете за това, което се случва в нея, я превръщат в нещо като нереална утопия (от гръцки: οὐ - „не“, и τόπος - „място“, т.е. „не-място“ или „място, което не съществува“).</p>
<p>За немарливите читатели ще кажа, че</p>
<p><strong>не давам оценка на Северна Корея и на режима там, не съм му фен и не го защитавам,</strong></p>
<p>не съм комунист и никога няма да бъда и прочие клетви, които трябва да се кажат ритуално. Отбелязвам само факта, че българските журналисти, и то уж прозападната част от тях, те.е. модерната, напредничавата и т.н., които трябваше да се зарадват от тази новина, започнаха по най-евтиния и глупав начин да се подиграват на правителството на Орешарски, но не и на това на Бойко Борисов. Всички си останаха в провинциалната, залупена представа за антикомунистическо мислене и отказаха да видят, че им се дава възможност да направят това, за което други техни колеги на Запад си мечтаят от години. </p>
<p>Разбира се, не съм в течение на детайлите по тази спогодба, но във всеки случай няма как тя да не включва обмен на хора, независимо дали става дума за сферата на образованието, медиите, науката и прочие. Важното е, че има официална възможност българи да влязат, а след това да разкажат не само на България, но и на света какво са видели. Искам да кажа, че почти на всичко сме свикнали да гледаме като на пречка, а не като на възможност. И че</p>
<p><strong>повредата от клишираното, идеологическо и псевдополитическо мислене е тотална</strong></p>
<p>и е взела много повече жертви, отколкото си представяме. </p>
<p>Представяте ли си в ръководството на "Кока-Кола" по време на Студената война да имаше такива антикомунисти, каквито са днешните новоизлюпени наши антикомунисти, по-голямата част от които са синове и дъщери на социалистическата номенклатура. И до днес щяхме да пием лимонада или "Етър", защото комунизмът в България още не е паднал. Нали така? </p>
<p>Имаше нещо много дребнаво в тези реакции, което ме издразни и ме провокира да напиша този коментар. Вместо любопитство и възможност да видиш един уникален, макар и със своя примитивизъм свят,</p>
<p><strong>да се увериш с очите си докъде може да стигне </strong><strong>безумието на идеологическото мислене </strong></p>
<p>и на опита да се построи свят, тотално разделен от Бог, в който илюзията, че злото може да бъде победено със социално инженерство, води до триумф на самото зло, да махнеш всичко това с лека ръка и да кажеш: "Тъпи комунисти, колко сте смешни!", е безумно. Трудно ми е да го опиша с думи. Няма логика, нито смисъл. </p>
<p>Разбира се, че говоря в контекста на днешното време, в което България е член на Европейския съюз, от падането на комунизма са минали 24 г., има Фейсбук, слободия на словото и каквото си искате, и това няма нищо общо с България отпреди 30 години. Впрочем дори и по комунистическо време режимът в Северна Корея беше затегнат и много трудно се пускаха хора, които да видят какво се случва там. Искам да кажа, че примитивният политически разговор, възкресен от летните протести насам, е довел до пълна дебилност и отдавна не прилича на разговор. Банални реплики, жестикулации и много шум. </p>
<p>Ще завърша този коментар с</p>
<p><strong>едно видео от гостуването на Нюйоркската филхармония в Северна Корея през 2008 г.</strong></p>
<p>То премина под диригентството на легендарния Лорин Маазел. Започва със севернокорейския химн, изсвирен от Нюйоркската филхармония (какви мръсни, долни комунисти!), а след него и американския. В програмата са включени произведения на Гершуин, Копланд, други американски композитори, както и севернокорейски. </p>
<p>Това, което ме потресе в този концерт, бяха кадрите преди изпълнението, които показваха частица от живота в Северна Корея. Нещо като мрачен соц, без никаква надежда. Препълнени автобуси, уморени и еднотипни лица и сгради, кошмарът на социализма в актуализиран естетически вид. Нещо, което сме били и ние преди 60 години. Това, което видях в Северна Корея през 2008 г., наистина приличаше на България от времето на Вълко Червенков в началото на 50-те години. Залата им изумително прилича на НДК, а в нея корейците, предполагам все от висшата номенклатура, изглеждат изключително сковано и напрегнато, въпреки че сигурно им се е случило най-голямото густо през целия им живот. </p>
<p><strong>Какво да кажем сега за Нюйоркската филхармония и Лорин Маазел? Че са бесепари? </strong></p>
<p>Или сатрапи на чудовищата, които управляват тази страна? Не, те просто са представители на цивилизацията, която повдига, макар и за малко, завесата в един ужасяващ и деспотичен свят, за да му покажат, че може да се живее и по друг начин. </p>
<p>Представете си, че трима български журналисти, двама учители, или пет научни работници могат да окажат същото влияние на хората, които ще срещнат там или ще приемат тук. На мен ми е трудно да си го представя, все пак да не прекаляваме със сантименталността, но във всеки случай, би ми било интересно да видя този свят или някой да ми разкаже за него извън цензурата на идеологическото мислене, която в онтологията си не е по-различна от тази в Северна Корея. </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/pvzn8V7KtyI?wmode=transparent&jqoemcache=NaRTJ" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
